Постинг
07.06.2021 15:03 -
Силуети
Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици
поздравяват утро, изгрев нов...
Викат ме, с гласа на древни жрици.
Странно, в мен се буди властен зов...
Те са просто сенки. Непознати.
Но говорят вечния език,
който помня, като път обратен,
от животи, минали преди.
Нещо тайно искат да ми кажат -
знание, задача, стар закон!?
Живи ли са? Може би, миражи
в мозъка ми търсят си подслон?
Бавно се стопява пелената,
все по-ярко чудният светлик
приближава - в огнена позлата
зрее ураганно онзи миг,
в който се познахме, онемели -
те са всички минали неща -
корени на моя смях и смелост,
правото без болка да греша...
Тихи стъпки. Бродят силуети
в тайнствените дебри на нощта...
Връщат ме, навярно там, където
бях прозрачна капчица роса.
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици
поздравяват утро, изгрев нов...
Викат ме, с гласа на древни жрици.
Странно, в мен се буди властен зов...
Те са просто сенки. Непознати.
Но говорят вечния език,
който помня, като път обратен,
от животи, минали преди.
Нещо тайно искат да ми кажат -
знание, задача, стар закон!?
Живи ли са? Може би, миражи
в мозъка ми търсят си подслон?
Бавно се стопява пелената,
все по-ярко чудният светлик
приближава - в огнена позлата
зрее ураганно онзи миг,
в който се познахме, онемели -
те са всички минали неща -
корени на моя смях и смелост,
правото без болка да греша...
Тихи стъпки. Бродят силуети
в тайнствените дебри на нощта...
Връщат ме, навярно там, където
бях прозрачна капчица роса.
щеше да ме разориш! Първо - в опита ми да те колекционирам, поради несъвпадение на възможностите с желанията и второ – ще трябваше да бия път за всяка твоя нова творба чак до Лувъра. Благодаря на Бог или на тоя дето е редил прощъпулника, че вместо четка е турил перо!
цитирайТърсене
Блогрол