ЕДИНСТВЕНИЯТ АЛПИЙСКИ ПРЕХОД ПО РОДОПА
Родопа не е алпийска планина както Рила и Пирин, но в нея също има един алпийски участък – рид, където надморската височина никъде не пада под 2000 м. И в Рила и в Пирин има такива ридове или главни била, където надморскта височина, но при тях височината не пада под 2500 м. В Пирин има едно само изключение при седловината Превала преди Мозговишката /Винарската/ порта, където надморската рисочина е 2350 м.
Алпийският преход в Родопа започва от х. Перелик и свършва при х. Ледницата. Връх Перелик е най-високият родопски връх, почти 2200 м. н. в, който е възлов – от него започва на север рид между долината на р. Чепеларска от западната му страна и изворната област на р. Арда от източната му страна. Този огромен рид хората в Родопа наричат Следни Родопи, в учебниците по география обаче това понятие не съществува – там има Източни, Западни, Северни и Южни Родопи. Константин Канев в книгата си Миналото на с Момчиловци ползва точно това понятие. За тези, които обичат Родопа пояснявам, че тя се състои от пет части: Източна и Западна, Северна и Южна, която достига Бялото море при Александупулис, а също и един огромен дял, наричан Средни Родопи, от който на изток извира най-великата българска река, Арда.
Този алпийски преход по Родопа днес почти не се изминава, защото просто вече няма кой да ходи по планината, тя се посещава с коли. Ние някога, пък и сега, ходехме. Поколенито след нас предпочита „работата” с айфоните си. Междувременно се появиха нови екстри за туристите - услуга превозване с джип до определени забележителности на Родопите, къщи за гости, приготвящи храна собствено производство, сръбски скари с музика и плескавици, хотелчета, хотели, между които и такива с доста звезди. Чувал съм, че най-луксозният и скъп хотел по Девинско е този в с. Ягодина. Той е точно под Родопската Синаница, до която също пътуват джипове. А под с. Ягодина е Ягодинската пещера.
Маршрутът по рида започва от х. Перелик, но пътеката към върха вече е трудно откриваема и промушването през нея не е никак приятно. Има алтернативен път да се изкачат туристите по шосето до военната база на вр. Перелик, където от портала й в дясно има пътека покрай оградата, подържана от базата, защото по нея пазачите извършват обход на обекта. По тази пътека се достига един превал, след който пътят преминава високо-високо, докъдето взорът стига се виждат върхове. По-запознатите с планината ще различат Кайнадина, вр. Острец, трите върха, които някога се наричаха Широколъшки карлък, ридът Персенк, долината на р. Въча с Широката лъка и четирите махали над нея, един малък райски кът на планината, в който са разположени махалите Заевите, Гела, Стикъл и Солища. Виижда се и Смолян, а също и Космическата станция на Рожен и вр. Снежанка. Прекрасно е.
Ако се ползва шосето се достига до една прекрасна високопланинска ливада, на която някога имаше кошара. Строително разрешение дава възможност да се възстанови кошарата и на базата на него се строи в центъра на този рай една простащина, която докато я има ще загрозява тази красота. Не само там се строи, строи се и по-високо, близо до пътя, и там същата простащина, с която се съсипва природата.
Ще се отклоня за малко от темата:
По средата на шосето между Превала /Ешеккулак/ и х. Перелик се строи нещо за много-много-много милиони. Има строително разрешение за работилница. Вероятно подобни идиоти са издали разрешителното за подпорна стена хотел на морето.Сградата се строи с големи, бих казал огромни камъни, работа за строго специализирани майстори, които днес са дефицитни. Има три гаража, предполагам, че те са ралотилницата, но какво е всичко останало, по-здраво от византийските крепости, строени между ІV и VІІ век, не ми е ясно. Такъв мутробарок не съм виждал до сега. Пътят също се обгражда с такива големи камъни, които се пускат с кран и майсторите ги наместват. Бетонирани площадки, кабели за захранване, тръби за водопрповод и канал с всякакви размери, техника, колкото няма при строежа на магистралите, стотици ралотници. Не мисля, че това става с пари по линията на ЕФРР, няма кой да даде толкова много, а финансиращият трябва да е някой като Черепа, или пък руски олигарх.
Връщам се на маршрута към рида Перелик. Шосето достига портала на военното поделение, при който има пазач и каракачанки. От портала в дясно се излиза на превала по тясна обработена пътека заобикаляйки целия комплекс от сгради и съоръжения. Следва една наистина алпийска пътека.
Маршрутът преминава през обширни ливади, днес изоставени, през морени, непрекъснато има изкачване и слизане, като в последния участък от пътя изкачването преобладава. Изгледите навсякъде са смайващи от красота, а на мен ми напомнят преходите по тези места. Този преход е един от лбимите ми. Бил съм тук много пъти, познавам всичко, което се вижда при преминаването му. То са цветя, ливади, върхове на всички страни, дълбоки долини на притоци на Арда и долината на р. Въча.
Изкачването продължава, достига се до първия обгледен връх, в ляво от пътеката. Това връхче е наблюдателен пункт към прекрасния регион на с. Мугла, за което ще пиша специален постинг. От връхчето се вижда също Стената на Триград, ридът между реките Триградска и Кричим, който наподобява на Плана планина – горе разлат, в страни – ужасно стръмен.
Трите върха, известни в Широка лъска като Широколъшки карлък, под които са изброените четири махали както казах има три коти. Първата е най-ниската, а втората, която е най-обгледна е със знаме и маркировка – 2188 м. н. в, с 3 м. по-ниско от Перелик. Следващият връх обаче е по-висок, но е горист както Голмия Персенк и не е обгледен.
Широколъшкит карлък днес е наречен Орфей и се е сдобил с марморна плоча с данни: Името на върха, височината му и още нещо, май цвете.
Има модна тенденция името на Орфей да се ползва повече от допустимото, като има дори имена с органи на Орфей, напр. Орфеево сърце. Тази скала е наблизо, но има преминаване на границата на дорустимото относно името му. Нищо чудно някъде да се появи наименование на някой друг орган на Орфей и да се подчертае, че е негов. А орфееви пътеки колко има или пък заслони, че и хижа...
По този маршрут има много превали, по които животните са преминавали от с. Мегла към махалите над Широка лъка. Животни са се разменяли, за да дне се кръвосмесят, но същото е ставало и с хората, защото по селата всички се явяват роднини. Това добре, защото си помагат, но да се кръвосмесят не бива. Давам привер с граовци, чиято булка в повечето случаи е трънчанка.
Маршрутът започва да се снижава към един превал между Широката лъка и Мугла, където е хижа Ледницата. Наблизо е пещерата Ледницата, от която през лятото – през зимата не! – духа студен въздух. Чува се шум от много голяма река в по-ниската част на пещерата. Пускането на безвредна боя в тази река не се е оказало ефикасно да се разбере къде изтича тя, може да е и в Гърция.
Хижа Ледницата предлага прикрасни места за разходки. Те са доста дълги, а ако се ползва джип може да се направи програма за седмица или дори десет дни. Най-близо е пещерата Ледницата, но може да се посети и с. Мугла, пътят до което слиза през едно кътче от рая. Може да се отиде на Мугленските кайначета/извори/ чиято вода отива към Пампорово. Може да се отиде и на четирите махали, които посочих, на вр. Турлата, да се направи еднодневен преход по рида Перелик.
Има възможност да се нощува в хотелите и къщи за гости в махала Гела, от които хижата е отдалечена на 7 км, но ако се пътува с кола, тя трябва да е джип.
Гела, една от любимите ми махали в Родопа, вече изглежда тъжно. Хората, които живееха там вече починаха от старост, на местата на техните къщи се извисиха мутробароци, които пустеят. Това е съвсем нормално – мутраборците са на софиянци, те просто нямат работа тук, много е далеч. Тук изпраха откраднатото по време на банковия грабеж и по време на разбойническата приватизация. Кътчето обаче не е безвъзвратно унищожена, както стана в Банско, промените за десетките години, откакто познавам този регион са различни.
А ливадите, по които някога пасяха крави и хората казваха, ако ги няма кравите и нас няма да ни им, днес обрастват с ливаден бурен и тръни. Погледнати от висото, те са прекрасни, но съвсем скоро да се преминава през тях ще стане невъзможно. Прекрасен регион, устремил се и той към статута Ничия земя. С толкова милиони, хвърлени тук.
Същият този процес на неразумно инвестиране продължават и сега простаците - тези които окрадоха България по актуализиран сценарий – строят билдинги и офиссгради в големите градове или около тях, от които или мутрата собственик, който не неизвасет ще сечели нещо, или и те както мутробароците под Перелик, ще се певрънат в места за гнезденне на...селски лястовици.
Вместо тези инвестиции да се вложат за производство, да се разкрят работни места. А те – за хазарт, бизнесстради, билдинги и всякави други педерастии. Как не се оказаха тези пари в разумни хора, които да направят с тях нещо за страната, а в простаците и сега насдениките им, от които нищо не става. Какво ще спечели страната и хората в нея от строежа на един билдинг или друга простотия с пари от някоя офшорка, зад които не се знае кой стои.
Да можеха опростачените, тези дето днес викат вън мафията от изпълнителната власт и от прокуратурата, мутри вън и др. простащини, с които те са закърмени, за да са манипулируеми да се замислят по тези въпроси. Няма да се замислят, защото това е сложен процес, а те не са в състояние да различат сик от пармак. Както обучителите и вдъхновителите им, Трифонов, Манолова, Радев. И не само те.
