Прочетен: 5190 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2023 17:51
След събарянето на Берлинската стена (1989) и падането на комунистическите режими битката срещу православната вяра вече не е само физическа, но в най-висша степен – и духовна! Ако не се вгледаме внимателно в събитията около нас, обаче, има опасност изобщо да не я забележим. Както казва една поговорка, дяволът най-добре скрива онова, което върши току пред очите ни! Затова в първата част на статията ще разгледаме тази несекваща перфидна страст за физическо унищожение на Църквата, а във втората част – опита за подмяна на Православието с една квазирелигия, която глобалните либерални елити, през последните 30 години, вече успяха да прокарат в „Прекрасния нов свят“.
В началото на месец ноември на страницата на Видинска митрополия бе публикувано „Окръжно писмо“ от митрополит Даниил, в което бе напомнено на свещениците от епархията да отправят специални молитви за мир в Украйна по време на светата литургия. Въпросното Писмо доведе до истерия т. нар. „демократичен елит на нацията“, понеже в него владиката си беше позволил имплицитно да заяви, че: „Демонизирайки Русия и оправдавайки Украйна, ние попадаме в капана на лъжата и лукавството“![1]
Само месец по-късно същият този „демократичен елит“ отново се самовзриви и буквално „побесня“ (както съвсем точно определиха подобно поведение журналистите от в-к Стандарт!) при посещението на Волоколамския митрополит Антоний (председател на външния отдел на Московската патриаршия) в София. Партиите ГЕРБ-СДС и Демократична България (ДБ) дори си позволиха от трибуната на Народното събрание да отправят „протестни декларации до Светия синод на БПЦ“.[2] А ген. Атанас Атанасов (ДБ) внесе иск за изслушване на председателя на ДАНС, според който Пламен Тончев трябва да отговори „какви мерки са предприети от българското контраразузнаване по отношение на посещението на заместника на руския патриарх Кирил в страната“.[3]
Напомняме, че визитата на митр. Антоний бе по случай храмовия празник на църквата "Св. Николай Мирликийски" и честването на 70-годинината от основаването на подворието на Руската православна църква (РПЦ) в България, без да има нещо общо с политиката. С благословението на българския патриарх Неофит в църквата на Руското подворие заедно с владика Антоний съслужиха архиерейска света литургия митр. Гавриил и еп. Герасим (главен секретар на Светия синод на БПЦ).[4]
Читателите сигурно вече си задават въпроса: „Какъв е този демократичен елит на нацията, каква връзка има той с Българската православна църква и как така си позволява да ѝ налага собствените си политически решения?“ Твърде резонен въпрос!
На първо място, би трябвало да се запитаме кои са лидерите на въпросния „елит“ (или т. нар. „умно-красива интелигенция“, както те сами се определят)? Ако се разровим в техните биографии, ще видим, че те са „копия под индиго“ – синове и внуци на видни партизански и комунистически фамилии, (обикновено) завършили партийни школи в СССР, настанени на висши държавни постове в социалистическа България, преподаватели по марксизъм-ленинизъм (интересно, какво ли дитирамби за БКП ще намерим в научните им трудове от онова време!), агенти на Държавна сигурност (опустошили хиляди човешки съдби!) и пр., и пр. Завинаги ще си остане енигма катарзисът, който вкупом преживяха всички тези „научни атеисти“ през нощта на 9-и срещу 10-и ноември 1989 г., та на сутринта осъмнаха като „православни християни“, принасящи в църквите усърдни молитви към Всевишния относно евро-атлантическото бъдеще на нацията?!
Малко по-късно обаче (1991) въпросният „умно-красив елит“ реши, че Българската православна църква е твърде остаряла и ретроградна и не импонира на неговата целеустременост към прогресистките идеи на „Прекрасния нов свят“. Поради тази причина тя трябва час по-скоро да слезе от сцената и нейното място да бъде заето от една „алтернативна църква“, водена от идеите на хуманизма и Просвещението. Единствено така България би могла не само геостратегически, но и духовно(!) отново да заеме полагащото ѝ се почетно място в Нова Европа, към чиято цивилизация тя изконно винаги е принадлежала. Аз съм разгледал подробно тяхната близо 20-годишна битка да бъде наложен нов „алтернативен синод“ на БПЦ в първата част на статията „Тънка червена линия“ (виж бел. [5]), затова няма да се спирам на посочените събития. Като не успяха със сила, те продължават и до ден днешен с хитрост и лукавство да се стремят да превземат отвътре цитаделата на Православната ни църква – (виж т. „3. На помощ идва клеветническата пропаганда и либералното богословие“, в която съм описал как ЕС задкулисно плаща на преподаватели от различни академични факултети, най-вече – богословски, да разпространяват злостни инсинуации срещу Русия и РПЦ, стигматизиращи ги като носители на „закостенялото мракобесно православие от първите векове на християнството“).
Съвсем пресен пример е поредната статия, и то в „портал за култура(?)“, на професора по философия К. Янакиев, изживяващ се като тънък познавач на православието (без никога да е учил богословие?!). В нея той директно се опитва да внуши инсинуациите, че: „1) Наши владици ще извършат заедно с митр. Антоний молебен „за победата на руското оръжие“ в Украйна; 2) „Външният министър“ на РПЦ ще уговаря нашите синодали да признаят издадения в противоречие с каноните „томос“ за автономия на Македонската църква от страна на Сръбската патриаршия; 3) Визитата на руския владика е замислена като формена провокация както към църквата, така и към държавата ни“. Както е видно, типичното политкоректно облъчване на масите, което едно време тези хора вършеха в полза на комунистическите, а днес – на евроатлантическите си господари!
Като по-нататък прави едно безумно тълкуване на светата литургия, накрая К. Янакиев завършва своя опус с реторичния въпрос: „Ето защо аз питам: може ли живеещ днес православен християнин … именно „от цялата си душа и мисъл“ да моли Христос за „държавата, победата и пребъдването“ на Путин и шайката му, да желае Христос „да покори под нозете“ на състоящото се главно от чеченски, бурятски и т.н. (тоест иноверни наемници) руско „воинство“, защитаващите земята и домовете си украинци?“.[6]
Ще трябва да простим богословското невежество на професора, защото в края на краищата той никога не е имал нещо общо с тази наука, но поне да си беше задал въпроса: ако се следва подобна логика, то излиза, че по време на литургия вселенските патриарси в Османската империя цели 500 години са се молили за победата на „ислямското воинство“ над християните?! А само преди няколко години (2018), в писмо, изпратено до президента Ердоган, патр. Вартоломей най-сърдечно увери държавния лидер на Турция, че Гръцката църква усърдно се моли за успеха на военната операция в Сирия: „Молим се Вие и турските въоръжени сили да постигнете успех и операция „Маслинова клонка“ да донесе мир в района, както обещава името ѝ“![7]
Но дали можем изобщо да повярваме на изявената свръхсъпричастност на българския „елит на нацията“ към православните християни в Украйна?
Като начало изниква въпросът, защо той не прояви абсолютно никакво съчувствие, когато американците варварски избиха десетки хиляди наши православни братя в съседна Сърбия? В продължение на близо три месеца (24 март – 11 юни 1999 г.) над Белград, Ниш, Прищина, Крагуевац, Пирот и много други селища, над гражданското население денонощно се извършваха бомбардировки, противоречащи на всички действащи норми на международното право! А по време на великденските празници войниците от САЩ и НАТО грижливо бяха изписали върху ракетите си "нашият подарък за вашия (православен) Великден"! Но най-голямото престъпление не бяха бомбените удари, нито даже нервно-паралитичният газ и отровните химикали, съсипващи реколтата, а тоновете снаряди с обеднен уран, които причиниха смърт, дължаща се на онкологични заболявания, на между 10 и 18 хиляди мирни граждани. Тази адска картина се запази и след войната, като само за времето от 2001 до 2010 г. в страната имаше десетки хиляди новорегистрирани случаи на заболели от злокачествени тумори!![8]
По това време България бе ръководена от „тъмносиния лидер“ на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), Иван Костов (по времето на комунизма успешно съвместяващ с научната си кариера и преподавателска дейност в „Центъра за идеологически дисциплини“ при ВМЕИ „В. И. Ленин“, а също и обучаване на партийни пропагандисти към Районите комитети на БКП[9]). В периода 1997 – 2001 Иван Костов е министър-председател, а ОДС управлява с пълно мнозинство в Народното събрание. Под неговото „вещо ръководство“, на 25 юни 1999 г. парламентът ни единодушно приема споразумение с оглавяваната от САЩ коалиция от 11 страни-членки на НАТО, което гласи следното:
„НАТО получава свободен достъп до сушата, водата и въздуха на България. НАТО ще използва свободно българските летища, пристанища и жп линии без да плаща налози, мита, вземания или сборове. На България ще се заплащат само допълнителни услуги или ако НАТО нанесе някакви щети. Разрешава се и временен престой на войските на НАТО и тяхното въоръжение. Цялата техника, включително въоръжения, боеприпаси и взривни вещества се освобождават от митнически сборове. Корабите на НАТО ще бъдат освободени от кейова такса, тонажна такса и още няколко вида подобни такси. Все още няма яснота колко време силите на НАТО ще преминават през България. Според плановете на НАТО умиротворителната операция може да продължи от 2 до 4 години.“[10]
Само три дни по-късно (28 юни) полските и турските войски вече преминаваха през България на път за Косово. Ако следваме логиката на проф. Янакиев, би трябвало да признаем, че сме дали зелена светлина на католици и мюсюлмани („тоест иноверни наемници“) да изтребват православните сърби!!
А какво да кажем за християните в Близкия Изток?
След като Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ умишлено изфабрикува лъжи за управлението на Садам Хюсеин, беше даден ход на една безмилостна, кървава и дългосрочна война в Ирак, нестихваща от 2003 до 2011 г. (а може да се каже, че в близките райони тя продължава и до ден днешен). Най-значимият съвременен американски философ Ноам Чомски нарече инвазията на Съединените щати в Ирак (също не получила никаква санкция от ООН) "най-голямото престъпление на века", в което бяха убити повече от един милион души. (А малко преди тази война, само от икономическите рестрикции, наложени от САЩ загинаха над 500 000 иракски деца. На коментар от телевизионния водещ, че „това са повече деца, отколкото са загинали в Хирошима“ държавният секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, цинично заяви „според нас, цената си заслужаваше“!![11])
Под егидата на САЩ, по време на тази война (обхванала впоследствие целия Близък Изток) българските правителства тайно и престъпно изпращаха в Сирия оръжие за милиарди долари на най-жестоките и кръвожадни джихадистки групировки. Именно подкрепяните от САЩ и ЕС т. нар. „умерени ислямисти“, през всичките години на бойните действия извършваха масови погроми над немюсюлманското население – мъжете бяха подлагани на брутални изтезания и екзекуции, а жените и децата бяха изнасилвани и продавани като роби на черния арабски пазар.[12]
Италианският журналист Джулио Меоти споделя: "Малцинствата в Ирак – християни, язиди и мандеи (гностична секта от II век, почитаща св. Йоан Кръстител – б.а. В.В.) са жертви на бавен геноцид, който разрушава тези древни общности и води до тяхното заличаване и изчезване". В доклад на "Обществото за правата на човека в Ирак" се отчита, че 81% от християните са емигрирали. Броят на останалите мандеи е направо нищожен – едва 6%, а най-малко 18% от язидите са напуснали страната или са убити.
(Не само нашите „умно-красиви“ елити избраха да замълчат, но и в западните либерални медии не беше написана нито една статия за това безпощадно верско и етническо прочистване – б.а. В.В.) Айан Хирси Али отбелязва: "Европейското обществено мнение, което иначе винаги е готово да протестира срещу дискриминацията на малцинствата, не е казало нито дума за "войната срещу християнството". Медиите се държат така, сякаш смятат тези християни за агенти на колониализма, които заслужават да бъдат прочистени от Близкия Изток. Така наречените "организации за човешки права" напълно са ги изоставили".
Малки общности като християнския анклав на Мосул са загубени завинаги. Цитирани са и опасенията на православния патриарх Игнатий Ефрем II, че съществува реалната опасност християнството в Близкия Изток да се превърне в музей. А отец Салар Каджо от "Комитета за възстановяване на църквите в Ниневия" говори за реалната възможност "християнството да изчезне от Ирак".
От европейските правителства само Унгария изрази принципна позиция и се ангажира открито със запазването на иракското християнство от геноцид. Наскоро унгарското правителство откри училище в Ербил за изгонени християни. Унгарският министър на човешките ресурси Золтан Балог присъства на събитието. Представете си, че същото бяха направили всички останали европейски страни, като Франция и Германия. Страданието на християните в Ирак днес щеше да бъде много по-малко, а техният брой – много по-висок", казва Джулио Меоти.[13]
Журналистите от "Дойче Веле" се преструваха на безкрайно учудени от това, че християните от Ирак са избрали да бягат в Сирия при „диктатора Башар Асад“, а не желаят да останат в своята "освободена" от САЩ вече "демократична родина"! Те смаяно питаха: "Защо са заменили току-що извоюваната си демократична свобода срещу подтисничество и държавна опека? Въпросът защо изборът им пада точно върху Сирия наистина има нужда от отговор, тъй като това не са отделни случаи. От началото на войната в Ирак до сега (т.е. от 2003 до 2006 г., когато е публикувана статията) в Сирия са избягали половин милион иракчани".[14]
Това преселение продължава и до ден-днешен, като никой не може да каже колко милиона преследвани малцинства са приютени в Сирия, която толкова години самостоятелно воюва срещу джихадистите, подкрепена единствено от Русия. Излиза, че на западните медии изобщо не им минава през ума, че именно онези, които непрестанно изобличават като „самовластници и тирани“ – Башар Асад, Владимир Путин и Виктор Орбан – са единствените, които защитават християните, а така също етническите и религиозни малцинства, от насилствено преследване и изтребление!!
С други думи, българският политически елит не само че не направи нищо за да помогне на православните християни в Близкия Изток, но на практика той изпращаше на „умерените ислямисти“ оръжията, с които те унищожаваха немюсюлманското население!
И защо никоя „свободна“ европейска медия, депутат от Европейския парламент и пр., досега не посмя да зададе въпроса как така САЩ още не са изправени пред военен трибунал за умишлено извършените престъпления срещу човечеството?! Само вследствие на фалшифицирания от ЦРУ доклад за Ирак и последвалите войни в Близкия Изток (Сирия, Либия и др.) милиони невинни хора изгубиха живота си, жени и деца бяха изнасилвани, измъчвани и продавани в робство, други се лишиха от домовете си и бяха принудени да напуснат родните си места! Защо никоя европейска държава не се осмели да наложи икономически санкции на САЩ или да отзове дипломати, политици и военни лидери поради организираната от тях криминална търговия с оръжие, предоставяно на джихадистките фракции в региона?!
А за отношението на управляващата ни каста към войната срещу православните християни в Украйна, която се води от 2014 г. насам, е срамно дори да се говори!
През изтеклите 8 години части на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и фашизирани групировки систематично избиваха етническите руснаци в различни райони на Донбас, но българската политическа класа, в пълен унисон с евро-атлантическите си партньори, предпочете изобщо да не реагира, а дискретно да наблюдава събитията с „широко затворени очи“. Централите на управляващите партии не взеха отношение дори и когато редица национални медии (преди да бъдат купени от американците, разбира се!) предаваха репортажи непосредствено от размирните области и алармираха, че още в началото на бойните действия са избити и уморени от глад десетки етнически българи![15]
В документалния филм „Донбаска пролет“ (един от поредицата, заснети от български журналисти), бяха включени кадри и от Българската национална телевизия (БНТ), която отрази масовите протести срещу Украинската армия, проведени в България, както и направи репортаж за опълченците, защитаващи мирните жители на обстрелваните селища в Донбас. Ето как бяха коментирани събитията, показани в този филм, от обикновените граждани в нашата страна:
„Просто се прави всичко възможно (от управляващите партии – б.а. В.В.), за да не можете да изгледате този филм за реално случващото се в териториите с руско население в Украйна. Тези хора са взривявани с гранатомети, както се возят в тролея, разкъсвани са от бомби, както се разхождат в центъра на града, обстрелват и бомбардират училищата им (пълни с деца), домовете им (в часовете, когато се знае, че те са у дома си – или късно вечер или много рано сутрин), обстрелват се детски градини, болници (включително детски отделения), разрушавани са православни храмове.
Всичко това се извършва от ВСУ (украинската войска) и втора войска – от наемници и то след сключване на Минските споразумения за прекратяване на огъня и изпращане на международни наблюдатели в тези области. Оказва се, обаче, че украинските военни извършват тези издевателства напълно безнаказано над местното население.
Тези неща са показани с реални кадри и интервюта с цивилни граждани и военни от донбаското опълчение, които не са професионални бойци, а са обикновени хора, принудили се да станат войници, за да защитят домовете, жените и децата си от безнаказаното погазване на мирното споразумение, случващо се под покровителството на Запада.
Предупреждавам, че във видеото има много тежки кадри на взривени, разкъсани и убити хора (те са убивани само защото имат руско самосъзнание, искат да говорят на майчиния си език и не се определят като украинци) – жени, деца, стари, млади – няма значение. Нещата в медиите са доста изопачени или меко казано "непълни", неотразяващи и другата страна от конфликта. Затова, този филм трябва да се гледа.“[16]
(На линка, посочен в бел. [17] може да видите още една дузина документални филми по същата тема, направени както от независими западни репортери, така и от ВВС и Гардиън, а също и „Официалния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) за военните престъпления на украинската армия“. А в бел. [18] сме дали линк към филма „Децата на Донбас“ на нашия автор Любомир Данков, в който се разказва за стотиците деца, разкъсани от украинските снаряди, като лентата вече е получила над 100 награди от престижни кинофестивали по целия свят!)
За никого вече не е тайна, че именно Съединените щати инициираха и настоящата война между два братски православни народа в Украйна!
След тримесечни протести на Евромайдана (края на 2013 и началото на 2014 г.), чрез държавен преврат в Украйна бе свалено законно избраното правителство на Виктор Янукович. В статията „Купиха ли САЩ Майдана?“, базираната в Германия международна медия „Дойче веле“, като проследява политическите връзки на САЩ с държавата Украйна (датиращи от 1991 г.), накрая отхвърля тезата, че американците са похарчили цели 5 милиарда долара за въоръжената революция в Киев.
Но дори изцяло прозападната „Дойче веле“ не може да отрече подозрението, че Съединените щати активно са се намесили в избора на новото украинско правителство: „Пет милиарда долара – тази сума споменава помощник държавният секретар по външната политика на САЩ Виктория Нюланд в разговор с американския посланик в Киев на 28 януари 2014 г. – само седмици преди свалянето и бягството на Янукович. Нюланд освен това разсъждава по въпроса кои хора от опозицията трябва да влязат във властта – така, сякаш това зависи от самата нея. Тези факти излязоха на бял свят, понеже разговорът е бил подслушан – очевидно от украинските тайни служби, лоялни към Янукович, които го и разпространиха.“[19]
Само две години по-късно американските сенатори Линдзи Греъм и Джон Маккейн по време на посещението си в Украйна през 2016 г. открито обещаха щедра финансова и военна помощ на президента Порошенко и украинските военни лидери, за да предизвикат в близките няколко години въоръжен конфликт с Русия.[20]
Съвсем наскоро стана ясно, че в този заговор са участвали Германия и Франция, гаранти на „Минските споразумения“. Бившият канцлер Ангела Меркел в интервю за Die Zeit откровено призна, че тези споразумения са били сключени единствено, за да бъде въоръжен режимът в Киев и да се даде необходимото време на Украйна да се подготви за война срещу Русия (а не за да бъдат защитени мирните жители на Донбас и конфликтът да се уреди по мирен път, както Германия и Франция лицемерно заявяваха пред целия свят!):
„А Минското споразумение от 2014 г. беше опит да се даде време на Украйна. Тя също използва това време, за да стане по-силна, както се вижда днес. Украйна през 2014-2015 г. не е съвременната Украйна. Както можехме да наблюдаваме по време на боевете в района на Дебалцево през 2015 г., Путин след това лесно можеше да спечели. И много се съмнявам, че по това време страните от НАТО можеха да направят толкова, колкото правят сега, за да помогнат на Украйна.“[21]
Казаното от нея беше потвърдено и от бившия френски президент Франсоа Оланд, който също участва в подписването на споразуменията:
"Ангела Меркел е права. Споразуменията от Минск спряха руското настъпление за известно време. От 2014 г. Украйна укрепи военния си капацитет. Всъщност украинската армия е много различна от тази през 2014 г. Тя е по-добре обучена и оборудвана. Заслуга на споразуменията от Минск е, че Киев получи тази възможност."[22]
Още през месец май 2022 г. говорителят на Пентагона Джон Кърби (който, според собствените му думи, винаги е бил свързан с военното разузнаване) недвусмислено заяви, че през последните осем години (т.е. много преди инвазията на Русия!) Съединените щати, Канада, Великобритания и други съюзници са внасяли оръжия за милиарди долари в Украйна. Всички тези държави през цялото време са помагали и за военното обучението на украинците относно командването, контрола и оперативното маневриране на армейските части на ВСУ.[23]
След подобни признания вече не може да има абсолютно никакво съмнение, че Съединените щати и ЕС съвсем целенасочено са подготвяли Украйна за война с Русия!
Но това, което не може да приеме никой човешки ум, е, че украинските управляващи са напълно съгласни да бъде изтребван собственият им народ, за да може Западът да осъществи своето намерение да разори Русия!! Тези дни (5 януари 2023) министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников в интервю пред телеканал "1+1", артикулира нещата така: “Ние изпълняваме мисия на НАТО, без те да проливат кръв. Ние проливаме нашата кръв, затова те трябва да харчат (т.е. да ни снабдяват с) техните оръжия”![24] Същото потвърди два дни по-късно и украинският посланик във Великобритания Вадим Пристайко в интервю за списание "Нюзуик" (7. I. 2023). А именно, че „Западът сега има уникален шанс (с Украйна)“, понеже „няма много държави в света, които биха си позволили да пожертват толкова много животи, територии и десетилетия развитие в името на победата над заклет враг“!![25] Както е добре известно, посоченото напълно съвпада с намеренията на Съединените щати и НАТО „да водят войната срещу Русия до последния украинец“!
Но кого обучаваха през тези 8 години инструкторите от САЩ и НАТО в Украйна?
Колкото и да се опитваха да крият, накрая и самите западни хуманитарни организации (дори такива рупори на „либералната пропаганда“, като Атлантическия Съвет и Фрийдъм Хаус) не издържаха и започнаха да признават, че „Украйна има истински проблем с крайнодясното насилие (и не, това заглавие не е написано от RT)”.[26] Оказа се, че един куп политически партии („Национален корпус”, „Десен сектор”, „Свобода” и мн. др.), произлизат от паравоенни организации, развили се върху основата на откровено нацистка идеология. Някои от тези партии бяха обявени от Европейския парламент за „расистки, антисемитски и ксенофобски” (виж т. 8 – [27]). Беше признато, че след Евромайдана на територията на страната открито вече действат над 30 профашистки структури, които преследват, отвличат и убиват представители на етнически и религиозни малцинства, ЛГБТ-активисти, медийни репортери и опозиционери. Според международните правозащитни организации, крайните радикали стоят в основата на десетки хиляди изключително тежки престъпления, извършени в страната. Във връзка с това българският журналист Филип Буров отбелязва:
„Несъмнено много от хората, които излязоха по улиците на Киев в края на 2013 г. са имали най-искрени и демократични въжделения, както е с всички масови протести. Но още тогава бе очевидно, че точно тези дясноекстремистки групировки имат решаваща роля за случващото се на Майдана и особено за развоя на събитията след „победата”. Те не само участваха в кървавите събития от началото на 2014 г. – техни представители, стиснали сопи в ръце, „гарантираха” правилното гласуване в Радата, което узакони насилствената смяна на властта и създаването на правителство, в което партия „Свобода“ имаше четирима министри. Те провеждаха кървавите чистки из цялата страна в първите месеци след „революцията”, те бяха първи и на все още оформящите се фронтове в Донбас. Ръководители на „майданската” организация до ден днешен държат висши управленски позиции и използват интегрираните във военните и политически структури десни екстремисти за личните си политически цели.
След „революцията” не без помощта на техните юмруци бе създадена феодално-олигархична управленска система, в която олигарси от сорта на Игор Коломойски и Петро Порошенко вече разполагаха не само с икономически и медийни активи, но и с държавни длъжности, а в някои случаи и с частни армии. Това, че много от тарторите на тези групировки са избрани мажоритарно за депутати пък говори много за начина, по който се провеждат избори в областите, контролирани от тези паравоенни милиции.
… Да не говорим, че макар скорошните изяви на украинските десни екстремисти да са шокиращи, те на практика са по-„умерени” от 2014 г., когато тези групировки се занимаваха също толкова безнаказано с масови убийства и терор. (Както е добре известно, насилието ескалира още веднага след Майдана, когато на 2 май 2014 г. ултрасите от „Десния сектор“ разстреляха и изгориха 42-ма души, някои все още живи, и изобщо не се посвениха да удушат бременна жена с телефонен кабел в Профсъюзния дом на гр. Одеса. На милицията бе наредено безучастно да наблюдава тези садистични зверства и да не се намесва по никакъв начин, за да спаси хората!![28] – б.а. В.В.)
Вероятно най-очевидният израз на тези процеси е това, че въпреки слабото парламентарно присъствие на десните екстремисти тяхната идеология, фокусирана върху героизирането на пронацистките украински колаборационисти от времето на Втората световна война, е официално приета и прилагана от държавата. От кръщаването на улици и булеварди на виновниците за масовите убийства във Волин и Бабий Яр, през налагането на някогашните колаборационистки лозунги като официален поздрав в армията, та до политиката на „украинизация” на езиковите и етнически малцинства, дневният ред на украинските десни екстремисти на практика се прилага от управляващите.“[29]
Оказва се, че САЩ и съюзниците им от НАТО, наред с военното обучение на ВСУ, са подготвяли за войната с Русия и тези неонацистки формирования, точно както правеха с муджахидините и Ал-Кайда в Афганистан. През 2018 г. беше проведено мащабно разследване, което показа как и европейски „компании за сигурност“ са осигурявали обучение на украински въоръжени радикали.[30] Пълно изумление буди фактът, че военната им подготовка е била провеждана в Полша, където през 1943 г., при т. нар. „Волинско клане“, украинските колаборационисти с небивала жестокост избиват над 100 000 души – виж разказа в бел. [31]!
Читателите могат да проследят видеото, заснето от нашата журналистка Ася Иванова-Зуан в една от базите, изоставени при оттеглянето на полка „Азов“ от гр. Юриевка, близо до Мариупол. Барелефи на Хитлер, свастики, споделяне на фашистка и сатанинска идеология, а в края са показани и американските учебници, по които офицерите от НАТО са тренирали подобни демонизирани банди да извършват етническо прочистване на руснаците в Украйна. И за капак, бойците желаели, след като умрат, да бъдат погребвани според езическите скандинавски традиции на викингите!![32]
А ако някой се съмнява, че видеото е автентично, може да разгледа татуировките на пленените бойци от въпросния полк при „Азовстал“ – портрети на Адолф Хитлер и Степан Бандера, знакът на дивизията на СС „Мъртвешка глава“ и железен кръст – символ на фашистите от Третия Райх, пентаграми с образа на Сатана, образи на викингски воини, нацистки фрази от времето на Волинското клане „Слава на Украйна – на героите слава“, „Убий и вземи всичко“ и пр.[33]
След като човек се запознае с всички тези факти, е доста трудно да бъде убеден, че „руската армия воюва с православните украинци“. Александър Ходаковски, командир на проруския батальон "Восток", коментира в „Телеграм“:
„Много се говори за азовските татуировки, които обилно "украсяват" крайниците и други части на тялото на тези специални, така да се каже, хора. Неведнъж са ме питали какво мисля за това... Това внимание към тях се обяснява с разбирането, че същността на тези персонажи и символите върху телата им са пряко свързани помежду си и един вид потвърждават преценката ни за тях.
Всъщност символите са символи. Не печатът е важен в един документ, а неговото съдържание, а печатът е само символ, който потвърждава това съдържание. Така е и с азовците и другите демони. Можете ли да си представите дори един от тези "запечатани" в църквата по време на изповед? Много е трудно да си представим такова нещо...
В "Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски най-силната фраза, изречена от Иван, е: Ако няма Бог – всичко е позволено". За да си позволиш да направиш нещо, трябва да убиеш Бога в себе си и да засвидетелстваш това чрез мерзостта, която тези демони поставят върху кожата ти. Да бъдеш християнин е трудно, винаги има бариери, които не могат да бъдат преминати – но премахнете ли тези бариери, настъпва всепозволеност. Това ни казват тези печати върху сбръчканата кожа на въплътени демони.“[34]
Да си припомним накратко как се развиха събитията непосредствено преди започването на военния конфликт.
През месец март 2021 г., президентът Володимир Зеленски изрази намерението си да върне Крим на Украйна, в резултат на което нареди прехвърлянето на значителни войскови части в южно направление. В същото време между Черно и Балтийско море се проведоха няколко военни учения на НАТО, а през октомври Киев нанесе бомбени атаки над Донбас, явно с цел нарушение на Минските споразумения. В отговор на тези провокации Русия проведе собствени военни учения и към края на годината разположи войски по украинската граница. На 11 февруари 2022 г. срещите на ниво съветници между Германия, Франция, Русия и САЩ завършиха без конкретни резултати, а Украйна (според мнозина, под натиска на Вашингтон) категорично отказа да изпълни Минските споразумения.
На 24 февруари 2022 г. Москва даде ход на „Специалната военна операция“ (СВО) на руските въоръжени сили, която целеше да предотврати и осуети насроченото за месец март широкомащабно настъпление на ударни групи на ВСУ срещу Луганската и Донецката народни републики. Генерал Игор Конашенков (от въоръжените сили на Руската федерация) показа заловените секретни документи, между които и оригинала на заповедта на командващия „Националната гвардия“ на Украйна генерал-полковник Николай Балан от 22 януари 2022 г. за въоръжено нахлуване в Донбас. Заповедта е адресирана до началниците на Северен Киев, Южна Одеса и Западните териториални управления на Националната гвардия, като на „80-та въздушно-щурмова бригада“ на ВСУ е отредена главната роля в настъпателната операция (за което бригадата е била специално обучавана от американски и британски военни инструктори през последните 6 години, т.е. още от 2016 г.).[35]
Разбира се, украинското командване се опита да оспори информацията с обяснението, че в документите става дума за „учебен сбор в Лвовска област“, но в авторитетното японско издание JB Press независимият експерт д-р Ивао Осака доказа, че подобно оправдание е абсолютно фалшиво. Въз основа на статия на Жак Бо (бивш участник в програмите на НАТО за подкрепяне на Украйна), публикувана в Бюлетин № 27 на „Френския информационен и проучвателен център“, И. Осака заявява:
„Западът умишлено скри факта, че военният конфликт в действителност започна на 16 февруари, за да представи руската Специална операция като напълно незаконна в очите на световната общност. Както руските, така и някои европейски разузнавания знаеха много добре, че ВСУ се готвеха за настъпление в Донбас още през 2021 г.“
В статията на японски политолог се цитират данни, потвърждаващи масираната артилерийска подготовка на Въоръжените сили на Украйна преди началото на операцията по завземането на Донбас. Ето данните, публикувани от Жак Бо: „Средният дневен брой нарушения на примирието и обстрели миналата година (2021) беше 257 пъти и около 70 артилерийски изстрела и (средно) около 200 пъти и 50 изстрела до 14 февруари тази година (2022).
На 15 февруари имаше 153 нарушения и 76 удара, но на 16 февруари имаше рязък ръст – до 591 нарушения и 316 удара. След това на 17 февруари имаше 870 нарушения и 654 удара, на 18-и – 1 566 атаки и 1413 удара, на 19 и 20-и – 3231 нарушения и 2026 удара. На 21 февруари, когато президентът Путин призна независимостта на двете републики на Донбас, са регистрирани 1927 нарушения и 1481 артилерийски изстрела, а на 22-ри – 1710 и 1420.“
Освен това, като погледнем картата на нарушенията на примирието и районите на обстрели в ежедневните доклади, виждаме, че от 16 февруари са започнали ожесточени боеве на границата между контролираните от правителството на Киев райони на Донецка и Луганска области и двете народни републики (признати от Русия).
„Анализът на картите показва, че от 17 февруари украинските въоръжени сили упорито са настъпвали в двете републики ден след ден, докато Русия не се намеси. Аргументът на Жак Бо, че Донбас в действителност е изпаднал в състояние на военен конфликт на 16 февруари, когато броят на обстрелите е надхвърлил 300 на ден, изглежда убедителен“, заключава Осака.
По негови думи, западните медии и правителства не са реагирали на масирания обстрел на мирните градове в Донбас и не са се намесили. ЕС и някои страни изглежда умишлено са премълчали това клане, знаейки, че то ще провокира руска намеса.
„Още на 16 февруари президентът Байдън знаеше, че украинските сили са започнали тежък обстрел на цивилните граждани в Донбас. Президентът Путин беше принуден да направи труден избор: да помогне на народа на Донбас с военни средства, като по този начин създаде международни проблеми за Русия, или да стои и да гледа как рускоезичното население се унищожава“, пише японският автор.[36]
Като имаме предвид нечовешката жестокост и десетките хиляди извършени престъпления от неонацистките въоръжени формирования (много от които още 2014 г. бяха неразривно интегрирани към ВСУ!), не е трудно да си представим на какви кланета щеше да бъде подложено мирното население на Донбас, ако Русия не беше взела съдбоносното решение да се намеси с военна сила и да го защити!
В предаването “Лице в лице” на Андре Беркоф, излъчено наскоро по френското радио “Сюд”, Жак Бо (бивш полковник в швейцарското стратегическо разузнаване) каза следното:
ЖБ: – … причината, поради която Владимир Путин се намеси в Украйна, са издевателствата над населението на Донбас.
АБ: – От 2014 г.
ЖБ: – От 2014 г. И Путин се намеси в Украйна, воден от принципа – който е на ООН, между другото, – за отговорността за защита, the responsibility to protect, принцип, който беше формулиран няколко години след конфликта в Руанда, който казва, че когато виждаме население, подложено на издевателства, международната общност, или съседите, са длъжни да се намесят, за да попречат на това…
А другият събеседник, Франсоа Мартен (специалист по международните въпроси, президент на клуба HEC Gйostratйgies), говори колко важно е културното, цивилизационно и измерение на този военен конфликт, като ще цитираме само неговите думи в края на интервюто:
АБ: – … Последни думи, Франсоа Мартен, искахте да говорите за сексуалността. Какво общо има сексуалността с тази история?
ФМ: – Тя е фундаментална, защото между прогресисткия свят, който е нашият, американо-европейски свят, и техния свят има две разлики: при нас пазарът взе превес, религията беше унищожена. И пазарът използва, бих казал, унищожаването на основите на антропологията. При нас принципът е забавната сексуалност, докато в Русия принципът на цезаропапистката държава, която запази религията, е възпроизводителната сексуалност и това е фундаментално. Не се говори за поведения, а за принципи. И, както казах извън ефир, фактът, че в Конституцията (на Русия) беше записано мъж, жена и деца, което е принцип на функциониране на обществото, е нещо, което не минава, няма да мине на Запад. И фактът, че отказаха например гей парад в Москва, също няма да мине. У нас преди всичко елитите, политически, медийни, интелектуални и т.н. са прогресисти, а там има абсолютно фундаментална битка. Мисля, че това е въпрос, по който не се говори много и който също има важна роля.[37]
Във връзка с казаното от Франсоа Мартен нека да си спомним една любопитна подробност. Еврейски интелектуалци от Европа и Израел цели 3 пъти предлагаха Българската православна църква да получи Нобелова награда за мир, признателни за водещата ѝ роля в спасяването на 48 000 български евреи от изтребление в концлагерите на фашистка Германия. Но и трите номинации бяха отхвърлени!!
Има един блестящ коментар на известния християнски автор и публицист Андрей Романов, който ни уверява, че проблемът с отхвърлянето на БПЦ е значително по-дълбок, отколкото си мислим!
„Случайна ли е тази проява на враждебност? Или е израз на някаква трайна тенденция в съвременния свят? Аз мисля, че не е случайна. Със сигурност православието днес е трън в очите на мнозина. И не само заради православна Русия. Проблемът е по-дълбок, отколкото могат да си го представят политическите анализатори. … Да се опитаме да вникнем в същността.
Има твърде много неща в православието, които изобличават днешния начин на живот, днешния масов човек. Те изобличават падналата човешка природа изобщо, но с особена сила – днешното объркано и залутало се човечество.
Да, православието съществува и действа днес дори в рамките на т. нар. ”плуралистично” западно общество. Но ако сравним по-издълбоко двете парадигми – православния и западния светоглед, православния и западния начин на живот – ще видим, че те се отричат почти във всичко.
Православието е дълбоко консервативно. То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми и ценности във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не за случайни и преходни социални конвенции. Излишно е да казваме колко далеч е стигнал Западът в разрушаването на всичко това. От гледна точка на съвременния Запад, православието е архаична, варварска, примитивна и така нататък религия.
Православието е категорично: хомосексуалността е грях и позор. Такава е волята Божия, такъв е библейският закон. По този въпрос православието и Западът няма да се разберат никога – до момента на Второто пришествие.
Православието зове човека към един аскетичен идеал. То изисква самообуздаване и самоограничение във всичко, сурова самодисциплина, сурови жертви в името на духа. Западът призовава към друго: наслаждавай се на живота! Граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади, които можеш да докопаш! Това е смисълът на твоето съществуване! Ако си беден – бори се със зъби и нокти, прави кариера, издигай се и печели, печели, печели! Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен хедонизъм и материализъм на Запада са безкрайно противоположни на православния дух.
Плурализмът? Какъв плурализъм в православието? Твърде варварски и реакционерски ние смятаме, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи. Бог е един, истината е една, църквата е една. Един е пътят на спасението. И тук нагласите на православния и на западния човек са диаметрално противоположни.
Правата на човека? Православието е твърде далеч от това да се съсредоточава маниакално върху нечии ”права”, както прави съвременното западно общество. Напротив, то набляга много повече върху задълженията, върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху онова, което му се полага. Истината е, че православието, както ни го разкрива Библията и учението на светите отци, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен ”правоимащ”, а едно осакатено от греха и паднало създание. Смята, че той се нуждае не от глезене и ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите. Иска за него не ”права” и ”свободи”, а отговорност и предано служене на Божия закон.
Това показва, че православието е твърде далеч от т. нар. ценности на либералната демокрация. Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, на дявола. Те уж са равни в рамките на ”плуралистичния” модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество. Културата на безграничната свобода се изражда в култура на греха и порока. Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа.
Православието зове към тесния път и тясната врата (Мат. 7:13), а съвременното западно общество – към широкия, по който вървят всички, към плуване по течението. Православието е борба със страстите, а съвременният начин на живот – тяхно пълно разпасване. Православието е служене на духа, а днешният западен ”лайфстайл” – слугуване на търбуха и на пениса. Православието гледа към Йерусалим, Западът – към Содом. … Ето защо е толкова наивно да се смята, че Западът някога ще отвори сърцето си за Православието“[38]
Какво се случваше през тези осем години с православието в Украйна?
Украинска православна църква (УПЦ), с предстоятел митр. Онуфрий (Березовски), е призната от всички Поместни православни църкви като единствената канонично законна православна църква в Украйна! Резиденцията на нейния предстоятел е в Киево-Печерската лавра, юрисдикцията ѝ се простира над цяла Украйна, за богослужебен се използва църковнославянският език, а литургиите се отслужват според юлианския календар. УПЦ притежава 12 148 енории и 262 манастира, както и 18 учебни заведения. В нея има над 110 епископи, около 12 500 свещеници, близо 5000 монаси и монахини, а броят на миряните е над 6 милиона души (14% от населението през 2020 г.).
Към края на 1990 г. под председателството на патриарх Алексий РПЦ провежда Архиерейски събор, на който се решава УПЦ (тогава към Московската патриаршия) да получи широка автономия – т.е. напълно самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си и пр. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. На обвинението на украинския президент Петро Порошенко (2014-2019), че това е „Руска църква“, митр. Иларион Алфеев отговоря така: „Това не е „Руска църква“ ... Нейните енориаши са граждани на Украйна, родени и израснали в своята страна, имащи украински паспорт и любов към родината. Административният ѝ център не е Москва, а Киев. Противно на твърденията на Порошенко, в Украинската църква се молят не за руските власти и не за руската армия, а за украинските власти и за украинската армия. Самоуправляващата се Украинска православна църква има всички права, които ѝ позволяват да бъде национална църква на своята страна. Тя е свързана с Московската патриаршия чрез духовно-историческо единство още от времето на Киевска Рус, но няма административна, финансова или друга зависимост от Москва“.[39]
През 2017-18 г., по инициатива на украинското правителство и лично на президента Порошенко, с изричната подкрепа на Джо Байдън (по това време вицепрезидент на САЩ), стартира инициатива за учредяването на автокефална църква на Украйна. За да бъде реализирана тази изцяло политическа поръчка, се прибягва до услугите на Вселенския патриарх Вартоломей (Архондонис), ползващ се с широка протекция от страна на ултралибералните политици в Съединените щати.
На 11 октомври 2018 г. Светият синод на Вселенската патриаршия обявява отмяната на решението за подчинение на Киевската митрополия на Московската патриаршия, възстановява в йерархичен и свещенически чин и връща към общение с Църквата предстоятелите на следните неканонични формирования: „Украинска православна църква, Киевска патриаршия“ (УПЦ-КП)“ и „Украинска автокефална православна църква“ (УАПЦ). А само месец и половина по-късно е заявено, че вече е съставен и проект за Устав на новата "Украинска църква". На 5 януари 2019 г. патриарх Вартоломей подписва „томос“ за „автокефалия“ на новоучредената т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), според който Епифаний Думенко е назначен за неин предстоятел с титлата „митрополит Киевски и на цяла Украйна“. Както отбелязахме обаче, на територията на държавата Украйна вече съществува УПЦ, призната от всички Поместни православни църкви, поради което църковните канони не допускат на същата територия създаването на втора „Църква на Украйна“. Това означава, че т. нар. ПЦУ е канонично нелигитимна, поради което тя и до днес не е призната (а и няма как да бъде призната!) от световната православна църковна общност!
От посоченото става ясно и, че т. нар. "Православна църква на Украйна (ПЦУ)" е конгломерат от две групи, нито една от които не е имала канонична йерархия към момента на признаването от патриарх Вартоломей! Първата група (УПЦ-КП) се ръководи от самообявилия се за „патриарх“ Филарет (Денисенко), чието отлъчване от Църквата е признато от всички Поместни православни църкви, включително от Вселенската патриаршия. Начело на другата група (УАПЦ) е т. нар. „архиепископ“ Макарий (Малетич), който никога не е имал не само епископски, но дори и свещенически сан. „Възстановяването в йерархичен и свещенически чин“ на двамата „предстоятели“ става не само без покаяние, но дори и без формално преръкополагане, което прави акта на „връщане към общение с Църквата“ абсолютно невалиден! С други думи, от еклисиологична гледна точка т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ) се явява едно напълно безблагодатно и разколническо формирование!
(В бел. [40] сме поставили линк към „Изявлението на Св. Синод на Украинската православна църква за ситуацията в украинското и световното Православие“ след издаването на антиканоничния томос за автокефалия на новосъздадената “Православна църква на Украйна”.)
След преминаването на властта в ръцете на евроатлантическата върхушка в Украйна, каноничната Украинска православна църква е подложена на ожесточени репресии както чрез приемането на дискриминиращи закони, така и по отношение на абсолютния произвол на неонацистките групировки и религиозните разколници. Свещениците и миряните са брутално малтретирани (а понякога и убивани!), храмовете и манастирите – осквернявани и разрушавани, а църковното имущество – разграбвано. Само за периода 2015-21 г. от УПЦ са отнети или незаконно пререгистрирани около 500 храма, а на енориите насилствено е променяна църковната юрисдикция.
Ето какво се казва в „Апела на Украинската православна църква към международните правни организации“: „… действията по създаване на новото религиозно обединение „Православна църква на Украйна“ въз основа на томоса, предоставен от Константинополския патриарх, очевидно водят до засилване на дискриминацията и натиска срещу УПЦ поради това, че властите побързаха да предоставят привилегии на новосъздадената конфесия и поддържат високо ниво на пропаганда на омраза към УПЦ. Ако държавната власт в Украйна наистина осигуряваше доброволност на смяната на конфесионалната принадлежност и не предоставяше преференции на „ПЦУ“, създаването на новата религиозна структура не би довело до трагични сблъсъци и нападения срещу общините на УПЦ, принуждавани към смяна на своята юрисдикция от различни политически сили и радикални организации.
Очевидно е, че в Украйна не се изпълняват препоръките на ООН за недопустимостта на създаването на привилегировани църкви: „държавите трябва… да премахнат всякакви модели на ексклузивност; необходимо е да се откажат от модела, при който държавата се идентифицира с една или друга конкретна религия или конкретни убеждения в ущърб на еднаквото и недискриминационно държане с привържениците на други убеждения“ (т. 37 от доклада на ООН). … Трябва да се отбележи, че на процеса на тъй наречените „преходи“ на общините на УПЦ в „ПЦУ“ се оказва съществена административна подкрепа на ниво централни и местни власти, а държавните структури от най-висок ранг открито демонстрират привилегированото положение на „ПЦУ“.[41]
Само преди няколко дни (5 януари 2023 г.) архиепископ Теодосий от Йерусалимската патриаршия по време на среща с делегация на Полската православна църква отбеляза следното по този въпрос: „Къде е сега целият християнски свят да осъди гонението, на което е подложена УПЦ? В крайна сметка все още не сме чули ясни позиции, въпреки призивите и посланията, отправени от техните епископи.“
Архиепископ Теодосий заяви също така, че Йерусалимската църква не признава ПЦУ: „Ние не признаваме неканоничното и незаконно образувание, създадено в Украйна под политически натиск, за което всички знаем, а признаваме само каноничната УПЦ, която се ръководи от Киевския митрополит Онуфрий“, подчерта той.
Според него, ако „църковната дилема“, която се създаде в Украйна, не бъде решена, това ще засегне целия православен свят, ситуацията в който ще става „все по-лоша и по-лоша“.[42]
Макар истината за провокирания от САЩ, НАТО и ЕС военен конфликт в Украйна трудно да си пробива път в нашите и световните медии, все по-голяма част от българския народ застава на страната на Русия![43] За съжаление обаче управляващият ни либерален елит отново получи „предложение, на което не може да откаже“ и се присъедини към евроатлантическата коалиция, подкрепяща тази кръвопролитна война между братските нам православни и славянски народи на Русия и Украйна!![44]
През 1861 г. английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби предприемат обиколка из славянските земи на Османската империя. Малко по-късно те издават книгата си „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция“ (1867), която според Уилям Гладстоун е „най-добрата английска книга, която съм виждал по Източния въпрос“. В нея те споделят своите наблюдения, че мюсюлманските власти поставят на ръководни постове сред раята свои агенти, чиято алчност за печалба е най-сигурната гаранция за това, че тези хора винаги ще бъдат на тяхно разположение:
„… материалното подтисничество на турската система е по-малко зло, отколкото деморализиращото ѝ въздействие. Само онези измежду раята, които са раболепни и безскрупулни, могат да си пробият път към властта. Законните искания се пренебрегват, прямотата и независимостта на духа се потъпкват. Награждават се користолюбието и предателството. Изметта на обществото се издига на върха.”[45]
За съжаление, в настоящия момент положението е в огромна степен същото! Днешните ни задокеански и брюкселски господари неизменно поставят на най-високите управленски позиции един послушен и васален слугинаж – същия, който по времето на комунизма доносничеше и предаваше на „Държавна сигурност“ съседите, колегите и дори приятелите си. Не е случайно, че с такъв „демократичен елит“ (някои справедливо го наричат „демоНОкратичен“), без да сме водили война, вече сме най-бързо измиращата и най-бързо изчезващата нация в целия свят. Ако нещата не се променят, съвсем скоро православна България ще изчезне от картата на планетата!!
---------------------------------
[1] Митрополит Даниил: Демонизирайки Русия и оправдавайки Украйна, попадаме в капана на лъжата и лукавството
https://glasove.com/na-fokus/mitropolit-daniil-demonizirayki-rusiya-i-opravdavayki-ukrayna-popadame-v-kapana-na-lazhata-i-lukavstvoto
[2] В ГЕРБ побесняха! Декларация до Светия синод
https://www.standartnews.com/balgariya-politika/v-gerb-pobesnyakha-deklaratsiya-do-svetiya-sinod-511343.html
[3] Ген. Атанасов иска изслушване на шефа на ДАНС заради посещение у нас на заместника на Кирил Гундяев
https://faktor.bg/bg/articles/gen-atanasov-iska-izslushvane-na-shefa-na-dans-zaradi-poseshtenie-u-nas-na-zamestnika-na-kiril-gundyaev
[4] Волоколамският митрополит Антоний е у нас за храмовия празник на руската църква и за 70 години на подворието на РПЦ, каза митрополит Гавриил
https://www.bta.bg/bg/news/lik/372090-volokolamskiyat-mitropolit-antoniy-e-u-nas-za-hramoviya-praznik-na-ruskata-tsark
[5] ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ (I Част)
https://kosmos-21.blogspot.com/2020/02/i-1.html
[6] СРАМЪТ НА РУСКАТА ЦЪРКОВНА ВИЗИТА
https://kultura.bg/web/%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b0/
[7] Istanbul Greek Orthodox Patriarch lends support to Turkey’s ‘Operation Olive Branch’ in Syria’s Afrin
https://www.hurriyetdailynews.com/istanbul-greek-orthodox-patriarch-lends-support-to-turkeys-operation-olive-branch-in-syrias-afrin-126375
[8] "Балканският синдром" уби между 10 и 18 хил. души в Сърбия
https://www.dnes.bg/redakcia/2019/02/17/balkanskiiat-sindrom-ubi-mejdu-10-i-18-hil-dushi-v-syrbiia.402088
[9] Антон Тодоров, „Иван Костов“, том 1
http://old.fakel.bg/documents/ivan_kostov_01-1_7239.pdf
[10] Парламентът ратифицира споразумението между България и НАТО
https://news.bg/archive/parlamentat-ratifitsira-sporazumenieto-mezhdu-balgariya-i-nato.html
[11] Watch: Madeleine Albright Saying Iraqi Kids" Deaths "Worth It" Resurfaces
https://www.newsweek.com/watch-madeleine-albright-saying-iraqi-kids-deaths-worth-it-resurfaces-1691193
[12] Пропагандата за „руската следа“ или как България доставя оръжие за джихадисти под американска опека
https://glasove.com/na-fokus/vzrivove
[13] Iraq"s Christians: Eighty Percent Have "Disappeared"
https://www.gatestoneinstitute.org/12076/iraq-christians-disappeared
[14] Защо иракските християни бягат в Сирия?
https://tinyurl.com/vh337an6
[15] БТВ през 2015 г.: Украинската армия избива бесарабски българи и цивилни в Донбас
https://e-zdravey.com/bg/btv-prez-2015-g-ukrainskata-armiya-izbiva-besarabski-balgari-i-tsivilni-v-donbas/#.YjTSSwpItM8.facebook
[16] Донбаска пролет
https://www.youtube.com/watch?v=CxIARKyYEbE
[17] Филми на независими репортери
https://www.facebook.com/BulgariaFor.me/photos/a.1881504058741914/3744670685758566/
[18] Децата на Донбас
https://www.youtube.com/watch?v=GsD3fz42Qy8
[19] Купиха ли САЩ Майдана?
https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0/a-18457755
[20] Lindsey Graham & John McCain in Ukraine - Preparing for a proxy war with Russia (2016)
https://www.youtube.com/watch?v=JeWHviwLMy8
[21] Меркел: Да, измамихме Путин със споразуменията от Минск за да спечелим време
https://pogled.info/svetoven/evropa/merkel-da-izmamihme-putin-sas-sporazumeniyata-ot-minsk-za-da-spechelim-vreme.149794
[22] Бившият президент на Франция потвърди думите на Меркел за Минските споразумения
https://glasove.com/na-fokus/bivshiyat-prezident-na-frantsiya-potvardi-dumite-na-merkel-za-minskite-sporazumeniya
[23] Говорител на Пентагона: Пращаме оръжия на Украйна "много преди" инвазията, 8 години ги подготвяме за тази война
https://glasove.com/novini/govoritel-na-pentagona-prashtame-orazhiya-na-ukrayna-mnogo-predi-invaziyata-8-godini-gi-podgotvyame-za-tazi-voyna
[24] Велике інтерв"ю з Олексієм Резніковим: Вони тупі і так не зрозуміли, що нас не скорити! (виж 11, 15 -11,25 мин.)
https://www.youtube.com/watch?v=9Oqi0oIprFg&t=392s
[25] Putin"s War Plan Reaching "Critical Moment"—Ukraine Ambassador
https://www.newsweek.com/putins-war-plan-reaching-critical-momentukraine-ambassador-1771840
[26] Ukraine’s Got a Real Problem with Far-Right Violence (And No, RT Didn’t Write This Headline)
https://www.atlanticcouncil.org/blogs/ukrainealert/ukraine-s-got-a-real-problem-with-far-right-violence-and-no-rt-didn-t-write-this-headline/
[27] European Parliament resolution of 13 December 2012 on the situation in Ukraine 2012/2889(RSP))
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-7-2012-0507_EN.html?redirect
[28] Как са били избивани гражданите на Одеса в Профсъюзния дом? (+18)
http://www.cross.bg/snimka-odesa-hora-1409289.html#.Y7GCsXZBy3A
[29] Нацистите в Украйна вече не са „руска пропаганда”
https://baricada.org/2018/09/19/right-extremist-ukraine/
[30] Ukrainian Far-Right Fighters, White Supremacists Trained by Major European Security Firm
https://www.bellingcat.com
