Историята на най-старият килим в света Всеки килим разказва история, но малко от тях могат да се похвалят с толкова завладяваща история като на най-стария килим, открит непокътнат.
Това е килимът Пазири , открит, замръзнал, в гробница в сибирската степ. Изтъкан е през 5 век пр. Н. Е. и е възстановен близо 2500 години по-късно, когато през 1949 г. руски учени отварят една от многото могили, открити в долината Пазирик в планината Алтай, южно от Новосибирск.
Гробниците, на руската граница с Кита , Казахстан и Монголия са били вкопани дълбоко и покрити с дървени и каменни стълбове; следователно килимът и мумифицираните тела на благородниците се появяват в изключително запазено състояние. Ето снимка на ъгъла на килима, който сега се намира в Ермитажа в Санкт Петербург . И уголемено изображение на един от рицарите на килима.
Векът, през който килимът е бил поставен в гробницата, е най-известен на Запад заради случващото се в Древна Гърция . Всъщност 5-ти век е времето на гръцко-персийските войни, Херодот завършва своята „история“ за построяването на Партенона, Софокъл пише „Антигона“ и накрая се стига до разрушителната Пелопонеска война между Атина и Спарта.
Но историята, която ни разказва килимът, е много различна от тази на древните гърци. Той разказва историята на скитите, частично заседнало, отчасти номадско племе, чийто дом е било огромното пространство на Евразия на север от Гърция , Месопотамия, Персия и Китай . На третата снимка е шиитски рицар, направена с техника филц апликация. Това килимче е намерено окачено на стена, заедно с килима, в гробниците на Пазирик.
Какво прави там е трудно да се каже.
По това време независими от господството на великата персийска империя, скитите разширяват своето влияние в земи, вариращи от съвременна България, през Украина и Централна Азия, до границата с днешен Китай . Основата на тяхната мощ и търговското им богатство се крие в многобройните стада коне и уменията на ездачите им, което прави армията им изключително мобилна и почти невъзможна за завладяване. В същото време те са били основен канал за търговия по Пътя на коприната , който транспортира стоки между Персия, Индия и Китай . Особеността на скитите се състои във възможността да бъдат много подвижни.
Това вероятно се дължи и на използването на карети като тази, намерени разглобени в гробниците на Пазирик . Всъщност чрез тях те са могли не само лесно да преместват палатките си и други нужди, но и да носят със себе си цели магазини с " луксозни стоки  , някои от които са били внесени или от собствено производство.
Всъщност едно от нещата, за които скитите все още се помнят и днес, е тяхната способност да обработват злато и изработването на сложни и красиви бижута, с които нашите музеи са пълни днес. Другото, с което скитите се запомнят, е размерът на техните царски могили, известни като „ курган “, които в някои случаи достигат и надвишават 20 метра височина. Вътре, подобно на египетските пирамиди, благородниците са били погребани със съкровището си за използване в отвъдното. Тази карта показва приблизително размера на скитските земи по времето на Римската империя.
Другият велик номадски народ в Северна Евразия по това време е бил турскоговорящият (от „ Туран “ - митичният прародител на турците ), който е обитавал по-източните райони. По-късно тези народи били изтласкани към западната страна, от вековния конфликт с персите, както емблематично се казва в класическите епоси на персийската литература. Въпреки това, въпреки че днес се знае достатъчно за скитите и техният начин на живот, особено благодарение на споменаването за тях в древни истории и разкопките на могилите им, много малко се знае за тяхната текстилна и килимарска култура.
Единственото сигурно е, че те са направили както възли, така и филци и плоски килими и че и двата процеса са показали много високо ниво на техническа и естетическа сложност, демонстрирайки, че принадлежат към много древна художествена традиция. Но дали тази традиция произхожда от самите скити или е „заимствана“ от съседите, е невъзможно да се знае със сигурност.
Повечето учени смятат, че килимът Пазирик не е могъл да бъде изтъкан в номадска среда в отдалечен ъгъл на сибирската степ. Мъри Айланд - младши и Мъри Айланд III, в бележка от книгата си „ Ориенталски килими “ (1998), твърдят, че килимът „повдига въпроса как номадските овчари са могли да придобият уменията , за да изпълняват технически перфектна работа“; и те отговарят, че „търговският обмен може да доведе до това в резултат до такава степен, че китайски копринени тъкани са открити в Пазирик и в други номадски погребения в степите“.
Следователно теориите за произхода на килима предполагат, че той вероятно е изтъкан във важен център на Ахеменидска Персия или може би в Персийската империя близо до Пазирик . Ако случаят е такъв, ние се сблъскваме не само с най-стария килим, правен някога и открит непокътнат, но и с поразителен пример за първата търговия с килими. Със своите мотиви на рицари и елени, той може да е бил изрично проектиран за износ в степите. Или може да бъде специално поръчан от скитски лидер.
Днес килимът Пазирик се репродуцира редовно от съвременните тъкачи на килими, които намират неговия „дизайн“, включително коне, грифони и елени, за все още пълни с магически чар. Копието от последната снимка е произведено от тъкачи от Северен Афганистан . Интересно е да се мисли за килима Пазирик , поставен в кралска палатка, като първия известен пример в света, на стая, обзаведена с килим. И още по-завладяващо е да се мисли, че този пример, толкова изненадващ със своята красота, може да обзаведе и домовете ни днес

Магдалена Ангелова,  от  Фейсбук  групата  "История  и  литература"