ОТНОВО  КЪМ  ЛОС  АНЖЕЛЕС

 

     Това лято бе едно от най-трудните в живота ми. Почти през цялото време бях в цугцванг и нямах възможности за разумни – нека не казвам творчески! – изяви. С няколко малки изключения. За мен годината има две части. Първата част започва когато източа водата от системите на вилата ми преди зимата и втората – когато ги напълвам през порлетта. Процесът е доста продължителен и имам време да се размисля върху измилналата част от годината. Макар  това лято доста време в цугцванг, а все пак свърших нещо. Вчера погледнах колата още ли е в гаража и установих, че всичко в него е направено много добре и допълънителните екстри в него са дори красиви. Заготовката, която дъщеря ни си купи превърнах в нещо красиво. Открих място и за още две етажерки, чиято конктрукция и украса веднага се появи в малоумницата ми. Все пак, свършил съм нещо и тази годиина, иначе щеше да е съвсем празно в душата ми.

    Взех да пиша Кюстендилските си записки, но на осмата запецнах. Пак се замислих, мислите ми се върнаха назад, стана ми тъжно. Една осемгодишна програма привърши. Над 4000 км. изминах по Западните покрайнини, посетих и упознах всички планини там, долиниите им с махалите и селата, имах много срещи с наши сънародници. Отправих се натам преди 8 години, защото упознах планините на България и нямаше къде да пътувам повече, но вече упознах и тези български региони, за съжаление от сто години извън България. Съвпадение ли е това, че краят на осемгодишното ми пътуване из тези регион съвпадна с последният ми текстовии постинг за тях, също с №8 отнасящ се за Кюстендилско? Мисля, че не е! Ще трябва по-сериозно да го обмисля и поради това за сега отложих писането му. Много спомени имам, много картини са живи в мен, бих казал, всчките, ако се замисля.  Километрите, изминати от мен по Западните покрайнини са две пътувания от Тимок до Чрно море и обратно, а площта, по която преминаха тези пътувания е към 7000 кв. км. Подобно пътуване по Искърския пролом стана причина да си открия блог и да опиша 2000 кв. км. от него в своя Опус 1. Нямах други намерения, но после разширих темата, включих и нови теми и така вече имам над 1700 постинга и над 50000 снмки, но краят е още много далеч.

    Вече нямам творческии планове към Западните покрайнини, защото ги упознах. Ще водя обаче туристи натам с коли, защото те изобщо не знаят за тези райони на България, който ще опиша финално в следващия ми постинг за него. Имам силна зрителна памет и в момента в мен нахлува една пролетна картина как слизам от Власинския превал в посока  на с. Божица. Виждат се чудно хубавите поляни над селото, пътят извива и се показва селото с огромната си трикорабна църква.

   Ще завъърша с една реклама:

   Живущите на запад от София, които са възрастнии и искат да си купят селски иимот, наричан вила, където да живеят през лятото могат да сторят това в още едно село. Вече препоръчах две села - Власино и Вучидел, сега препоръчвам село Груинци. Селото е уникално, намира се на надморска височина 1000 м. разположено е в леко вдлъбнати долчинки на извиращата от там рекичка. От него се вижда Милевската планина, Бясна Кобила, планини в България, а половината от селото е в България, където вилнеят крадливи кюстендилски ромбригади, които откраднаха паметника на Владимир Димитров-Майстора в с. Шишковци.  Разстоянието от София е 130 км. До селото има път от Босилеград, а възможностите на живущите там да се снабдяват по време на пребивавеното си в селото с екологични продукти е примамлива. Това е родното село на поета и писателя Емануил Попдимиитров.

   А мен утре отново ме чака път. Ще летя над Исландия, после над Гренландия, после нас северните части на Канада, където са живяли ескимосите, описани в книгата ”Страната на дългите сенки”. Слънцето пътува заедно с нас, така, че от София до Калифорния ще е ден…

 

   Привършвам постинга си с едно мое селфи. Като си довърша 8-та част на Кюстендилските ми записки ще последват много снимки.

Така изглеждам реално!  А за поетката-комунистка г/жа Стих - ето как:
 
7. stih - Много смело!
14.09 07:14 Страшно е, когато простотията се смята за умна...
Поздрави!

  / Б. м, простотията, която се смята за умна съм аз!/

    Как не станах някога комунист, та дори и безпартиен, как не станах сега воленсидеровец, маркспутинец, хибриден войник, промит мозък, бетонна глава,, откровен примат! А си останах незаависиим, с цел в блога, а не със поставена ми задача, за която ди ми плащат от Центъра. За тях такъв ще си остана, какъвто ме е дефинирала г/жа Стих, наактивирана за тази преценка от гуруто си, бозайникът Скрапов.
   Всеми воленсидеровцами - горячими маркспунскими приветами!