„ М Е Ч К А Р Я Т”

 

   Наш съсед по вилно място – Валери - беше преди две години в Смолян при свой племенник Племенникът му решил да го поразходи из забележителностите на Смолян, което е щяло да бъде първото посещение на бате му Валери на планина. А бате му Валери, военен, не ходи по планини, хобито му е на маса с приятели. А на масата много ядене и пиене.

   Къде да отидат обаче, там навсякъде е красиво? Решили да отидат на Смолянските водопади. Племенникът вървял отпред, по-възрастният Валери, зад него. По едно време племенникът извикал:

-       Бате Валери, внимавай, идва мечка!

   Добре, но как да се внимава, когато срещу теб идва мечка. За първи път на планина в живота си – той е на 50 – че и мечка. Правилото е: Минаваш в страни от пътеката и не гледаш към мечката, защото какво ще ти се случи, от теб нищо не зависи. Така вероятността да се стресне мечката при срещата е по-малка, а само, почувствала се застрашена, тя става агресивна.  

    Тръгнал Валери по-бавно за да не изплаши мечката, но се получило обратното. Мечката била с две мечета. Валери спокойно, за да не я изплаши, продължил по средата на пътеката и така се оказал между мечката от едната му страна  и мечетата й от другата. Това не се харесало на мечката, изправила се тя на задните си крака, изревала агресивно и тръгнала срещу него. Изплашен, Валери се отдръпнал към външната страна на пътеката, навлязъл в храсти, които се оказват надвесени над морена и пропаднал през тях надолу върху камъните.

     Заминала си мечката, идва племенникът, бате Валери го няма. Вика го, търси го, не го открива. Звъни на 112, изпращат спасители алпинисти, търсят – няма и следа от него. Момчето показва къде точно е бил Валери при срещата с мечката. Алпинисти се спуснали надолу по морената и го намерили – заклещен между камъните, в безсъзнание, потрошен, но жив. Преди да го изтеглят на пътя с техниката си, те се обаждат на Бърза помощ в Смолян, които идват, но само до Горския дом, от който започва екопътеката. Свалят спасителите Валери, носейки го на носилка към километър. Който е бил там знае колко е стръмно и колко стълби има, а Валери е доста над 100 кг.  От Горския дом – направо в болницата. Контузии в главата, счупени крайници и ребра, забили се в белите му дробове, но  жив. В болницата са безсилни, качват го на хеликоптер и за спешна операция отиват в Пловдив, всяка минута е важна.

   Някъде след седмица-две, вече без опастност за живота, видяхме Валери да дава интервю от болничното си легло пред телевизията. На екстензия, с маркучи след операциите. Почти не можеше да говори. След три месеца проходил, бил изписан от болницата, а след още месец-два дойде и на вилата с джипа си. А в джипа - един нов Валери, дебел като кърт, с изцяло бяла коса, пуснал си и брада, и тя бяла, ухилен. На въпроса как е отговаря само по един начин:

-       Ако някой каже, че е срещал мечка, не му вярвам!

   И се смее...

  Никакъв разговор с него не може да бъде осъществен, той повтаря само това и после се смее. Пенсионираха го по болест.

   След този случай с мечката и той нали все за това говори /и до там спира/, във вилната зона започнаха да го наричат Мечкара. В името на истината, пооправи се човекът, но стана нещо съвем различно, и сега ми навява тъга.

   По това време някакаква наследница на продавача на парцела се появи, от който Валери купил имота. Наследницата имаше претенции за част от парите и искаше да развали сделката чрез съда. Един ден идва комисия с една дама от Общината и една друго дама, вещо лице. Спряха пред нашия парцел, защото бях до вратата, питат ме къде е имотът на Мечкара. Представиха се, искали да го огледат за да направят вещо заключение.  Казвам си, тоз човек едвам отърва кожата и не е добре с акъла, само тия му липсват. Трябва да ги върна някак ако се получи и да го предупредя за да се съветва той с адвоката си. Измислих следната версия:

  Казах им че знам къде е парцела му, но не смея да се доближа до него му, защото Валери днес го няма. С джипа си отиде за храна на мечката /пързалям ги!/ която сега е пусната свободно в двора му. Само приближаването до оградата е много е опасно, оградата не е стабилна.

   Номерът ми мина. Дамите помислиха, че  тук живее истински мечкар, с мечка, и се притесниха. Повъртяха се известно време, качиха се на колата си и се повърнаха.  Обадих се на Валери. Той дойде на следващия ден и помоли трима негови съседи, между които и аз да се явим при нотариус и да попълним някакви документи - кога и как е придобил имота, а също и че имаме търпимост към незаконната къща в него.

   Спечели делото човека. Но да му се бе разминала тази среща – падане, болници, психясване, пенсиониране на 50 години, а също и ново име, Мечкара.

   Ако бяхме още под турско, властите щяха да го задължат да си промени името на Айолов, което означава Мечкаров, за да се напомня и на потомците му за тази среща, която промени живота му.

  Не знам само какво ще се получи, ако Валери разбере, че вече не го наричаме така, а Мечкара. Сигурно ще го приеме като голяма обида, което съвсем не е така.

  

че това е филм, не му вярвайте!

Страх ме е, защото там е мечи гъмжилник. Пътувайки от Рудозем нагоре мечките са край пътя както проститутките по околовръстното. Как да слезеш в селото и да поемеш към вр. Ардин /Ардашлъ/, където някога си били летните пасища на Агушевци....