ФРАНЦИЯ  Е  БОЛНА  СТРАНА

           СПОРЕД  ПОЛСКОТО  ПРАВИТЕЛСТВО

   Ще въведа едно уточнение - полските управници са от типа на нашия президент, маркспутинци, зависими от Москва като сътрудници на ФСБ или крепко свързани с руската мафия. Има още такива управници във Вишеградската четворка, към която се опита да се пришие нашата Нинова, но не й се получи защото не я разпознаха. За тях тя остана г/жа Въздухподалягане. Най-видният маркспутинец във Вишеградската метворка обаче е етническият циганин Орбан. Етносът му принадлежи към циганите със сива кожа, но ако цветът на кожата носи информация само на специаластите по рОми, манУши и цигАни, по циганиите и простащината му етносът му е абсолютно разпознаваем.

   За Полша напомням, че по договора Молотов-Рибентроп тя бе поделена между Германия и СССР, които я нападнаха от двете страни, но претенции за допълнителни репарации полските управници имат само към Германия, макар вината на СССР към тях да е още по-голяма, защото те бяха веднаж нападнати и завладенни от тях и втори път ограбвани пак от тях в продължеие  на 45 години. Освен това СССР ги прегази през 1980 г, когато Полша поиска да излезе от съветския блок, разигравайки картата с резидента на КГБ в Полша генерал Ярузелски - актуализиран вариант на инвазията в Чехия 12 години преди тази в Полша.  Тези неща ги забравят полските маркспутинци, принадлежащи в същата категория, в която влиза и нашия президент, но към Германия проявяват претенции, подобни на тези на една друга страна, наша съседка, недостижима по способности да паразитира към другите държави. Исковете обаче са близки по стойност, по около 400 милиарда евро.

   Поляците обаче се оказаха прави за французите.  С голяма надежда във Франция бе посрещнато идването на един млад, образован човек, Макрон, върху който французите – подчертавам, образованите, а не опрастачените, контингет на проруската мафиотка, прикриваща се дас популизма, Мари Льо Пен и имигрантите, получили френско гражданство – възлагаха надежда той да стане най-важната фигура в ЕС, като замени на тази позиция напускащата политическата сцена германка Меркел. Не се получи обаче. Стана така, че докато Макрон да извряска, Путин му го натряска. Ето как:

   Имаше среща в Кремъл на популистката Мари Льо Пен с Путин, оказала се решаваща за Макрон и Франция, след която „спонтано” възникна протестното движенние „Жълти жилетки”. При нас такова „спонтанно” движение бе Възродителният процес, когато турците и помаците сами „решиха” да си сменяват имената. Правилно бе избрано името на „протестното” движение във Франция, Жълти жилетки, защото колкото акъл може да има една жилетка, толкова имат в главата си деминстриращите под това мото примати. Не обичам да си служа с думата боклуци. Това са агресивни простаци, чиято простащина Путин и Льо Пен ползват за да дестабилизират Фрация, респективно ЕС. Франция стана прицел на хибридната война на Путин срещу нея и понесе огромни затуби. Примати, пътуващи от провинцията към Париж да протестират на въпрос на репортери какво искат, отговориха така:

-         Да разрушим Париж!

   Последваха ужасяващи сцени на вандализъм, роден единствено в главите на двата изрода. Без всякакво съмнение заплащането на тези вандали става от руското посолство, което е било договорено между проституиращата на тема популизъм французка и Путин. Спомням си, че той й даде някакав кредит, не на нея лично, а на популистката й партия, жълтожилетен може би. Само две изречения – ако в една държава популизЪма намира почва, това е просташка държава. А популистите във Франция набират мощ.  Такива примати с жълти жилетки, на гърба, на които пишеше СИСТЕМАТА НИ УБИВА, ДЪРЖАВАТА НИ УБИВА,  тръгнаха и по най-натоварените софийските улици и входовете за метрото, но маркспутинизЪма по тази линия в София не проби - французите се оказаха по-прости от нас.

    Отвращението на французите към тези вандали и неспособността на Макрон да се справи с тях урони имиджа му във Франция, а също така доведе до дестабилизация в страната в някакав степен и уронване престижа й пред света.  Такива простащини имаше и по времето на Де Гол, но той въведе забрана срещу тях с мотив, че Франция е изправена пред тоталитарна комунистическа опастност и се справи със заразата, внесена им и тогава от Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на света.

    Днес Макрон за да се издигне като най-авторитетен държавник в Европа и да прокара належащи във Франция реформи се нуждаеше от добър имидж в страната си и от авторитет в ЕС, но чрез проработката Жълти жилетки докато он да извряска, Путин му го натряска. В опит да подобри имиджа си Макрон направи редица макрогрешки като политик. Едната е позицията му спрямо Брекзит, а друга е стопирането на поканата към Македония и Албания за преговори за присъединяване към Е. С. Само на втората му грешка ще се спра. И Де Гол правеше грешки, а причината за тях е, че французите са болна нация. Той извади Франция от НАТО, после разбра, че това е глупост и ги върна в НАТО, но европейска столица стана Брюксел, а не Париж, както бе предвидено. Доста различо за Франция е това...

   В опит да покаже колко е важен Макрон за ЕС, той стопира предприсъединителния процес на Македония и Албания. Мотивите му – балканската простащина, в основата на която този път са изказванията на Каракачанът, „специалист” по македонските въпроси в България, водач на местна македонска партия, наактивирвана някога от Коминтерна, сега от Путин. Популистът Каракачанов е българската Льо Пен и играе на патриотично-националистични теми по подобие на Жириновски отец, а сега и на Жириновски син. Липсва само гълъбът, Светият дух в тази Тройца, и тя рожба нна Путин.  Към Съветския съюз била Македония готова за присъединяване, не към ЕС, твърди Каракачанът. Като заговори той срещу кръвните ни братя, македонците, градският кенеф ни мое му напълни устата. Това е подкрепа на линията на Путин, който се провали в усилията си да спре стремежа на Македония към Европа чрез Гърция. На тези простащини на Каракачанът се позова Макрон, запроституирвайки се с вещина с тях. Друг въпрос е кой наактивирва Каракачанът да е против Македония и защо никой у нас не се противопоставя срещу тези негови простащини, които външно не правят смисъл, но си имат заказчик от Кремъл и са много хитро замислени – да провалят пътя на Македонния към ЕС. В ЕС приемат държави, решили споровете със съседите си. За да вкара Македония в такъв казус президентът ни свика консултативен съвет, издигна несправедливи искания към Македония за етноса на Гоце Делчев. Какво ли не направиха македоннците, за да достигнат до ниво кандидати за ЕС, Макрон провали усилията им, косвено загатвайки за споровете на Македония със съседите им, измислени от Радев и Каракачанът. Ако бе умен Макрон трябваше  да разбере, че това са куркапани на Путин, които тези два недоправени наши политика заподмятаха преди сесията на ЕС с  надежда, да се ловне някой на тях. Голяма риба се ловна обаче, Макрон. А целта на Путин е да сее раздори между балканските държави и на тази основа той да се меси в работата им. Сърбия тук е негов стратегичести партньор по подобие на Сирия, на която той помогна да се „освободи”, същото може да стори и на Балканите.  

   И какво става сега на Балканите след простащината на Макрон? Путин веднага изпрати в Сърбия външния си министър Ларвов, македонските просръбски комунисти искат  ревизия или премахване на Договора от Преспа, вероятно ще поискат същото и с нас. Ще се завърнат на власт маркспутинците в Македония и целият процес, който бе изминат на Балканите, целящ изглагждане а противоречията между страните, Макрон го обрече на провал. Становището му не е формирано под натиск на Путин, това е невъзможно, то е резултат на слабоумие от негова страна, примесено с болезнено психическо състояние на мегаломания, гигантизъм.  

   Няма бъдеще този държавниик. А поляците – те наистинна се оказаха прави – французите са болна нация. И като разболяти си избраха болен да ги води, макар по време на изборната му кампания да нямаше такива симптоми.

   Лошото е, че този човек със сбъркана глава попречи на съседите ни, помогна на Путин да прокарва линията си на Балканите, основата на която е експоатация на Балканската простащина, сътворена от комунистическите режими тук след ВСВ, за да сее тук раздори, конфликти  и недоверие между държавите. Него това го устройва. Какво друго би могъл той да предложи на Балканите, различно от това в Сирия, в Чечня, в Украйна.... Или ракети?