Дай Боже всички да изпитваме това състояние не само в деня на Прошката, а във всеки ден от живота си, за да бъдем истински!
Светли дни!

Така е Огнян!Всеки ден трябва да сме себе си - искрени,обичащи,прощаващи и това състояние на духа да ни се отразява по начин по който да се проявяваме като мъдро постъпващи в реалността и на практика.
Темата на постинга ми е малко встрани от тази тема но пак е свързана с прошката - да успяваме да си прощаваме и да се научим да не причиняваме болка и на самите себе си.

Да обичаме себе си - чудесно пожелание! Никой не ни учи на това, напротив - израснали сме с думички като егоизъм и егоцентризъм, с които все са ни плашели. От друга страна, като майки винаги сме готови да отклоним болката от децата ни, да я поемем. Сложна тема... Благодаря ти, мила Еми!
Прегръдка!

Да,няма как да научим още много други важни неща за живота освен да го изживеем.Когато осъзнаем и приемем ,че всичко случващо се са уроци от които се учим нещата вече са различни.
Тук става дума обаче за болките,които си причиняваме сами и осъзнавайки това да не продължаваме да постъпваме по същия начин със себе си.Хубава нова седмица мила Вени!Прегръдки!