МНОГО  ХУМОР  ИМА  ОКОЛО  НАС…

 

   Наскоро четох постинг, че около нас има много красота. В подкрепа на това твърдение в него имаше публикувани много красиви снимки. Аз съм чувствителен на тази тема – не само търся красотата край нас, но и мога да я откривам на места, към които малко хора поглеждат - в живата природа, която ни заобикаля, в това число цветята и жените, но и в неживата природа, напр. скалите, макар да не съм много съгласен, че скалите са нежива материя. Аз ги възприемам като жива материя,  при която процесите протичат много бавно, вероятно милиони години.

 

   Освен красота край нас, която не всеки забелязва, има и много хумор, наричан от служителите в съдебната система смешност. Те са професионално обременени и ползват словосъчетания, които понякога са дори дразнещи, но за мен са смешни, а освен това дават информация за професиите им. Преди много години един съдия от Русе – пълен нещастник!!! – се изкачи от с. Острец на х. Тъжа. Времето бе лошо, бях останал през деня на хижата. Първите думи, които той каза бяха, че пътят имал голяма стръмност. Поръча си бира, седна, и направи забележителното заключение, че наоколо имало… красивост. Доста хумор имаше в думите и поведението на този изперкал съдия, дошъл тук – където не му е мястото - да дири душевно равновесие.

   Още един хумор ще цитирам, поднесен от най-високо ниво за

ТЕЛЕзрителите. Като се започне от главния прокурор, чието изказване по случая „Гебрев”  възприех като опит да ме развесели – той дори ме  разсмя -  водевилът, подет от него, характеризиращ се с наситеност на смешността, продължава да буди в мен усмивка. Веселят ме и физономиите на водещите фигури по този водевила, подчертавам, че не ги слушам какво говорят. По протокол се изисква от тях те да са сериозни, но дали знаят, колко хумор излъчват ге към ТЕЛЕзрителите когато правят звуци по казуса и че глупостите, които говорят водят до сравнението им с пропаднали на изпит артисти сатирици.

   Много често аз откривам смещност при момичетата от всички възрасти – деца, момичета на 20, на 20 х 2, на 20 х 3 и дори повече. Затова ми помага и обстоятелството, че съм единственият мъж в рода ни - имам само сестри, братовчедки, лели, дъщери, внучки. На съветски език, където се появи феноменът ведьма, такъв като мен би трябвало да се превежда със словото гинековедь.

    В момента си спомням как в с. Кос попаднах на едни възрастни туркини, които имаха сили само да отидат до къщата си и да излезат да седнат пред нея ако има сянка, за нищо повече. Тези престарели жени, съсипани от тежката работа през целия си живот се събират на групички на сянка пред някоя къща и си говорят за отминалия живот. Минавайки покрай тях ги поздравих весело и вежливо, но не с „Колагеле”, което означава лека работа, а с „Мараба”, което означава здравейте. Исках да ги попитам може ли да се ползва училището в селото им, основно ремонтирано - като кукла, за хотел или хижа, или пък е дом за възрастни хора. Такива сгради тук, както и за домове за ненормални деца има доста по селата, което се явява поминък за хората. Като поздравих туркините, те се оживиха, но не се забрадиха както тези в планиината,  а отпериха поглед в мен. Накараха ме да седна при тях, не казвам помолиха ме, а накараха, след това една по една отидоха до дома си и ми донесоха разни неща -  прясно мляко със захар, бомбони лукчета, сирене, айрян, домашен хляб, коя каквото имаше в дома си.  Искат да стоя при тях и да си говорим. Живнаха престарелите туркини, очите им светнаха. Ситуацията беше много смешна, защото аз трябваше или да изям всичко или да взема със себе си това, което можеше да се носи в раницата ми, иначе за жените щеше да е обида. Най-смешното стана, когато жените станаха и тръгнаха с мен  да ми посочат пътя, по който да продължа, изминавайки стотина метри…

    Признавам обаче, вечерта, като си легнах да спя в колата ми стана мъчно за тях. Съсипани от тежката ралота, не можещи вече нищо да правят, едвам придвижвайкии се, те видяха чужд човек в селото, дошъл специално заради едно от светилищата около с. Врело и се оживиха. Спомням си и нещо, което казаха и никак не е смешно – дали следващия ден те пак ще са толкова…

    Един хумор от последно време:

    Една ненормална в блога, която всичко нормално и свястно я дразни образува нерви на доста блогърки. Най-големият й успех за сега е, че възмути с недостойниите си прояви една от тези свестни жени. Редно бе вместо възмущение реакцията да бъде вид хумор. Смешно е, имах и аз аналогичен случай, но с животно, чиято постъпка бе като тази на лошата жена. На вилата ни дойде пор. Аз го подгоних без всякакви намерения да го нараня. Той изпусна такава страховита миризма, която ме накара да се запитам след като го изгоних, защо така осмърдя парцела ни. Не получих отговор…

    Има и неосъществен хумор. Вецепрезиденткта ни наподобява детската героиня Пиги.  Защо вечер не я  показват да развесели децата с песен или танц, както прави героинята от детските филмчета Пиги? Още един пример:

    Ако въпреки детското предавене децата не искат за отидат да спят, защо не им покажат друга една артистка, Елена Йончева? Само от страх, да не им я появят отново не само ще отидат и ще се правят на заспали, но и дни след това няма да гледат детско от страх тоя ужас да го не покажат отново. Мноого хумор има в тези две жени, да не цитирам други.

   Има и по-сложен хумор, сега ще коментирам един такъв с много голяма доза смешност:

 

     Попаднах на постинг, в която една дама, доволна от съпруга си е написала много изискана статия за него, носеща елементи едновремнно на псалм, на химн и на апотеоз . Освен качествата, които той притежава/л/, тя го уподобява и на величествена нежива материя. Това се случва рядко, защото много малко жени са доволни от мъжете си. Като човек, комуто се налага да общува предимно с жени съм чувал какви ли не обиди по адрес на съпрузите им  какви ли не сравнения. Порди това възприех вдъхновението на съпругата пред съпруга й с доста хумор, който се мултиплицира от коментариите към статията й..

    В един от тях друга дама изказва хипотеза, че това вероятно е така и привежда мотив –съпругът е успял да задържи съпругата до себе си!?!

    След седмица навършвам 75, но още не съм научил правилата на „задържането”. Може би мъжа е ядро, каквато е земята, а жената обикаля около това ядро ведаж на 28 дни, но хипотетичната фикция на концепцията луната  да закражи около друго ядро може би остава. Може би има и други начини мъжът да успе да задържи женана до себе си, напр. тя като роди, той да поеме детето, даго отгледа, да го изучи, да му намери работа, да го задоми. За да може жената през това време да се занимавам не с битовости, а се нещо по-висше. Сигурно има и други опции - мъжът да се откаже от най-висшите за мъжете достижения - бирата, чалгата и сръбската скара и все да стои при жена си, да я обгрижва.

   В страната, в която живеят най-щастливите хора на света пък причината мъжъд да задържи жената до себе си е ватериална, тя е възпята в една съветска народна песен:

 

           Бабушка говорить деду, покупай меня „Победу”,

           Если не купиш „Победу” я уйду к другому деду!

 

   Този ми  постинг представлява закачка за мултиплициране на хумора, с който жените правят живота ни по-приятен. Мултипликацията му би трябвало да дойде от два потока. Единият - от едната дама, която независимо от другата да поясни какво трабвя да напарави съпругът, за да успе да задържи съпругата до себе си. Разбирам, че това е много трудно. „Победа” ли да й купи, детето й ли да отгледа или що? Другата дама, незаависими от нея трябва да направи аналогичен постинг, в който да опише подробности какво съпругът й прави, та така успешно я задържа до себе си.

    Другите хумори не притежават такава доза смешност. Чух, че в София имало ресторант, където предлагали зелена салата с руколи без кристалчета от новичок, а също и кафе без токсични вещества, ползвани при третирането на овощни дръвчета и зеленчуци. Ако някой отвори постинга ми и знае за този ресторант, нека ми посочи мястото му. Имам повод да го посетя.

                              

                                            Красотата ще спаси света!  

   

     

Много неща провокира в мен с постинга си, Коста, от шега и хумор към сериозни размисли.
Първо ще споделя своята визия по въпроса за съпрузите.
За мен взаимното уважение е основата, на която двама съпрузи могат да изградят успешна връзка помежду си. В днешния свят, уви, то често липсва. Не знам защо. Дали защото хората живеят предимно под стрес и този стрес избива на някъде, в негативни емоции и думи и дела...дали защото в психиката на двата пола има един особен елемент на антагонизъм към отсрещния пол и към всичко онова, което даденият пол не успява да разбере в срещуположния пол, и различията и неразбиранията пораждат сблъсъци и неспособност за "задържане"...в следствие на което и любовта охладнява. Мисля, че човек трябва да бъде много осъзнат и с много силно желание за 'задържане", което да надделее над различията и да предотврати разривите.
Може много да се дебатира по тази тема, предполагам за всеки е актуална и съществена.
Да, естеството на жената е да твори красота и да вдъхва в живота ведрост и вдъхновение, романтика и нежност.

А за блогерката, която не търпи нищо свястно и плюе по всички качествени хора, това е така, защото тя е загубила това си естество, изродила се е в неестествени състояния, и съответно не успява в себе си да открие нещо качествено, ако би открила, би била поне на нивото на стойностните хора, а тя е много, много надолу...
Сравнението с пора е уникално точно.
Нали ти цитираше мисълта на Хайтов, че ако попиташ лош човек защо върши лошотии, ще получиш отговор толкова, колкото от пора, защо смърди!

Да си изкарате прекрасно на празника ти пожелавам и още много вдъхновения и срещи с истински хора!

предизвикващо към размисъл. "Провокциите" ми обаче не са откриваеми за повечето хора така, както не всички виждат красотата около себе си.
Тезите в коментара към постинга ми са достойни да бъдат разгледани по-подробно в една отделна статия. Статията може да има и инструктивно /към мъжете/ заглавие и ще стане популярна.