Земно-въздушната хортензия се оказва полезна както за тези, които витаят в облаците и нямат практическа насоченост, така и за тези, които са прекалено сериозни. Хортензията уравновесява в човека земната практичност и въздушните мечти. Много народи смятат, че тя е способна да прогонва болести и нещастия.
Хортензията (Hydrangea) спада към семейството на каменоломките (Saxifragaceae). Родът наброява 35 вида. Латинското й наименование произлиза от гръцките думи hydor - вода и aggeion - съд. Хортензията произхожда от Хималаите, Северна и Южна Америка, Централна и Източна Азия. В Европа тя е пренесена от Китай и Япония в края на миналото столетие. Успешно се отглежда в Англия, Франция, Италия, Германия. Хортензията отдавна е предпочитано цвете и в България. От 1990 г. във Франция започва усилено селекциониране на нови хибриди, повечето от които са получени чрез кръстоски на H. macrophylla или H. hortensis. Хортензиите предлагат много възможности – те изглеждат красиви както в групи, така и като самостоятелни растения. Според височината на конкретния вид могат да формират пищен фон или да заемат челно място. Увивните видове са изключително ефектни при вертикално озеленяване. Разнообразието от сортове дава възможност за създаване на цели колекции от различни багри и срокове на цъфтеж. Чудесни са и за аранжиране на композиции от рязан цвят.
Биологични особености. Хортензиите са листопадни, едролистни, декоративни храстчета или лиани и по-рядко неголеми дървета. Имат овални листа назъбени по периферията. При някои от видовете листата приличат на дъбовите. Цветовете са събрани в големи топчести съцветия. Цветът се състои от два вида цветчета – в центъра са разположени малките плододаващи, а по края - големите стерилни. Едно от преимуществата на цветовете е това, че са много трайни. Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото и червеното, но има бели, кремави и с телесен цвят хортензии. Съществуват двуцветни и такива с преливащи се оттенъци на един цвят. Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата - хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на кисели почви.
Изисквания към условията на отглеждане. Хортензията е издръжливо и непретенциозно растение, което лесно се отглежда. Предпочита глинести структурни и отцедливи почви, богати на хранителни вещества, неутрални или с висока киселинност. Идеалната почва за хортензиите е с pH около 5,0. Богатата, плодородна, добре обработена почва плюс регулирано подхранване е залог за добро израстване и обилен цъфтеж. Най-доброто място за хортензиите е шарената сянка. Много често те се засаждат под дървета. Някои видове растат и на слънце, но при обилно поливане. Младите растения трябва да се предпазват от директно слънце и вятър. Добре е на хортензията да се осигурява достатъчно пространство. Колкото повече въздух има около растенията, толкова по-красиви и по големи са цветовете. Хортензията предпочита влажните места. Листата са зелени само ако влагата е достатъчно. Някои от видовете са чувствителни на студовете, което налага покриване на храстите през зимата с листа и клонки.
Грижи за растенията. Хортензията се размножава със семена, чрез разделяне, с отводи, но най-често (през пролетта или лятото) със зелени резници от млади клони, които няма да цъфтят. Отрязват се върховете с дължина около 6-7 cm. Премахва се 1/2 от петурата на листата и резниците се поставят във вода за около 3-4 седмици. Добре е към водата да се добави малко дървесна пепел, за да се предотврати загниването. Пролетните резници се отрязват в началото на юни, с „петичка” от миналогодишно стъбло. Зимни резници могат да се използват само за вида H. macrophylla. Летните резници се вземат през юли-август от издънки, които се отрязват до вдървесинелата част на стъблата. Коренчетата израстват за около 20-25 дни. През това време водата се сменя редовно, като съдът и резниците се измиват. Когато дължината на корените достигне 2-3 cm, растенията се засаждат. Вкореняването може да става и направо в почвата (на сенчесто място), като резника се покрива със стъклен буркан. Най-подходящо време за засаждане на хортензия, която ще се отглежда при стайни условия, е април-май, за да може цъфтежът да започне следващата година. Добре е засаждането да става в почвена смес от торф и пясък. Задължително е периодично, през 10-15 дни, да се добавят минерални торове. Използват се 20 g суперфосфат и 10 g амониева селитра, разтворени в 10 литра вода. Това подсигурява обилния цъфтеж през годината. Нужно е редовно поливане, за да са влажни корените. През лятото, когато температурата е много висока, в по-хладните часове на деня, растенията се оросяват, за да не окапват листата. Както при повечето растения и при хортензията листата са най-верният „индикатор“ за състоянието й. Ако те придобият виолетов оттенък, това означава недостиг на фосфор. В случай че краищата на листата започнат да изсъхват - на растението не му достига калий. Друга причина за това може да бъде и високата концентрация на минерални торове. Ако съцветията нямат наситен цвят, необходимо е да се направи подхранване с минерални торове, които съдържат фосфор и калий. За да са красиви хортензиите, не трябва да се допускат нападения от листни въшки или гъбни заболявания. Повечето видове се нуждаят от периодично подрязване. То се извършва през пролетта (март), преди вегетацията. Отстраняват се старите съцветия до първия чифт здрави пъпки. Ако храстът е прекалено гъст, могат ниско да се отрежат някои стари, слаби или прекалено близко разположени един до друг клони. При работа с хортензиите трябва да се използват ръкавици, защото предизвикват раздразнения по кожата.
Видове хортензии: Едролистната хортензия (H. macrophylla, H. hortensis) произхожда от Китай и Япония. В родината си достига височина 4 m, но придвижвайки се на север намалява размера си до 1,2 m. Плътните яркозелени блестящи листа обилно покриват гъстото храстче. Големите (до 20-30 cm) плътни, топчести съцветия обикновено биват розови на слабо алкална почва, а на кисела – небесносини. Рядко се срещат и бели. Има много форми, а също така и хибриди хортензии със заострени съцветия. Този вид е подходящ и за отглеждане в саксия. Той е представен от голям брой декоративни сортове: - H. macrophylla Goliath е най-често срещаният сорт градинска хортензия. Тя достига височина до 50-65 cm и образува от две до три разклонения. Има големи съцветия с диаметър 25 cm. Венчелистчетата са розови. Цъфтежът започва през април; H. macrophylla Europa е с височина 60-70 cm, а съцветията достигат до 18-20 cm в диаметър. Цветовете са розови с тъмни жилки, а крайчетата на венчелистчетата са назъбени. Цъфти от края на март и началото на април; H. macrophylla Madame E. Moulliere достига 70-80 cm височина и образува снежнобели цветове. Съцветията са с диаметър 19-21 cm, а цъфтежът започва още през март; H. macrophylla Prima е един от най-устойчивите сортове хортензии. Тя е нискорастящ декоративен храст с височина 25-35 cm. Съцветията са с диаметър 16-17 cm, а венчелистчетата са яркочервени. Започва да цъфти през март. Не по-малко ефектни са и сортовете Quadricolor, Grandiflora, Lilacina, Perfecta, Nigra, Altona и др.
Метловидната хортензия (H. paniculata) произхожда от Япония, Китай и Южен Сахалин, където често е дърво високо до 10 m. При нашите условия представлява храст висок 2-5 m, много красив, с едри пирамидални съцветия, които в началото са бяло-кремави, а с течение на времето порозовяват, като цветът им става все по-интензивен до есента. Добре понася ежегодно подрязване. Най-популярни сортове са Unique, Floribunda, Grandiflora, White Moth.
Дървовидната хортензия (H. arborescens) се отличава с едрите си бяло-кремави съцветия, които цъфтят от юни до септември. Това е североамерикански вид висок около 2,5 m, с едри (до 20 cm) овални листа, отгоре ярко зелени, а отдолу сиво-синкави. От този вид най-известен е сортът H. arborescens Annabelle - много красива бяла хортензия. Цъфти от ранна пролет до идването на студените зимни дни. Представлява храст с височина до 1,5 m с голи или покрити с малки червени власинки стъбла. Листата са плътни, овални, с гъсти власинки по жилките и редки по цялата повърхност. Съцветията са пирамидални, силно влакнести.
Едроцветна хортензия (H. serrata) - съцветията са едри, кълбовидни, бели, понякога гарнирани с по-дребни розови цветчета. Цъфти от началото на лятото до есента. Обича слънце. Достига 1,2 m височина. През есента листата й са не по-малко декоративни от цветовете.
Хортензия Саржентиана (H. aspera sargentiana, H. villosa) впечатлява с нежните си тъмнозелени листа и огромните (до 30 cm) съцветия. Вътрешните цветчета са виолетови, а външните - бледорозови. Пчелите я предпочитат и я посещават редовно. Това е късноцъфтящ вид - цъфти през втората половина на лятото. Височината й достига почти 4 m.
Катерлива, дръжкова хортензия (H. anomala petiolaris) или т.н. лазеща хортензия. Тя е лиана с дължина до 25 m, с редки, бели или бяло-розови съцветия. Без опора се стеле по земята. Много подходяща е за вертикално озеленяване на полусенчести места. Цъфтежът е само няколко седмици, но кадифените яркозелени листа я правят достатъчно декоративна през останалото време.
Дъболистната хортензия (H. quercifolia) цъфти цяло лято с бели цветове. Листата на този красив двуметров храст приличат на дъбовите. През есента се обагрят в бордо, което придава особен чар на храста.
Рецепти за промяна цвета на хортензиите:
1. За оцветяване в синьо е нужно да се добави към водата амоняк. Количеството за три поливания е една супена лъжица, разтворена в нужното количество вода. Трябва да се знае, че белите хортензии не се оцветяват.
2. Ако почвата е неутрална или алкална, за да се увеличи киселинността и да се получат наситено гълъбово сини цветове, към нея се прибавя 2 %-ов разтвор на алуминиев сулфат.
3. В домашни условия най-лесният начин за получаване на наситени сини цветове е в почвата да се прибавят известно количество железни съставки или да се поставят в саксията няколко стари ръждиви пирони.
4. Храстът се полива с разтвор от химикали (за розов, син, или лилав цвят), които могат да се закупят от специализираните цветарски магазини.
