НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПОДРЕЖДАТ ПО НОВ НАЧИН СВЕТА
Тези дни направих две промени в дома ни. Първата бе разкрасяване на пространството около камината ни /декоративна печка „Прити”/ с подходящи по цвят плочки, като ги завърших с фриз, наподобяваш нотопис. Не е кич, красиво стана и то много. Втората промяна бе на холната ни врата, която се изкриви. Многократно съм я изправял на специална за целта преса, след месеци изкривяването отново започваше. Спасението бе да премахна тази врата, която ми ходеше по нервите. И купих една чехска, ама една истинска врата за 189 лв. Вратата е обръщаема, има первази, които влизат в касата на вратата и се нагаждат по дебелината на зида. Самата каса за дебелината на зида също има няколко размера. Вратата обаче как е направена! Тя се състои от пет пласта, като вънншните са от дървесни влакна. После следват два слоя с черни елементи, не ги разбрах какви са и в средата има дървен слой, служещ за рамка на стъклото. Фигурите на това стъкло се образуват от външния слой на вратата и са много, много видове. Към вратата има панти, красива брава, комплект винтове, инстукция за монтаж. До тук всичко като реклама върви за неспециалистите в областта Строителство, но да се монтира такава врата никак не е лесно. За монтажа й трябва тя да бъде сглолбена в комплект, да се направят клинчета за да се стабилизира вратата към зида, да се хоризонтира и вертикализира и всичко това да се укрепи с разпорки, като за целта техниците имат подходящи за всеки размер преси. Последният етап е залепване със строителна пяна. Това може да бъде направено само от техници към фирмата струва колкото вратата. И освен това има недостатъци – нищо след монтажа не може да се промени, дорегулира. А целиятт комплект врата е и доста тежък.
Замислих се върху технологията, как да стане тя за един човек и я измислих. Напправих вътрешна каса в зида с размерите на касата на вратата, но и с възможности за промяна на размерите ако се наложи. След това вертикализирах и хоризонтирах касата, частта която държи вратата закрепих с винтове към вътрешната каса. После монтирах вратата, на която предварително бях монтирал пантите. Следващата операция бе напасване на ъглите на вратата горе и долу по частта срещу бравата, като междините стаха части от милиметъра, след което фиксирах и тази част на касата. С фолио скирх местата на винтовете. Сега ако се наложи да се смени вратата, тази я свалям за пет минути, а по променливата вътрешна каса мога да промня светлия отвор в зида в плюс или минус.
Много разтърсващо бе когато поставих двете врати една до друга – едната си отива, .другата я замества. Таква високи технологи са приложени, че просто трудно ги поех. Пантите не се смазват, те имат специална пластмаса. Където има нутове и федери така са изрязани, че ръбовете им режат. Касата има възможност да се сглоби много плътно, като сглобките се оситуряват с винтове. Первазите могат са по-дълги и освен по дълбочина се напасват и по весичина. Страхотевица!
Замислих се, защото съм по професия инженер. Какви технологии имат в този завод чехите, за да направят такава врата. Чехите винаги са имали стремеж да се мерят с германците, защото са близо до тях, но са успяли да ги изпреварят до сега само в областта на стъклото. И неволно сравних тези високи технологии, които не са само от сферата на интериора, а навсякъде, с технологиите на изостаналите страни от типа с режими примати, с режими маймуни с ракети, или пък даръжавите-идиоти. Какво е мисленето на хората в една напреднала технологична държава и какво е в една от тези страни, нека вземем средната, държавата-примат, която нищо не може да произведе освен да добива и продава прородни ресурси. Могат ли тези хора да мислят както хората в страните с високи технологии, могат ли да живеят заедно северо- и южнокорейци, руснаци и германци? Мисленето, обусловено от начина им на живот, от навлизаните на новите, наречени високи технологии в живота им ги прави несъвпоставими с тези, които вместо да се развиват дрънкат ракети. А ножицата между тях ще се разтваря още и още, едните ще вървят все по-напред, другите са обречени.
Почти седмица монтирах вратата, защоото доформях светлия отвор в зида, закрепвах клепета, правих вътрешна каса, имаше доста работи.
И както винаги до сега през годините, които се заниимавах със строителство разбира се, слушах музика. Понеже не ценя Кондю слушах програмите на Мецо и Класик ФМ, които излъчват хубава музика, но това, което най-много ме впечатли бе Немският реквием на Брамс. Него го въртяха няколко пъти, като първият път преустанових работата си и го изслушах целия. След това когато го повтаряха работех и слушах. Понеже това е любимото ми музикално произведение, две думи за него:
През 1865 г. умира майкаата на Брамс, Кристиана. Брамс е във Виена, роднините му са в Хамбург. Докато Брамс получи съобщението, докато отиде до Хамбург, майка му вече е погребана. Под могилката пръст са останали нейната обич към него, самоотрежеността й да го научи на труд и на добродетели, тук остава и неговото детство. Без единият от родителите си Брамс е вече друг, той се разделя с младостта.
При това посещение в Хамбург у него се възвръща идеята му от 1856 г. да напише Реквием, както той е мислел да стори това за духовния си отец Роберт Шуман. Сега обаче за майка си той ще го стори. И ето какво велико нещо се рпажда на света.
Брамс е евагелски християнин, той замисля нещо уникално. Реквием се пише за починалите, той има установен текс на латински език. Реквиемът са Брамс е съвсем различен, той е отправен към живите, да живеят смислено, животът им да има цел. Неговият Реквием наподобява оратария. Текстът той взема от Библията, която е познавал много добре, текстът е на немски език по превода на Мартин Лутер. Работата над Реквиема напредва, камарата от написани страници расте. Партитурата е така обемна, защото освен за симфоничен оркестър в случая има и хор, има солист балитон, а впоследствие Брамс пише още една част, Четвъртата, която се изпълнява от сопран. Това сторва Брамс след първото му изпълнение и Реквиемът му вече се състои от седем части.
След три години работа Реквиемън е завършен. Той бива изпълнен в град Бремен пред най-близките хора на Брамс, между които баща му и Клара Шуман. От тук Реквиемът тръгва по Европа, а после по света /и да се превърне в моето любимо музикално произведение/.
С този Реквием свършват младежките години на Брамс, той е вече мъж на 35 години. Следват неговите зрели творби, но и в младежките си години неговите творби съвсем не са младежки посочвам Третата му соната за пиано, Първата му соната за Виолончело и пиано, Квинтетът във фа-минор. Тази творба е най-значителната в творчеството на Брамс и тя се превръща в символ не само на неговия образ и творчество, но и на немеца въобще. Брамс е истинският германец от своето време, няма да посочвам грешката, която се прави когато музиколозите предпочитат друг един германец. Този е!!!
За музиката на Реквиема е спомена съвсем накратко, защото тя е много сложна. Имама любима фуга в Шестата част, Седмата част слушам с преклонена глава.
Реквиемът се състои от седем части:
Част 1. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Текстъът е взет от Еванглието по Матей 5:4, Псалм 126:5 и отново по Евангелието на Матей 5:4.
Част 2. Всяка твар е като трева.
Текстът е взет от Писмото на Апостол Петър 1:24, Писмото на Апостол Яков 5:7, Писмото на Апостол Петър 1:25 и Пророк Исая 35:10.
Част 3. Научи ме, Господи.
Текстът е взет от Псалм 39:4, 39:5-6 и 39:7, Премъдрост Соломонова 3:1.
Част 4. Колко мили са Твоите обиталища.
Текстът е взет от Псалм 84:1, 2 и 4.
Част 5. Така и Вие сега имате скръб.
Текстът е взет от Исая 66:13 и Премъдрост Сирахова 51:27.
Част 6. Защото тук нямаме постоянен град.
Текстът е взет от Посланията на Апостол Павел до евреите 13:14, до коринтяните І 15:51-52, І 15:54 и от Откровенията 4:11.
Част 7. Блажени от сега нататък мъртвите.
Текстът е взет от Откровенията 14:13.
На които обечат Брамс погжелавам когато имат време само за Реквиема да го изслушат с библията в ръце.
Ако искат и ако умеят, могат и да са сменят една-две врати в дома си. Страхотна комбинация, няма що.
Забележка: Ако съм допуснал грешка в цитатите от Библията прилагам оригиналния текст:
Johannes Brahms
Ein Deutsches Requiem
nach Worten der heiligen Schrift, op. 45
I.
[Ziemlich langsam und mit Ausdruck. F-Dur, C]
Selig sind, die da Leid tragen,
denn sie sollen getrцstet werden.
(Matthдus 5,4)
Die mit Trдnen sдen,
werden mit Freuden ernten.
Sie gehen hin und weinen
und tragen edlen Samen,
und kommen mit Freuden
und bringen ihre Garben.
(Psalm 126,5.6.)
II.
[Langsam, marschmдЯig, b-Moll, 3/4]
Denn alles Fleisch, es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit des Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.
(1. Petrus 1, 24)
[Etwas bewegter. Ges-Dur, 3/4]
So seid nun geduldig, liebe Brьder,
bis auf die Zukunft des Herrn.
Siehe, ein Ackermann wartet
[23]
auf die kцstliche Frucht der Erde
und ist geduldig darьber,
bis er empfahe den Morgenregen und Abendregen.
So seid geduldig.
(Jakobus 5, 7)
[Tempo I. b-Moll, 3/4]
Denn alles Fleisch, es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit des Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.
[Un poco sostenuto. B-Dur, C]
Aber des Herren Wort bleibet in Ewigkeit.
(1. Petrus 1, 24. 25)
[Allegro non troppo, B-Dur, C]
Die Erlцseten des Herrn werden wiederkommen,
und gen Zion kommen mit Jauchzen;
Freude, ewige Freude,
wird ьber ihrem Haupte sein;
Freude und Wonne werden sie ergreifen,
und Schmerz und Seufzen wird weg mьssen.
(Jesaja 35, 10)
III.
[Andante moderato, d-Moll. C]
Herr, lehre doch mich,
daЯ ein Ende mit mir haben muЯ.
und mein Leben ein Ziel hat,
und ich davon muЯ.
Siehe, meine Tage sind
einer Hand breit vor Dir,
und mein Leben ist wie nichts vor Dir.
[24]
[(Andante moderato. d-Moll) 3/2]
Ach wie gar nichts sind alle Menschen,
die doch so sicher leben.
Sie gehen daher wie ein Schemen
und machen ihnen viel vergebliche Unruhe;
sie sammeln und wissen nicht,
wer es kriegen wird.
Nun Herr, wes soll ich mich trцsten?
[(Andante moderato.) D-Dur (3/2)]
Ich hoffe auf Dich.
(Psalm 39, 5-8)
[(Andante moderato.) d-Moll, C]
Der Gerechten Seelen sind in Gottes Hand
und keine Qual rьhret sie an.
(Weisheit Salomos 3, 1)
IV.
[MдЯig bewegt. Es-Dur, 3/4]
Wie lieblich sind Deine Wohnungen,
Herr Zebaoth!
Meine Seele verlanget und sehnet sich
nach den Vorhцfen des Herrn;
Mein Leib und Seele freuen sich
in dem lebendigen Gott.
Wohl denen, die in Deinem Hause wohnen,
die loben Dich immerdar.
(Psalm 84, 2.3.5)
V.
[Langsam. G-Dur, C]
Ihr habt nun Traurigkeit;
aber ich will euch wiedersehen,
und euer Herz soll sich freuen,
[25]
und eure Freude soll niemand von euch nehmen.
(Johannes 16, 22)
Ich will euch trцsten,
wie einen seine Mutter trцstet.
(Jesaja 66, 13)
Sehet mich an: Ich habe eine kleine Zeit
Mьhe und Arbeit gehabt
und habe groЯen Trost gefunden.
(Jesus Sirach 51, 35)
VI.
[Andante. c-Moll, C]
Denn wir haben hie keine bleibende Statt,
sondern die zukьnftige suchen wir.
(Hebrдer 13, 14)
Siehe, ich sage Euch ein Geheimnis:
Wir werden nicht alle entschlafen,
wir werden aber alle verwandelt werden;
und dasselbige plцtzlich in einem Augenblick,
zu der Zeit der letzten Posaune.
[Vivace. c-Moll, 3/4]
Denn es wird die Posaune schallen
und die Toten werden auferstehen unverweslich;
und wir werden verwandelt werden.
Dann wird erfьllet werden das Wort,
das geschrieben steht.
Der Tod ist verschlungen in den Sieg.
Tod, wo ist dein Stachel?
Hцlle, wo ist dein Sieg?
(1 Korinther 15, 51.52.54.55.)
[26]
[Allegro. C-Dur, C]
Herr, Du bist wьrdig
zu nehmen Preis und Ehre und Kraft,
denn Du hast alle Dinge erschaffen,
und durch Deinen Willen haben sie das Wesen
und sind geschaffen.
(Offenbarung Johannis 4, 11)
VII.
[Feierlich. F-Dur, C]
Selig sind die Toten,
die in dem Herrn sterben,
von nun an.
Ja, der Geist spricht,
daЯ sie ruhen von ihrer Arbeit;
denn ihre Werke folgen ihnen nach.
(Offenbarung Johannis 14, 13)
Любимият ми композитор
.jpg)
