Купих си новата стихосбирка на Дела Раи "Оцеляла от обич", която много ме развълнува. Аз съм почитател на стиховете й и имам десетина книги с нейни стихове, но и една със сказания за любовта, в която авторката сравнява любовта с музиката на Моцарт. В друго стихотворение – Защото аз съм всичките жени – тя отново се се сравнява с музиката на Моцарт, този път с негова симфония. За запознат с музиката на Моцарт човек както аз това предизвиква у мен желание да потърся тези връзки.

    Не бих дръзнал да кажа колко са хубави стиховете на дела Раи, казвам само, че ги херсвам много. Харесвам изключително стихосбирката й „Вятърна вълшеблница”, според мен на корицата на която е най-успешният й портрет в графика, а също и поради едно стихотворение в тази стихосбирка, което й е посветено от друг голям поет, Ясен Ведрин. Друга любима сихосбирка ми е „Тихи вълшебства”.

 

   Дали си струва да се чете тази поетеса ще се види от трите нейни произведения, които ще поместя сега като рекламен материал. Тези, които не са си закупили нейни стихосбирки ако попаднат случайно на блога ми и харесат стиховете й могат да си купят някои нейни книги, в блога й е казано къде ги има, а освен това в него има още над 1000 нейни стихотворения.

 

    Първата творба, която помествам наричам Молитвата на Дела Раи. Тя е част от едно нейно сказание за любовта „За две капки милост”.

 

      Господи, простри десницата си и Благослови ме! Дай ми Любов вечна, Смирение тихо, Благочестие пълно, Сбъднати Истини, Чистота свята и Твоята светла Правда. Вземи от мен всяка капка сквернословие, униние и невяра.

      Коленопреклонно ти благодаря за Всичко, с което си ме одарил, Господи – за умението да обичам, за познанието да благопреуспявам, за люботворчеството и силата на моя дух, за светлината на моя ум и за добротата на моето сърце.

       Пази ме, благи веопрощаващ Господи, за да бъда винаги себе си, за да ообичам с цялото си сърце, за да прощавам и да забравям дори и най-тежките неправди срещу мен.

   Едно сърце имам, Господи – преизпълни го с Любов! Една душа имам, Господи – пропий я с виделина! Един ум имам, Господи – благослови го с дълбочина. Един дух имам, Господи - дай му образа на Любовта ти, Светлината на Истината ти, Съзвучието на Мъдростта ти, Сиянието на твоята небесна Чистота и Хармонията на твоето Съвършенство.  Амин!

 

 

     Изглежда тази Молитва на Дела Раи е била чута от Господа, защото в последната й стихосбирка има едно стихо-благодарност към Него:

 

                                   Светителю

 

                      Боже, Ти който дръзко смири

                      на сърцето ми всички посоки,

                      който даде на пътя встрани

                      от живеца на чужда жестокост,

                      отреди на очите ми дом

                      с радостта да остана в дланта ти

                      и ръка ми даде в погрома

                      на избраните мои разплати,

                      коленича пред този възход

                      и сърцето ми вяра милува

                      преосмислила моя живот, 

                      в който само Ти истински струваш.

 

                     И разбирам, че всяка съдба

                     има своята древна пътека

                     и постига Те много сама

                     в дързостта да осмисли човека,

                     който Ти пресъздаде с любов

                     и извая да бъде безценен,

                     отредил в своя мил богослов

                     вечността на духа ни нетленен.

                     Боже, Ти, който бдиш над света,

                     приеми любовта на стиха ми

                     и Светителю, вдай същността

                     от нагорни небета в духа ми.

 

    

      В третото стихо е описана душата на поетите от поет. Това не е първото стихотварение на Дела Раи на тази тема. Тук не се сдържам, казвам че то е ПРЕКРАСНО!

 

 

                                    Сълзи на бог

 

                       Очите на поетите са сън –

                       дълбок и чист, тревожен и безкраен.

                       Перата им, извайват нежен звън.

                       И списват по звездите всяка тайна.

 

                       Ръцете на поетите са вик,

                       на копие понесъл тишината.

                       И стигмите Исусови от стих

                       потъват в дълбините на душата.

 

                      Сърцата на поетите са жар,

                      в която нестинарите са много.

                      И в свойта дан – словесния олтар,

                      поетите са стих-сълза на Бога.

 

  

     Мисля си, дали ще се намери човек, прочел тези три творби на Дела Раи, който да не потърси и други?

 

     Поздрав към Дела Рай с едни Божии очи и нещо много трудно от Моцарт, може би най-трудното...


 

Ярка образност,извисена мисъл, съкровена топлина, чист и вълшебен Моцартов звук.

Поздрави, Коста!

Да оцелее от обич може само този, който обича. Стиховете на Дела, разкриват душевните й трептения, докосват!
"Сърцата на поетите са жар,
в която нестинарите са много.
И в свойна дан – словесния олтар,
поетите са стих-сълза на Бога. "
Дерзай, Дела!

Коста... друг път казвай, че ми посвещаваш такива хубавини, че да ги чета навреме и аз.
Сърдечно благодаря за светлината в очите и душата, с която четеш лириките ми!
И за Моцарт!
Един поздрав от мен към теб с любим мой стих от тази книга, който ти подарявам за бъдещата твоя книга, която ще напишеш за Планините на България.
Аз ще ти осигуря географски карти, печатница, редактор и предпечатна подготовка. Търси меценат. :)))

Българска земя
Дела Раи

Ти си угар-живот, в който тежки жита са изсипвали
на дедите ми всичките дни, преживени с възторг.
И осватбили всяка мома сред ръкойките кипнала,
мойте баби мъдрували с приказки в стария двор.

В две-три шепи земя са засаждали бъдното комкане
всички майки родили неземно-красиви чеда.
А земята ни българска с извор бълбукала в стомните
и разхлаждала нежно горещите мъжки чела.

Побелели от сняг всяка зима препускали вихрено
на бащите ми буйния впряг от небесни жребци.
И земята, тресяла се в стъпките, с радост притихвала
и заспивала в чашата вино от тежки сълзи.

http://wonder.blog/izkustvo/2013/11/01/bylgarska-zemia.1199440

Или каквото си избереш от тук:

http://wonder.blog/izkustvo/2009/03/22/bylgariia.311607

Преди да започна тази работа обаче бих искал повече хора да посетят пещерата Божиите очи /над гара Карлуково/ и да открият подписка, за да бъде тя спасена. При гарата откриха кариера и сега по пътя над свода й преминават 50 тонни камиони с инертен материал. Счупването на свода поради тежестта и вибрациите е въпрос на време. Пътят трябва да бъде преместен веднага и това трасе закрито за камиони.