Постинг
05.10.2022 17:43 -
ПОСТОПЕРАТИВЕН СИНДРОМ
Отдъхвам си. Свалиха ми конците.
Зарасна всяка рана вътре в мен.
И в празничния лукс на подлеците
не ща да бъда вече съблазнен.
Кървях от болка. И светът болеше.
В илюзиите. И в реалността.
Горча водата. Залъкът горчеше
с прискърбен вкус във моите уста.
В жесток конфликт със времето ми смутно
бях дуло и мишена всеки ден.
Протестът ме изпълваше барутно
и пишех взривно, с огън зареден.
Достигна ме кикотене и врява,
подобно пръски в демоничен гнет.
Но в пукота на дяволската слава
не бе приеман клетника-поет.
И в блясъка на залите паркетни
прикриваха се демони в тела -
тъй щедри в разточителства суетни
и слепи за човешки теглила.
Разкъсах се в протеста си сподавен,
но нямах мост и път над пропастта.
И по-добре, реших, да съм безславен,
отколкото въздигнат в подлостта.
Отдъхвам си. Свалиха ми конците.
И в раните си мъдрост утаих.
На пръст ще се превърнат подлеците.
А болката ми ще пребъде в стих.
(Бакърена паничка)
Ведролей
Зарасна всяка рана вътре в мен.
И в празничния лукс на подлеците
не ща да бъда вече съблазнен.
Кървях от болка. И светът болеше.
В илюзиите. И в реалността.
Горча водата. Залъкът горчеше
с прискърбен вкус във моите уста.
В жесток конфликт със времето ми смутно
бях дуло и мишена всеки ден.
Протестът ме изпълваше барутно
и пишех взривно, с огън зареден.
Достигна ме кикотене и врява,
подобно пръски в демоничен гнет.
Но в пукота на дяволската слава
не бе приеман клетника-поет.
И в блясъка на залите паркетни
прикриваха се демони в тела -
тъй щедри в разточителства суетни
и слепи за човешки теглила.
Разкъсах се в протеста си сподавен,
но нямах мост и път над пропастта.
И по-добре, реших, да съм безславен,
отколкото въздигнат в подлостта.
Отдъхвам си. Свалиха ми конците.
И в раните си мъдрост утаих.
На пръст ще се превърнат подлеците.
А болката ми ще пребъде в стих.
(Бакърена паничка)
Ведролей
Няма коментари
Търсене