Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2017 23:37 - ЕДНА НЕСТАНДАРТНА РЕКЛАМА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 766 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 05.04.2017 00:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  ГОЛЯМО  ПРОЛЕТНО  ПРЕДЛАГАНЕ  НА  СВОГЕНСКИ  МОМИ

 

    В чипа на жената има заложено нещо много важно, което тя се стреми да постигне – да роди деца, да ги отгледа и възпита. Ако това не стане, тя търси други изяви за да запълни празното място в сърцето си, предвидено за обич към децата. Каквато и да бъде обаче тази изявява, не е същото.      

      Животът в последните години така се промени, че върху момичетата се стовари огромен проблем – те няма за кого да се омъжат, да си родят деца и така не могат да изпълнят Божията повеля, която споменах. Причините за този проблем с намирането на мъж за съпруг не са от сега, но те в последно време се мултиплицират и ще стават още по-сериозни за по-красивата и нежна половиинка на човечеството,  която се нуждае от обич, подкрепа и сигурност в трудния период на отглеждането на децата и възпитанието им, за да станат те достойни хора, а не пазарни боклуци, които нищо да не ценят и да не могат да правят, да не уважават родителите си, да станат зависими от чалгакултурата. Началото на тези проблеми е заложено у нас още от колективизацията по сталинския модел, станала възможна след подаряването на нащата страна от Чърчил на Сталин, за да я ограбва, който за целта я окупира и  наложи у нас техния начен на живот, наричан днес Голямата лъжа. Съветскят обществен строй, който биши наложен у нас откъсна хората от земята и стоката, отпрати ги по градовете, срина основата на страната, нейното село. Проблемите, които възникнаха в резултат на тази промяна са в основата на всичките ни беди днес, включително и този на момичетата, да не могат да си намерят съпруг. В това наследство от социализма момичетата излязоха по-съхранени от момчетата, заложеното в тях от Господа годините на Голямата лъжа не можаха да прекършат. Те продължават да искат да имат семейство, да имат деца, но това става все по-невъзможно.     

     Момчетата обаче не станаха мъже в смисъла на повелята Божия върху тях, те се изродиха. Една част от тях обърнаха резбата, други изобщо са без резба /най-убедителният пример е председателят на партията ДСБ/, такива нямат влечение нито към жени нито към мъже. Общото обаче за повечето млади мъже е нежеланието им да се трудят,  да поемат отговорност и да се грижат за жена, за деца, да са опора за семейството си в трудни моменти. Стана някаква поляризация при младите мъже – една част от тях да подтиснати, друга част пък са агресивни. Нормални останаха твърде малко. И пак стигам до най-големия проблем на България днес, който никой не споменава – 1000000 млади мъже в разплодна възраст, които нито  работят, нито търсят работа, деца не гледат, не творят блага, не плащат данъци, пишат се бизнесмении и живеят от далавери и различни видове престъпност – пълни паразити. Това е удар за страната  ни в икономически аспект, символ е на деградацията, този процес води до края на етноса ни. За 500 години Османската империя не нанесе такъв удар на страната ни, защото тя ограбваше хората, но не ги откъсна от средствата им за производство, а отнемането на собствеността на хората след Деветото и подмяната на ценностната им система с лъжливи науки увреди генно хората. Има и по-кратък израз, проми им мозъците.  И настана това,у което някои виждаме, други се правят, че го не виждат, а трети не могат да го капират и искат пък твърдата ръка.

 

   Ще приведа два примера на момичета, които се оплакват, че не могат да си намерят мъж, а желанието им да имат деца е много голямо.

   Тази зима доста походих по планина, като ползвах пътища, напавени от джипове на ловци бракониери и на дървари бракониери. Без тези пътища планината остава непроходиима. Известно е, че почти целият Перниик работи в София, същото важи и за околните села на София и малките градове. Този процес е особено видим когато до тези населени места има влак. Почти всички хора от Своге напр. пътуват до София, като от гарата се прехвърлят на метрото. Сутрешният влак идва препълнен с хора чак от Лакатник, те пък специализирани като охранители. С влака от София натам сутринта пък се прибират хората, работили тук нощна смяна. С такива пет момичета между 25 и 30 / по-точно е да кажа млади жени, но аз такива вече ги възприемам като деца/ пътувах до Своге. Влакът не бе пълен, момичетата отидоха напред във агона, върнаха се и влязоха в купето, в което бях аз. Работили през нощта някъде, но свежи, весели, енергични. И красиви, което не пропуснах да им кажа по косвен начин. Попитах ги, и децата им ли са красиви като тях. По отношене на красотата те не възразиха, но без да искам засегнах болна за тях тема. Те казаха, че нямат деца, макар много да искат, защото нямало за кого да се оженят. Въпреки всичкте им опити на свестен мъж, с когото да могат да живееят те не попадали. До Своге се пътува един час, всяка разказа, как се е отчаяла от момчето, с което мислела да заживее и да имат деца, ще преразкажа обаче това, което сподели най-голямата от тях, на почти 30 – тя си каза възрастта - а пък аз ще добавя, най-красивата от  петте.

    Тя, понеже е красива, тръгнала с най-красивото момче на Своге, с пет години по-малко от нея. Тази мома каза, че била богата – баща им  построил къща на два етажа за нея и за брат й, с две години по-малък. Брат й се оженил, имали две деца, съпругата му била чудесна. Братът работел също в София със заплата около 1500 лв, съпругата му в Своге със заплата 400 лв, защото не може да остави децата си и да пътува. Двете деца на брат й били нейната радост, тя също искала деца и предприела решителна стъпка. Приела красавецът да живее при нея, защото той почти веднага й казал, че иска да се ожени за нея. Заживял той при приятелката си на нейна издръжка. Тя става сутрин да пътува с ранния влак, но трябва да му приготви закуска той като стане, защото бил каппизен. И за обед трябва да е сготвила нещо. А този търтей /аз ползвам тази дума, не тя/ имал доста големи разходи, за които момичето му оставяло дневни пари – една бира от 2,50 лв., цигари от 7 лв, 6 пакетчета кафе 3 в 1 и литър мляко за тях. Сменял си дрехите всеки ден, по цял ден се къпел, момичето плащало по 300 лв. за ток. Следобед приятелят й спял, после излизал да изпият с негови приятели по бира или по кафе. За месец и половина изгорил дървата за цяла година. Изяждал и всичко, което майката и  бащата на момичето носели в къщи на нея и на брат й, защото те гледали две крави и прасе. От заплатата на момичето /между 1400 и 2000 лв./ взело нищо да не остава, наложило се да тегли от спестяванята си. Към задълженията й влизали и в неделя на обед да го води на рестоорант с колата си. И все казвал, че иска да се женят, с това настояване към нея идвла и майка му.  Дворът на къщата бил голям, брат й веднаж помолил приятелят на сестра си да му помогне нещо в граадината, но той казал,че докато не се ожени нама да им работи по двора.

   И така момата решила да изгони кандидатжениха, който за по-малко от година се поправил с 10 кг. Той обаче не иска да се маха, идва майка му да се задстъпва за него, такова добро момче нямало да намери.  Тогава се намесил и брат й, събрал още мъже, изхвърлии канидатжениха и предупредили в полицията, че ако се върне, лошо ще стане.

   Няма да мога да се оженя, вече одъртявам, кой ще ме вземе, няма да мога да си имам мои деца, ще помагам на брат си. С неговите деца, каза тя,  родът ни няма да се затрие. Съжалих момиичето…

   Голяма сладурана, ралотлива, прави всичко да има мъж, но не става. Не че съвсем не става – ако си вземе мъж и си го гледа и си роди дете и гледа и него, така може би става. Не посмях да направя това предложение, да не помисли момичето, че се подигравам с проблема й,  а аз бих сторил това от добро сърце, за да го разсмея малко Защото това, което говореше личи, че й беше голяма мъка.

 

   Втори подобен случай:

   Загубих се в планината, аз също се губя. Не, че съвсем се загубих, но не можех да хвана посоката, в която исках да отида. Все на пътеки към махала Редина излизах, излизах и накрая тръгнах към махалите й. Тръгнах със свито сърце, защото тук не бях идал от 5 години и щях да премина през Редина-център, където баби ми оказваха внимание, канейки ме на сланинка, на ракийка, на домашно млекце, на пресни яйца. Мина ми през ума, че тези баби са починали и тръгнах към къщите им със свито сърце. Когато наближих обаче къщите, в които те живееха, видях, че сградите са варосани, с поправени  покриви, а от едната излизаше глъч на весели хора. Влязох в отворената врата, от където излизаше шума, имаше някакъв празик. Две сестри на 73 и на 71, деца на бабата и дядото, които бяха починала почти в един ден и мъжете им бяха насядали на маса със селски деликатеси и греяна ракия. Бяха пийнали и весели. Аз се присаждам много лесно в такава компания, но времето ми е винаги малко, преходът ми днес се оформяше като 8-10 часов. Попитах къде е бабата с голямата крава с черната глава. Едииният от мъжете каза, че това е сестра му, която е починал, кравата продали, но хората още я гледат. Сестра му и мъжо й починАли буквално в един ден. Тогава двете сестри се заселили тук, гледат две кози и кокошки. От Своге се оказаха, живели и работели там и по София. Нови баби бяха сменили старите, и тези весели и разговорчиви като майка им и дугите две баби, които ме черпеха с бомбони лукчета. Сигурно сега са в деветия кръг на рая.

    Бабите обаче споделиха проблема си с мен - внучките им не могат да се оженят, а вече одъртели, станали на по 30. Внучките били на еднаква възраст и цял живот живели заедно, сега работели в София. Походят с некое момче, разделят се, после страдат, проходят с друго – па същото. Били много добри момичета, много красиви, много работливи, идвали тук да носят на бабите си разни неща, а от Своге до тук ако се вземе автобус до с. Лесков дол се прехвърля една планина за поне 3 часа. Останаа си моми внучките ни, това е най-голямата ни мъка на нас със сестра ми. Нема вече мъже за женене, продължи тя, днешните не стават за семейства. Колко момичЕта така изгорЕа…

   Измиислих вариант да ги развеселя бабите, но не посмях да го кажа, защото бяха много натъжени. Щях да им предложа, като днете внучки са толкова еднакви и са живели заедно цял живот, не могат ли да намерят един мъж за двете.

   Не посмях да си кажа предложението, защото на бъбите им беше много тъжно за внучките им и не занм дали биха разбрали хумора ми.

   Който има дъщеря/и/ със сигурност е запознат с този прблем, но и бащите със синове предполагам, че са запознатии с него, защото момчетата им не си палят много-много по идеята да се оженят. Такива бащи, с неженени синове като вемат да ми се оплакват, аз ги успокоявам лесно. Казвам им, че има и по-тежка алтернатива от тяхната – нека си представят, че сина им им доведе зет. Има такива случаи ии те стават все повече. Младите мъже с прогресивни виждания за живота се решават на тази стъпка, а в Америка има случаи, когато те сключват брак и дори си вземат и от някой дом дете Виждал съм такива в градината на Сан Франциско. А щом това в Амеерика става, значи че така ще стане навсякъде…

     Подобна реклама през 2011 г. написах в блога си за най-красивата туркиня, която съм виждал /от с. Илиненци/ и магията стана. От Белгия дойде много богат турчин и я отведе със себе си. Дано и тези седем момичета свогенски имат подобна съдба. Някой да ги хареса, да си имат семейство, деца. Щом толкова искат…

    




Гласувай:
8
0



1. ard - тъжно, но факт
06.04.2017 13:36
Винаги е имало и има мъже, които чеп за зеле не стават, лошото е когато едно момиче/жена попада или се привлича от такъв тип мъже.
Затова едно време възрастните са уреждали браковете, и не всичко е било по любов.

Но и сега не всичко е загубено за тези моми- те са още млади, като не намират в България, в Своге - могат да си опитат късмета на друго място.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7165163
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930