52 ГОДИНИ СЛЕД НАЧАЛОТО НА  ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТАРСКА      

КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ – ОПИТ ЗА ЕДИН КУЛТУРЕН ПОСТИНГ

    Утре пътувам за Бабин зуб, чиито красоти на два пъти помествах в блога си. По този рид, започващ от вр.  Миджур е минавала границата между България и Сърбия до 1919 г. Красотите, които се разкриват от рида Бабин зуб са редки за целия Коджабалкан. Към България е принадлежала една огромна планинска област с пасища, по-големи от тези на Триглав или Равнец, а също долината на р. Височица, планината Видлич, част от една голяма територия с админиистративен  център гр. Пирот. Българският етнос, макар и посръбчен, си личи навсякъде тук, включително и по долината на р. Тимок. Кръвта вода не става. Разговарял съм със малкото останали хора по долината съседната на Тимок река, която води до Светиниколкия превал и после към с. Чупрене. Дедите им с каруци са откарвали към Чупрене и Белоградчик трайно обработено месо, кожи, вълна, сирене, които са разменяли в полето срещу зърно. Който е пътувал от гр. Кално през този превал за Белооградчик, знае какви трудности са преодолявали хората, пътувайски с волските си каруци по камъните на запазения и ползван до днес широк римски път.

    В такива моменти съм особено възприемчив към музиката. По програма КЛАСИКА излъчиха предаване с любимия ми артист, Давид Ойстрах, изпълняващ любимия ми цигулков концерт, този на Брамс.

   Аз съм доста консервативен по отношение на възприемане на новото, такъв съм и в областта на музиката. Там имам принципи, които са се утвържавали в мен почти 70 години и са непоклатими.  Имам си любими композитори, любими изпълнители, камерни състави. Изпълнения на любимите ми артисти са се забили в сърцето ми, остават там и когато бива изпълнявано същото произведение, те идват в съзнанието ми. Неволно сравнявам изпълнението им, слушам как се е променило разбирането за него. Не винаги възприемам промените с малко изключения. Макар на света всичко даа се променя, човекъът също, а също и възприемането му на това, което се случва около него и го формира като личност. В такива моменти се размислям и съзнавам колко важно място заема изкуството в живота на хората, как им въздейства и ги променя благородно. Изкуството е вечно! То е може би единственото, на което велики личности са отдали живота си, а тяхната духовна светлина ще озарява поколения след тях. Разбира се, не всичките еднакво…

   Прилагам линк с произдението което слушах днес, Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Брамс в изпълнение на Давид Ойстрах и диригент Ото Клемперер. Един запис, който ще бъде слушан винаги. 

   За Брамс на два пъти писах постинги, а също и за Давид Ойстрах, превърнал се в класика. Не казвам, че Брамс е най-великият композитор, а само че ми  любимият. Същото важи и за Ойстрах, за коготоо повтарям, че изпълненията са се превърнали в класика,  остават вечни. Артистите след него се учат от изпълненията му както композиторите от Симфония №39 на Моцарт и Симфониия №1 от Брамс.

   Днес е Денят на будителите. С този запис поздравявам нашите будители.