Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2014 10:46 - СРЕДНО СТАТИСТИЧЕСКИ НЕ СМЕ ЧАК ТОЛКОВА ЗЛЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 1427 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 25.11.2014 20:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СРЕДНО  СТАТИСТИЧЕСКИ  НЕ  СМЕ  ЧАК  ТОЛКОВА  ЗЛЕ

 

    Ще посетя Големия каньон в САЩ и реших да се запозная с възможностите на новия си фотоапарат Fuji finepix S 8200. За целта направих импровизирана разходка по Големата планина. От Големата планина - на Големия каньон, звучи като от Дойкинци до Лос Анжелес, смешно е. Прверих на компютъра резолюциите на снимките при различните формати на кадъра – от 1:1 до 16 : 9, но и при различни стойности на оптичното увеличение. Резолюцията се оказа най-силна при формат 4 : 3, почти 8 мВ. В природата сега много цветове няма, нямаше и слънце, но експериментът ми бе успешен – играчката е страхотна! На всичкото отгоре тя притежава и диоптърен коректор на визьора.

    Разминах се с една върхова снимка, за която не ми достигнаха две секунди. Бях залегнал под едно паднало дърво за да снимам интересна гъба и под него в неудобната позиция чувам приближаващи се към мен и усилващи се звуци ха-ха-ха-ха… с интервал по около половин секунда. Така диша кучето, когато прегрее и с изплезен език учестява дишането си за да регулира телесната си температура. В първия момент си помислих: Вълк! Огледах се в страни, хахахането достигна максимума си и се задържа така, около мен нищо няма. Притеснен все още от евентуална среща с вълк погледнах нагоре и видях на 2-3 метра над мен голям орел, с размах на крилете колкото ръцете ми, който махна два пъти с крила и мина над гората, изпод която вече не можех да го снимам. Фотоапарътът ми бе в ръцете ми, включен, но мислейки, че до мен има вълк не ми бе до снимки. Така моментът ми убягна. До същото това място преди няколко години през зимата две лисици се оправяха, но докато си извадя фотоапарата и го включа те изчезнаха в гората. Този път пък прекъснах една лисица, която пиеше вода от локва на пътеката.

    Този номер с орлите го знам. Ако искам да привлека някой, лягам по гръб неподвижно. Ако в района има орел, той започва да кръжи над мен, разглеждайки ме с мощния зуум на очите си и започва да се спуска внимателно. В момента, когато се размърдам, той изчезва. Днес случаят бе същият – залегнал под дървото, орелът ме е помислил за умрял, но го изненадах неприятно. Най-много орли съм виждал на Рила, на Триглав, а на Врачанската планина и в Източните Родопи - египетски лешояди.

   Докато преминавах през с. Войняговци се замислих за друго – не сме час толкова бедни, ако се погледне слредно статистически. При влизането в селото в дясно преди десетина години се пръкна мутробарок, стойността на сградата и на оградите на който може да е колкото стойността поне на половината къщи в селото. То са бели дувари, червени керемиди, врати за лимузините, през които могат да влизат тирове. Той бе първият, но повлече крак. В горната част на селото се появиха още два мутробарока, които селяните наричат банкерските. Били на българи, банкери във Виена. Единият е изпълнен в местен балканджийси стил – градеж с камъни и покрити дървени масивни врати, през които могат да преминават камиони. Къщата е много голяма и много скъпа – средновековна каменна крепост. Хиляди куб. м. камъни са вложени в този строеж, но не са дялани, както на мутробарока под Бялата вода на Витоша, а само с направени лица. Има къща за охраната и втора, вероятно за прислугата.

     Тези два войняговски мутраобарока обаче са нищо  в сравнение с пръкнатият срещу каменния мутробарок замък. Известен е Белият дом – вилата на съдията Пенгезов преди Панчарево, която е копие на Белия дом, в който живее Обама, но този е по-голям. Белият дом обаче е копие на изпълнена вече сграда, а този мутробарок е уникален. Той има безброй бели колони, а вероятно прозорците му са 999. И той има две къщи на входа, едната за охраната, другата не мога да се досетя за какво. Селяните от Войняговци имат тук няколко сигурни работни места – за охраната, която е денонощна, а вечер покрай оградите се извърщвал обход. Другите работни места са за прислугата и работниците, които подържат този имот. Колко е персоналът, не казват, но аз пресмятам по двама души на денонощна охрана, което означава 6-9 души на щат, поне пет работника по подръжката, в която влизат градини, тераси, покриви, дувари. Вероятно има и интендант, който управлява тези процеси.  Колко ли е данъкът на този имот, чиято данъчна оценка вероятно е по-висока от стойностите на всички имоти в с. Войняговци, Софийско.

   Сега расте и четвърти мутробарок. По-нагоре в боровата гора през лятото се разчисти петно да строеж, ама един истински строеж. Отсечените борове баха изправени и допряни плътно, за да играят роля на 4-5 метрова ограда. И зад оградата се почна Четвъртият войняговски мутробарок. Този обаче като РЗП вероятно ще бъде колкото останалите три. Строителните технологии тук са различни, те са същите, които ползват в Америка. Всичко се строи от дърво и желязни стабилизатори, отвън се облицова с ОСБ плоскости, после по специални технологии се топло и хидроизолира, облепва се и става флорентинска къща, венецианско къща, Версайски дворец или какъвто е поръчан от мутрата. Технологията на американските строежи навлезе дори в гората над Войняговци. Очаквам при Петия мутра да докара в някоя гора технологии за стоеж на небостъргач или направо на вертикален град като в Дубай.

    Една груба сметка показва, че тези тетири мутробарока струват поне четири пъти колкото всичките къщи в селото, но може да са и много повече. Средностатистически се получава, че хората в селото имат не по една, а по пет-шест къщи. Статистическият институт така пресмята жилищния фонд на страната.

   Нещо подобно е и с дереджето във КТБ. Имам позната мутра, която се провали, оти я фанаха, но тя е длъжна да има влог в мафиотската банака /КТБ/, който е само 6 лв. Държавата му ги гарантирва. Но пък Параванката има 80000000 лв.което за статистиката е извод, че тези двама бизнесмени имат влогове средно /статистически/ по 40000003 лв.

 

   Прилагам някои снимки, които вчера направих с новия ми фотоапарат. Те са пробни, не са тематични. Чаках хубаво време за тях, но метеУроложката предсказва все облаци и дъждове. Премиерата на Фуджито ще бъде далеч, далеч от тук. А хилядите снимки от най-див/н/ите кътчета предимно по непознатите български планини ще почакат доста преди да ги публикувам. Завъртя ме нов цикъл – гледане на бебе когато се наложи,





image



image



image



image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image


image






Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. minavamottuk - Да живее
21.11.2014 11:09
статистиката,повдига самочувствието...
цитирай
2. apostapostoloff - България НИКОГА не е била по- добре,
25.11.2014 19:18
а българите НИКОГА не са били по- богати! Крайно време и последният идиот да проумее това. Заебете най- сетне ролята на мъченика! Мъченици били тези дебели българи, които ядат и пият на поразия...
цитирай
3. planinitenabulgaria - Большое спасибо!
25.11.2014 20:12
apostapostoloff написа:
а българите НИКОГА не са били по- богати! Крайно време и последният идиот да проумее това. Заебете най- сетне ролята на мъченика! Мъченици били тези дебели българи, които ядат и пият на поразия...


Посылаю Вам приветы:

https://www.youtube.com/watch?v=pfLPnxSJigc
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256569
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930