Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2014 06:13 - СЪРБИЯ НА ДЪЛГИТЕ СЕНКИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1243 Коментари: 2 Гласове:
18

Последна промяна: 24.12.2014 04:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

                    БАЛКАНИТЕ  -  ДОСТОЕН ПАРТНЬОР НА  СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА  МАФИЯ

 

   Въведение:

   Много рядко помествам чужди статии в блога си - почти всичко в него са мои мисли. Дори снимката си направих сам -  тя е проекцията ми на скалата на вр. Хайдушки камък. Попаднах обаче на интересна статия на г/жа Ася Василева и ще я поместя, защото и аз имам да пиша за Сърбия. Събитията, които описва тя са ми познатии, при това от период десетина години преди нейната статия, та до сега.  Написаното за сръбската мафия не е изолиран случай на Балканите. Той е забил своите дълбоки корени в разпада на комунистическите системи,  метастазирали във всички сфери на властта в тези страни днес.  Това е пътят към натрупаното богатство на мафиотите, изпръскан с кръв. Същите процеси протичат и у нас, те още не са свършили, макар вече да сме в ЕС. Затова процесът на „демократизация” у нас няма да има край ако не се изкъшкат висшите съдебни магистрати, които са основата на този престъпен преход у нас. Статията повдига завесата и за случващото се на Балканите – нищо не може да се промени тук, ако задкулисието не каже „Да!”. А то няма етнос, цвят, мирис, там законите са други. Интернационални. Съдбите на хората – какво е това съдби на хората, ще попитат мафиотие /пардон, задкулисниците/

 

   Средиземното море е най-важното стратегическо място на света. Който владее това море, владее света, твърдят висшите военни на големите държави, които планират военните си доктрини. Това море наподобява центъра на шахматна дъска, в която ако единият от противниците успее да разположи фигурите си, разстоянието от него до където се наложи ще бъде най-кратко. Друг път ще се спра на този казус и ще обясня защо Русия се отказа от доктрината „Брежнев”, предислоцирайки стратегическите си морски съоръжения на други места по света.

    Името на това море не е случайно. Тук са преминавали много кораби, а след прокопаването на Суецкия канал то се превърна в коридор между два океана. Този усилен трафик е привлякъл по морето многобройни пирати, които, обогатили се от престъпленията си, после са се установявали предимно по островите и там са извършвали това, което днес наричаме изпиране на окрадените от тях пари по подобие на нашите мутри днес. За разлика от оригиналните разбойници, мутрите днес не се заселват по островите, а ползват само офшорките по тях за укриване на следите им от престъпленията. Само че единната банкова система разрешава във всеки момент да се установи колко пари има по света, каква част от тях са в банки и колко се намират у хората. Напомням за преднамереното съобщение на банките, които след първия мандат на Путин казаха, че той е откраднал по време на мандата си и вложил в банки по света 40 млрд. долара. Вероятно последва някакво споразумение после с него, защото такова съобщение не се появи при следващите му мандати. Не е възможно обаче той да не знае, че окраденото от него банките много лесно могат да му го откраднат и напомням за казуса Софиянски – Любо Пъпката. Единио крАде, дригио го окрАде.

    Да не пропусна да кажа, че по Средземното море са пътували и последователите на Исус Христос, един от които - Свети Апостол Павел с големи премеждия достига до Рим за да проповядва Евангелието.

    Това престъпно минало на Средиземноморието е вкарано в чипа на хората и държавите около него, но най-вече по островите. Дали има остров по него, в който основният поминък на хората днес да не е мафиотщина – Кипър, Корсика, Сардиния, Малта, Сицилия?  Мафиотски са и държавите от север на морето, но в различна степен, започвам ги под ред:

  В Турция има мафии, но те не могат да вземат връх и да яхнат държавата, защото за уличените в мафиотщина има много строги закони и затвори,

   в Гърциия има дребни мафоти, но пък там мафиотска е държавата в смисъл, че умее да паразитира към друга държава и да се нагажда към всички промени, превръщайки големите държави в свой гостоприемник,

   в Италия мафията, наричана Сицилианска, е победила. Тя има само една загуба до сега в историята си, по времето на Мусолини. Слушайки речите на политици и на кандидатполитици хората много добре знаят на Дженовезе ли са новите кандидатдепутати, на Коза Ностра ли, на Тото Риньо ли и т. н. Но всичките обещават да работят за народа и против мафията, само да ги изберат.

   Франция е също мафиотска държава, но там мафиотските номера не вървят. Държавата се бори с мафията, мъкне ги, но не ги допуска до лостовете на управление на страната, а и полицията им е много сериозна,

   в Испания и Португалия, където хората са под интелектуалното ниво на Франция мафията има много по-силни позиции и лостове във властта. Напомням един случай от Португалия, където пътната мафия открадна парите на ЕС за строежа на магистралите  в нея.

   Къде е нашето място в този пъзел, тук на Балканите? Сезирам се само върху страните България, Сърбия, Македония, новата държава Косово и Албания:

   Какво ги свързва тези страни и защо те, макар и не типично средиземноморски, скриха топката на останалите мафиотски държави? Отговарям направо – социализЪма. Той бе нацръкан в тях от различни разновидности, но все пак си е социализъм, вирусът на Маркс. Един социализъм имаше в Албания - сталинистки, друг в Югославия – мошенически, трети в България – сталинистко-мошенически, наричам го творчески, защото се отклоняваше се от линията на Москва, но заедно с линията. И какво стана?

   Отрасналите в страни с внедрен в тях вирус на Маркс, където водещи са лъжата и насилието, изгубили ценностната си система, наследена от родителите си с векове, новото поколение хора достигна до извода, че да се живее добре трябва да се лъже, насилва, убива, краде, да се върви срещу Божия закон. Да се извърщва тази дейност поединично не става, необходима е организация, а това си е мафия, която днес наричаме задкулисие. Стигнах до това, което днес дава тон на политиката, на отношенията между балканските /бивши соц/държави, които цитирах и на процесите, които протичат в тях – задкулисието. То има интерес единствено „бизнессредата” му да остане непокътната, а държавните интереси, напр. връщане на отнети незаконно от страните територии, демографски процеси, които водят България към края й, това за тях не е важно. За пред хората един представител на политическа сила - Боленчо - налита да бие Догана от любов към България, но в действителност тези двамата „редят” в куларите на НС „бизнеса” си зад гърба на хората. Той е по-важен от всичко.

   Госпожата добре е описала сръбската мафия преди десетина години, у нас тя бе конструирана на същия принцип. Нали конструкторите са възпитаници на един и  същ Център! Но сръбската мафия не е така ужасна за хората, защото полицията все пак работи, същото важи и за съдебната система, подчертавам, все пак. При нас кучето е заровено в съдебната система, тя е мафиотският придатък на всичко, което се случва у нас. И как не? Та тя е избрана на квотен принцип – двама от ВСС хора на Догана, двама на президента и т .н. Защо не мога и аз да вкарам двама мои съдия, чрез тях така ще им го завра на останалите, че мамето че им разплачем. Ама ми не дават. На всичкото отгоре имаме и неработеща прокуратура където по-горнио може да отмени обвинението срещу престъпник от по-долнио прокурор, да се „споразумее” с него. Вероятно не с мотиви напр. севернокорейски вони.  И друго нещо имаме, което прави положението у нас по-зле, отколкото в мафиотската обстановка, която описва госпожата – в Сърбия циганите имат усещане, че ако крадат, ще бъдат гепнати от полицията, наказани от закона, докато при нас те са електорат, поради което имат таван на размера на кражбите, под който не им се повдига обвинение, а с платените им глъсчета се избират депутати, правници, книжници, първосвещенници. Тези номера в Сърбия не минават.

    Още една разлика мужду нашата и сръбската мафия – там мафиотите са малко и са много силни, при нас са много повече. Големи бяха Луканов, Илия Павлов, сега голям е Догана, това са едрите мафиоти. Останалите са откровени мутри – хазартна мутра, строителна мутра, концесионерска мутра, ромлидер, майонезена мутра, гъбна мутра, автомобилна мутра, язовирска мутра, застрахоователна мутра, съдебноизпълнителна частна мутра и още стотици таквиз, внедрили се в опразнените от властта ниши на стрната.

  

   Ето и текстът на статията на госпожата, който е актуален и днес. Описаното от нея преди десетина години е започнало преди това, то продължава и сега, но с по-бързи темпове, защото се катализира от бащицата - най-първият в страната / Русия/, където мафията победи 100%. Ако го нямаше бащицата, доста от тукашните мафиоти щяха да изгаснат, но необятния руски пазар по отношение на цигари, алкохол , дрога и др. подобни стоки подхранва с пари балканските мафиоти. Не само руският пазар е приоритетен за балканските мафиоти. Дрогата идва от изток, а това означава, че преминава през България, Македония, Албания, Сърбия,  Косово и от там – за Европа. Този път сега е интересен за разбойниците така, както морският някога през Средиземното море за пиратите.

    Това ново развитие не е за подценяване. Дори да станат всичките страни на Балканите, находящи се по пътя на дрогата за Европа членки на ЕС, ако това се проточи във времето, проблемите ще се задълбочат още повече. Раковите клетки ще преодолеят лимфните възли и ще се разпространят в целия органиизъм на ЕС. А в борбата между примати и културни хора няма да кажа кой ще се наложи. Все едно картофи да се борят с пирия...

                  Сърбия на дългите сенки

·                                                              От Мая Василева

Последна промяна в 16:56 на 17 мар 2003, 153 прочита

   Убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич миналата седмица събуди с експлозивна сила спора кой всъщност управлява бившата югославска република. Отговорът, от който в голяма степен зависи състоянието и бъдещето на Балканите, е труден заради особената смес от политика, организирана престъпност и силови структури, рафинирана от десетилетията тоталитарно управление и разрушителното десетилетие на режима на Слободан Милошевич. Около войната в Косово се твърдеше, че албанските косовски организирани престъпници са най-могъщите в района. Всъщност по това време вече се знаеше, че те ще изглеждат поносимо, ако, не дай боже, някой разбуни кошера на сръбската мафия - далеч по-силна най-малкото заради солидния гръб, който й дава една корумпирана държавна машина.

 

Още в първите часове след атентата стана ясно, че преди да е приключило разследването, властите изненадващо бързо са изградили версия за случилото се. Според нея виновен е Земунския клан, на чиято сметка се водят около 50 убийства и отвличания. Убийството на премиера Зоран Джинджич е опит от страна на тази групировка да попречи на предприетата от правителството борба срещу организираната престъпност, се казва в декларацията на правителството след смъртта на премиера. На този етап теорията изглежда състоятелна. Самата идея за борба с корупцията и контрабандата в Белград все още се смята по-скоро за популизъм, тъй като реалното й повеждане би засегнало значителни икономически интереси - бивши и настоящи. За бизнеса си се изплашиха хора (сред тях и доста политици), натрупали състояние от контрабанда на наркотици, цигари, кафе, петрол в годините на ембаргото.

Наркотрафик и офшорни сметки

По времето на Слободан Милошевич трафикът на дрога беше под контрола на три държавни институции: Сервизът за информация и документация в Министерството на външните работи, тайната полиция към Министерството на вътрешните работи и службата по контрашпионаж към Министерството на отбраната. Този трафик и фалшивите пари вървяха успоредно години наред. Обвиняемият в убийството на Джинджич Милорад Лукович според сръбските медии е от основните играчи на този пазар. Но по трасето на дрогата има още хора, свързани в здрава мрежа още по времето на Милошевич. Парите от наркотрафика са били насочвани към Македония и Кипър, където режимът имаше стари и здрави връзки. Тези хора нямат никакво намерение да излизат на светло. За фирмите, регистрирани там от бившия режим, все още се знае малко. Известно е например, че в Никозия работи сръбска фирма, която няма нито бюро, нито телефонен номер. Любопитните могат да видят единствено името МСС Trade LTD върху пощенска кутия, която се намира близо до юридическата кантора Cosmoserve. Според твърденията МСС Trade LTD е само една от дванадесетината компании, свързани с Белград. Летищните служители в Ларнака още помнят, че самолетите на държавната югославска авиокомпания JAT са били посрещани от г-жа Борка Вукич, бивша колежка на Милошевич в годините му на банков служител в Београдска банк. Вукич като директор на кипърския клон на банката приемаше парите в брой, които излитаха от Белград в последните месеци от управлението на Слободан Милошевич. Пачките са били заприходявани в една-единствена сметка, която госпожата контролирала лично. По данни от анкетите в нея имало 1 млрд. долара. Точната сума едва ли някога ще излезе на бял свят, тъй като “куриерът”, директорът на JAT Живорад Петрович, беше ликвидиран през април 2000 г. След смъртта му в Сърбия се заговори, че посредством представителствата на компанията по целия свят е препирал огромни суми от трафик на наркотици, цигари и петрол.

Приватизация в сянката на Милошевич

Свалянето на Слободан Милошевич от власт не промени съществено структурата на сръбската икономика. Приватизацията, или по точно раздържавяването на останалото, след като той подари най-печелившите държавни компании на свои хора, продължи да става предимно на тъмно. Сърбите не се учудиха, когато близките до режима братя Карич получиха поръчка да построят мобилната мрежа в страната без намек за оферта. Друга компания, която се опита да стъпи на този пазар, беше чисто и просто ликвидирана. "Нещастният" конкурент предложи абонамент за 1500 марки. Братята искаха 11 000. Малко стрелба на улицата, взривена кола и сделката е в подходящите ръце. Две години по-късно обаче новото правителство даде захарна фабрика “Юните”, намираща се на 50-ина километра североизточно от Белград, за 3 евро на Милослав Костич. В офертата на занимаващия се с вноса и износа на стоки бизнесмен надделя близостта му със Зоран Джинджич. Пресата вдигна вой, тъй като два подобни завода бяха продадени на италианска и гръцка компания съответно за два милиона и един милион евро.

Традицията се оказа силна. От края на управлението на Милошевич голяма част от богатствата в страната преминаха в ръцете на приближените на семейството. Ненад Дордевич, бивш полицейски инспектор, но близък съпартиец на Мира Маркович в Юголевицата стана собственик на търговската компания ВТС. “Наша борба” посвети цяло разследване на начина, по който националната петролна индустрия попада в Зоран Тодорович, също от ръководството на юголевицата. По времето на Милошевич от 29 министри в сръбското правителство 13 са били начело или собственици на полудържавни или частни компании. Тези хора днес безпроблемно продължават своя бизнес.

Цигарена контрабанда от Балканите до Близкия изток

Години наред пресата разнищва участието на сина на Слободан Милошевич Марко в трафика на цигари. Според запознати младият Милошевич е изграждал в държавите от бивша Югославия огромна мрежа за прехвърляне на контрабандни цигари в Западна Европа. Сред партньорите му са били международни мошеници като Вукашин Минич, бивш електротехник, живял няколко години в Лондон, братята Янковски, за които се твърди, че са най-големите контрабандисти на Балканите. Има подозрения, че в трафика е участвал и Станко Суботич - близък на черногорския президент Мило Джуканович и на покойния сръбски премиер Зоран Джинджич. Скандалът избухва през лятото на 2002 г., когато всички основни вестници в Сърбия получават анонимно писмо, в което се казва, че Japan Tobacco International контрабандира цигари през Балканите към Западна Европа. Според твърденията основен организатор на трафика е Balkan Import Export от Скопие. Отново по непотвърдена информация братята Янковски са собственици на компанията. Проблемът достигна такъв размер, че Европейският съюз заведе дело срещу мултинационалната компания.

Въпреки отсъствието на Марко Милошевич от Белград и днес бизнесът върви с пълна сила, твърди "Уолстрийт джърнъл". Но този път посоката е към Близкия изток. Ако ударът на САЩ да свали Саддам Хюсеин успее, схемите на Милошевич ще бъдат ударени още веднъж. Не директно той, а контрабандата с цигари, изградена по негово време и според запознати под личното му ръководство. Говори се, че оттук идват голяма част от парите, с които се плаща на защитниците му в Хага. Преди президентските избори в Сърбия се появиха информации, че този бизнес процъфтява под негласното покровителство на президента Кощуница. Тютюневите трафиканти се чувстваха толкова добре под сянката на наследника на Милошевич, че направиха всичко възможно да остане на власт. Не успяха, но това не пречи да “разрастват бизнеса”.

Както и по време на ембаргото над Югославия, търговията става посредством кипърската компания IBCS, собственост на арабина Иса Ауда и многобройните му роднини. Официално компанията купува цигари от мултинационалната Japan Tobacco International, която търгува в целия свят. След това цигарите се отправят през различни средиземноморски пристанища, където се преопаковат и претоварват на друг кораб.

Официалната дестинация на корабите е кипърското пристанище Лимасол. Купувач е Audeh Trading, което, както се вижда от името му, принадлежи на същия човек, от името на който се организира този тур. През целия път товарът се декларира като транзитен и не подлежи на митнически процедури.

Цигареният бизнес в Ирак се контролира от Удай Хюсеин

След това следите на цигарите се губят. Според митнически служители голяма част заминават за турското пристанище Мерсин и оттам - в Ирак, като пресичат турско-иракската граница. Според "Уолстрийт джърнъл", който цитира различни американски източници, печалбата от продажбата на цигари в Ирак възлиза на десетки милиони долари. Този трафик се контролира от големия син на Саддам Хюсеин Удай. От Japan Tobacco International отказват категорично да признаят каквато и да била връзка с контрабанда на цигари.

Очевидно, че войната, която сръбското правителство обяви на цигарената контрабанда, ще бъде не само тежка, но и кървава. Но тя задължително е свързана и с въпроса кои и колко от управляващите имат директен интерес в контрабандните канали. Според белградския седмичник "Нин" югославяните изпушват месечно около 1600 тона цигари. Половината от тях са нелегален внос от чужбина. От вносните цигари през 2002 г. според официални данни само 10 процента са влезли легално в Югославия. Обемът на цигарената контрабанда достига годишно около 700 млн. долара, пише "Нин". Според Душан Забинович, собственик на белградската външнотърговска фирма МПС, до смяната на режима Марко Милошевич е контролирал около 40% от цялата цигарена контрабанда. Този дял напоследък спаднал на около 30% в полза на други босове. Хърватското списание "Национал" твърди, че основен конкурент на Милошевич в бизнеса е Станко Суботич-Цане. От резиденцията си в околностите на Женева Суботич според седмичника реализирал досега чиста печалба от поне един милиард долара. Швейцарският федерален прокурор Валентин Рошахер призна пред пресата, че бил информиран за бизнеса на Суботич, ала преследването на цигарената контрабанда не влизало в компетенциите на прокуратурата. Хърватското списание информира и за тесните бизнес контакти между Суботич и черногорския президент Мило Джуканович. "Национал", цитиран от АП, твърди, че Джуканович е взел около 10% комисиона от сделка за контрабанда на цигари за няколко милиона долара от Черна гора към Италия. Възмутеният президент даде списанието под съд за клевета. Отново според "Национал" Суботич поддържал връзки и със сръбския премиер Зоран Джинджич. Той не даде под съд хърватското списание, но обяви война на цигарената мафия.

Премиерът смяташе, че по-евтино от разни инспекции и контрол ще бъде отварянето на фабрика за висококачествени цигари от някой от големите световни тютюнопроизводители. Той предложи прокарването на закон за основаване на монополна сръбска държавна фирма Serbian Tobacco, след което на трите най-големи световни производители да бъдат предложени концесии. Джинджич бе предложил, след като само висококачествени цигари от несръбски тютюн се пласират на сръбския пазар, някоя от тези фирми срещу концесия да си отвори своя фабрика. Той обяви, че се водят преговори с British American Tobacco. "Пък който превари, той ще натовари" - цитираха медиите думите на премиера.

За наблюдателите стана ясно само кой няма да "натовари" от концесията - хърватската цигарена фабрика в Ровин, чиято продукция захранвала по-голямата част от цигарената контрабанда в Сърбия.

Публикациите в хърватския седмичник предизвикаха лавина от разкрития. Сръбските вестници на свой ред извадиха не съвсем лицеприятни информации за премиера. Като например, че е кръстник на дъщерята на Марко Маркович, мафиот от клана Сурсен и президент на компанията KRMVO. Според слуховете Маркович редовно финансира партията на Джинджич. Срещу това правителството било отменило данъка върху фуража и пестицидите. Джинджич и Маркович отричат делови отношения и твърдят, че са само приятели. Съмненията обаче остават. Богатият сръбски бизнесмен Зоран Дракулич, който живее в Кипър, също се спряга като един от финансистите на новата управляваща партия в Сърбия. Дракулич направи състояние на международната борса на зърно, метали и нефт. Неговият близък партньор Милан Томич е президент на изпълнителния комитет на ДОС. Парите и на двамата са натрупани по времето на Милошевич.

Български анализатор каза миналата седмица, че покойният премиер бил нещо като "Луканов в обувките на Филип Димитров" и че за Сърбия в крайна сметка това не бил чак толкова лош вариант. Проблемът е, че още дълги години няма да е ясно колко дълга бе сянката на Джинджич и докъде тя се пресичаше с дългата сянка на Милошевич. А където има дълги сенки, свистят куршуми

 

 

"," ");










Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Връло интересантно!
17.12.2014 16:55
Повечето от нас вероятно знаят за мафията от класиката в този жанр - романа "Кръстникът" на Марио Пузо и от филмите направени по него.

А за Балканската мафия се знае маного малко. Говори се непрекъснато за нея, особено в последните 25 години, но тя е като призрак, който броди из Балканите, разпростира се и по-широко, чувства се ежеминутно ледения й дъх. Във всички случаи тя е много по-силна и влиятелна и прониква във всички сфери и всички пори на обществения, политическия и стопанския живот. Но границите и като че ли се размиват по някакъв чуден начин, стопяват се в някаква мъгла. Казано - речено - недоказано.

Поздрави за темата!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Пропуснах Черна гора,
17.12.2014 17:34
sande написа:
Повечето от нас вероятно знаят за мафията от класиката в този жанр - романа "Кръстникът" на Марио Пузо и от филмите направени по него.

А за Балканската мафия се знае маного малко. Говори се непрекъснато за нея, особено в последните 25 години, но тя е като призрак, който броди из Балканите, разпростира се и по-широко, чувства се ежеминутно ледения й дъх. Във всички случаи тя е много по-силна и влиятелна и прониква във всички сфери и всички пори на обществения, политическия и стопанския живот. Но границите и като че ли се размиват по някакъв чуден начин, стопяват се в някаква мъгла. Казано - речено - недоказано.

Поздрави за темата!



но всички знаят за вица с черногорците разплодници за японките и двата вагона с албанци, които да им слугуват, оти разплодниците ги мързи да се покачат върху японките.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9471732
Постинги: 3948
Коментари: 9806
Гласове: 17029
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930