Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2016 21:29 - ОРЕХОВОТО ДЪРВО СЕ НУЖДАЕ ОТ СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 993 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 26.10.2016 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

       ОРЕХОВОТО ДЪРВО СЕ НУЖДАЕ ОТ СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ

 

    Най-ценното плодно дърво в България безспорно е орехът. Той расте бавно, набира мощ и прави различни видове корони. Аз харесвам най-много короната във вид на полусфера, на която най-големите клони, долните, са на височина около 2 м. над земята и под един такъв голям орех може да пладнува цяло стадо овце. Има обаче и орехи с други видове корони, напр. сфера, елипсоид, конус. Не само плодът на орехите е ценен, ценна е и дървесината им и дори корените им, от които се правя прикладите на калашниците в Казанлък. Най-красивите орехови дървета в живота си съм виждал по долината на р. Тунджа от Калофер до Казанлък. След 1989 г. те бяха изсечени от мутри, които изваждаха корените им със специални машини, много по-големи от тези, които изкореняват клека заради скипистите и ги продаваха на оръжейните заводи по Розоовата долина. За да бъдат възстановени тези орехови гори от двете страни на Тунджа трябва орехови издънки да бъдат засяти отново, да минат поне сто години и ако не се появи нова измет на някой нов „преход” да ги изсече, бедата ще бъде поправена. Тази е една от причините – изсичането на горите от мутри с чадър в парламента – да се повишава непрекъснато въглеродния двуокис в атмосферата.

   Орехите в България са стотици видове, а може би и хиляди. Те се разсаждат по естествен път от сойките и катериците. Известност като качестен плод имат само три вида от тях – Шейновския, Дряновския и Крънския, който е продълговат.  Ако се засади плод, дървото расте докато умре и става огромно. Ако се присади обаче хубав орех на дива издънка дървото не става много голямо, но пък и живътът му е по-кратък, до стотина години. Поговорката за ореха гласи: Орех се сади за внуците.

   Някога орехите са били засаждани до нивите и градините на хората, като преди да започнат да падат плодовете или да се обрули той, площта под него се почииства от трева и храсти. Един от най-крадените от циганите плод е именно орехът. Аз нося от планината от места със суров климат орехи и ги засаждам, но веднаж не намерих под ореха нито едно орехче. Слизах през с. Чупрене, което се разпуква по щевовете от романци /роми, мануши и цигани/. Срещнах и овчар близо до ореха, попитах защо орехът не е родил. Роди, каза той, но циганите събират плодовете под него като с магнит, нито един не остават и се бият кои цигани кой орех на някой човек да оберат. И хората са стигнали до там, че си секат орехите за дърва за огрев.

   Как се  подържа орехът с течение на годините?

   Придава му се корона, най-много с двама „братя”, аз предпочитам с водач. След това се оформят разклоненията но така, че човек да може да се изкачва удобно по него. Орехът не прави етажи, а на места растежните му пъпки пускат клони. Подбират се и се оставят клони на височина един разкрач. При достигане на определена височина, между 10 и 15 м. е желателно да се отреже върхът му, за да се разклони той и да расте на широко вместо на високо, защото става опасен – орехът е хлъзгав и от него се пада.

   Да не пропусна, най-подходящото място за ореха е хоризонтален насип, колкото по дълбок, толкова по-добре или насип на скат, но от източната или северната му страна. Това е необходимо за да разцъфти по-късно ореха, защото той е много чувствителен към слана, направо го скондапцва, както казват по високите места в Родопите. Ако орехът е в градина, той трябва да се подрязва за подмладяване и за плододаване, защото с годините сгъстява короната си. Трябва така да се подреже орехът, че в него да влиза слънце, да няма надвесени едни над други клони, защото брулят пъпките си, а в сенките се въдят паразити и гъбни болести. С растежа на ореха обаче тези трудности се увеличават, защото няма как да се достигнат страничните клони и да се подрежат. Най-непрятните клонки на ореха, които трябва да се премахнат са тези, които растат от клона надолу. Те изсъхват и преча та живите клони. Клоните на ореха трабва да се режат така, че са остават в една равнина, над тях да влиза слънце, под тях да не правят сянка на по-долните клони. Аз от три години бях изоставил ореха си от към резитба, защото стана много голям и клони по него станаха недостъпни. Той обаче започна да ражда все по-малко и ето аз какво направих:

   Модернизирах една двойна стълба, която удължих до 480 см, като я стабилизирх, разширих, подсилих, горе си напавих място да се държа. Друга единична стълба си направих с дължина 550 см., но и още една – лека желязна стълба 170 см, която се закача за клон. В долната си част обаче трябва да има къде да се опре. Мисля, че да си направи и ползва такава нестандартна екипировка, един нормален човек не би могъл. С тази техника обаче получих достъп към 90% от местата, които без нея оставаха недостъпни, но имам идеи за подобряването й. Трудно беше /и опасно!/,но нали някога и ние сме живеели по дърветата, имам нещо останало от онова време. Ходенето ми по планините на България също подкрепя тази теза. Не ми отива много вече тази дейност, но се справих. Очаквам следващата година оръхът да ми се отблагодари както и най-голямата ми ябълка – още едно огромно дърво -  която с помощта на стълби, поставени вътре в короната й успях миналата година да подрежа и тази годиина тя ме дари с 500 кг. плодове. Не е много радващо това, защото трябва да се оберат и разнесат тук и там, работата е много.

 

   Заключение:

   През дългите ми години работа като професор в Центъра, където бях ръководител на Катедра „Култура” , замествах приятели професори /водкаджии!!!/ от Катедра „Селскохозяйственая” за да не ги уволнят, защото те бяха алкохолизирани пропойци. Поради това ми се налагаше като деполитизиран и неводкаджия да водя подготовката на бъдещите оперативни работници, които готвехме за работа по колхозите. При подготовката на лекциите им придобих тези познания и без никакъв проблем работех с оперативните работници в цялата палитра на тази специалност.

    По-добре да си призная, отколкото недоброжелатели да ми подмятат разни пениси с надежда да се ловна на някой от тях…

    Читайте, завидуйте, написа някога Майковский. 

  

 




Гласувай:
2
0



1. sande - Орех се сади за внуците.
27.10.2016 12:29
Велико дърво! Символ на неумиращия живот.

Нищо не иска, а се отблагодарява щедро и признателно.

Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5856184
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930