И тази разходка завърши, прибирам се. Може пък някога отново ще бъда тук...
      Подвижната ми база, която търпеливо и без да се притеснява за мен ме изчаква               по тъмно, да се прибера с фенерчето си...Тази кола вече я ням...

 
        Краят на разходката е близо, тук съм бил десетки пъти. Ще бъда ли някога отново тук?
      Брегът на реката на места е отвесен. Преминава се по римския път покрай нея, и той на места отнесен при наводнения.

 
      Все по-близо до водосборната зона на реката съм, една огромна смърчова гора с дървета колкото пететажни сгради. В дясно от мен има скален монумент Попа, но той се вижда от отсрещния бряг на реката.
     Приятна разходка с мен!