Днес сме се събрали да изпратим леля Вита, но знаем ли коя беше тя? Всеки от нас носи в себе си представа различна от другите и всяка различност гради образа й на човек изживял един век с достойнство.

Останала на дванадесет години сирак, преживяла две световни войни, петдесет години комунизъм и един концлагер, където е изпратена, защото е братовчедка на убитите без съд и присъда Боян и Тодор Гранжеви.

След лагера, тя посвещава живота си на лишените от синовете им леля и лелин. Става тяхна утешителка и опора до самата им смърт. Изцяло отдадена на грижите за своите близки не създава свое семейство, но никога за нищо не се оплаква, за никого лоша дума не казва, дори за своите мъчители, милиционерско семейство, настанено насила да живее в дома им.

С вродената деликатност да не пречи на другите, с тиха благост, тя умиротворяваше душите ни. Цялата й същност беше изтъкана от мъдрост и смирение, а физическото й присъствие сведено до безмълвието на полъха. Това е леля Вита, всеопрощаващата душа, без памет за злото, велик Дух и голямо сърце, изпълнено с Бог, станало храм на Бога.

Виктория значи победа, Вита – живот. Сбогом лельо Вите – ти оставаш нашият символ на побеждаващия живот!