Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05 21:51 - НЯКОЛКО ПРЕКРАСНИ ПРОЛЕТНИ МАРШРУТИ ОКОЛО СОФИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 175 Коментари: 1 Гласове:
9



 

НЯКОЛКО ПРЕКРАСНИ ПРОЛЕТНИ МАРШРУТИ ОКОЛО СОФИЯ

 

   По време на коронавируса по-рядко посещавам планината, като избирам по-близки дестинации. В този постинг ще посоча обаче четири прехода по старите пътища от селата към махалите, строени след Освобождението от трудоваците. Те вече са изгубили значението си като връзки с по-големите населени места, но красотата им остава. Някои от тях днес се ползват като туристически пътеки. Тези пътища са изградени по скатове в планината, които се огряват от слънце и поради това по тях най-рано се стопява снегът. Предназначенитето им е било различно – за животните към пасищата в планината, за придвижване с натоварени коне и трети -  за преминаване на тежкотоварен превоз – волски каруци. При пътищата за каруци наклонът не превишава определени граници и са настилани с камъни. Наименованието им е вЪрвища, по тях са преминавали някогашните тирове, каквито са били волските каруци с подсилена конструкция за превоз на особено тежки предмети. Винаги, поподайки в махала Губислав съм се чудел на силните волове и здрави каруци, изкачили в планината тези огромни камъни за къщите, а също и на майсторите, които са ги полагали в строежа. Такива вървища от Огойско и Ябланишко до Софийското поле има поне пет.

 

   Започвам с първия маршрут. Началото му е от с. Томпсън, ползва се вървище. Село Томпсън не го е имало до построяването на железницата, а махалите над него са били към мегакомплекса от махали Церецел. Името идва от дъбовата гора, цер. С наклон, позволяващ на накогашните „тирове” да ги изтеглят волските впрягове, пътят преминава покрай много махали, днес изгубили значението си и изоставени. Не красота, а вълшебств е този преход. Във всяка зАветни гънка на  планината, защитена от бурите и с извор има махала след райския кът. Нивите, накога обработвани, сега са се превърнали в ливади, които по това годишно време са покрити с цветя. Ливадите на мястото на изсечените гори си остават. Махаличките, някои с по една къща, се показват сред дърветата, други са изнесени извън гората на слънчево място. Пътят достига до билото на планината Косматица, наричана и Свогенска, като опциите за прибиране са доста – към Своге, по друг маршрут за Томпсън, към с. Дръмша или Свидня през най-високия връх на планината, към Царичина, към Кътина, и още доста възможности има. Движейки се горе по билото на рида Косматица – най-висаката част на Малата планина – наоколо ридовете и върховете приличат на развълнувано море. Тъга навява паметника под върха на убитата от гръм млада жена от една от церецелските махали.

 

   Втори преход ще опиша от с. Дупни връх /Дружево/ към гара Лакатник. За този преход ще отбележа, че на север от Лакатиник хората се определят като врачани, а тези по западния бряг на пролома биват наричани от „врачаните” турлаци. Запознатите с тази тема вероятно знаят за столицата на т. н. Турлашка република, Върбово, в която република според идеолозите на Белград живеели сърби, които били истинските турлаци.

  От Дружево се тръгва по римския път за Заножене, където има огромен оброчен кръст от червен камък. След преминавенето на първия голям понор с трите реки в него се завива към с. Губислав, като се преминава през още един голям понор. Преди да се появи тревата, понорите са целите в цветя. След достигане на най-висаката махала на Губислав – 1400 м. н. в. - по вървището се продължава към Лакатник. На юг се издига Понор планина, на север е Врачансският Балкан, който скоро се скрива. Отново много махали, всяка до обилен карстов извор и с изглед на юг, красивости, красивости,  красивости. Долу в ниското лъкатуши река Пробойница. Вижда се и символа на Понора, връх Булата. Това е една скала, наподобяваща жена със забрадка.

    Тук ще направя едно отклонение. Над най-високата махала на Губислав видях появил се през зимата понор. Имам снимката му в блога си, но имам и на други такива. Това се случва веднаж на хиляди години, аз станах свидетел на няколко такива явления!

     Характерното цвете за това време е ивичестият минзухар. Той не е изцяло лилав, а с бели, черни и виолетови ивици. Имам поместени снимко от него в блога ми, а също и на минзухар албинос. Не съм откъснал нито един цвят от това вълшебство.

     Показва се втора долина на река, тази на р. Петра. Пътеката преминава така, че и тази река се вижда понякога. Все повече се приближават лакатнишките скали, като пътеката слиза на мястото на вливането на реките Петра и Пробойница, идваща чак от Крушачкия връх.

 

   Трети преход с неповторима красота е този от с. Оплетня до х. Пършевица. Придвижването става по римски пътища покрай останки от сгради на римските стражи. По Врачанския Балкан римските пътища са като мрежа. Пътят е така направен, че от където и да минава, освен ако не е през буковата гора, го огрява слънце. Той е бил един от пътищата на селата от долината на р. Пробойница към Враца, но най-главният от тези пътища е бил от с. Губислав до връзката между Балкана и Врачанската планина -  седловината между селата Миланово и Вършец. Там пътят се разклонява и поема поне на 6 различни посоки. Преди много години по едно от тези разкрлонения при Старо село, някогашното място на с. Осиковица, днес Миланово, срещнах мечка. Не стана да се разправя с мен, а лежейки изрева на три пъти срещу мен.

   Цветята по този преход през пролетта са с всички възможни цеветове, не преобладават само жълтите. Тук има и ивичест минзухар, но в ниското. Няма най-важното обаче, хора, които да обитават тези места. Останали са изодтавените им къщи с обори в сградите на римските стражи. След отнемането на собстнеността на хората те се мигрирали във Враца или София. Така една хилядолетна страница от живота на хората бе затворена от двойния ни освободител, който съсипа остновата на страната ни, селото.

 

  Четвъртият преход, който препоръчвам е този от с. Ябланица до Софийското поле. До Ябланица се достига с влак до ж. п.  гара Реброво, където автобус прави връзка за селата Ябланица и Огоя. Маршрутите от Ябланица до Софийското поле са над 20, за волските каруци – вървищата – са 2. Едното достига Бухово, другото - Локорско. Живущите в Ябланица с партизаски корени и яташка закваска построиха още два пътя, които днес се ползват от мутродърварите за кражба на дърва и от мутроловците за избивене на дивеча. Те свързват Ябланица с Кремиковци и Сеславци.

   Препоръчвам прехода през рида Острец. През красоти, описани само в Библията се достига до рид, отделящ се в дясно, на който се вижда остър гол връх. Който се е изкачвал на този връх и се е оглеждал наоколо, това е Големата планина, той я е обикнал завинаги. Точно на този връх с жена ми видяхме цвете, облепено с плочи като на змей, като на върха последните две плочи бяха доста по големи и можеха да покриват жълтия звят на това уникално растение, запазвайки го от студ, слана, суша.

   Следва спускане към р. Елешница с няколко опции за прибиране към селата Бухово, Сеславци, Кремиковци, Локорско. Река Елешница е с една от най-красивите долини на Големия Балкан. По южния скат на планината има много пътеки, отвеждащи до самотни и групи от няколко къщи. Поляните около реката, пък и горе на рида, разделящ реките Ябланишка и Елешница са прекрасни. И  тук има ивичест минзухар. За жалост, тези терени са към Своге, а областта му със своите гори и красоти е придадено към ДПС. Що заменки, що сечи се извършиха там, но статуквато – Своге да бъде независима община от София област както Правец си останаха и от ДПС – задкулисието, дилафът на руската мафия в България – извърши много голяма сеч на горите и изкупи неизсечените. Въвеждам таг, Добърчин, където горите бяха изкупени от бушона на мафията ДПС, палестинеца Ашраф, лекат от тубдиспансера в Искрец и притежател на таксиметрова служба. Бушон, който ще изгърми ако се наложи. Но пък му подариха мутробарока с изглед към центъра на с. Искрец. Нещо като благодарността на времето към Валентина Терешкова, която за полет космический, получила от Хрущова гуй автоматический...

    Нищо чудно да получи и втори, еще большой, объемный и гибкий, защото заради нея Путин се сдоби с правото да бъде президент до 2036 г. Ако аз бях на неговото място, точно така щях да сторя, да й подаря най-скъпата играчка...

 Приятна разходка през пролетта около София, прекрасни места има. Скоро ще цъфне едно синьо доста едро цвете, много рядко, рачано Коте, защото е така пухкаво. Най-много го има над селата Войнеговци и Подгумер. А най-много цветя на квадратен метър, които съм виждал през живота си има по дъното на понора Орлова бара. Едни цъвтят и заспиват, веднага идват други на тяхно място и бързат, бързат, да дадат семена, защото след семица две ще останат  под тревата. А тревата тук расте, достига и метър, защото стадата ги няма. За тях напомнят само останките от една воденица, смилала тръните за храна на животните по време на суша и една мандра, която бе архитектурен паметник, цялата от дялан камък. Камъните от нея отидоха в някой мутробарок, като останаха само основите на мандрата от нормален камък. Мандрата бе голяма кокото прогимназия. Имаше прозорци с извити сводове, както са на църквите...Тази мадра е описана в книгата на искречанина Боян Балкански, беше архитектурен шедьовър. Кашкавалът й е бил изнасян във Франция, където е било търсено и мелнишкото вино.

   Били сме страна, били сме хора. До повторното ни освобождаване. От страната, към която си опитват отново да ни стремят хора с умствен потенциал като натовския генерал Радев,  като шоумена Слави, като интелектницата Манолова.

Имат шансове, защото си имат електорат в страната – опростачените и родените такива...

 





Гласувай:
9
0



1. bdenkov - Две безплатни предизвикателства за посещение към....
16.05 19:32
На север от София на разклона преди Бучин проход в ляво село Църклевци - Драгоманско и махала Маринковци в селото. Северно съседно от него село Шума - Годечко с махалите Вакарел, Крайще и Шума. В махала Рекище нямам роднини.
Село Цръклевци е от Вашата снимка с поникналите дървета в сградата на училището.
Втори марширут: От Орландовци до Кремиковци по - стария път. Как минава реката? Яташката закваска на Даалиите беше през къща от баба ми. Много добро мога да кажа за яташката закваска, като съседка. Аз съм роден 1976 год.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256637
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930