Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2010 17:42 - Страшният войвода Филип Тотю се родил пред 180 години
Автор: elika Категория: История   
Прочетен: 10726 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 18.12.2010 18:13


Зад името на Филип Тотю се крие лицето  Тотю Тодоров Топалски,  роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците на с. Вонеща вода, Килифаревско. В историята остават  и неговите прозвища Хвърковатия, Неуловимия.
Бащата Тодор Станчев Топалски произхожда от известния род на дядо Буро, преселил се в Балкана от Севлиевско. Майката на войводата Иванка Велчева е братова дъщеря на прочутия търновски търговец Велчо Атанасов Джамджията - главен организатор на Велчовата завера от 1835 г. Семейството има пет деца, от които Тотю е най-малкото.
Малкият Тотю още от детските години има буен характер, който  запазва до края на живота си. Първоначално Тотю учи в търновското училище към църквата „Св. Богородица”, а после по настояване на родителите си става терзийски чирак. Но занаятът не му допада и той се завръща да помага на баща си. Занимава се със  животновъдство и е търговец на едър рогат добитък и кози.
През 1849 г. е изпратен заедно с още двама българи по търговски дела в Южна България. На връщане тримата са нападнати от турски разбойници в прохода Хаинбоаз. Двамата спътници на Тотю са убити, а самият той е ранен, но успява да се спаси. Тази случка, както и много други насилия на турците над българи, на които младият Тотю става свидетел, поражда у него силна омраза към поробителите. Тотю расте в бурно време. След кърджалийските размирици от края на 18 -началото на 19 в. мощта на Османската империя отслабва. От нея се отделят като самостоятелни държави Черна гора, Сърбия и Гърция. Революционният подем на останалите балкански християнски народи се пренася и върху българите. Българското националноосвободително движение след Кримската война (1853 - 1856) придобива организиран характер. Тотю е един от онези смели дейци на епохата, призвани да оглавят революционно настроените българи, които дадат кураж и вяра на народа в неговото предстоящо избавление.

image

Филип Тотю

  През 1851 г. Тотю е наклеветен несправедливо и попада зад решетките на Търновския затвор. Излиза благодарение на застъпничеството на влиятелни търговци, един от които е чорбаджията Стефан Карагьозов.
Като начин  да укротят буйния нрав на сина си, родителите на Тотю решават да го оженят през 1853 г. против волята му за дъщерята на един заможен селянин - Минка. Тя му ражда син Тодор,  който остава единственото дете на войводата. Този брак не оцелява дълго – още на следващата 1854 г. Тотю напуска жена си и решава да се посвети на хайдушкия живот.   Тотю става хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина. След търновския затвор попада в  сливенския,  откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар, но вече  под новото име   Филип Тотю.     Като хайдутин приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града дружината се укрива от пратена по дирите й потеря в гората край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.Сражението при Върбовка се разиграва от 14 до 20 май 1867 г. След разбиването  на четата при с. Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал (днешен вр. Ботев) в Стара планина. Присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.

image 
Бачо  Киро   През 1868 г. участва във втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство. През 1875 г. е определен от Българския революционен комитет (БРК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война (1876).  Участва и в Руско-турската освободителна война.

image


  След Освобождението живее в с. Острица, Русенско, а по-късно в с. Две могили, където се занимава с градинарство. Получава скромна пенсия от българското правителство заради участието си в революционното движение.Умира в село Две могили, Русенско на 23 март 1907 г.     По повод 180-годишнината от рождението на легендарния войвода във Велико Търново е открита  експозиция на 18 юни в  музей „Възраждане и Учредително събрание”.  На тази дата  през 1876 г. избухва Сръбско-турската война, в която заедно с четата  “Балкански левъ” участие взема и Филип Тотю.   Изложбата включва 63 оригинални експоната, между които вещи, документи и снимки, свързани с живота и делото на войводата и на неговите четници. Някои от експонатите са предоставени от музеите в Русе, Плевен, Ловеч и къщата музей „Филип Тотю” в Две могили, Русенско.

Но най-голямо  впечатление прави  манекенът с образа на бореца за национално освобождение.  Лицето  е изработено  по модел от портрета на Филип Тотю от 1871 г.    Ятаганът и дисагите са част от фондовете на търновския музей, а пушката, модел “Шнайдер” от 1862 г. с гравирана буква “Ф” върху приклада се съхранява в ловешкия музей.Дисагите са кожени, добре запазени и с тях Филип Тотю обикалял от селище в селище, за да купува животни като помощник на баща си. Търновския музей  притежава и един меден котел с гравиран инициалът „Ф” на него. В миналото е имало традиция на сватба да се подаряват медни котли и Филип Тотю е дарил племенника си с такъв. Всъщност това бил племенникът на третата му жена Величка, с която той живял в Две могили. На медника е гравирано „Дар от Тотю войвода”.   Торба за барут, притежание на Русенския музей, записки на Никола Обретенов, в които се споменава за Филип Тотю са показани в експозицията. Както и буре за барут, оригинален будилник, бастунът на войводата, кафениче, една лъжичка, много битови вещи, оригинален портрет, една картина, рисувана от художник турчин, и още един портрет, рисуван от художник от Елена, но завършил Художествената академия в Италия. В експозицията  е включен  препис на смъртния акт на войводата от 22 март 1907 г. В този документ той е записан като Тотю Войвода, а не с имената му от кръщелно свидетелство.   Изложено е и знамето на четата от 1867 г. Копие от него притежава РИМ - Велико Търново, а оригиналът му се съхранява в Националния военно-исторически музей в София.   Интерес представлява и  книгата „Прочутият Филип Тотю” с автограф от самия него. Тя е написана от търновеца Филип Семидов. Показани са два оригинални портрета на войводата - от 1871 и 1905 г., както и снимка на семейството на Филип Тотю, направена през последните 2 г. от живота му. Автентичният фотос е част от колекцията на търновеца Росен Петков.   За експозицията от музея в Плевен са предоставени оригинални снимки на знаменосеца на четата на Филип Тотю  Костаки Хаджипаков.  Музеят в Ловеч участва с оригиналната пушка на хайдутина, с която той се е бил в Сръбско-турската война през 1876 г.
Има няколко оригинални снимки и особено интересна е една, на която войводата е оставил своя автограф с посвещение до някой си Кирилчо. Снимката е притежание на музея в Ловеч.
  Изложено е едно писмо от ген. Черняев, изпратено до Филип Тотю. Генералът е бил главнокомандващ на войските в Кладово, днешна Сърбия, където се събират много доброволци, предимно българи, по време на Сръбско-турската война през 1876 г.


 Обновената експозиция в родната къща музей на воеводата в махала Гърците край Вонеща вода също отваря врати. По повод паметната годишнина е извършен основен ремонт на сградата, като за освежаването са похарчени около 7 хил. лв. от бюджета на РИМ. Търновският клуб „Традиция” пресъздава чрез жива картина случката, дала началото на легендата за „хвърковатия” Филип Тотю. От тази битка оцелява само едно заптие, което  стига до падишаха и  му разказва, че потерята не е успяла да залови хайдутина, който изглеждал като огнен змей и затова бил неуловим.
Тази битка станала през 1866 г. Турците не успели да заловят Тотю Войвода, който, за да избяга от обсадата, се качил на покрива на къщата с кама между зъбите и скочил оттам, гърмейки с два пищова. Турците видели това и хайдутинът им се сторил като огнен змей. След това те потвърдили разказа си и пред официалните власти в Търново и хората започнали да говорят за него като човек със свръхестествени сили. Според легендата  той е имал ципи между пръстите си и хриле на гърба, както подобава за всеки огнен змей. Това било официалната версия и на разпитаните му роднини, включително на бабата, която го е израждала.
Вечерта след възстановката завършва с хайдушки огън и чаша вино.

    Източници:     Енциклопедия България, том 7 / 1996, стр. 198 Златина ДИМИТРОВА, Показват в изложба ятагана, пушката и дисагите на Филип Тотю, в-к „Янтра днес” / 21.06.2010 Сашка Александрова, Музеят чества великия хайдутин Филип Тотю, в-к „Борба / 21.06.2010

Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева  
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!



Гласувай:
3



1. veselinka - Без такива хора нямаше да има сво...
14.07.2010 09:40
Без такива хора нямаше да има свобода!
цитирай
2. avitohol1 - Воеводата ми е малко роднина и на...
16.02.2016 16:50
Воеводата ми е малко роднина и наистина е бил изключителен човек!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665734
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031