Нашият кандидат

           Някога работех с един възрастен човек, чията фамилия забравих, казваше се бай Минко. Бил е свързан с Георги Боков, "работил" бе с него, но го оставил, защото бил много жесток човек. От него знам за убийството на карикатуриста /Райко Алексиеев/. Героги Боков го убил с юмрюци, карикатурстът бил вързан  и той го удрял по лицето докато умре.  Първият ден Райко Алексиев издържал, но на следвашия е починал.  Другите убити от него бил умъртвени като лежали вързани на земята, а той скачал с ботушите си върху корема им.  През нощта измъчваните почивали.
     Явно Бай минко е бил  след тези хора по ремсова или не знам каква линия, защото той е от Лудогорието, а се окзава след Деветото в София, където остава. Разказваше за блока на Герги Боков, който за да бъде построен изсякли 400 дървета от парка. Сега ми идва на ума ул.  Елемаг, май че нея спомена.
   Бай Минко макар и отказал се от такива работи беше толериран в работата, като не работеше нищо - той и нищо не разбираше, за да свърши нещо - но получаваше най-високата заплата. Страдаше от задух и бе винаги син. Гледаше обаче на всеки да помогне според възможностите си - да донесе закуски, да почепри цигари. Това, с което непрекъъсното се хвалеше бяха пътуванията му с влакове до Лудогорието, а влаковете засядали в снеговете с дни. Бай Минко през тези дни оправял всичко булки във влака, които ставали за тази работа. Все едно и също говореше, като си пийнеше, а той не минаваше с малко - как оправял булките една  по една в целия влък.

    
                                     


                 Най-първият и главният редактор на в/к Работническо дело,
                        бащата на нашата кандидатка за генсек на ООН.