Роберт Атанасов е поразил влечугото с карабина с оптически прицел

Роберт Атанасов

Най-агресивната от всички змии по света е черната мамба. Тя е и най-бързата, както и най-отровната в Африка. Не знам как се определя нивото на отровност, след като при ухапване и от кобра, и от мамба, времето, което ти остава на този свят, е няколко минути, а в много от случаите - секунди. Черната кобра атакува, като се навива подобно на пружина и се изстрелва към жертвата си. Ударът й може да се сравни с този от полицейска палка. Следва ухапването. Виждал съм черна мамба да се движи успоредно с джип с 40 километра в час. Просто нямаш шанс да я надбягаш. Дори и най-добрите атлети при идеални условия не могат да развият такава скорост.

Плюещата кобра първо изстрелва отровата към очите.

Тя може да порази

цел на 5 метра

с хирургическа точност, дори и в движение. След като е заслепен от силната болка, човекът лесно може да бъде доближен и ухапан. Това не се случва при всяка среща със змии, а само когато са раздразнени или изненадани. Змиите не желаят да се срещат с хора. Явно ние сме по-опасните от двата вида! А вероятно и по-злите.

Докато снимах стадо зебри на сафари, мой клиент стреля по нещо вдясно. Професионалният водач и останалите ми спътници инстинктивно прикриха очите си и се наведоха. Тъй като не видях по какво се стреля, предположих, че това е някакво агресивно нискостоящо животно. Възможностите бяха да е или леопард, или змия. Теренът не предполагаше да има леопард по това време на деня. Вероятно ставаше дума за змия. Бях единственият с очила в джипа, затова аз трябваше да реагирам. Пушката не беше в ръцете ми. Бях я оставил на раковете - извити куки в джипа. Върху тях се слага оръжието, докато се пътува, за да не се изморява ловецът. Грабнах карабината си с оптически прицел и потърсих с поглед какво ни заплашва. Видях плюещата кобра, успях бързо да стрелям и да я поразя, докато тя се готвеше да плюе отрова. Проблемът, когато се стреля с карабина от 3 до 5 метра, е, че куршумът минава много ниско. Тъй като разстоянието на монтажа, с който е закрепена оптиката към цевта, е 4-5 см. Ако диаметърът на змията е 5 сантиметра, то куршумът ще мине спокойно под нея. Така, стреляйки около влечугото, много ловци само ще го раздразнят повече, вместо да го убият. Затова при близките дистанции трябва да се стреля по-високо.

Имах близка среща и с друга кобра - огромна, около три метра дълга. Преминавахме в редица един след друг в саваната. Първи вървеше професионалният водач, втори - тракерът, трети - клиентът, който си беше платил, за да ловува, и четвърти - аз. Това беше единственият случай, в който слязох от колата без оръжие. Носех само видеокамерата си и успях да заснема този момент.

Змията мина между краката на тракера

и на ловеца. Тракерът отскочи встрани, а ловецът не можа да реагира. Без да виждам от какво той се притесни, отскочих в същата посока. Тогава кобрата мина съвсем бавно, надигна глава, погледна ни, пак легна и изчезна безшумно, без да ни напада. Явно срещата е била случайна и змията не ни е мислела лошото. Разминахме се без инцидент. После направихме възстановка на случката. Разстоянието между нейната глава и краката на ловеца се оказа около 40 сантиметра - напълно невъзможна ситуация да се реагира. А едно ухапване от кобра означава, че току-що си се запознал с "Господин 10 крачки". Защото точно 10 крачки можеш да направиш, преди да умреш.

Няма противоотрова, която да действа толкова бързо.

Не обичам змиите, въпреки че някои ги смятат за митични животни. Изпитвам страх от тях. Защото при тях не става въпрос на сила - едно малко боцване и с тебе е свършено. Ето защо си позволявам да ги стрелям от време на време.

Успях да видя тази година в Намибия също и черна мамба. Беше се увила на голямо дърво, под което минахме. Там тя крадеше яйцата на птички, които тревожно писукаха около нея. Точно те привлякоха вниманието ни върху нея. Без да слизам от джипа, стрелях с 9,3-милиметровата си карабина (от около 20 метра) и прекъснах черния "маркуч" по средата.

Поредният случай пак беше на сафари в Танзания - видях черна кобра. Тя е доста дебело влечуго и изглежда наистина страшно. Змията пропълзя по пресъхнало речно корито, по което се движехме. Помолих да спрат джипа.

"Къде отиваш? Нямаш ловна пушка!", каза нашият водач. Ловната пушка пръска снопове сачми, които много по-лесно могат да поразят змията. Аз му казах, че ще стрелям с карабина. Водачът възрази: "Никога няма да уцелиш с оптиката!" Последва изстрел и както змията си пълзеше, почти я прекъснах на две. Тя обаче не умря от това, а се обърна към мене и

отвори качулката си, готова да ме наплюе

Миг преди да изстреля отровата, главата й буквално се пулверизира от втория ми изстрел.

Змиите в Африка са реална опасност и винаги трябва да внимаваш къде стъпваш , къде сядаш и къде се хващаш. При изкачване по една висока вишка за наблюдение фотоапаратът ми се закачи и това наложи да спра да го оправя. Преди да подновя изкачването си, погледнах нагоре и изтръпнах - над главата си видях неподвижното тяло на змия. Едва се задържах. Бях готов да скоча от 10 метра. При по-внимателно взиране забелязах, че това е изкуствена - гумена змия, поставена там, за да плаши бабуините, които преди това системно са рушали вишката и са я използвали за тоалетна. Е, явно имаше ефект не само върху тях...

Африканска кухня

 Някои хора ядат змии с голямо удоволствие и кулинарна страст. Аз се въздържам от подобни експерименти. Има достатъчно вкусни животни, за да ям змийско месо. Ял съм от различни видове антилопи, защото съм ловувал почти всички, с изключение на тези от централната част на Африка. Ял съм също крокодилска опашка, слонски хобот и слонско сърце, стекове от кафърски бивол и какво ли още не. Всичко това става за ядене, а ако е приготвено както трябва, е направо деликатес. Но дивечовата африканска кухня ми е забавна само в първите пет дни от сафарито. След това получавам неистово желание да смачкам един сандвич от "Макдоналдс" или пилешки хапки от KFC - само да е нещо по-нормално, по-крехко.

ако пуснем черна мамба и гущер желатие в един празен басейн?

А какъв е този гущер?

Змиите са възможно най-гнусните твари.... Аз лично изпитвам ужас от тях... А африканците ги ядат по доста странен начин... като деликатес направо :)
Джеронимо...ти май бая обикаляш из Африка?

Просто видях статията и ми хареса!

Екзотично и много интересно. Този пост ми напомни за една от настолните ми книги от детството - Саваните на Кения. Поздрави за постинга (и за правописа, нещо, което все по-рядко се среща в нета)!

Можеш ли да ми обясниш, колко тъп трябва да си, за да ходиш по някви джунгли и да стреляш по змии ?