ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!

На 9 април 2014 г. Кръг „Слово” към НЧ „Славянска беседа 1880”,  представи в салона на читалището в София малко известната сред българската читателска аудиторя книга на йеросхимонах Спиридон „История во кратце о болгарском народе славенском”. Книгата е излязла от печат през 1792 г., имала е три преиздавания междувременно, като последното й издание в този вид се дължи на неимоверните усилия на волжката българка д-р Татяна Яруллина ал-Булгари, „нашата сестра по кръв”, както я определи водещият на лекторията, историкът Иво Андровски. Преиздаването на книгата, както пише на една от първите й страници е посветено на 220-годишнината от нейното написване. Жест достоен за уважение! Татяна Яруллина ал-Булгари е автор на превода, предговора,бележките и показалеца. Научен редактор и редактор на превода са проф. Пенка Филкова, литературен редактор и коректор е Албена Христова Тодорова, докато Константин Златев е консултант по богословие и последна редакция. Рецензент на книгата е волжкият българин Фаргат Нурутдинов от гр.Казан. Издател на книгата е ИК „Огледало”.

Пред академичната аудитория на Кръг „Слово” за книгата говориха доц. д-р Людмила Янкова, докторът по богословие Константин Златев, историкът изследовател на Волжка България Иво Андровски, писателят-литературен критик Йонко Бонев, както и самата авторка на превода на книгата д-р Татяна Яруллина ал-Булгари. От публиката бяха задавани кратки и съдържателни въпроси, на които Татяна Яруллина  даваше много точни отговори не само за делото на отец Спиридон, но и за древния, българския ни произход, „илирическата” книжовна школа, съществуването на Велика България, която воювала както с Римската империя, така и с Ромея (Византия) и излъчвала своите велики владетели, останали в историята – Декефал, Аларих, Витариан, Драгич...

Като българка, родена в Западните покрайнини, където от страна на сръбските историографи и политици българската история в продължение на години и десетилетия целенасочено се подменяше и фалшифицираше, поздравявам нашата кръвна сестра Татяна Яруллина за голямото й дело да подготви за печат и издаде тази много ценна за всички нас книга, от която самата аз получих особено голяма информация както за историческата /мисионерска/ роля на българския народ тук на Балканите, така и за Сърбия, която винаги е била в сянката на България, когато е ставало дума за държавност, книжнина, духовност. Като член на Кръг „Слово” заявявам, че ще продължаваме с моите колеги да подкрепяме и популяризираме всички новопоявили се на книжния пазар книги, в които се разкрива истината, укриваната от самите нас за великото дело на българския народ в миналото не само на Балканите, но и в световен план.

От Историята на отец Спиридон научаваме, че известният сръбски духовник и историк, Йован Раич е с български произход. И той и отец Спиридон са изследвали и писали за езическите практики на Балканите, традициите и обичаите, само че всеки от своя гледна точка – Раич е наблягал на архаичните детайли от ритуалните практики, за които е черпил сведения в старата книжовна траиция, представена от автори като Прокопий Кесарийски /VI в./, Хелмолд /XII в./ и др., докато отец Спиридон е по-общ във фолклористичните описания и сведенията му в тази посока не почиват на литературни източници, а са споделени впечатления от съвременния му живот, разказани в сегашно глаголно време. От книгата на отец Спиридон научаваме за древните български вярвания и обичаи, запазили се до ден днешен тук на Балканите, като: Пеперуда, Ладуване, Васильовден, Сурва, Колад (третия илирийски крал) – отговарящ на нулевия ден в прабългарския календар.

От книигата на отец Спиридон научаваме и други интересни факти, а именно, че житията на Константин Философ от Костенец, за когото и Константин Иречек пише, са единственото писмено свидетелство от жив очевидец на събитията в Сърбия и България от края на XIV-XV в. Константин Костенечки, живял в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич /1389-1427/ и изпълнявал длъжността учител и преводач. В науката, според изследователите на Константин Костенечки, той се смята за автор на първия сръбски родослов. Сръбската родословия в Историята на отец Спиридон е изцяло заимствана от Константин Костенечки.

И още един интересен факт намирам в книгата и той е свързан със сръбският крал Милутин /1282-1321/, син на крал Стефан Урош , който през 1284 г. се жени за Анна, дъщерята на Георги Тертер I. Крал Милутин е известен с това, че създал и основал 23 черкви и манастири и че е погребан в Косовска Митровица, днешно Косово. През 1460 г. мощите му са пренесени в софийската църква „Св.Неделя”, която преди това се казвала „Св.Крал”. Поради върлуващата през XV в. в София чума, софийският митрополит Силваний издействал  разрешение от турските власти да пренесе в София мощите на Св. Крал пазени в град Трепча /Косово/, спадащ тогава към Софийска митрополия, за да въздействат срещу чумната епидемия.

Още много интересни факти за българската история на Балканите могат да се прочетат в Историята на отец Спиридон. Затова искрено я препоръчвам на всеки българин да я прочете,  а на Татяна Яруллина да продължи със същият хъс да изследва българската древност и история. Защото както казва в своите бележки авторката: „Ранната история на дунавските българи е тясно свързана с историята на волжките и кавказките българи, т.е. и трите български клона винаги се намирали в т. н. „преплетена йерархия”, където те са били взаимозависими едни от други”. Разделението е привидно, защото то идва „от божественото съзнание”, но същевременно открива път към познанието на етническата свръхпрограма, която ние, съвременните българи, българки, булгари и булгарки балканци,  трябва да проумеем”.

Зденка Тодорова
        Кръг „СЛОВО”

   
Ето няколко снимки от организаторите на събитието:



                          Д-р Татяна Яруллина е в средата на снимката.



                                     Д-р Яруллина говори за книгата си.



На горната снимка на предния ред са г/жа Тодорова и д-р Яруллина.
 
На долната снимка в дясно е историкът Иво Андровски.