Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2021 08:28 - Из „Учителите на българите“ (2015)
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2130 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 14.09.2021 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

В РИМ

Водеше ги Анастасий Библиотекар с няколко слуги. По пътя виждаха необичайния начин на италианците да ловят риба по река По, обичаите им да ядат жаби. Всъщност римските легионери бяха пренесли този обичай и във Филипопол. Когато се спускаха по река Арно към Рим, пред тях се откри невероятна гледка. Това не беше град, а огромна развалина от милионен град, в който сега живееха много малко хора. На всяка стъпка виждаха следи от невероятно строителство, което в момента никъде по земята не можеше да се повтори.

Папа Адриан ги посрещна в манастира „Свети Ангел“ - една огромна кръгла крепост с множество оръжейни работилници в нея. В този ден всички камбани в Рим известиха за пристигането на УЧИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ и на останките от свети Климент. Останките поставиха в траен мраморен саркофаг в църква, която бе преосветена и преименувана на името на Климент. Поч­наха да идват поклонници от целия католически свят.

Папа Адриан покани Константин, Методий и учениците им. На приема беше и кардинал Формоза Портуенски, когото предишният папа Николай I смяташе за свой отличен ученик, Павел Популонски, Анастасий Библиотекар и други знатни лица. Адриан се запознаваше с най-големи подробности за това кои от светите книги са преведени, отговарят ли те на католическия канон, има ли и граждански преводи за уреждане на живота на общини­те. Беше във възторг от тази многогодишна целенасочена дейност. Когато Методий му разказа за устройването на църквата във Велика Моравия и Панония, за това колко храмове се възстановяват и колко нови се строят, той на­реди през следващата неделя да се назначи тържествена служба, на която да се извършат следните неща: Той първо щеше да благослови българската писменост и книги, за да се приключи безполезната дискусия могат ли трако-илирийците да славят Христа на същия език, на който приеха християнството преди 800 години. След това нареди да се изготвят документи, чрез които той ръкополага Методий за епископ на престола на свети Андроник, тоест за епископ на град Срем - най-големия диоцез в Илирия. След това нареди на учениците на Константин и Методий дa изпеят литургията и няколко от подходящите химни за случая на български. Климент каза на Адриан, че е написал химн и музика за свети Климент и предложи да бъде изпълнен от българите, за което Адриан с възторг се съгласи.

Дойде дългоочаквана неделя и процесията тръгна от манастира „Свети Ангел“ към църквата на света Мария, която се нарича "Ясли". Беше величествено шествие. Начело вървеше папата, до него кардинал Формоза и кардинал Гаудерик, зад тях, на кола, теглена от красиви коне бяха поставени на пурпурни покривки множество книги Между тях бяха и онези, съставени от Константин и Климент, и записани с новите букви от Константиновите таблици. Зад тях вървяха братята със своите ученици. Следваха ги множество кардинали със свитите си. Огромното число поклонници и любопитни се трупаха по улици балкони, дървета и всяко място, от което можеше да се наблюдава процесията. Стигнаха до църквата на света Мария. В нея кънтяха химни, изпълнени от нейния хор. Дойде време и Адриан размаха кадилницата над книгите и тържествено благослови езика, на който българи и славяни да славят Христа в собствените си храмове. Църхо погледна Страхота и двамата си помислиха: „Брате, признаването на българската писменост от Рим е изключително полезно за нашето дело.“

Тогава папа Адриан даде знак и кардиналите Формоза и Гаудерик извикваха един по един учениците на Константин и Методий и ги посветиха в свещенически сан. Всеки от тях получи грамота, лично подписана от кардинал Формоза.

След това процесията се понесе към църквата на апостол Петър. Когато процесията влезе, хорът кънтеше. Беше извикано името Страхота, син на Лъв, син на владетеля на българите Телериг, с християнско име Методий. Методий се доближи до папата, коленичи, целуна му ръка и наведе глава смирено. Адриан говори за 70-те ученици на Христос, за апостол Андроник и за славния му наследник Апостол Методий, който от днешния ден се назначава за епископ на Срем. Папа Адриан даде на знак на Анастасий Библиотекар и настана чудо в храма на свети Петър - хор от посветените вече ученици на Кирил и Методий започна изпълнение на голямата литургия на български. Това беше нечувано досега. Българи и славяни ликуваха. Тогава Адриан обяви тържествено, че владетелят на българите Борис е обявил християнството за официална религия в България и че го моли да му изпрати свещеници. Обърна се към кардинал Формоза и му предаде була, с която го натоварваше с тази мисия. Последва благословия за делото на Формоза в България.

На следващия ден, литургията на български беше отслужена в църквата на света Петронила, а на следния - в църквата на свети Андрей. Анастасий Библиотекар напомни от житието на Андрей, за неговите пътувания през страната на славяните по Днепър чак до морето на балтите, и как той се е спуснал оттам до Рим.

В края на седмицата отново беше отслужена литургия на български в църквата на вселенския учител на тракийците „Свети Павел“. Епископ Арсений прочете от житието на свети Павел и обърна повече внимание на ония пасажи за основаването на църковните общини в града на Филип в Тракия, за писмата му до развратните жители на град Коринт и напомни за християнските добродетели, които следва да се пазят неопетнени. Помагаше му Анастасий Библиотекар.

Слабостта на Църхо беше видима на последната служба. Накрая на службата вече Климент и Ангеларий го подкрепяха да стигне до чакащата ги навън кола. В манастира Църхо легна на легло и вече не стана. Тогава помоли Страхота:

-                   Брате, тате и дядо ме викат! Дошло е моето време Аз избягвах в живота си да стана свещеник, за да пазя духа си на учен свободен и независим. Бог и ти сте ми свидетели, че аз бях независим от никого в мислите и делата си. Ти знаеш, че аз невинаги съм бил съгласен с Него! Но сега, когато началото на вечния ми живот е близко, бих искал да се помиря с Него, както това стори нашия съгражданин - император Константин Велики преди да му настъпи края! Посвети ме в монашество, както е желала винаги нашата майка. Искам да приема името Кирил!

-   .... Виждам Галати, пазара, рибарите, ...търговците... помниш ли колко точен стрелец беше, като тръгнах на училище...

Страхота плачеше.

-   Виждам нашите учители в школата на Теодосий, виждам Багдад, Херсон, Пантикапея,... виждам Каспия и Дербент, виждам Солун, Охрид, Срем, виждам ...

Изминаха 50 дена и Кирил притаи дъх. Методий му склопи очите, а Климент с Наум, Горазд и Ангеларий запяха „Вечная памет“. Кирил беше на 42 години. Беше четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от Сътворението на света или 869 след Христа.

Методий предаде на папа Адриан молбата на майка им да се занесат останките на Кирил в Солун. В началото папата беше така развълнуван, че се съгласи. След това обаче кардиналите един след друг му описваха каква „загуба за престижа на светия престол сред българи и славяни“ ще бъде, ако не оставят останките на Кирил в Рим. Методий виждаше, че даже и до преди 50 дена Философът бе прав: църковниците поставят икономическия интерес над мъката и изконните стремления на хората за душевен покой. В края на краищата папата постанови: Кирил да се погребе на най-достойното място, до свети Петър в неговия храм! Тогава Методий отново го помоли, ако ще бъде погребан в Рим, то поне близко до мощите на Климент, които той донесе в Рим. Адриан се съгласи и заповяда на всички българи и гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, да се съберат, носейки запалени свещи, да пеят над него и да му направят погребение, каквото биха направили на него самия. Така и направиха. В деня на погребението пред църквата „Свети Климент“ се беше събрал огромен народ. Гвардейците с мъка проправиха път за папата и кардиналите. След службата честта да произнесе последно слово беше дадена на Методий:

- Днес изпращаме един обичан личен брат, брат на всички християни по света и брат на всички мирни хора по света: Църхо, син на Лъв, син на канас-ю-биги Телериг, с християнско име Константин и с монашеско име Кирил. Мъката ни е огромна! По неговия живот ние познахме как започва вечният път на един светец. Нейде край Дунава, в малката крепост Галати, ние за пръв път видяхме живия му дух да попива езиците, на които хората говорят, и след кратко време да ги говори като тях, да научава от всеки достоен - всичко, и тъй да се извиси над всички хора чрез своя дух. Това продължи в школата на Теодосий, където той за нечувано кратко време стана философ и учеше младежи от цялата империя на естествени, светски и църковни науки. Той беше еднакво силен в тях! Император Теофил, императрица Теодора и брат ѝ Варда видяха голямото му дарование и всячески се стремяха да го привлекат към най-високите постове на управлението, но той се беше отдал на далеч по-голяма и безсмъртна задача - науката и просвещението. Тогава тези знатни владетели го пращаха като посланик в Багдад, в Хазария и на други места, за да разпространява със силата на разума си словото на науката и на Христа. Той с мекотата на нрава си, но и с безкрайната твърдост на своята логика беше в състояние винаги да открие противоречие, ако то съществува, и сам да надникне в отвъдното, в онова, което е скрито за повечето от нас.

За Методий като свещеник не беше за първи път да изпраща покойник, но този път това беше нещо друго и на него му трябваше огромно усилие, за да продължи:

- Църхо, както и аз, имахме неугасимо желание да се просвети българският народ, като се съживи неговата писменост. Но не всекиму е дадена дарбата да разчленява езиците на техните елементарни части, да намира писменост за тях, да състави единни правила на граматиката. Църхо продължи делото на друг свой предшественик, епископа на гетите Урфил, като състави на съвременен български език светите писания, преведени преди четири века от Урфил. Той добави към това и книгите за войните. И едва след като разбра в най-големи тънкости съвременната структура на диалектите на българите, той създаде единни правила за писане, тоест първата „Българска граматика“. Тя възникна от съпоставката на санскритски език, майката на нашите езици, с много последвали го. Той написа на български и граматика на еврейския език. Написаното от него животоописание на свети Климент се разпространява по цял свят, както и осемте книги със споровете между християни, евреи и мюсюлмани. Но той не се задоволи с това и допълни тароските букви с подходящи гласни и създаде пълен еквивалент на азбуката на Урфил. С тези букви той и неговият ученик Климент съставиха някои от най-важните книги за черковна служба и за светски нужди. Всички тези книги бяха осветени и благословени от престола на свети Петър и българи и славяни получиха съвременна писменост.

Сълзите напираха в Методий и той се тресеше от страшно вълнение, което заразяваше присъстващите. Намери сили само да каже:

- Най-голямата награда за тебе, брате, са детските гласове в училищата, които произнасят свещените слова на български. Те ще познаят природата, записвайки я на собствения си език, и ще извличат полза от нея, както ще се стремят към Бога, изучавайки неговите закони на собствения си език, за да успокояват душите си. Ти ще останеш в техните сърца и в сърцата на техните внуци и правнуци като УЧИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ.

Това беше извадка от: 

Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5 

https://bgkniga.bg/shop/учителите-на-българите/

image
Във второто издание е прикачена притурка с историческите сведения на старите автори за братята. 

Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D




Гласувай:
3



1. sparotok - !!!
14.09.2021 11:33
Успех!!!
цитирай
2. radostinalassa - Най - после да прочета...
14.09.2021 15:15
някакво четиво. Ако имате време може да постнете още. Трябва да се просвещаваме по отношение на нашата история, защото блогът се напълни с тюркофили.




цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959994
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031