НА  СИРИЙСКИ  ТЕМИ

         Един от последните бастиони на комунизма – Сирия, е на смъртно легло. Краят й е неизбежен - нито помощта на Големия й брат, който вдъхнови войните през 1967 и 1973 г. и наля милиарди долари в тях с цел подклаждане на огъня под Студената война, нито аятоласите от Иран, нито идиотите-самоубийци могат да й помогнат. Изхождането на тази диктатура от организма на Сирия, наложена в Сирия от Хафез Асад през 1970 г. и продължена от сина му Башар причинява днес тъжни размисли на останалите комунисти по света, преживяли вече раздялата с комунизма. Ние, хората, поставяме тези нещастници в три категории – изкопаеми, бетонни глави и промити мозъци. Последната е най-висша. Чета понякога мнения и препоръки за сирийската трагедия и се чудя как лъжите на властимащите през изминалите години са намерили почва в душите на тези хора. Обяснявам си го с това, че празното място в сърцето им, предвидено за вяра в Бога е било запълнено с вяра в комунизЪма. Как пък никой от тях не спомена имената на Брежнев и Андропов, които са главните виновници за това, което става днес? А това, което става е многостранно – сирийците се самоизбиват, съседите им имат интерес те да се избият съвсем – така Израел остава без най-злобния си враг, залозите на Големите в този спор са много милиарди долари. Това си е ново „натискане на педала на въоръжаването” с което Америка отговаря на агресивната политика на Путин. С падането на диктатора Асад Русия губи поне 100 млрд. от въоръженията, които е предоставила на Сирия до сега по доктрината Брежнев. След падането му, подобно на Египет, Сирия ще промени политическата си линия и ще се отвърне от Русия, на кояато дължи сриването си като държава за пдесетилетия напред, отказвайки да изплати и долар за оръжията, които са й дадени. Точно това направи Ануар Садат, когото Брежнев нарече хулиган.

    Поради поместваните коментарии по този въпрос след статии на автори по тази тема – сирийската, и аз реших да изкажа и моето мнение в блога си. Голяма част от коментиралите вещаят Трета световна война, унищожаване на американските самолетоносачи от някакъв руски кораб, убиец на самолетоносачи, който вече бил пристигнал там и ги взел на прицел, победа на Сирия над враговете й. Това е хладна треска, която се изразява с висока температури и брътвежи. Заразените с нея цял живот не могат да се излекуват. От същата болест са разболяти и тия, които всеки ден протестират пред НДК или срещу президента.

    Ще направя сравнение колко руските кораби ще изплашат американците, ако последните рекнат да ударят Сирия със сравнение, идеята за което вземам от в/к Уикенд.

    Вестникът помести пространна статия за полярника професор Пимпирев, в която бе изтъкнато единствено, че той бил мъжът с най-големият фалос въобще. Имаше и негова снимка, на едната страна на която имаше опъната ролетка с белязка на двадесетте и пет см. И какво правел професорът на Южния полюс според Уикенд? С фалоса си плашел пингвините. Защото там нямало бели мечки, иначе щял да плаши тях. Толкова, колкото с фалоса си професорът може да подплаши бяла мечка, толкова и Путин с „убиеца” на самолетоносачи ще изплаши американците.

Доббе е човек да чете вестници, важни неща научава от тях.

   А сега – по същество:

    Създаването т. н. Партия за арабско възраждане /БААС/ и провеждането  на нейната политика от най-силната й личност, комуниста Хафез Асад, вероятно е разработка на КГБ. Мисля, че е така, защото тази партия установи еднолична диктатура в Сирия по модела на Сталин в СССР. Такъв модел направи и Садам Хюсеин, но неговият бе максимално жесток. Той лично е избивал в затворите политическите си противници с брадва. Сирийските диктатори чрез военните си пдоговори с СССР намериха съюзник и срещу смъртния си враг в региона, Ирак. Сирия бе избрана да бъде придърпана в сферата на влияние на СССР заради стратегическото си място - тя е граничеща с Израел държава. Такава държава е и Египет. Това място на света е много невралгично за целия свят. Провокация, когато тя бе необходима на съветските диктатори за се разсмърдят убедително, ако е започната от този район предизвика голямо напрежение в целия свят. Ако тя е срещу Израел, САЩ я считат за насочена индиректно срещу тях и пощуряват. Ако Израел е заплашен, САЩ реагират много остро, защото само в Ню Йорк живеят около 5000000 евреи. И всичките пари на Америка са в техни ръце. За да подклажда Студената война, СССР заложи много на режимите в Египет и Сирия от около 1965 г, защото те, изостанали в умствено отношение и незапознати с последствията от внедряването на марксизма в някои страни вярваха в комунизма. След смъртта обаче през 1970 г. на протежето на Кремъл, Гамал Ебал Насън, Египет възприе нова политическа лининя – да се ориентира към мир с Израел и да се откаже от противопоставянето си срещу капиталистическите страни, но налагането на тази линия не бе лесно – много бетонни глави се бяха пръкнали по времето на този диктатор, който ведно с Тито и Бен Бела се водеше неутрален. Макар и тримата да векларираха, че са „без резба”, те реагираха на политическите схватки между САЩ и СССР като лисексуални.. Окончателното решение за Египет дойде след войната с Израел през 1973 г, която Египет, въоръжен от СССР започна и пак загуби. След загубата на войната, Ануар Садат абдикира едностранно от съветскатах зависимост. С този акт на Египет СССР загуби много милиарди долари от предоставените на Египет въоръжения. Сега  /Русия/ ще загуби още повече след падането диктатурата в Сирия, защото самоунищожаващата се Сирия бе превърната на склад и дестрибутор за всякакво съветско оръжие. А обучението по военна подготовка на децата в Сирия ги прави годни да си служат с доста от тези оръжия. Американците също имат разходи в сирийската гражданска война, но много по-ниски от руските и след падането на диктатора Асад те ще имат някакви опции да им бъдат заплатени. Както им се „отчете” Кувейт. Освободена от съветското влияние и противопоставянето  на Израел държава Египет разви туристически бизнес във връзка с истрорическите паметници по местата, завладяни от тях от хдревните култери и това се отрази добре на икономиката на страната. Същото прави днес Турция със завладените от гърците земи по източното крайбрежие на Егея, които английската империя им подари. След абдикацията на Египет от сферата на СССР, Сирия остана единственият политически сателит на СССР в района на Близкия изток и бе въоръжена до зъби с всякакви съветски оръжия, които тя никога няма да може да им заплати. Сирийската армия разполага не с изостанали от предишни войни муниции, а с всички модерни съветски оръжия - ракети, самолети, а също и с хиляди тонове съветски бойни отровни вещества от най-страшните, нервнопаралатичните зарин и зоман. Те са поставени в бойни глави на ракети, в бомби, приспособени са да бъдат пускани от самолети. Само пехотинците няма как де ги ползват. Това е престъпление на СССР, защото е произвел тези оръжия въпреки забраната им, но и на Сирия, която ги държи въпреки международните конвенции, които тя не признава, за да удари с тях Израел. Но срещу Израел и това няма да им помогне, защото по интелектуално развитие арабите са 3000 години след евреите. Давам примери с Шестдневната война през 1967 г. – блестящ пример за Blitzkrieg. Тогава Израел бе с население към 2 млн. души, днес е към 8, а промишленото му производство сега надвишава това на Русия. Русия произвежда обаче оръжия, но и и там има спад.  Руска подводница си гръмна сама в Баранцово море, друга сама се запали сама в Индия, палят се и други, трети периодично потъват тук и там по света, всякакви проблеми с тях възникнат.  Това са последствията от преминаването на този тип промишленост от държавата към олигарсите, които най-малко от всички биха инвестирали в умове и технологии.

   Основната линия в политиката на комунистическа Сирия, която продължава до днес е започната още от ужасната за нея 1967 г. когато стана ясно че като военна сила с каквото и да разполагат, сирийците си остават айрян без кисело мляко. Загубата на войната с Израел, която бяха подготвили Египет и Сирия, а вдъхновител за нея бе СССР, доведе до засилването на позициите на политическата партия БААС. БААС означава арабско възраждане, но по същество тя е нагодена /и недоправена!!!/  за арабите комунистическа диктатура. Силната личност в тази партия бе Хафез Хасад, който проповядваше стратегията, че войната с Израел е неизбежна и че всичко трябва да бъде поставено на тази основа подготовка на страната - нова война с Израел. Това щяло да обърне резултатите от Шестдневната война през 1967 г, когато арабите заплашиха да натикат евреите в морето. През 1970 г. Хафез Асад стана президент с еднолична власт и се превърна в диктатор. Твърди се, че жестокостите му спрямо несъгласните с него не били чак като на Садам Хюсеин в Ирак, но е имало политическа милиция и политически затворници. През същата година почина Гамал Ебал Насън и там също станаха промени на върха – появи се друга силна фигура, Ануар Садат. Сирия и Египет под натиска на КПСС /Брежнев/ и Центъра /Андропов/ започнаха подготовка за реванш над Израел, като по-сериозната подготовка се водеше от Сирия. Оръжията идваха на кредит от СССР.  По време на еврейския рамазанбайрам през 1973 г. Сирия и Египет едновременно нападнаха Израел от две страни, но сирийската атака бе по-силна, защото разполагаха с най-последните модели съветски оръжия, с много самолети, с последни модели танкове 55.тици с инфрачервено управление и стабилизиращи насоченото оръдие жироскопи, разстоянието до Израел бе по-малко. За три дни Израел се мобилизира и за още пет усмири приматите. Сирийците бяха бити по всички фронтове, като Израел използва противотанкови ракети, изстрелвани от хеликоптери, а в Синайския полуостров хвана в „чувал” елитната 3-а египетска армия, на която израелците ако не доставяха вода, войниците щяха да измрат. На фронта със Сирия обаче се водеха най-жестоките сражения, защото там се ползваше най-съвременната съветска бойна техника. Доста загуби причиниха тогава сирийците на Израел, но евреите се биеха на живот и смърт срещу превъзхождащите ги по бойна техника и численост противници и след тридневни сражения сирийската армия побягна към Дамаск. Израелците потопиха и бойните кораби на Сирия. Израел отново победи, но този път бяха убити доста негови войниции, беше му унищожена и повредена много техника. Тази победа дойде по-трудно, отколокото през 1967 г. и даде известен кураж на арабите, че Израел не е непобедим военно.

   Видя, се че с война срещу Израел нищо не може да се направи. Тактиката на арабите бе променена, като се наблегна на тероризма - атаки чрез самоубийци, включително и жени, от съседните държави - обстрел със съветски ракети или катюши, които достигат цели до 30 км. в Израел, деца започнаха да хвърлят камъни по колите на евреите, отвличане на евреи и вземането им като заложници, разстрел на евреи от терористите, а също и показни разстрели на евреи от терористи, проникнали в Израел.  Израел набързо се справи и с тези терористи, но те не са прекратили дейността си съвсем. Самоубийствените атентати продължават, макар вече много рядко. Тероризмът паботи срещу арабите, но те не могат да разберат това. За да набират кадри те се възползват от безнадеждното положение на палестинците в Газа, които имат по 10 деца, живеещи по улиците. Напомням за разстрела от палестински терористи на пътуващите в кола майка с четирите си дъщери, които те отвличат. Да убиеш майка и четирите й деца, това добре характеризира морала убийците и вдъхновителите им. Сега арабите разработват нова тактика -  Израел да бъде унищожен с ядрено оръжие, което ще бъде произведено в Иран, не граничеща с Израел държава. Там са същите по акъл като тия в Сирия, само езикът им е различен и боговете, пред които се кланят – на едните богове са комунистическите им ръководители, на другите – аятоласите. Безработни съветски ядрени специалисти и северокорейци помагат на Иран в тази насока, но едва ли се досещат какво ще им се случи като понапреднат. И Ирак имаше ядрен реактор.

   За да продължава да има обаче СССР сигурен съюзник в този район, той държеше на комунистическа Сирия, която вероятно му е зъдлъжняла със стотици милиарди долари за оръжия и сега, когато Сирия падне, Русия ще прехвърли тези сметки в „несъбираеми”. Това е големият им страх на Путин, който вече не подклажда Студената война, а тази, горещата в Сирия. Но да са мислили, когато са се ориентирали да подържат страна, която под тяхна команда да активират за провокации и напрежение не само за региона, а и за света. Доста скъпо ще им излезе. Затова и така се опитва днес Русия да опази комунистическите си събратя, но они вече пошли. А с тях и милиардите за въоръжения, които комунистите на Хасад и да спечелят войната не могат никога да изплатят. Сирия е тотално разрушена, бежанците са горещ картоф за съседите й, та дори и за нас. Хората не бягат от добро. Навсякъде комунизмът си отива трудно.

    В Сирия децата едновременно с тръгването им на училище провеждат и военно обучение, затова днес там всички умело боравят с леко и средно стрелково оръжие и се избиват едни други като за световно. На децата се набива в главиците, че ще има война с Израел, че тя е неизбежна и че Сирия трябва да бъде готова за нея. Водейки тази политика, комунистическата династия Асад вече половин век игнорира естествените отношения между хората, техните нужди в най-широкия спектър, свободата им, преследва и затваря политическите си противници и така си навлече ненавистта на сирийците спрямо тях. Сирия е комунистическа диктатура, по жестокост над която стои само КНДР. Между тези две страни има нещо общо – и в КНДР има комунистическа династия, която се е изродила и всичките й действия са изродски, същото е и положението в Сирия. И специалист по изроди би се затруднил да даде вещо заключение кой от двата изрода – Ким Чен Ун или Башар Асад е по-малко изроден. Ако КНДР рекетира съседите си с притежаването на ядрени оръжия, то пък Сирия ги рекетира с притежаването на съветските нервно-паралитичните газове зарин и зоман в бойни глави на ракетите им, укрити в силози. Производството и използването на такива вещества е забранена след ПСВ, но СССР ги произвеждаше масово и дори ги продаваше на идиотските режими по света. Само най-върлите от тях посмяха да употребят това ужасно оръжие. Вместо зарин, Садам Хюсеин ползваше срещу противниците си сярна киселина, която изливаха от хеликоптери върху хората, най-вече кюрдите. Когато бях войник /1962/64 г./ ни демонстрираха действието на тези газове, които вече бяха на въоръжение в армията на СССР. Те представляват нещо като пропан-бутана, изпаряват се веднага. Така в малък обем във вид ва течност ако се разчупи съда или се разпръсне химически снаряд става нещо страшно. Гледахме филм, който  донесоха от Секретна секция. Един съветски химик – така наричаха бойците от химическите войски - опря памуче със зарин до върха на ухото на заек, който дори не мръдна – парализира се. Същото нещо направи и с ухото на една сърна, която падна като статуя и не помръдна след падането. Животното не вдишва газът, той засегна само част от кожата му и то в най-периферната част на тялото му, ухото, но го парализира на секундата. Филмът завърши с уверението, че тези достижения на съветските химици няма да са последни, че ще има и нови още по-съвърщенни оръжия срещу врага, който иска война и че победата ще бъде наша - заради съветските ракети, инсталирани на подводници, които не се показват изобщо на повърхността, други са в готовност в укрития, заредени с атомни или химичеси бойни глави с тази страшна отрова. И още сто фактора имаше, които щяха да допринесат за победата, вече съм ги забравил, но там бяхме и ние, артилеристите гаубичари, за които също имаше изработени 122 мм.  снаряди с БОВ /бойно отровно вещество/.

   Вместо тази натрупвана у сирийците военна енергия и култивирана злоба да изригне срещу Израел, тя взе, че се обърна срещу династията Асад. Там диктатурата се задържа така дълго благодарение на жестокостите спрямо противниците й ще падне много трудно. Комунизмът навсякъде си отива трудно. В СССР той премина в метастази – олигарси, начело с бащица. В КНДР диктатурата може да бъде свалена само с външна намеса, защото  комунистическите лидери там няма да са поколебаят ако се наложи да си избият народа до крак. Комунизмът си отива трудно и от България – вече четвърт век той още си отива и продължава да управлява страната чрез олигтарсите и бушоните им във властта. Сторва това и след последните избори, давайки правителството на страната на концесия на хора, подвластни на Центъра.

   Първите ми срещи със сирийци бяха през 1964 година, когато станах студент във ВМЕИ. Това бе първата година, когато за да те приемат във висше учебно заведение не изискваха характеристика за благонадеждност. Поради тази причина четири години преди мен не приеха документите на сестра ми да учи медицина и тя записа на следващата година полувисше. Аз съм оправен обаче, успях докато следвам да си видя досието, което не бе отворено въобще. Оказа се написано от казармата от един политофицер – идиот на квадрат! - на базата на някакво предишно. Бяха описали и майчиното мляко на баща ми, за мен имаше само това, че съм се родил едикога си, къде съм отбил военната си служба и заключение – син на враг!

   В курса ни имаше много сирийци, но имаше и такива от други държави. Сирийците бяха особено привилегировани – те имаха стипендии от България и от Сирия, предоставяха им безплатни общежития, но те не живееха в тях, а по квартири - обикновено малък апартамент, наемът за който тогава бе към 100 лв. Занимаваха се с търговия, която обхващаше пергели, писалки, чорапи, долари и др. вещи по заявка. Поради доброто им материално положение те държаха и „приятелки” по апартаментите си, в много редки случаи студентки, които подигравахме с прякора Арап дава чорап. А тогава да се намерят чорапи или чорапогаши не бе както сега.

   Ще допълня, че по-късно много студенти-стипендианти надойдоха от Инденезия, защото били комунисти и Сухарто им бил дал срок в който те да напуснат страната или ще бъдат застреляни. Те бяха на пълна държавна издръжка.

   Може би 10% от сирийските студенти не бяха богати, живееха в общежитие и само от стипендиите си. От тях научихме, че тези, които са привилегировани са членове на БААС. Сирийците казваха, че не се имат с палестинците и се изказваха лошо за тях.  В групата ни се случи един сириец, който бе вероятно шеф на тези от БААС. По-отвратилно нещо от него не можеше да се види в целия ВМЕИ. Той подържаше контакти с един Дойчо, който отговаряше за студентите, членове на БКП и един Петър – 30 годишен, огромен лайновоз – който се водеше студент и отговаряше за комсомолците, но командваше и Дойчо и преподавателите. Предполагам, че и двамата бяха към ДС и набираха информация от агентите си сред нас, а такива имаше. Едва ли вече тези хора са живи, защото огнената вода не прощава никому. Вторият бе перманентно подут от пиене, а първият перманентно дремеше след поредния целонощен запой...и припяваше в несвяст.

  Затова, че агети на Центъра сред нас ни следяха цитирам следния случай:  

  В групата ни се заговори, че марксизмът е фалшива наука, че нищо в него не е вярно. Скоро след това ни привикаха на разпит всичките от групата. Интересното бе, че данните, които имаха бяха коментариите ни. Някой ги беше записал на диктофон. После всички бяхме скъсани на изпита по Диамат, Истмат и Философия, но аз не, защото случих момент, когато брантията, която късаше студентите вероятно по списък от ДС, бе заменена с асистенткага си - нямаше я този ден. А тя сигурно ме помнеше, защото по време на упражненията аз я дразнех преднамерено.

    По времето докато бях студент много се залагаше на политическата подготовка и имаше въведени безумни изпити като КПСС и БКП. Изкарваха Георги Димитров по-велик от Левски и Свети Иван Рилски. Непрекъснато се провеждаха комсомолски събрания, а ние всичките бяхме комсомолци. Имаше и партийни събрания, като бяхме задължени да ходим на откритите, а закритите бяха за мафията. Без изключение на тези събрания идваха зализаните сирийци, макар на лекции да идваха съвсем рядко, а когато лекциите бяха сутрин – нито веднаж. Имаше подготвени да се изказват по събранията сирийци баасисти и не минаваше без да си кажат глупостта. А тя бе все една – че следват нашия път, че се учат от нас. И ще станат като нас.

   Да не пропусна един факт: сирийците бяха по-често на протести пред американското посолство отколкото на лекции. След такива протести те прегракваха и за да крещят отново трябваше да се възстановяват два-три дни. В една от залите внасяха и изнасяха огромен плакат с надпис : „Мохи Захария Ет Дийн – американски агент”, като те да са собствениците на залата, но никой нищо не им казваше. Никой не смееше да изхвърли плаката, накрая сирийцинте си го изчезнаха сами, защото Гамал Ебал Насън се отказа да напуска властта.

   Сирийците обичаха да се хвалят как дразнят евреите в Израел. Когато евреите оряли с трактори нивите си в равнината, те от Голанските възвишения гръмвали срещу тях и евреите пощурявали. Гръмвали, защото Израел и Ливан били част от Сирия, която им отнели. Така протестирали срещу англичаните и французите, които при оттеглянето си от тук разделили Сирия на три части. Вече тоя номер не върви, защото Израел окупира мястото, от което те стреляха.

   Връзките между сирийците баасисти и комсомолските и

комунистическите активисти във ВУЗ-а бяха очевидни. Нито веднаж не видях сириец на изпит. Казваха, че си вземали от канцеларията протокол и се явявали отделно. Между нас се говореше, че те си плащат да им дадат изпита или че уреждат това по линията БААС-БКП, като преподавателите получават приказ що да сторват с тях когато им се явят персонално.

   Пак по линията на БААС- БКП или на финикийските знаци сирийските студенти се явяваха на държавни изпити с фундаментални  дипломни работи. Вероятно са си платили на някой асистент от института да ги направи или на такива, които правеха дипломните работи на некадърните студенти. При защитата ако сириецът не можеше да обясни какво е направил, въпросът към него се коригираше. Сирийците така получаваха дипломи, според мен абсолютно фалшиви, защото нямаха никакви знания и още от тук, от България, благодарение на съвместната работа на БААС-БКП те започваха живота си с измама. Енергията им се изчерпваше да протестират пред америконското посолство, вероятно това бе една от задачите им тук. Доста от тях обаче искаха да останат в България, а тези, които се бяха оженили за българки – оставаха.

     Мошеници – като такива запомних колегите ми сирийци от следването И мързеливци, залагащи на търговията, шашмата, далаверата, връзките по партийна линия и маневрите. Такива считам и тези сирийци, които завладяха улици до пазара с магазинчета, в които нищо не се продава и ги подозиирам, че се занимават с далавери, а също, че имат и „чадър”. От какво друго да си плащат за наема, да живеят, ако не от далавери, на които се нагледах по време на следването ми.

   Интересното е, че в България сирийците в момента се противопоставят едни на други. Тия с бетонните глави, по линията на БААС си искат Асад, другите са против него. Които си искат Асад са разработвани от БААС в предходен период и благодарение на тази партия имат някакви придобивки. Най-тъпите сирийци службите са ги разработили да ни обяснават на нас водената там гражданска война така:

    Евреите казали на Асад да подпише споразумение с Израел, че на сирийците няма да им бъдат върнати отнетите земи и че ако не подпише, ще му изпратят терористи да започнат война срещу него. Причините за войната в едно изречение, като за идиоти. Истината е, че Израел окупира Голанските възвишения, които бяха ползвани за провокации срещу Израел и ако не бе сторил това там, сега враговете на Израел щяха да набутат по тези планини ракети както на времето СССР в Куба срещу САЩ. Диктаторът Хасад и бетонните глави глави считат цялата територия на Изаел и тази на Ливан за тяхна. Затова и държаха толкова години войски в Ливан, които да обучават и помагат на терористите с цел унищожаването и на Ливан и на Израел. А територията на Израел, тя е изглеждала съвсем различно някога и е била почти ненаселена – блата и пустини, превърнати в плодородни градини от кибуците. Затова сега арабите искат тези територии, които са им необходими, защото раждат по 10 деца и ги оставят на улицата „Аллах да ги храни”. Пренаселеността на Газа е огромен проблем за населението там, но за това евреите не са виновни. Арабката не се счита за човек, а за утроба. Този процес не е случаен, защото арабските екстремисти набират от тези нещастници кандидати да се взривяват - така те отиват направо в рая.

   Да не забравя да спомена един пенис, който арабите подмятат на Израел– мир срещу територия. Това е все едно начело на ДАНС да турнат Дялан Пеевски, такива ще са резултатите от такова едно споразумение. Мир срещу територия се прилага и у нас, но с друг надслов: интеграция на циганското малцинство. Резултатът от интеграцията – съдбата на бл. 20 в Ямбол. Същият резултат ще се получи и ако се ловнат евреите на пениса на арабите, мир срещу територия. С Израел ще се случи това, което се случи на ямболския блок №20. Само че, евреите не са по-глупави от арабите.

    Виновниците за тоза, което изживява Сирия днес са Америка и Русия, но по-виновната според мен е Русия. Те избраха Сирия за плацдарм за косвени провокациии срещу САЩ, те ги подлъгваха какво да правят, те ги въоръжиха и вкараха в две войни. Войните обаче свършиха, но остана най-страшното в Сирия – комунизЪма от съветски тип, който носи разруха в икономвиката и душите на хората, противопоставяне, омраза, братоубйствена война. Между сирийски болшевики и меншевики, между сирийски бели и червени. Брежнев, наподобяващ хибрид между човек и маймуна го запомнихме с репликата, която изговорваше винаги и навсякъде с половин уста, другата половина му не работеше:

-         У нас все, чтобы обезпечить свою безопастность!

Това бе единият от архитектите на трагедията на Сирия днес.

     Вторият архитект бе Андропов, когото запомнихме със свалянето на южнокорейския пътнически самолет с над 300 души затова, че прелетял над територията на СССР в някакъв участък. И с андроповките го помним. Стоим някъде напр. да обядваме, идват от Центъра и трябва да докажем защо това правим тук, точно в този момент, а не в напр. в стола на завода. Андропов не бе за подценяване обаче. Берия от същия пост опита да стане първи, но Хрушчо го гръмна. Андропов обаче успя. Следп него успя Путин, макар да го изхвърчаха от много по-ниска позиция.

  Това са злодеите на сирийската криза, която унищожава страната бавно и мъчително, но те отдавна се новопредставиха и вече са забравени. Но злото, замислено от тях остана. Сега Русия ще загуби милиарди, затова Путин имитира това, коети би сторил професора /Пимпирев/ в опит да сплаши изваща да го сгризка бяла мечка. Лошото за бащицата е, че несъбираемите от внесените в Сирия въоръжения сега ще са за сметка на олгарсите. Добър бащица не би допуснал това...

    Трагедията в Сирия обаче продължава, тя все повече засяга съседните страни с изключение на Израел. Турците пробутват бужанците у нас, но и у тях те са сигурно милион, още толкоз има в Ирак, в Йордания. Ужас. Оставени без подкрепа тези хора ще измрат. Те бягат от ужасите на гражданската война, където губещите пприбягнаха до най-страшното оръжие, снаряди с нервнопаралитичен газ. Има обаче нов момент в цялата работа – ако сирийците се присъединят към конвенцията за забрана на химическите оръжия, ще има опрощтение от ООН за гавазите на Асад, няма да ги треснат. Този жест бе отлично разбран от сина на гения на гениите, Ким Чен Ун, който възобнови работата по ядрения си арсенал. Щом е така, ще тресне Южна Корея, ще я изпепели с ядрените си бомби, после ще получи опрощение от ООН срещу ликвидиране на ядрения си арсенал. Съветът за сигурност няма да вземе решение по казуса заради едно или повече вето. Чудесна идея на ООН. Да си разиграват коня комунистическите династии по света. И да предизвикват хуманитарни проблеми на други страни, както преди години Сърбия депортира с влакове 2000000 албанци в Македония. Путин пак бе против мерките срещу Сърбия, двата милиона бежанци за него сигурно са нищо.

   А ООН – неговият престиж пада и пада. Замисълът да я има тази организация вече е опорочен. Същото важи и за Съвета за сигурност. Никакъв Съвет не е това, защото бетонните глави в него могат да блокират всяко разумно решение и злото да продължи и дори да се разшири. На нашия ВСС ми заприличва Съветът за сигурност,  който махка определен съдия, защото хората го знаят, че е корумпиран, ВАС го възстановява и ВСС приема решението на ВАС. Такава е схемата по конституция, мошениците не трябва и да се псуват, защото се размножават. Същата е схемата, по която в момента заинтересованите тази война да продължи докато Израел остане без врага си, Сирия, завърши с пълния й крах. Тази схема мафията приложи и по време на ВСВ. Но схемата се прилага и при други казуси – Путин и Медведев, Медневев и Путин, до безсъзнаие и после отново. Затова интелигентните хора не залагат на политиката, защото тя е мръста работа, а на културните връзки между народите, между самите хора.

   А Асад може да има и право – не той, а опозицията е стреляла със снаряди със зарин срещу себе си. Не той, накое лошо детеце вероятно му е поакало гащите - това иска да се уточни Сергей Лавров, а доказателства за източника на замърсяването се събират трудно. И докато се съберат ще има нови хиляди избити, а още милион емигранти ще натежат на бюджета на други страни. Между които и нашата.

Андропов направи от арабите антисемити

твърди румънският топразузнавач Йон Михай Пачепа

27 Юни 2013 19:40

1

 

принтирай

|текст

·                                 Снимки

    

Снимка: dailymail.co.uk

по темата

·                            Бивш директор на френското разузнаване е открит мъртъв

04 Юни 2013 13:56

·                            Бивш шеф на йорданското разузнаване влиза в затвора

11 Ноември 2012 10:14

·                            Бившият разузнавач полк. Любчо Михайлов: Луканов съсипа техническото разузнаване

02 Февруари 2013 15:22

---

Един от най-високопоставените разузнавачи от бившия Съветски блок, който успява да премине Желязната завеса и да заживее на Запад, генерал-лейтенат Йон Михай Пачепа, публикува наскоро книга, посветена на съветската пропаганда в арабските страни. В мемоарите си озаглавени "Дезинформация" топразузнавачът твърди, че днешните кървави събития в мюсюлманския свят са "неразривно свързани" със стратегическите решения, които преди около 40 години взема председателят на КГБ Юрий Андропов. Според Пачепа в началото на 70-те години на миналия век ръководството на съветските тайни служби започват да инфилтрират в някои арабски държави свои агенти, които имат за задача да раздухват омраза и ненавист спрямо евреите и САЩ.

"Пропагандната машина убеждаваше мюсюлманите, че американците и юдеите искат да ги превърнат в ционистки роби", твърди бившият директор на външното

Ген. -лейт. Йон Михай Пачепа на младини

разузнаване на румънската "Секуритате". По неговите думи в учебните лагери на КГБ палестинските терористи са били обучавани да превземат самолети и да взимат пасажерите им за заложници, пише "Дейли мейл". По този начин, смята Пачепа, Андропов е искал да отмъсти на Израел за разгрома на подготвяните в СССР арабски военни инструктури, които в края на 60-те години претърпяват пълен крах вследствие на т.нар. "Шестдневна война".

"КГБ приписваше на себе си заслугите за нападенията над израелски военни обекти през 70-те години на ХХ в. Сред тях бе атентата на летището в Бен-Гурион на 30 май 1972 г., когато загинаха 22 души и бяха ранени 76. Както и взрива в Йерусалим на 4 юли 1975 г., когато бяха убити 15 души, а 62 получиха различни наранявания", се казва в книгата. Освен това Пачета признава, че голям шок лично за него е била разюзданата антисъветска пропаганда, която е била направлявана лично от ръководството на КГБ. Неслучайно Юрий Андропов нарежда да бъде преведен за пръв път на арабски език известния антисемитски памфлет "Протоколи на сионските мъдреци".

"Протоколи на сионските мъдреци"

А в последствие разузнаванията на страните от бившия Съветски блок разпространяват десетки хиляди екземпляри от тях из арабските държави. Като резултат от това, смята Пачета, инициаторите успяха да постигнат своите цели - да създадат у мюсюлманите съвременните устои на ислямския тероризъм".


 


                     Товарищ Андропов

           

                    Товарищ Брежнев



 Два влюбленные товарища - интернационализм в действие!

 
 
 Най-прясната идея /от преди 2 минути!/ за резолюция на Съвета за сигурност
  по сирийската гражданска война. В момента се разглежда под лупа от
 постоянните членове на Съвета и всички страни членки на ООН.

Мислех, че е убит. Такива бяха съобщенията от юли, миналата година. Стреляли по него, бил тежко ранен или най-вероятно мъртъв.

Шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, с прякор Бандар Буш, защото за 41-вия американски президент той беше като син, а за 43-тия като брат, 40 години посланик във Вашингтон. Нито потвърдиха, нито отрекоха, сякаш изчезна в мрака.

И изведнъж - The Comeback Spy. Шпионинът, който се върна от Кремъл. Докато го погребваха, той взе, че възкръсна. Авторът на

американо-
саудитския
таен план

за прекрояване на Сирия.

Принц Бандар е легенда, мит. Заченат някъде в пустинята, в случайна палатка, майка му е робиня, черна. Любовница за нощта, която саудитските принцове получават в знак на благодарност от бедуините, когато им гостуват. Бащата, принц Султан, беше губернатор на Рияд и официално имаше тридесет и двама синове от различни жени. Става въпрос за признатите, непризнатите не се броят. Майката получавала петнадесет долара пенсия месечно.

Но тук важен е дядото - Ибн Сауд. Пълното му име е Емир Абдул Азис бин Абдул Рахман бин Фейсал ал Сауд. Сред хората от неговото племе е по-известен като Абдул Азис, едно от деветдесет и деветте имена на пророка. Казват, че се родил през ноември, 1880 г.

По това време цялата територия от Персийския залив до Червено море - два милиона квадратни километра нажежен пясък, е "мъртва" земя, "заключена" от пророка Мохамед. Неверник не може да проникне. Не повече от 2-3 милиона души, половината от тях в петдесетина оазиса, другата половина - бедуини. Перманентно гладни, странстващи камилари хищници, за които всичко чуждо, извън палатката е законна плячка. Това, което ти никога не трябва да правиш в пустинята, е да позволиш някой да ти налага да правиш отстъпки. В този свят на вълци единаци всеки, който изглежда като хилава овца, е в смъртна опасност. "Нека те мразят! Важното е, да се страхуват от теб!" "Страхът е ръка, която, легне ли ти на рамото, с нищо не можеш да я отместиш."

Бедуините са

чистокръвната
арабска
аристокрация

и до наши дни.

Днес Саудитска Арабия - 25 милиона души, годишен брутен продукт около трилион долара, десета икономика в света, е управлявана от същото семейство, от внуците и правнуците на същия Ибн Сауд. Крал е Абдула бин Абдул Азис, полумъртъв, чакат го всеки момент. Бандар бин Султан е това, което англосаксонците наричат "the Powers that be" - невидимата власт.

От години следя действията му. Напомня ми за младия Хенри Кисинджър. Пратен от президента Никсън в Пакистан, уж се разболял от грип, пазил два дена стаята в хотела, а в същност прескочил Хималаите и отишъл в Пекин, в бърлогата на най-големия враг на Америка, да преговаря с Мао Дзе Дун и Джоу Ен Лай. Това, за което се договориха, буквално взриви тогавашния свят, измъкна Америка от една губеща война във Виетнам, срина по-късно една империя - Съветската, и разчисти пътя на Китай към това, което днес е - сила номер две, спокойно очакваща (полагащото им се според тях) първо място.
Седем пъти през последните шест месеца от Рияд излита четиримоторен А-340. Принц Бандар лично пилотира машината.

Освен дипломат той е и военен пилот. Каца в Москва, незаснет от нито една камера, невидян от нито един журналист. Следват часове разговори, само последния път четири часа, с Владимир Путин в неговата вила.;

Това, което изтече, оскъдна информация, има контурите на една нова Ялта, договорката между Сайкс и Пико от 1916 г. за границите на Близкия изток, подялбата на арабския свят между Лойд Джордж и Клемансо.

Бандар е предложил на Путин съюз със Саудитска Арабия, запазване на руските интереси, военноморската база Тартус, влияние и присъствие в региона, покупка от саудитския кралски дом на минимум за 15 милиарда долара руско оръжие.

"Каквото и да се случи", е казал Бандар, "в резултат на военните действия в Сирия, ние ще контролираме всичко и напълно. Няма в никакъв случай да разрешим на която и да е от ония малки държавички в залива (като Катар например), да прокарват тръбопроводи през Сирия и да продават газ в Европа.

Ще защитим вашите, руските, на "Газпром" интереси. Вече поправихме някои романтични глупости и предателства - Арабската пролет в Кайро, стоим зад режима на генерал Ал Сиси с дванадесет милиарда долара."

Бандар е подчертал, че те държат чеченците, които се бият в Сирия, здраво за каишката и няма да им позволят никакви акции по време на олимпиадата в Сочи.
Саудитска Арабия можела да осигури спокойствие в Руския Кавказ.

На Владимир Путин му е било ясно дадено да разбере, че Бандар е съгласувал предложенията с приятелите си от Вашингтон. Бандар е казал, че могат да изолират сирийските мюсюлмански братя, че контролират салафитите. "Аз въоръжавам противниците на Асад, във ваш и в мой интерес е въпреки това да ги държа здраво. В крайна сметка от Алепу до Грозни са деветстотин километра".

Ние не знаем какво от това е вярно и какво не е. Но... Анушка вече е разляла олиото (б.р. - цитат от "Майстора и Маргарита" на М. Булгаков).

Със или без съгласието на световното обществено мнение САЩ ще ударят Дамаск. Последиците ще бъдат катастрофални. Какво тук значи някаква си Нобелова награда за мир? След американския удар преговорите за новия Близък изток вероятно ще могат да започнат.

Бях в Съединените щати, Ню Йорк, две седмици „ на стаж" при Уолтър Кронкайт, в студиото на Си Би Ес. Един следобед имаше голяма суматоха, Хенри Кисинджър обяви във вечерните новини "Peace is at Hand" - мирът във Виетнам е на една ръка разстояние. След това имаше акламации, възторг и много алкохол в целия отбор на Кронкайт. Всички журналисти от екипа буквално ненавиждаха Никсън.

Няколко години преди това, Кронкайт беше ходил във Виетнам лично, за да прецени обстановката на място, по време на офанзивата Тет на Виетконг. Попада под огън, лично ръководи сражението и след като се върна в Америка, обяви от екрана, че трябва да се разберем с Виетнам като достойни хора и че е необходим мир.

Президентът Линдън Джонсън гледа емисията и след това казва „Щом като загубих Кронкайт, загубих средна Америка, обикновените американци". Джонсън се отказа от втори мандат, демократите загубиха срещу Ричард Никсън и няколко години бяха необходими на новия президент и Хенри Кисинджър, за да измъкнат Америка от Виетнам.

В оная вечер, когато мирът беше на една ръка разстояние, а това беше така защото Кисинджър и Ле Дък Тхо бяха подписали тайно споразумение в Париж, се получи „засечка". Министър-председателят на марионетното правителство в Сайгон / не си спомням дори името му/, обяви, че не е съгласен, защото не бил консултиран.

Тогава, за да покаже мощта си, Америка извърши най-голямата бомбардировка на Северен Виетнам със стратегическата си авиация, бомбардировачите Б-52. Съветският съюз мълчаливо изтърпя всичко. Преговаряше с Кисинджър, а след това прие Никсън в Москва. И тръгна разведряването.

Ако не бяха саудитите, може би нямаше да рухне Съветският съюз. Когато руснаците влизат в Афганистан, Вашингтон и Рияд наливат милиарди долари в борбата със съветската окупация. На всеки долар, който харчи суперсилата Америка, саудитците прибавят по още един.

Но те дават и нещо, което Щатите не притежават - хиляди бойци (сред тях е и Бен Ладен), които доброволно отиват да се бият в чужда страна, водени от своята религия. Саудитска Арабия увеличава продукцията си на петрол до такава степен, че сваля цената му до малко под десет долара на варел. Това е глобален финансов покер, който довежда съветската империя до фалит.

Малко известно, че принц Бандар отива в

Москва за
тайна среща

с Михаил Горбачов. Принцът описва разговора с Горбачов така: "Руснакът седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна: "Г-н Генерален секретар, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство."

Горбачов ми отговори: "Следя и знам всичко, което вие, саудитите, правите в Афганистан. Харчите 200 милиона годишно там, за вашите хора."

Прекъснах го: "Моля Ви спрете! Опасно е, когато лидерът на една свръхсила получава неверна информация. Слушайте ме внимателно, моля Ви. Ние не харчим 200, харчим 500 милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари и винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки. Докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното - човешки животи и престиж."

Горбачов клеква. "Ако не ни насилвате и унижавате, ако не ни забиете нож в гърба, ние ще се изтеглим. Може да кажете на Вашия крал, че до март догодина аз ще напусна Афганистан."

Принцът може да ви изглежда като американска марионетка, но това е толкова куха схема, колкото изграждания десетилетия от западните пропагандни централи образ на Бен Ладен. Саудитите никога не са били колонизирани от Европа. Никога не са били завземани от кръстоносци или от други "неверници". Саудитска Арабия е

зоната
на пророка

и място на свещените Мека и Медина, което означава тежки отговорности и огромно влияние сред милиард и триста милиона жители на планетата, които изповядват ислям. Това е силна държава в Близкия изток днес, създадена чрез джихад - свещена война.

През 80-те години Иран и Ирак са във война. Саддам Хюсеин (Америка е зад него този път) напада Иран, умират милион и половина персийци и араби. Аятолах Хомейни бомбардира Багдад с ракети, а Саддам му отвръща с денонощни бомбардировки с ракети "Скъд" над Техеран.

Западът осигурява на Саддам и химическо оръжие. Триста хиляди иранци са убити от неговото въздействие. Девет страни в Близкия изток имат ракети, даже джуджето Кувейт. Саудитският крал Фахд вика Бандар, заповедта е от едно изречение: "Докарай ми ракети!" Но откъде? След като Америка не продава, а Съветският съюз е враг?

Задачата е неизпълнима. Саудитска Арабия не поддържа дипломатически отношения с Китай, признава само Тайван. Бандар има един-единствен коз - парите! Китайците произвеждат ракетата DF-3A "Източен вятър". Най-далекобойните, с най-голям тонаж, предназначени да носят само ядрени заряди.

И този човек, 1000-процентов антикомунист, суперястреб на исляма, убеждава китайското ръководство да му продадат най-доброто, което имат. И да запази цялата операция в тайна от американците! Да ги пренесе от Китай в Саудитска Арабия, да им направи силози и да излъже американските спътници!

В страна, която гъмжи от хиляди американски фирми, съветници, шпиони, МОСАД, ЦРУ. И накрая, гледайки ги невинно в очите, примигвайки, да каже: "Извинявайте момчета, сбърках." Но да си запази ракетите. В разгара на студената война!

Наскоро китайският министър-председател посети Рияд и се ангажира да строи там огромен нефтопреработвателен завод. През миналата година Китай закупи повече петрол от района на Близкия изток, отколкото САЩ.

Съединените щати са гарант и протектор на саудитската държава. Това е

един от
парадоксите
на нашето време

- най-голямата демокрация, кръвно свързана с най-реакционната арабска теокрация, чиято амбиция е да наложи вахабитски, салафитски ислям, непримирим към основните човешки права и свободи. Сключили са съюз, защото им е изгоден. Но утре? Саудитците могат безмилостно да ги изоставят. "От днес вие сте Уругвай, а ние сме си ние. Всеки по своя път!" - заплашвал ги крал Абдула.

Абдула гледа с подозрение Обама и не му вярва. Той предаде Мубарак, значи утре може да предаде и тях. Казал му е: "Отсечи главата на змията!" (Змията е Иран, разбира се.)
Предстои основно пренареждане на главните играчи в Близкия изток. Ще останат Турция, Иран, Израел - все по-изолиран, Саудитска Арабия, Египет, ще има нови държави.

И без да си пророк, може да предвидиш един век, в който цената на ядреното оръжие ще падне ниско, ще го притежават още десетки държави, частни неправителствени организации, отделни лица. Ако през ХХ век атомната бомба бе гарант на световния мир, то през ХХI с него ще разчистват задръстената канализация на планетата.

Владимир Путин, мисля, не е Михаил Горбачов. Няма го и Съветския съюз. Но едно е сигурно - Близкият изток, чиито граници бяха начертани от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Клемансо, ще отиде в небитието.

По-тъмен хоризонтът не може да бъде.

Тя е извънредно полезна и актуална, защото е представена на достъпен език и ще помогне на много хора да се ориентират какво и защо става в Сирия.

Още повече , че в медиите срещаме огромна вълна от политиканство, от фалшиво миролюбие и дезинформация в крайна сметка.

Поздрави!