Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 22:36 - КЕМЕРЪТ – ЕДИН ОТ ПОХИТЕНИТЕ СИМВОЛИ НА РОДОПА – 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.07 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

               КЕМЕРЪТ – ЕДИН ОТ ПОХИТЕНИТЕ СИМВОЛИ НА РОДОПА – 2

 

    В този постинг ше опиша как се достига до Кемера, защото опциите са няколко. Започвам с първата, от местността Тешел, което преведено на български означава огнен вятър.

   Тешел е водосборна зона на доста реки, отправящи се към Въча и то доста големи – Шроколъшката, извираща под седловината Ешеккулак, която има многобройни притоци от Переликския дял, Мугленската, и тя идваща от високо изпод Перелик, Триградската, Чаирската, Дяволската, идваща от с. Борино, реката Кричим, както се нарича Въча в горното й течение. Тези реки са основните,  към има още десетки по-малки. От тези долини на реките само Широколъшката е населена с християнско неселение, цитирам махалите Заевите, Гела, Стикъл, Солища. Тези християнски села не са били включени към Тъмрашката република. От Тешел започва коларски  път, построен върху трасе на римски, което достига резервата Кастракли по долината на едноименна река. Там има Т-образно кръстовище, а хижа Орфей е само на километър нагоре. От Тешел до хижата пътят се изминава за около 4 часа. До Кемера имо още 3-4 часа път.

   Втората опция да се достигне до хижа Орфей е да се ползва туристическата пътека от с. Борино. Прехвърля се един рид и се слиза при кръстовището, което споменах. Този маршрут вече почти не се ползва, защото се построи асфалтов път, достигащ на километър до х. Орфей, а до нея продължава добре подържан макадамов път, годен за всякакви коли. По тази основна някога пътека от с. Борино до се върви 2 - 3 часа до х. Орфей.

   Третата опция е с кола да се мине покрай хотелите на с. Борино и от тях по тесен стръмен асфалтиран път да се прехвърли ридът, по който преминава и пешеходната пътека. Този път е доста стръмен и тесен, трябва да се внимава много, особено при спускането. Асфалтът свършва при Т-образното кръстовище, но нагоре покрай реката има всички условия да се достигне чак до т. н. Град на Весела Лечева, ще се върна на него.

   Асфалтовият път е направен по линията на ЕФРР, струва към 5000000 лв. Дилафът на почетния председател на ДПС,  Доган, в политиката е Карадайъ, родом от с. Борино - факт, умело ползван от тукашните феодали за лично обогатяване и инвестиции по линията на ЕФРР в региона. Благодарение на поста на дилафа на Доган тук се направи много, ще се върна на селото и феодала му в следващите ми постинги. Да не пропусна другия дилаф и съшевременно бушон на Догана в мафиотизЪма му, Дялан Пеевски.

   След това кръстовище нагоре към планината започват невероятни красоти. Такава прекрасна долина се среща рядко. Първите сгради са хижа Орфей и една грозна пристройка до нея, но след това какво става! В ранната пролет тук има само цветя, после става зелено, прекрасните ливади са оградени с гори от черен бор. В най-високата част на тази долина на височина около 1300 м. се вижда първият мутроград. Заграден, с красиви къщи, без да излъчва присъствие на хора в него. Но с пазач и много кучета каракачанки.  

   Долината обаче продължава на дясно, от където идва по-голямата река. Става все по-красиво. Вижда се земнонасипна стена на микроязовир, до който има прекрасни, изоставени и рушащи се сгради. Това е Градът на мафиотката Весела Лечева, съпруга на мафиота Манол Велев, когото Черепа гръмна, защото му беше конкурент в хазартния бизнес. Гръмването е станало в етап, когато къщите са били почти готови, работите по тях са спряни и те са станали собственост на банката. Сега са изоставени са и се рушат. Къщите са около микроязовира, една доста голяма водна площ с всякякви видове риба, заградена с гора от черен бор. Прекрасна местност! А каква гледка има надолу към долината, където лъкатуши реката! Красотата на това място е оценено и от кмета на Борино, баджанак на Карадайъта, който има там един жълт сарай, не съвсем до язовира. З останалите му два сарая в с. Чала ще стане дума, когато пиша за тракийското светилище на вр. Виденица. А на язовира мутра си е докарала метални тръби с голям диаметър, заварени за да не потъват, които ползва за кей.

    Да се върна малко назад по долината. На прекрасно място има груб строеж, по който работата е спряна поради липса на финанси. Това е една прекрасна като архигектура сграда, предвиждана за филиал на хотел Дейзи. Хората са на мнение, че тази фамилия не е свързана с Карадайъ и е постигнала всичко с работа по Европа. За съжаление довършителните работи са замразени, хотелите тук нямат посетители заради коронавируса. Дано тази сграда да бъде завършена, на прекрасно място е.

   При тази сграда, намираща се от дясно на долината, пътят за Кемера завива в ляво. Следват нови красоти, виждат се и останки от трасето на пътя, античен римски път. След продължително изкачване се достига до ново райско място, където не може да не се спреш. В центъра на меката гънка на огромната леко наклонена ливада има чудесна лека постройка от камък, дърво и ламарина. Започва спускане по „шосе”, доста дълго, което отвежда до долината на р. Катранджи дере. След резервата Кастракли, следва един огромен резерват, Джиневра, през която пътят преминава, за да навлезе и в трети резерват, Катранджи дере. Върви се доста покрай реката без да се прехвърля отново рид. По доста запазен римски път се достига до Кемера. Римският път е преминавал през реката без да се строи мост над нея, или пък такъв е имало и е паднал, защото мостът сега, наричан Кемерът, е правен по друга технология, по съвременна. Той е като предвестник на технология, с която са построени мостовете до с. Невестино над Струма и този до гр. Бяла над Янтра, които са още по здрави и красиви.

   По този маршрут от х. Орфей до Кемера се върви 3-4 часа.

 

   От х. Орфей започва и втори маршрут към Кемера – туристическа пътека. Вече преминаващите туристи по нея са малко, тя се изгубва, а и маркировката е недостатъчна. Тази пътека е много по-кратка от пътя. В началото се прехвърля рида, от другата страна на който е реката Катранджидере и при един мост се слива с шосето, което описах. Да се ползва тази пътека е възможно само от познаващи региона туристи, които знаят къде се намира Кемера. А то е ясно, след втория рид. Ако се тръгне по пътеката от посещаващи за първи път Кемера, загубването е сигурно.

   Приятен път! Посетете тези места, помогнете по този начин на бизнеса на местните хора, не нагушвайте тъпите гърци. Има и още една причина да сторите това – по тези места коронавируси няма.  



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369848
Постинги: 3160
Коментари: 8446
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31