Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2014 01:41 - НЕЖНАТА ПОЛОВИНКА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1154 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 11.07.2014 05:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg





image

                                             Колибра

image



image



image

                                   Крак на добре гледано бебе

image

                                               Три евреина

image



image



image



image



image



image

         Растат ми зъбки, затова съм нервна! Вижте ги!

image




image



image



image



image



image

 

                   НЕЖНАТА ПОЛОВИНКА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО –

           ПО-БЛИЗО ДО ЕСТЕСТВЕНОТО БОЖИЕ УПОТРЕБЛЕНИЕ

 

     Далечен спомен ме върна някъде към 1975 г:

     Имах двама познати, семейство, които работеха в завод „Електра”. Бяха преселници от Търновско село, което напуснали след Деветото в дирене на по-добър-живот. Оставили селото си, денонощната работа с животните и тежката сезонна работа по нивите и градините и поели по нов път - ще стават работници в завод. Поради високата позиция в партийната йерархия на селото им те получили разрешение да напуснат тамошното ТКЗС и да се преселят в София. Тук отново по партийна линия били включени в строеж на блок и имаха апартамент до градината на ул. Люботрън, гледащ към гората. Че бяха комунисти хората е едно, но, че бяха много честни, трудолюбиви и добри хора също е вярно.

   Какво нещастие ги сполетя обаче?

   Имаха син, който израстна с други момчета в гората срещу блока, всичките - истински разбойници. То кражби, хулигански прояви, разбиване решетките на прозорците на къщи само заради разбиването. От милицията – в педагогическата стая, този път изминаваше той често. От училището го изключиха по настояване на родители на негови съученици, които той малтретирал по всякакви начини. Партийните позиции на родителите да отървават детето си от наказание за сторените бели вече не помагаха, а и те преживяваха това много тежко – на сромни и добри хора се падна син разбойник. Не помагаше нищо и те взеха решение, което уж да помогне: Ще си имат още едно дете и ако е момиче, този разбойник ще се поусмири малко - ще го карат да гледа детето, в семейството ще настъпи равновесие. Ама не стана точно така. Родиха се още две момчета близнаци. Баткото ги пое още от малки и ги направи  по-големи хулигани от него. Тогава тези лоши деца биваха окачествявани като хулигани, а най-големият хулиганин на света според Брежнев беше Рейгън. Бедите на родителите се утроиха, защото всичко с големия син се повтори, но сега умножено по три. Милиция, педагогически стаи, отново изключване от училището и на двамата. Родителите - на работа, в къщи остават трите разбойника, какво ли ще измагерят на днешния ден? Родиителите все като на тръни. И друго се прибави към тези антиобществени изяви на децата. Перверзник от парка ги прилъгал и направил с тях тайно извратени филмчета  на детско порно с момченца, някои от които успял да продаде на Бета-макс ленти. Милицията попаднала на такъв филм, хванала дядото, отдана познайник на милицията. Извикали родителите в милицията и там им прожектирали филмите с техните момчета.

    Бащата се поболя. Казваше: Цял живот съм работил, бях бригадир на Хаинбоаз /не помня колко години/, там се поболях от студа през зимата, цял живот работихме с жената за да са добре децата ни, заради тях се преместихме в града и ето какво стана. Как можахме да напуснем селото си? Там ако те работеха по двора, по градините, по животните, щяха да си останат хора. Градът ги разхайти, лоши хора ги увлякоха и сега за тях и за нас път назад няма.

   Бащата се разболя от рак и почина доста бързо. Големият разбойник, както той наричаше сина си тогава бе на 18, а малките - по на 11. Жена му го гледаше последните месеци и щом той почина, веднага тя легна болна също от  рак в доста напреднала фаза и почина за седмица. Семейството се затри. Каква е историята на големия и на двата малки разбойника след това, не знам. Но имам много лощи предположения. Щом родителите им преценяваха, че от тях хора няма да станат.

    Много такива случаи знам с момчета, но този е трагичен. Ще приведа други примери, показателни за посоката в живота, която поема силния пол, която хич не ми харесва, но и ме плаши:

    Една майка, която много уважавам и считам, че по майчинско чувство не отстъпва на мечката има дъщеря и двама сина. Майката е такова съвършентство, което няма равно на себе си. Дъщерята се стреми да бъде като нея в рамките на възможностите си и майката е доволна от нея. Не така стои обаче въпросът с двете й момчета. Допълвам, че бащата на тези три деца загина нелепо когато те бяха съвсем малки и цялата тежест по тяхното отглеждане и възпитание легна върху нея. Тя е готова на всичко за доброто възпитание на децата си, но с момчетата няма да се получи. Те нямат нейните качества, не могат да изпълняват изиискванията, които им поставя и това води до напрежение в отношенията за сега, а за в бъдеще може да доведе и до по-сериозни проблеми. Когато момчетата се почувстват големи вместо „Добре, мамо!”, нищо чудно да последва реплика: Много пък си искАла!

   Още няколко случая:

   -Бащата и майката - научни работници, като бащата е професор. Синът не иска да има жена, деца, ангажименти. Неговата любов са компютрите, хапването и пийването. Работи момчето, но това не е достатъчно за неговите родители. Той е е единственото им дете, искат да има булка, деца, да гледат внуци. Ама няма да стане. Момчето им говори с презрение към жените и никога не би ограничил „хобитата” си с дейности, които ще отнемат свободното му време за тях. Квалификацията му за жените е толкова обидна, че не се осмелявам да я поместя тук. Към образа му ще допълня и още нещо – момчето гони 3 центнера, но това няма да е неговият предел.

   -На вилата имаме съседка с два близнака, момчета, които поотраснаха и така се бият и крещят, че направиха родителите си за кашмер. Сега бащата успява да ги разтърве, но близко е времето, когато и двамата ще му „скочат”. Същото правят двама братя в кооперацията ни. Такова тропане, блъскане, викане в незнаен час се чува от апартамента им, от прозорците започват да излитат предмети, падащи върху колите. Следва обаждане на тел. 112, вой на полицийска кола по нощите. Това упражнение се повтаря често.

   -Издигната в духовно отношение жена има двама сина. Явно тя си е мислила, че в развитието им ще ги увлече по себе си, но не се е получило. Това, което правят синовете й явно не й допада, но има ли още правото да им дава акъли или само да им помага, това си знае тя. Тази помощ не е ограничена във времето и може да продължи до навършване на 62 годишната им възраст. Статистиката показва, че след тази възраст момчетата вече показват признаци на поумняване и желание за самостоятелен живот. А догова най-важната в живота им е тяхната майка.

   -При пътуването ми до САЩ имах неприятен контакт с две момчета на по около 20 години, които класифицирах като изроди, а жена ми – за съвсем нормални. Едното момче имаше място до прозореца на самолета, но то спускаше капака му за да не му пречи светлината да гледа филмчета по лаптопа си и по телевизора пред него. Филмчетата съдържаха анимации с автомобили, притежаващи фарове-очи и предни решетки-уста. Страничните огледала те мърдаха както животните ушите си. Автомобилите си говореха, караха се, смееха си. И така – 12 часа. А самолетът летеше над Исландия, навлезе в северния полярен кръг, после прелетя над Гренландия. По замръзналото море предния път гледах дупки, около които имаше утъпкано място от тюлените, излезнали от водата да поемат въздух. Какви фиорди имат Исландия и Гренландия! Самолетът прелетя над столицата на Гренландия Готхоб. Това виждах на екрана за информацията за полета. После самолетът летя над островите на север от Канада, покрити с вечен лед, родина на полярните мечки и тюлените, след тях - над горите й, над Кордилерите. Този идиот с автомобилите с очи и уста ме лиши от възможността да видя отново тази красота. Понеже си е взел по-рано билет си е избрал място до прозореца, но като няма очи да гледа какво търси там. Да не се интересуваш от реалната природа, а да гледаш глупости – това според мен и изява на изрод. Под теб бреговете и ледовете на Гренландия, а да гледаш анимации с простащини.

    Още един такъв изрод стоеше от другата ни страна. Той пък миксираше музика. Бе затворил с мястото си тези, които искаха да станат за малко или да отидат до тоалетната. Когато те искаха да станат той се противопоставяше. Но пък когато идваха стюардесите да предлагат храна ги задържаше с минути с въпроси, какво му предлагат да яде.

    По време на полета от София до Мюнхен бях до прозореца. Самолетът литна над кв. Христо Ботев,после над Абдовица, над Димитър Миленков, над Гара Искър. Не уточнявам къкъв е етносът в тези кварали. Скоро навлезе над Сърбия, където земята бе обработена навсякъде. Таки бе и над другите страни, но нали съм си германофил и си го признавам, ландшафтът на Германия е над всичките други страни в Европа. Всичко е като една платно с красиво оформени места за градове, ниви, ливади, гори със странна форма, пътища, села с реки през тях и църква в центъра, различни по големина водоеми. Това постигна отново Германия след двете преживяни разрушения, нанесени й от световната мафията, която тя искаше да унищожи. Не намери почва и допълнителният план на мафията, който остави четвърт от държавата Германия да бъде колхолизирана и интелигенцията й изпратена по лагери. Германия отново е първа в Европа. Англия и Франция дължат богатството си на ограбеното от колониите им, германците постигнаха всичко сами. Доста е различно туй, дето се вижда при излитането на самолета около София, напр. квартал Христо Ботев и туй при кацането на самолета във Франкфурт или Мюнхен…

   А сега дамо за нашите, български момчета:

   Съпругата ми трябваше да пътува рано  до Перник с кола от пресечката Сливница/Христо Ботев, но я предупредиха да не отива до там сама, опасно е. Отидох да я изпращам. Какво нещо видях…

   Вървяха ремонтни дейности по бул. Сливница и от бул. Христо Ботев до метрото на Мария Луиза много хора отиваха пеша. Почти всички бяха младежи между 20 и 30, но изглеждаха ужасно. Всичките мръсни, небръснати, с изпотени лица и коси, като излизащи от кръчма, където са пили през цялата нощ. Половината от момчетата бяха в ръка с бира – метална опаковка или двулитрова бутилка. Като видях тази паплач се замислих: Кое момиче ще се осмели да осъществи какъвто и да било контакт с тези крадеци и пияници,  а камо ли съвместно съжителство или брак с някой боклук с цел създаване на поколение. Нищо не става от тия момчета, с голямо съжаление си помислих за тях. А без тях, какво ще търсят в България момичетата, на които в чипа е заложено да си родят дете, за да не считат живота си за провален.

    Тоталната промяна на живота в България, която под влияние на съветските норми за живот след Деветото разруши селото – основата на държавата ни от векове - и подмяната на ценностната ни система, формирана също от векове с комунистическа, ускори тези процеси. Те водят държавата ни към отмиране на българския етнос по земите ни. Ето, аз съм в Лос Анжелес и гледам бебе, защото тук един луд заплашваше дъщеря ни с убийство, но полицията отказа да се занимава с този въпрос - това не било неин казус, да озаптява луди. Българските майки сега раждат по чужбина и едва ли децата им ще се завърнат някога,  а тук етносът се заменя с цигански.

    В днешната ситуация по-висока оценка давам на момичетата. Те по-следват Божия закон, а момчетата – те промениха и излъчването си. Искат и искат, на околните глледат като на виновни за това, че нямат каквото искат, че не са се реализирали, както те си предстовят в промитите си от медиите, от ретламите мозъци. А да гледа някой на околните като виновни за това, че са го родили, че нищо не става от него е диагноза. От тази позиция на силния пол произлиза и неприязънта към момичетата,обидите към тах, кратките и ненормални връзки и пълната безпеспрективност за нормални контакти, в резултат на които се създава приплод и животът продължава…

     По мое време не беше така. Ние не само обичахме момичетата, но и бяхме готови на всякакви жертви заради съвместен живот с тях. У мен това отношение към жените е заложено в чипа ми и никога не оставням жена в затруднение. Ако мога да помогна с нещо, било то и да пренеса куфар до влак, автобус на случайна жена, която се е претоварила, сторвам това с радост. Ако днес младеж види такава жена ще помогне толкова, колкото до й отстъпи място в метрото, където …сърфира.

    Наскоро писах постинг за Хайдн. Аз съм голям приятел на музиката му и осъзнавам значението му в историята на музиката. Сега от позицията на възрастта ми, почти съразмерна с неговата мисля, че разбирам и постъпките в кроя на живота му. Хайдн живее 68 години в неговия век, ХVІІІ. Там е преминала младостта му, този век е формирал морала му, идеите му. Най-щастливото събитие в живота му - творческата му връзка с Моцарт става в същия този век. Новият век го плаши с идеите си, с войните. Класицизмът, неговата рожба  се измества от новото направление в музиката, романтизма, който Хайдн не възприема. Наполеон тиранизиира цяла Европа. Последните 9 години от живота си в ХІХ век Хайдн изживява в пълна самота, макар да е признат и уважаван композитор в цяла Европа. Всичките покани за посещения в

Чужди държави той отклонява. На концерти той отива рядко, без да обявява това, седи си на мястото скромно, с притеснение приема поздравите на приятелите на музиката му. Аз съм човекът Хайдн, композиторът Хайдн отдавна е мъртъв, казва си той. Написал двете оратори след последните си 12 Лондонски симфонии той се отдава на преработка на народни песни които му изпращат от много стани на Европа. Хайдн не забравя корените на своя произход, селцето Рорау /Тръстеник/, където всичките му роднини са починали, но той решава да го посети, съзнавайки, че прави това за поседен път. И с изненада вижда там – негов скромен паметник. Не само по Европа и в Америка, и в селото хората са му оказали внимание.

    Някъкъв такъв процес протича и в мен през ХХІ век. Съпругата ми казва за тези момчета от самолета, че били нормални, аз ги преценявам като изроди. Може би пък натам е развитието – вместо да погледнеш от горе Гренладия, да затулиш прозореца на самолета и да гледаш няколко виртуални автомобила как си говорят. Не филмче или две, а дванадесет часа. Много интелигентно трябва да е било това момче, щом не го разбирам и не само това, считам го за ппримат. То пък вероятно ако научи какво мисля за него, сигурно би сазал за мен: Изкопаемо!  

     

   

 










 




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Абе то и момичетата са вече разли...
08.07.2014 08:46
Абе то и момичетата са вече различни....Такъв е етапа на развитие, обаче не знам защо си мисля, че ще има връщане към селото и то отново ще промени хората.
цитирай
2. анонимен - Много добър текст,
08.07.2014 11:00
с двата сюжета - за лошите деца на добрите родители и за интереса към фетишите, който измества интереса към реалните неща.
Поздрави!
цитирай
3. sande - Какво показва статистиката!
09.07.2014 12:46
Статистиката сочи, че никой мъртвец не се е върнал от Онзи свят, за да ни разкаже как е там.

Статистиката също показва, че никой, който е напуснал селото няма да се върне отново на село.


Ще вървим по безбожния пъти ще става все по-лошо. За съжаления разсъжденията ти , Коста, са реалистични и нямаме много основания за оптимизъм.

А следите от комунизма и нанесените щети в областта на моралните устои на общестовото са по-тежки от турското робство.

Добре сме, но ще се оправим.

Поздрави!
цитирай
4. eien - Тъжни приемри, посмях се обаче тук:
10.07.2014 06:53
"а най-големият хулиганин на света според Брежнев беше Рейгън".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181251
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031