Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2013 13:42 - ТРИ ДЪРВЕТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3868 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 15.05.2013 17:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      

    ТРИ ДЪРВЕТА, КОИТО  НЕ  МОГА  ДА  ЗАБРАВЯ

 

      Винаги съм обичал природата, дори още неосъзнат като човек. Аз мисля, че човек носи в себе си чип с програма как да се изявява на този свят. Ако следва чипа си, той изминава пътя на естественото си Божие употребление на земята и колкото и да е труден този път, той преодолява трудностите и въпреки тях обича живота. Много важно за човека е да познава себе си. Преценявам, че това се случи с мен когато трябваше. Познавам обаче доста хора, които така и не откриват мястото си в този свят и поради това сами поставят пред себе си бариери, които без нужда прескокват вместо да вървят нормално по пътя си.

    Любовта ми към гората има много дълбоки корени. Аз помня буките на Еллидере, които бяха изсечени. Помня и гората на Амбарица, но също и тази на Зелениковец, които също бяха изсечени. Бях от първите, които пропагандираха пътеката от х. Плевен до х. Амбарица по северния скат на планината. Тя ползва част от трасе на третостепенен римски път, изсечен в скалите над изворите на р. Черни Осъм, а също и овчарски пътеки над най-високите букови гори с изшилените над тях скали на Кръстците и Купените.

    Животът ми така протече, че винаги съм бил здраво свързан с планината и горите й. За жалост станах свидетел на унищожаване на гори на много места. Този процес по времето на „демокрацията” се пое от мутрите и осигуряващите им „чадър” от и причинява ужасяващите поразии на природата. Последствията от тях са променящият се климат, разрушаването на жизнената среда не само на дивите животни, но и на хората. Увредената природна среда няма да се възстанови и за следващото поколение, при условие че не се намирят и други нейни рушители. А планината посредством горите и ливадите се явява един завод за чист въздух и прясна вода. Да се руши този завод чрез изсичане на гората е все едно ромовете да откраднат джелезото на обитавана къща.  Описвал съм доста случаи на безогледна сеч, дори в резервата Черни Осъм, чиято река осигурява питейна вода за Ловеч. И там посякоха буките. В постинга си за Ябланица съм поместил снимка на празна бланка, закрепена с габърчета на едно дърво под сечище, на основание на която мутра унищожава природната среда в изворната област на една от най-красивите софийски реки, Елешница. И никой нищо му не казва, може би защото това става в Свогенско. Вмъквам нещо – по-нагло унищожаване на гори от това по Свогенско рядко се среща,  чадърите на мутрите там са три: Общината, която бе подвластна на ДПС, Съдът, който издава нотариални актове на мутри с цел да секат и Горското, което селективно не опазва горите.

     Обичта ми към дърветата при мен намира различни изразни средства. Аз съм присадил и подарил стотици плодни дръвчета. Много млади дръвчета – ако няма място за тях! – съм донесъл от планината и раздал по вили на приятели, предимно клен, трепетлика и бор. Във вилната ни зона, където има увредени от мераклии-строители и изоставени от хората парцели, по скатове до пътища и по други места съм разсадил стотици дръвчета и храсти с мощна коренова система за да пречат на ерозията. Конкурент съм на сойките. Не мога когато намеря поникнало дръвче в парцела ми да не го преместя през есента някъде на близо.

     Сега ще опиша три спомена с огромни дървета, заели такова място в живота ми, че споменът за тях не изтлява:

     Роден съм в Калофер, който е в Подбалканските полета. Ридът Стражата дели тези полета на Казанлъшки, наричани още Розова долина и Карловски. Розовата долина, към която принадлежи и Калофер беше известна с големите си орехови дървета, които бяха навсякъде покрай пътя и ж. п. линията. Всичките дървета бяха огромни и даваха много плодове. Имаше единични орехи-гиганти и гори от орехи. По тези места те не са насаждани от хората, а от...сойките. Ако сойката намери орех, чиято черупка е мека и може лесно да я строши с клюна си, тя захапва с човката си орехи от това дърво и ги заравя на разни места като резервна храна, избирайки по-мека пръст, да не се хаби. Тук почвата е песъклива и това става лесно. После се връща да си ги търси и изяде, когато вече няма орехи по дърветата, но – понеже е глупава! – намира само част от тях. Другите остават заровени в земята и така тя ги разсажда. Най-хубавите орехи в България са от типа Шейново, Дряново и Крън, който е с дълъг плод. Имената си носят от местностите, където е бил намерен този сорт. Короната на ореховите дървета е различна, но се свежда до следните три вида:

-         форма на сфера,

-         форма на полусфера, като долните клони вървят успоредно на земята на височина около 3 м. над нея,

-         форма на куб или паралелопипед, като долните клони пак вървят успоредно над земята. Ако са единични, тези са най-големите орехови дървета въобще. Те покриват площ около половин декар.

  Лоша съдба обаче имаха ореховите дървета по Розовата долина, а и не само там. След Десетото мутри ги изсякоха за „мат/е/риал” и за метровици. Материалът е два вида – корените се ползват за направа на приклади на стрелково оръжие, а стеблата – за орехов дървен материал. За да не се напука ореховото дърво то трябва да се набичи веднага, да се сложи на проветриво място и да се притисне с преси. Напреженията по време на съхненето му изчезват след повече от три години. Това е много скъпа дървесина, която става и за дърворезба. Друго дърво със скъпа дървесина е бялата мура, която царо сече от Рила от „неговите” гори и продаваше в Гърция.  Дървесината от корените на ореха е със специално предназначение - става за приклади на лично стрелково оръжие. За да се извадят корените от земята се ползват специални машини подобни на тези, които вадеха клековете от Маркуджиците. И така, възползвани от „демокрацията”  мутри унищожиха почти изцяло ореховите масиви с изключение на тези дървета, които са престарели и с кух ствол. Орехът е дърво, което се охранява от закона като изключително ценно. Не се разрешава отсичането на орех дори в двора на човек. Законите в страната обаче важат за мутрите толкова, колкото за ромовете в превозните средства на Градски транспорт и пред данъчните.

   Като деца имахме един любим орех, това бе най-голямото орехово дърво, което съм виждал. Той беше с правоъгълна форма и покриваше поне половин декар. Нямаше как да се обрулят орехите от него и хората изчакваха да паднат плодовете сами след разпукване на околоплодната им обвивка късно на есен. Не чували, каруци с орехи събираха хората от него, но и шлупки от орехи за боя и други цели. Ние пък се катерехме по ореха, което не бе трудно, защото такава бе короната му. По-големите деца се качваха по-високо. Орехът бе като населено място за птичките, които гнездеха там. Какви ли ни гнезда съм виждал там с различно оцветени яйца. В други имаше малки птиченца. Вътре в ореха влизаха и соколи. Колко смели и глупави сме били, че веднаж хванахме сокол, доста голям и оцветен в светло, който вероятно беше болен или натровен. Вързахме го и го свалихме, но ни се скараха, защото той с удар на клюна си можел да ни пробие главите. По едно време обаче той хвръкна и избяга от нас с вързани крака. При подобен случай един огромен бухал ни пропъди с крясъци и застрашително пляскане на криле. В короната на този орех видях малък кафяв сокол да лети между клоните, като си свиваше крилата, за да се промушва между тях. Когато се появаваха соколи, в короната на ореха се скриваха врабчетата, крещейки оглушително.

   Орехът бе на празен парцел, а до него имаще още два празни парцела и така се образуваше прощадка за игра, нямаща равна на себее и си по красота.

    Един ден се връщам от училище и...тази площадка изглежда съвсем различно. Гледам и не вярвам, орехът го няма! Със страх се прибрижих до мястото където бе огромното дърво и видях самия ужас: от останалата част от дънера на ореха в определени участъци излизаха соковете на дървото с гъстота на боза, но в сив цвят. Кореновата му система бе още жива и се опитваше да сокоснабди короната. Като на животно с отсечена глава, от артериите на което още блика кръв.

     Не можах да преживея това  и този спомен не избледнява у мен, макар той да е от пролетта на 1955-а. И с другите деца стана нещо подобно, защото преместихме игрилото си в Ботевата градина. За мен мястото около любимия ми орех опустя, макар да бе на стотина метра от къщата, където живеехме. Престанах да минаавам и по улицата край него.

    Този огромен орех, даващ стотици кг. плодове годишно, представляващ населено място и скривалище за птиците, когато се чувстваха застрашени и за тези, които гнездеха в него, източник на храна за катеричките, които си събираха орехи за зимата, бе посечен от стобственика му заради неговите 30-40 кубика дърва за горене...

    Вторият ми спомен е свързан с един огромен див /конски/ кестен в двора срещу кооперацията ни. Ние живеем на пети етаж, но кестенът се извисяваше много над нас. Толкова голям кестен не съм виждал другаде. Той растеше в един двор и бе цвъркалник за връбчета и място за гнезедене на различни птици в района. Когато най-силно крещят врабчетата бе достатъчно да плеснеш силно с ръце два пъти, за да спрат надкрякването си за секунди. После се обажда едно и пак започва същото. В крайните клони на кестена имаше гнезда на птици, достижими само за котки. А разцъфнал каква красота бе кестенът!

    Кестенът бе в двоор на стара къща, която хората напуснаха и се изнесоха в някакъв блок. Къщата дадоха под наем на ромове, но напридойдоха толкоз много новопредставени, че стана ужасно за целия квартал. От цялата страна идваха и спяха на дюшеци по пода и в мазетата, а през деня щъкаха по Женския пазар. Полицията и общината отказаха да разкарат тази крадлива и миризлива напаст, която ни отнесе дори металните изтирвалки пред входовете в безистена ни. След квартална „разработка” с помощта на юрист в Общината промениха статута на парцела и той от двор с къща бе узаконен като паркинг. Собствениците сключиха договоор с мутри. Те дойдоха, изкъшкаха ромовете, бутнаха къщата, но се оказа, че огромното дърво ще им пречи. Премериха, че дървото покрива площ с диаметър 12 м. и има ствол 1 м, а височината е по-голяма от шестетажната ни сграда. Докараха техника и в продължение на два дни рязаха кестена от горе на долу. Белият дроб на квартала ни бе опериран. После докараха багер с възможност да работи като хидрочук и извадиха на парчета част от корените на кестена, а мястото заравниха. Птичите песни срещу блока ни секнаха. Зелената премяна пред прозорците ни бе премахната, откриха се  грозотиите на вътрешните дворове – неподържани олющени сгради, грозно преустроени балкони, простири. Стана различно. От огромното дърво пееха славеи, сега от паркинга бучат през цялото денонощие мощните мотори на мутрешките коли, които не могат да бъдат оставени без присмотр.

   И още един слручай:

   Тимаджиите, които превзеха Варна, но също така и боклука на София, и плодохранилището в Слатина и ЦКБ и какво ли не из цялата страна, по линията на Общината купиха парцел до нас. Парцелът имаше собственици, но техните документи бяха изгубени. А в Общината има мекерета - тези бяха на Софиянски, които следят за имотите без документи и ги продават, пардон, приватизират. Водиха се 5 години дела, пред съдиите натежаха  обаче „мотивите” на тимаджиите, може да са били в рубли. Те сега строят офиссграда с подземни гаражи и я лепват на кооперацията ни. Офиси не се търсят, но е известно, че зад ТИМ стои руската мафия и че тук тя си прави офиси за осъществяване на дейността си у нас. Някога чрез партията, днес чрез мафията - пак същите ни управляват. Може пък да стане тук офиси на тези, които ще строят АЕЦ Белене, когато дойде на власт новата тройна коалиция.

  Дойдоха строителиите, бутнаха старите сгради, но един див орех от двора на полицията бе надвесен над петното им за строеж. Този див орех бе огромно дърво и бе част от една микрогора от такива дървета в двора на полицията, в която живееха свраки. Ние храним тези свраки, хвърляйки им хляб върху циментовия покрив на неползвана от полицията сграда. Поради това те се развъдиха тук. Имаха гнезда навсякъде по дърветата. Много са смешни с тази дълга опашка и двете бели петна от страни.

    Конкуренти за храната им обаче и заплашващи да изядат малките им са кварталните котки, които с неудоволствие се хранеха с техния хляб. Често възникваха спорове между свраките и котките и те се изразяваха в следното:

   Чува се, че една свракаа крещи и не спира. А тя гони котката от хляба крещейки така, че да я оглуши. Но не стои пред котката, а зад нея и я доближава. Ако котката опита да се обърне свраката хвръква и каца пак зад нея. Докато не се махне котката крясъците не спират. Този сценарий се разиграваше често.

   Един ден дойде резаческа бригада, която премахва опасни дървета. С платформа се качи един резач и спусна въже, което вързаха за трактор.

Друг резач изряза с моторната резачка един ъгъл от ствола на дървото, тракторът опъна въжето, още един изрез от задната страна на свола и дървото падна където трябваше. Резачи с с моторни резачки налетяха на огромното дърво като орли на труп и го направиха на метровици. Стволът оставиха цял, защото става за талпи. Натовариха всичко това на специален за целта камион.

    Микросредата в квартала ни вече е друга. Ще напуснат ли свраките обиталището си след като вече им отнеха най-голямото дърво, предлагащо недостъпни клони, предстои да видим. Вместо зелената преграда пред прозореца ни, която скриваше изгледа към полицията, сега ще гледаме пушещите по прозорците полюционери и полюционерки от полицията.

    Отрязването на това дърво показва за нещо друго, мощта на ТИМ или съвместната й работа с полицията. Кой би се осмелил да отреже огромно дърво, находящо се в двора на полицията, ако то му пречи? Възможна е и друга версия. Приоритетите на новата министърка на полицията са съвсем други. Видяхме я да се радва ведно с помачето Плевнялиев на таблетите, с които катаджиите ще ловят неплатилите рекета си, наречен Гражданска отгворност. Дано с таблет да гепнат катаджиите каруца с ромоове, които да не са платили този рекет, те също участват в движението. Който поръчал таблетите обаче дал заявка за непълното им програмиране и сега ги препрограмират.  При насочването им към престъпниците, които не са си платили задължителната „застраховката” - друг да отговаря вместо тях, ще се чува и звуков сигнал. А за платилите се въвеждат въвеждат четири полета, информиращи катаджията за нагушения с мангизи /за/страховател:

    Платено на Алексей Петров,

    на Маргина,

    на банкер,  а четвъртото поле е предвидено за

    Други.

    Тази дейност – да се снема рекет от хората - за държавата се явява по-важна, отколкото тя да опазва природната среда.

    Ако някога е имало подобно мислене, то вероятно ще да е било от времето 3000 години преди маймуните...

  

 

 



image

                Див орех и човек с моторна резачка

image

             Що пари за пиене и ядене има у туй дЪрво?

image

 Ти мое да се над 100, я съм на 50, но по диаметър не ти се давам!

image

              Заслужена почивка след тежката работа... 



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Жестоки репортажи - това са твоите донесения от мястото на събитието!
22.05.2013 15:47
Документи на времето.

Има да се питат идните поколения каква е била тази война срещу природата!

И що за хора сме били!?

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9343585
Постинги: 3913
Коментари: 9745
Гласове: 16961
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031