Когато нямаш нищо,
освен себе си
и не искаш нищо,
освен себе си
и малко топлина,
всяка нежна дума
е неземно щастие,
а съгласието -
невероятна красота.


Вдъхновено от platttonnn,  въпреки че накрая ми звучи малко лигаво, ама ....

За човек, който не вярва на красиви думи, понякога се чудя от къде ми идват в главата някои мисли. Вижте какво прочетох в една стихосбирка на Георги Константинов:


Мъдро чувство

Колко мъдро
обясняваш любовта!
А край теб
пространството е пусто ...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта
погубва всяко чувство.


Тук възниква вечният въпрос как да се отървем от мисълта, за да не си погубваме чувствата, но днес не съм настроена чак толкова философски и ще го пропусна покрай ... клавишите си ... :)

да, повдигнат е интересен въпрос от Г.Константинов, особено в началото.
Но не бих се съгласила, че мисълта на всеки погубва чувствата. Може и да се тренира да помага - мисълта. Чувството не винаги е съпроводено от много хора около теб. Говорим за чувство. Иначе на пазара е най-малко пусто и бъка от чувства.:)

за избранато от любимия ми Георги Константинов-а стиохсбирката се казва "Любовни разписания"..желая ти красота и любовни трепети!!

Много хубава стихосбирка, наистина :)