Който сее ветрове, ще пожъне бури!

                                                                                 Апостол Павел

 

       ЮГОНАСЛЕДСТВОТО  НА  БАЛКАНИТЕ – ПОСЯТИ  ВЕТРОВЕ                 

 

    Аз продължавам темата защо Сърбия няма да стане член на ЕС.     

      Противопоставянето срещу този акт ще бъде двупосочно – от едната страна срещу него ще се обяват на референдума по присъединяването към ЕС самите сръбски граждани, сред преобладаващата част от които които остава насаденото им от предишните режими комунистическо мислене. Във всички посттоталитарни държави има гвардия от промити мозъци, които без да осъзнават биват манипулирани от политмафиотите и те ги ползват за свои интереси - да пречат чрез тях на развитието  на страната. Промитите мозъци в резултат на приматското, което им е нацръкано при „формирането” им като „личности” са агресивни и манипулируеми.

   От другата страна срещу присъединяването на Сърбия към ЕС ще се противопоставят и европейските държавници, защото ако присъединяването стане факт, сърбите ще бъдат вторият троянския кон на Путин или на наследника му, ако той вече е свален от поста си, редом с нас. И не само това. Чрез присъединяването си към ЕС Сърбия ще натресе на тях проблемите си, за които вината е предимно нейна, а тези проблеми не са малко. Те са взривоопасни за мира не само на Балканите. По време на разрешаването на проблемите на Балканите полковник Путин наруши междунородното право, като извърши аншлус на части от Грузия - Северна Осетия и Абхазия, които присъедини към Русия. Обяснението му:  Щом така можело /б. м. Косово получи независимост/, така можело и в Грузия /б. м. Путин извърши аншлус на две области от Грузия и ги присъедини към Русия/. Чак сега при аншлуса на Крим Западът отчита тогавашната си пасивна позиция спрямо полковника от КГБ като грешка и взе мерки това да не се повтаря. ЕС влачи и един гостоприемник от Балканите, Гърция, който им струва вече 1000 милиарда евро. Негативите, останали от сръбските държавници на Балканите са техен проблем и трябва да си ги решават те съвместно със съседите си, които са ощетени от тях в миналото, а не да бъдат прехвърлени на ЕС. Ако все пак след референдума и предприсъъединителните преговори нещата тръгнат към приемане на Сърбия в ЕС, ще им бъде отказано от Брюксел. Така постъпи Брюксел с Турция, защото ако мюсюлманска Турция влезе в Е/вропоейския/С това ще е гибелно за него. Присъединяването на Сърбия към ЕС без да са решени проблемите от аншлуса на чужди територи е недопустимо за страна кандидатчлен за Съюза, защото новата страна членка ще превърне своя пасив в пасив на Съюза.

   На един такъв проблем, който сърбите сами си причиниха и който вече излиза от техен контрол ще се спра сега:

 

    Когато австрийците отблъскват турците от Виена, войските им достигат до нас и прекратяват военните действия, защото техният проблем вече е решен – турците са бити као маче у дирек и повече няма и да помислят да разширяват империята си на запад. С това разпадът на турската империя започва. Австрийците остават на наша /Поморавието/ и на сръбска територия от 1688 до 1692 г.Тази война обаче засяга пряко България. Българите са убедени, че австрийците ще продължат с отблъскването на турците към Босфора, което означава освобождение на страната ни от тях. При такава перспектива избухва Чипровското въстание, завършило с големи жестокости за района на Чипровци от страна на турците и никаква помощ от австрийците. Друго последствие от тази война е фактът, че част от българите по Поморавието са освободени, но те остават в пределите на Сърбия. Градовете Сурдулица , Враня,  Прешево са били с българско  население, но включено в друга държава,то постепенно загубва идентичността си. Българската кръв обаче личи в тези хора до днес. Аз съм се срещал с тях и съм описал впечатленията от тези срещи в блога си.  За да се компенсира тази несправедливост към българите в Поморавието при подписването на Сан Стефанския мирен договор областта на Враня бива върната на България. Берлинският договор обаче несправедливо ни отнема тази територия и я дава на Сърбия. Още по-трагично става с българското население по Босилеградско, чиято територия също бива отнета от България през 1919 г. за това, че сме участвали на страната на лошите в ПСВ.  По този начин българското население в Босилеградско остава в планински капан с формата на полукръг, заграден от запад с планината Бясна Кобила, висока към 2000 м. и от изток с граница към Родината си, по-конкретно Кюстендилското поле. Това не е направено случайно – Англия и Франция замислят геноцид спрямо българското население в този район, обричайки го на загиване в планинския капан, районът да се обезбългари и завинаги да остане на Сърбия.

   Подобна съдба имат и поморавските българи във Вранско, но там природните условия не са така сурови, както в Босилеградско. Поради това, че поморавските българи след отнемането на Босилеградско от държавата се оказват доста далеч от България и това става доста отдавна, тези територии по Вранско вече са загубени за България безвъзвратно. Съдбата на хората там обаче е доста сурова. След ВСВ идиотите създават изкуствената държава Югославия - един много подъл ход, чрез който е замислено да се подклаждат конфликти на Балканите. По този начин нито един от проблемите на Балканите не могат да бъдат решени, те ще продължават да тлеят, ще се пораждат конфликти  – етнически, верски, битови, катализирани от шовинизма и национализма на сърбите, които се превърнаха в експлоататори на другите държави и етноси в измислицата Югославия. Западна Европа се надяваше чрез  „обединяването” на  всички тези малки държави в една, натрисайки им жесток тоталитарен режим да се отърве от възможности за пренасяне на напрежение от нерешените проблеми в региона, насадени предимно от турците и англичаните, към тях. Стана обаче обратното на това, което бяха намислили Англия и Франция и те вече заплащат сметката си. Няма да се отклонявам обаче от темата, която този път ще е само за района на Враня.

    На този район съвсем не подхожда да бъде към Сърбия, защото е населен от етнически българи. Ако ще се отнема той от България най-подходящо нему място за присъединяване е Македония, където етносът е също български, какъвто бе този във Вранско, но и този въпрос не получи правилното си решение заради тесните връзки между сръбските и македонските комунисти. В рамките на Титова Югославия, която бе комунистическа страна, но комунизмът й бе не дотолкова тоталитарен както в СССР, най-важното за титовия режим бе да преглътне империята му непринадлежащите на Сърбия територии и така се получи днешното ужасно наследство. Връх на нацизма бе опитът на Милошевич да изгони бошняците от Босна, които са към 70% от населението, албанците от Косово, които са 90% от населението, да останат там само сърби и така този идиот разпали юговойната. Обяснението му бе, че войната е разпалена от американците, които подбъзнали този и онзи етнос. Нито дума за аншлуса на територии, за сръбския национализъм и шовинизъм, за това, че те бяха привилегированата нация в Югославия и никой не можеше да ги понася повече.  Каузата на Милошевич бе подкрепена от Русия, защото нея я чака същия път на разпад на империята й.

   Натискът за изселването на българите от Вранско или сърбизирането им течеше много отдавна, ведно с този от Западните покрайнини. Като резултат от него голяма част от българите от Враня се изселиха, но природата не търпи празно място. Както на територията на Северозападна/ла/ България - и не само там – се настаниха цигани и я превзеха, по същия начин на територията на Вранско се заселиха албанци. Аз не правя знак на равенство между циганите, родени да паразитират и между албанците, които работят от сутрин до вечер и раждат дете след дете. Албанският отговор на етнически натиск срещу тях е „со курец ке ви победим” и срещу него „бронебойни патрони няма открити”. Титовите комунисти и тези след него, които са съшите по манталитет, но се представят за наперестройчени юпита, криха главата си в пясъка срещу тази опастност, но косоварите им дадоха добър урок. Макар и изпуснати съвсем нещата в Косово, Милошевич убеждаваше хората, че нема такову нещо, както сега блоговите проститути убеждават хората, че Русия печели от инфлацията в страната, а виновните /б. м.  Америка/ губят. Сега пак Америка подбъзнала Украйна, за да противопоставя Русия на Западна Европа, тръбят поръчкови  блогови проститути.

   Проблемът с Косово обаче не е приключен, той тепърва ще се стоварва върху Сърбия, ще се прехвърли в Македония и до двадесетина години тя ще се раздели на две части, но по друг модел, без война. Сценарият е изготвен отдавна, само македонците не вярват в него.

   „Глупавите” западноевропейци, които върнаха по домовете близо 2-та милиона албанци косовари, депортирани с влакове от комунистическите войски на Милошевич в Македония съзнателно не очертаха точно границите на района на Косово, който етнически албанците отцепиха от Сърбия. В резултат на това се стигна до днешното напрежение около Косово в Южна Сърбия, което става взривоопасно. По този сценарий на ЕС райони на Сърбия, в които ако сега има по един сърбин, а докато привърша постинга си няма да има и нито един, не бяха придадени към Косово. Така тези райони останаха цъкащи бомби, които в един момент ще гръмнат. Тези райони останаха към Сърбия, Милошевич изтъкна това като негова победа над НАТО и ЕС, но каква полза има самата Сърбия от тях? Там има хора, които не искат да живеят в Сърбия, защото не са сърби, а албанци, те искат да са към Косово сред другите албанци, където си бяха преди. Албания пък вижда в този процес разширяване на територията си за сметка на Сърбия и Македония. Единственото присъствие на Сърбия по тези райони е силовото, предимно полиция, за сега войска няма, но това носи само разходи на Сърбия, насажда непоносимост и омраза у етническите албанци срещу сърбите и всичко, свързано със Сърбия, замърсява имиджа на Сърбия пред света. Изостаналостта на този край не може да бъде наваксана с активи на Сърбия, защото тя става все по-зле икономически. Чувал съм сравнение за такава ситуация, когато няма полезен ход – отпред змия, онтзад – магаре. На никъде…

   Тези райони с етнически албанци са предимно около Косово, но хората в тях твърдят, че са косовари и са несправедливо откъснати от Косово. Три такива района има около градовете Прешево, където конфликтът е най-силен, но и около Буяновац и Медведжа. Пътната мрежа и удобният достъп до роднините им албанци в Косово /сърбите казват Косова/ сега са прекъснати с граница както за хората от Босилеградско до Кюстендилски окръг преди години. Пред погледа ми в момента е пътят от с. Извор до с. Горно Кобиляне, строен от трудоваците след Освобождението, на който дори мостът между селата е взривен /б. м. от идиотите/.

   Какво е бъдещето на тези райони, от които Сърбия има полза толкова, колкото България от райони като Баталова воденица или Факултето, Седми квартал, Тунел №8, Асфалтова база, Анезица или Нов път, нека да спомена и Надежда и Автогарата. Територията около градовете, обкръжени от тези гета е завинаги отнета от общините и страната, а проблемите, произтичащи от заселниците в гетата  ще стават все по-страшни. Когато обаче става въпрос за албанци, нещата са много по-сериозни, защото циганите са пазарни същества, които трябва да се прикрепят към гостоприемници и поради това са зависими от политически и други мафии, докато албанците имат национално чувство, работят много, зависят от държавата в много малка степен и още нещо правят – всичките си пари дават за недвижими имоти, а семействата раждат докато жените остават в размножителна възраст. За да не се губят 28 дни ако албенецът работи в Европа, а булката му подлежи на заплождане, това извършва негов брат, иначе детето губи  тези дни. Албанците за разлика от родопчани, които живеят на стратегически места и поради това са били потурчени, са били ислямидиране защото са били много непокорни. По този начин моллите получават възможности за манипулиране на хората по заказ на Високата порта. След изгонването на турците от този регион обаче пробелемът с резняците, както наричат помаците обидно, остава. Той бе в основата на конфликта в Босна.

    Ако сега районът на Враня бъде предложен за връщане към България, ще бъде безумие да си го вземем обратно, там нищо не е вече същото. Проблемите от него ще се разпространят от албанците в цялата ни страна. Ако сърбите рекат да се отръват от района на Враня и да го предадат на Македония, където му е мястото, макетата ще отговорят: Кафа сикме от албанаци в Македония, нЕщем им ни района ни них! Самата Македония е пред разделяне на федерация между македонци и албанци, като граница между тях ще бъде река Вардар. Които не са запознати географски с този район да погледнат на картата, как  Вардара в началотото тече успоредно на границата между Македония и Сърбия, където наблизо са Прешево и другите албански „твърдини”.

   Какви възможности за маневриране имат сръбските политици? Да не кажа никакави, нека са съвсем скромни. Те изтъкват общото в културното наследство на хората от Враня и останалата част от страната, организират музикален конкурс в града, за да привлекат културни хора натам, но ако не се спре разможаването на албанците южно от града и навлизането им и в него, без всякакво съмнение умира и този град на Сърбия.

    Сега се заподмята нов пенис, наричан размяна на територии. В Северно Косово все пак има сръбско приъствие, но незначително. Напомням, че от страх за репресии срещу тях сърбите избягаха от тези райони в Белград, също помагачите им цигани, които се бяха настанили в къщите на албанците. Водят се някакви преговори да преминат Прешево и други градове с албанци към Косово, а части от района на  Митровица - към Сърбия. Няма да стане. Прешево, Бояновац и Медведжа със сигурност ще преминат към Косово, но Митровица към Сърбия – никога. В Тирана доволно потриват ръце и се готвят да извият отново ръцете на Сърбия, за което ги съжалявам, но пък и си го заслужават. Те съсипаха българската общност по Вранско и посяха там ветрове.

 Да жънат сега бурите, които ще върнат Сърбия в границите им, от където започна тяхната експанзия към чужди територии, придадени им от несправедливите договори на идиотите след ПСВ. А тези граници са съвсем близо до Белград, където се установяват сега всичките заселници от времето на Тито и Милошевич. Струпването на голяма част от населението в няколко града е много тревожен фактор за всяка страна – той показва, че хората в нея нямат никакви перспектива повече и прибягват в последното си убежище. Подобен процес тече и в България за жалост…

   Процесът на присъединяване на Сърбия към ЕС тече много бавно и косоварите вероятно ще станат независима държава преди това, подкрепникът на Сърбия полковник Путин няма да остане дълго. Тогава косоварите получават една силна карта, да ебават сърбите за гдето ги изселиха от домовете им и ще я изиграят срещу нови територии от Сърбия, населени с албанци, които ако не бъдат удовлетворени, Сърбия поради нерешени териториални проблеми със съседите си няма да стане член на ЕС. А невлизането на Сърбия в ЕС, продължаването й на връзките с Путин и арабите – това е край за страната им. Всеки ден за тях е важен, защото страната закъсва икономически поради неучастието си в ЕС подобно на Русия след санкциите срещу аншлуса на Крим.

   Мисля, че сръбските политици нямат печеливш ход. Подигравкатана Ивица Дачич над Орешарски за неграмотността му по тези въпроси при откриването на паметника на Апостола в свободата в Цариброд - май това ще е последната им дипломатическа победа. Всичките тези чужди територии, в които избухват конфликти те получиха по разни договори, тъпи като тези, които ги измислиха. Не може повече светът да се гради на базата на тези несправедливи договори, те се обръщат срещу тези, които ги измислиха и срещу тези, които смятаха, че ще се възползват от тях.

 

   Като контрапункт на това мое писание – ще последват и още – помествам статия от Списание „Бюлетин” на Културно-информационния център-Босилеград. Главният редактор на Списанието е г/н Иван Николов, един голям българин, който крепи духа на българите в Южната крайна с административен център гр. Босилеград. Човекът е посветил живота си на каузата  българските територии и българите в тях, откъснати от страната ни поради позорния Ньоски договор да бъдат върнати към Родината си и я следва неотклонно. Иван Николов е поет и изключително умен човек. Макар израстнал в район, откъснат от България, той говори отличен български език. Мисля, че той е по-добре запознат с проблемите на България и Сърбия от политиците на тези две страни и вероятно поради това той изказва мнението, че не трябва да търсим начини за обединение чрез политика, а чрез общото ни културно наследство. Аз изказвам личното си мнение за него – той е толкова честен човек, че ако бъде поставен на политичиски пост, ще се провали. Защото политиката е мръсна работа, а той е чист човек, при това и поет. Твърди се, че на среща в Белград между наши и сръбски държавници той е бил поканен и след срещата, недоволен от позицията на нашите държавници им е казал:

-         Оставам с убежението, че ако Сърбия ни върне към България, тогава Вие няма да ни искате!

   Макар извън България, Иван Николов и делото му ще останат в българската история.

   Статията е писана от  /сдружение?/ Младежка инициатва за човешки права, но за да я помести г/н Николов – опората на Българите в Южната крайна – в списанието, на което той е главен редактор е атестат за съдържанието й.  Напомням, че от 120000 българи през 1919 г. днес в Западните покрайнини са останали само 18000.

 

    Статията ми, ако това мое мнение може да бъде наречено статия,  е продължение на предишната, поради което прилагам линк и от нея:

 

    http://planinitenabulgaria.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/12/31/edna-tirajirana-ot-godini-zabluda-1.1326773

 

 

 Какво става в Прешево, Буяновац и Медведжа?

 

Подгряването на сръбско-албанските националистически мантри доведе до ново напрежение между албанското малцинство в общините Прешево, Буяновац и Медведжа и правителството на Сърбия.

Всичко започна след като на 16 ноември 2012 в центъра на Прешево бе издигнат паметник на 27 паднали албански бойци от Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа (АОПМБ).

Правителството на Сърбия даде ултиматум на общинското ръководство в Прешево до 17 януари 2013 да махне паметникът, в противен случай държавата ще го махне, защото не може на сръбска територия да се повдигат паметници на терористи които с оръжие се биха за отцепване на трите общини и тяхното присъединяване към Косово.

Това доста разбуни духовете между албанци и сърби, но след редица заседания на 6-те местни албански партии и албанските общински съветници в трите общини, те не се съгласиха да го махнат въпреки заканите от Белград. На 20 януари, в присъствието на около 200 души Жандармерия, бронирани коли, журналисти и други салтанати, паметникът бе вдигнат и откаран в неизвестна посока. Всичко това ставаше на фона на преговорите между Белград и Прищина. Последваха масови албански протести не само в Прешево и Буяновац, но и на Косово и в Македония.

Така на световната общност отново бе припомнено за етническата криза в тази част на Сърбия.

Нека да си припомним. Освободителната армия на Прешево, Буяновац и Медведжа за пръв път се появи през януари 2000 година на погребението на братята Шачипи,убити от сръбската полиция в село Добросин. Целта на това паравоенно формирование, наброяващо около 1500 – 2000 добре въоръжени войници по модела на Армията за освобождение на Косово, бе да отцепи долината на Прешево и да я присъедини към Косово. Това формирование просъществува от 26 януари 2000 до юни 2001 година и първото й по-сериозно стълкновение със сръбската армия и полиция бе през лятото и есента на 2000 година. Бойните действия (над хиляда!) са тясно свързани с борбите на Освободителната национална армия в Македония, а най-големите бойни действия в южна Сърбия станаха в началото на войната в Македония през февруари и март 2001 година.

След края на войната в Косово 1999 година бе създадена демилитаризирана зона от 5 км. между Косово и Централна Сърбия. Тогавашната югославска армия нямаше право да контролира зоната, контролираше я леко въоръжена сръбска полиция която много скоро бе принудена да се изтегли под натиска на Армията за освобождение на Косово. АОК нападаше не само сръбската полиция, но и албанците които й се съпротивляваха. Бе убит председателят на Социалистическата партия на Сърбия в Буяновац Земаил Мустафи. Бомба експлодира в рейс с пътници в село Ливадица в Подуево където загинаха 12 души. Сръбските власти тиражираха информации, че АОПМБ се финансира от контрабандните нарко и цигарени канали и от мюсюлманските страни, а оръжието се внася от Албания и Македония. Нейният нелегален център се намираше в село Велики Търновац където се намираха складовете с оръжие, провеждаше се обучение и пр., а като комендант на АОПМБ се споменаваше Шефкет Муслиу, шлосер от село Кончул. Бяха формирани три оперативни зони: Чарска, Карадачка и Буяновачка, всяка от които контролираше част от територията на Прешевската долина. Имаше и албански терористични действия от граничните области с Косово.

През 2001 година се засилиха военните конфликти между албанските терористи и сръбските сили за сигурност. Когато разбра, че албанците напредват, НАТО на 24 май 2001 година разреши на Югославската армия да се върне в демилитаризираната зона, като предварително призова албанците да сложат оръжие, обещавайки им амнистия. Около 450 войници на АОПМБ предадоха оръжието си на КФОР, останалите преминаха в Косово и в Гнильане формираха Освободителна армия за Източно Косово, но тя не успя да развие дейност.

В множеството стълкновения през 2000-2001 година между АОПМБ и сръбските сили, сред които и сръбските части за специални операции, и двете страни дадоха жертви.

След войната се издигнаха десетки паметници на загинали сърби и албанци в селата в Прешевската долина. Албанците оспорват правото на сърбите да издигат паметници в селищата където албанците са мнозинство, Сръбското правителство оспорва правото на албанците да издигат паметници на терористи воювали срещу сръбската държава. При това, някак си се забравя, че Скупщината на СРЮ 2001г. по времето на Кощуница, донесе закон за амнистия на принадлежащите към АОПМБ и че всичките лица които са участвали в това стълкновение са освободени от наказателна отговорност.

Сръбските медии продължават да въртят старите плочи, че паметникът в Прешево и протестите на албанците са инспирирани от политическата програма за създаване на Велика Албания и че те застрашават територията на Сърбия. Така сърбите, поне повечето от тях, се настройват срещу албанците. Етническата дистанция все повече се увеличава, омразата нараства, социалните проблеми се задълбочават и върху тях все повече се разраства непримиримият албански и сръбски национализъм. Сочат се доводи от типа на албанското лоби в Конгреса на САЩ, стремежа за обединение на албанците в една държава, кризата в ЕС, ислямският фундаментализъм и пр.
В такава атмосфера няма кой да зададе и да потърси отговор на простичкият въпрос: какво кара обикновения албански селянин да откаже лоялността си към сръбската държава и да хване оръжието? Сякаш извън идеологията и „голямата" политика обикновеният човек с ежедневните си проблеми и нужди не съществува и даже никой не се интересува от него.

На фона на патриотичните призиви, в сръбските медии остана незабелязано едно писмо което неправителствената организация „Младежка инициатива за човешки права" изпрати на сръбският премиер, първият му заместник и председателя на Народната скупщина на Сърбия във връзка с премахването на паметника на бойците на АОПМБ в Прешево. В писмото се промъкват познати и болезнени истини които едно към едно могат да се кажат и за нас, българите в Сърбия.
Пренасяме го изцяло.

Уважаеми г-н премиер, пръв зам. премиер и председател на Народната скупщина на Сърбия,

Обръщаме се към Вас с надеждата, че това писмо ще стигне преди да махнете паметника на загиналите бойци на Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа в Прешево и преди престрелките на релацията Белград-Прешево да предизвикат последствия.

След многоседмичните разговори за паметника, Прешево, сроковете и ултиматумите, почувствахме нужда да ви разведем в една малка разходка из Прешево. По време на досегашния ви мандат, пътуването до Прешево някак си не ви беше „из пътя", въпреки че посещавахте военните бази на юг, които се намират на някакви си 45 минути бавно каране с кола от Прешево.

Прешево и в миналото не беше „из пътя" на много политици и представители на институции. Рядко се решаваха да отпътуват още 20 минути от Буяновац, където приключваха всички разговори за човешките и малцинствени права, и най-често пред международната общност се доказваше посвещаването на решаване на проблемите на албанците в Прешевската долина. Колкото и да не беше „из пътя" за срещи и разговори с гражданите, представителите на медиите и местната власт, толкова по-често Прешево беше „из пътя" за разговори за нападения срещу полицията, жандармерията, различни терористични действия, антисръбска политика.

Също така, рядко бе изоставяно когато темата беше за статуса на Косово, Освободителната армия на Косово, размяна на територии между Сърбия и Косово или Велика Албания. Благодарение на паметника, Прешево през последните седмици, стана „из пътя" и за всички желаещи, които чрез разговорите за разрушаването на паметника искаха да докажат сръбския си национален идентитет, за по-малко или повече обективните медийни радетели, но и за вас, като основна или странична тема. Благодарение на будното око на медиите и посветеността на политиците, паметникът в Прешево се наложи като ключов въпрос за държавата Сърбия, на моменти сериозно застрашавайки да изтласка в страни и въпроса с корупцията и статута на Косово.

Преди да стигнем до паметника, сметнахме, че е важно да ви обърнем внимание на още някои неща, важни за цялостно представяне на „Прешевската приказка", с която всячески трябваше да се срещнете на живо, ако пътят ви беше отвел в Прешево.

На самото влизане в тази община в Южна Сърбия, с преобладаващо албанско население, ако идвате от посоката Враня и Буяновац, първото което ще срещнете, е основното училище „Ибрахим Келменди", Гимназията „Скендербей" и прешевското техническо училище. На територията на Прешево има общо осем основни и две средни училища в които учат около 7 000 ученици.

Докато учениците в основните и средните училища в Сърбия в началото на септември се радваха на безплатните си учебници, учениците в Южна Сърбия се изправиха пред липсата на основни условия за образование, и на 3 септември тръгнаха на часове без почти нито един учебник който да отговаря на стандартите и програмите които се прилагат в останалите училища в Сърбия.

През училищната 2011/2012 година единственият учебник на майчин, албански език който първолаците от Южна Сърбия имаха беше Буквара, докато учениците от останалите класове освен учебника за езика, нямаха нито една друга книга на своя майчин език.

Ако след средното училище искат да продължат образованието си, а то да не е в сферата на маркетинга – за който могат да учат в Икономическия факултет в Суботица – отдел в Буяновац, тия млади хора тръгват към Тетово, Скопие или Прищина. Ако после искат да търсят работа в Сърбия, трябва да са готови да минат през една сложна, неясна, непрозрачна и основно много скъпа процедура за признаване на придобитите дипломи.

Може би ще забележите, че улицата по която се движите към центъра на Прешево, не е най-светлият пример на постиженията на инфраструктурата в Сърбия и че изглежда, че по нея най-лесно се движат бронираните коли на Жандармерията, които от време на време „патрулират" по улиците на Прешево, правейки нещо което в другите градове на Сърбия обикновено прави редовната полиция.

В продължение, от лявата страна, въз основа на строителните работи които стоят непипнати години наред, можете да си представите как някога в бъдеще ще изглежда родилният дом в Прешево. Сега бъдещите майки от Прешево и околните места които принадлежат на общината, освен предизвикателствата които носи със себе си бременността и майчинството, трябва да се подготвят и за „предродилното" возене от най-малко 45 минути до най-близкият родилен дом във Враня.

В непосредствена близост до тази строителна площадка, както и до Здравния дом, се намира автогара на която не пристигат автобусите от Белград (в центъра на Белградската автогара „за дестинацията Прешево няма информация в текущата база"), така че, ако някога в изследователския си порив, поискате да смените служебните си автомобили с автобус, до Прешево можете да стигнете откъм Буяновац или от границата с Македония.

Вярваме, че по нататък из пътя до центъра на Прешево освен с няколко магазини и ресторанти, ще имате възможност да се срещнете и с оплакванията за систематичното дискриминиране на албанците през деведесетте години на миналия век, уволненията, политическите процеси, неизяснените обстоятелства под които по време на НАТО бомбардировките са пострадали 11 албанци, както и с много още обикновени човешки драми. Това са разговори за всекидневната борба за оцеляване, за безработицата, недоволството от политиката на държавно и местно ниво, разговори които ще разберете дори и ако не са разказани на течен сръбски език.

Скоро наближаваме до края на нашата разходка. Наближаваме сградата на община Прешево и стигаме до повдигнатия паметник на принадлежащите към АОПМБ. Малко припомняне: Представителите на Съюзна Република Югославия с представителите на АОПМБ 2001 година в Кончуль са подписали споразумение за прекратяване на огъня, а година по-късно Съюзната Скупщина гласува Закон за амнистия на всички бивши числящи се към АОПМБ с което всяко тяхно наименуване като терористи е без правно основание.

Трудно е да се избегне опростяването на комплексния въпрос, когато искате да го съберете в няколко пасажа. Обаче също така е абсолютно нечестно въпроса с паметника да се поставя само като въпрос на албански национализъм, съзнателно подминавайки че институциите в Белград години наред систематично изключват и игнорират тази територия.

Впрочем, страхуваме се, че без албанският национализъм като изговор, Сърбия не може вече да скрие под килима въпроса, защо някои от нейните граждани престават да се чувстват като нейни граждани. Тогава когато при споменаването на паметника, споменете и използването на майчиния език, учебниците, жандармерията, дискриминацията, ще бъдем по-близко до същността и легитимността на държавата Сърбия върху тази територия, без който нейната легалност докосната до реалността е празна и без значение, без оглед колко пъти в едно изречение ще сложите „Конституция" или „закон".

Би било добре, вместо с големите политически, да се позанимавате с малките, всекидневни, но жизнени проблеми. Да се занимавате с хората, преди да стигнете до паметника.

Би било учтиво Прешево един да ви бъде из път. Би било учтиво и държавнически.

Младежка инициатива за човешки права

Бог забавя, но не забравя!

Без да ставаме пленници на омразата и отмъщението, стигаме до тази библейска мъдрост.

Да открадеш земя и небето на друг народ - съседа- е голям и непростим грях.

И се плаща. Рано или късно.