Най-важното нещо,което ме "държи" напоследък е факта, че семейството ми ми оказва невероятна подкрепа. В трудни моменти , когато не знаем накъде да поемем и се лутаме в собствените си мисли, се опираме винаги на някой ,който ни обича. Оказва се,че не е толкова просто да подкрепиш някого- да му покажеш, че заслужава твоята подкрепа е повече от всички постъпки, жестове и думи. Да застанеш до някого в трудните моменти ,които всички неизменно имаме е по-ценно от най -лъскавото обещание за приятелство.
Хората сме  странна порода- даваме само външното си лице да се тиражира по заведения, тротоари, афиши ,превърнали сме се в бледи макети на самите себе си- а вътре в нас остават толкова неизказани мисли, в които всъщност се крият отговорите. И когато някой застане до теб и ти усетиш рамото му - всички разбъркани парченца се поддреждат от само себе си. Не е нужно много - просто трябва да разбираш колко означава тази подкрепа за човека , на който я даваш , останалото всеки го прави по собствена рецепта. Затова хора- подкрепяйте се- станете сутрин и с чашата кафе си помислете кой има нужда да застанете до него. Лутането в живота не е ценно, ценно е това ,което разбираш когато спреш да се луташ и хората ,които са били до теб. Ето това е висша комуникация и май трябва да започнем да общуваме повече.   

Лутането означава,че все още не си пораснал,все още не можеш да прецениш кои хора са добри и си струва да си с тях и кои не. :)

Съгласна съм :)

Тедиана, размислите са чудесни....По пътя ни в този свят все сме на кръстопът, коя ли посока ще поемем зависи от много фактори. Опознавайки себе си ще поемем натам, накъдето ще усещаме пълнота и светлина...Тъси и ще намериш.