Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2020 21:02 - ЕДИН ПОГУБЕН ОТ КОМУНИЗъМА ЖИВОТ.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2322 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 17.02.2020 23:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
На светлата памет на приятеля ми турист Христо Сомлев, роден в село Голата глава:

ЕДИН ПОГУБЕН ОТ КОМУНИЗъМА ЖИВОТ, ПРОТЕКЪЛ ПО НЕНОРМАЛЕН НАЧИН, ЗАВЪРШИЛ ТЪЖНО...

  

    Имах един колега преди години, Христо Сомлев. Беше изключително интересна личност ,с много силно излъчване.  След разговор с хора, споделящ с тях личното си мнение по даден казус или служебен разговор, той винаги налагаше своето мнение. Беше ръководител на малък колектив от конструктори на нестандартни инструменти, думата му бе закон за тях. Конфликти нямаше никакви с тях, просто подчинените му го считаха за авторитет в областта в която той работеше - проектиране на нестандартни инструменти за производтвото на изделия преди 1989 г. - област, в която той нямаше никакво удостоверение, че е учил и придобил спициалност. С тази работа той продължи до провеждане на приватизацията, когато мутри – бушони на ДС - купиха предприятието с дъщерното към него ЗИЕНО в с. Церово. Те закриха предприятието, уволниха персонала и го закриха. Започнаха ремонт на сградата в с. Церово, която сега изглежда добре, но в нея не се прави нищо, чака препродажба на сладващата мутра може би, схема приложена с брикетната фабрика в с. Бов. Тя завърши със събарянето й и сдъвкване на бетониите колони от японски специализирани машини, които вадят скрап...

  Христо бе роден през 1934 г. в село Голата глАва. Това село е над с. Луково. От ж. п. спирката се вижда вр. Голата глАва, зад която се намира то. От върха извира една река – единствената река в Мургашкия дял на Балкана, която тече в обратната посока на другите, от запад на изток.  По някое време обаче долината й се извърта и също поема в посока запад, към реката Искър. На ската на тази река, който е с южно изложение има две махали, наречени на името на върха,  Долната Гола ГлАва и и Горната Гола глАва. Те са построени до изворите на реката, чието име ми е непознато. Тя се влива в р. Батулийска.

   Връх Голата глава е един от върховете с най-добра обгледност на Софийския Балкан, макар и висок само 900 м. Като се започе от Мургаш до Ком, после се виждат планините Руй, Рила и Витоша, Софийското поле и София. Любимото ми място за разглеждане тук е Ябланишкия и Огойския Балкан, Балканът е любимата ми планина на България.

    Зад върха на изток и малко под него са тези две махали. Те са разположени сред такава природна красота, че преминавайки по първото успоредно било на Балкана до Софийското поле, особено през пролетта, когато фиданките на селото са цъфнали, спирам и оставам да погледам към селото и върха, който е изключително красив. Има още един такъв връх наблизо, до колибата на баба Еленица, но този е по-обгледен.

   Най-близките точки на село Голата глАва до населени места са селата Луково и Батулия, еднакво отдалечени, но с денивелелция поне 500 м. под селото. До Софийското поле се върви /слиза!/ към 3 часа, като се достигат селата Подгумер или Курило.

   Типично село на планинци, живеещи високо в планината, откъснати на часове от населени места по ниското, в голяма част от годината – недостъпни. И ток нямаше по тези места до скоро.

    Живеят си Сомлеви от векове в този рай, появява се обаче първата трудност – партизани идват и им искат храна или ще ги застрелят. Започват да им дават, няма как. Успоредно с това започват и да крият храна, защото ще им вземат всичката. Последва нова стратегия на партизаните, които започват да им отмъкват различни животни, които заколват и изяждат. Въпреки това обаче Сомлеви са живеели без лишения от към храна, имали са всичко. Водела се е война, тук само са  чували за нея, дори са имали и полза – откарвайки с волската си каруца дърва на пазара в Курило, дървата са се продавали преди да достигнат до пазара, на пазара се е продавало всичко, свалено на гърба на кончетата – сирене, трайно месо, вълна и др.

   След 1944 г. започват да минават полицаи с празни коне да вземат от живущите в планината наряд. Претърсвали са всичко по къщите им и са вземали почти всичко, отвеждали са и животни за кланицата в София. Пак започват хората да крият храна, да не прибират животните си вечер от планината,  но полжението се влошава с всяка година защото следенето на хората в планината става непрестанно и ако хванат укриватели  – затвор, застрелване или в краен случай народен съд, защото си враг на народа. „А  в съда не птупват по рамото”. Годините стават все по-тежки, тук вече не е за живеене. Навсякъде полиция, доносници, тайни агенти, опастност от арест или застрелване на место.

   Имотът на Сомлеви е бил много голям, той включвал няколко стотици декара букова гора в изрядно състояние, която „народът” започва да сече за минни подпори и др. Не признава, че тя е частна и има крепостен акт за това. Сомлеви имат и стотиици декари пасища, но вече няма животни по тях, те келемясват. Животът тук замира, нещо трябва да се направи. То се случва по време на колективизацията. Идват представители на властта с полиция, с описвачи, прибират на хората крепостните актове, вземат им всичко, включително и каруците с воловете, конете, кравите,стадата с овце и кози, които свалят към Батулия, прибират им и прасетата, които откарват в кланицата.

   Минават обирджиите, хората остават с просешка тояга, без поминъка си, само в двора на къщата с по някорко кокошки и право при доказване на броя на семейството да получат разрешение за определен брой животни, напр. една крава и 10 кокошки. Храна – само за няолко дни, да се  купи такава – няма с какво, да се изкачи тя на гръб до горе съще не става.  Оставен на хората е и приказ – трябва да внасят наряд в Бтулия определени килограми зърно, месо и др. стоки или ще бъдат съдени от народния съд. С рЪце ли да рАботим земътъ като нямаме рало и волове се е считало обиден към властите въпрос, завършващ с арест.

    И така бащата вечерта отсича:

    Имаме малко пари, отивам в София да търся къща, след това напускаме селото. А къщата тук прекрасна, аз я знам, тя е в Горната махала. С голям двор с кошари, обори, сеновали, завити с кожи покриви за да раждат на топло козите на тази надморска височина.  Под стаите – обори, за да топлят животните къщата.

    Връща се бащата, купил къща на безценица, била на застреляни фашисти от ул. Цар Симеон. Предполагам, че са били черни фашисти, защото черните фашисти са избивани на место, без съд. Казал бащата, палиме тук всичко и изчезваме, защото ще ни върнат, нямаме разрешинелно да напуснем селото. Всички ревнали, не запалил той къщата, но и така след напускането й не дошли да я видят нито ведтаж. Днес прекрасната къща е рухнала...

   Зеселват се Сомлеви в София. Бащата – с технически умения, ведната си намерил работа, и синът дошъл в същия завод. Работил сато стругар, фрезист, матричар, всичко му се удавало, пък и яка балканска жилка. Като ученик всеки ден ходел по 4-5 часа до училище и обратно, закален. Парите малко, бащата се хванал с някакви приятели да поправя моникси – не знам какво представляват мониксите – и синът с него. Но срещу играчите на моникс – останка от фашизъма  - провели полицейска кампания и ги откарали в Белене, с тях и бащата на Христо, на Христо му се размивнало. А той вече 25 годишен. Такова досие му написали, че като го погледнат го връщат от предприятието, където той иска да рбаботи - имал е контакт с фашисти, с баща в Белене. Ужасно трудни моменти. Майка му, която се хваща в някакъв завод умира, сколо след това умира и сестра му. Баща му така и не се заавръща от Белене. Там е имало общи гробове, разравяни вечер от прасетата...

   Намерил  все пак Христо работа, потръгнало му, печелел добре, защото работел добре, започнал да дава акъл как да се правят инструментите, станал проектант в едно бюро за нестандартни инструменти и това се превърнало в негова професия. Образование по професията – никакаво,  а покрай него пълно с удостоени инженери заради това, че са били ятаци, партизани, рабфаци. Но той се бе наложил.

   Запознахме се през 1969 г. като туристи. Той бе голям турист, но посещааваше 95 % Пирина, при всеки възможен слчай, по-малко Рила и никаква друга планина. Покрай него се запознах с Никола Миронски и Живко Радучев. Христо имаше приятелка, едно момиче-мечта, Бистра, родена 1938 г. но изглежшдаше с 15 и повече години по-малка. Бижу! Тя искаше да имат деца, Христо не –този свят не е за живеене, да си ходим от него, казваше той. Да имат деца, значи да се мъчат и те и да ги тормозят идиоти като тях, по-добре да нямат. Години водиха този спор, разделиха се, така Бистра остана самотна, гледаше децата на сестра си в Овча Купел.

   Христо организираше екскурзии от предприятието, имаше връзки. Ленин ли се родил на този ден или умрял, в негова чест отивахме с дни със служебен авобус някъде, победата на 9. 09. посреащахме другаде, с нас идваше партиен лектор и т. н.

   Христо бе душата на компанията. Винаги носеше китара и пееше по цели нощи, но за целта трябваше да има червено вино. Не бе добър певец, но пък знаеше страшно много песни. Докато той пее, никой не си лягаше. Беше двуметръв мъж с тесни рамене, прегърбен, с широк таз и огромни крака. Беше добродушен и справедлив, мразеше комунизма, който бе разбил живота на семейството му, живяло в техния си пранински рай векове, причинявайки директно смъртта на баща му и индиректно на майка му и сестра му. Христо  живееше сам в къщата на ул. Симеон с  огромен покрит с камъни двор с постройки, граничещи със съседите за животни, за складове, за каруци, а горе една- две стаи бяха за живеене, през зимата – ледници.

 

  И новаа беля за Христо:

  Дойдоха негови далечни роднини от Италия с огромен Фиат, който се повреди и те му го оставиха – той е майстор , ще го поправи. Още като отиде да го регистрира го окошариха – как така ще ти подарят кола, с какво я заслужи, каква информация срещу България си дал, пиши. Следва кофата с мастилото, а Фиатът – в двора на полицията за претърсване. Мина тая простотия, но съмнения останаха. Явно Фиатът е бил в някакъв списък, защото пътувайки за Пирин са го спирали всички катаджии, които са го срещали. Последвал е и сигнал вероятно, че Фиатът вози дрога, взели му го и го нарязали в полициата да видят има ли нещо скрито в кухините. Задължили го да си го прибере, защото ще го окошарят. Донарязязъл го Христо, за да могатда го откарат, разминало му си. Аз съм виждал този Фиат. Когато работи ми се струва, че не гореше бензин, а въглища.

   Това, което остана обаче в душата му бе неверието, че в това общество не може да се живее, че деца не трабва да има, защото те само ще се мъчат. Така разби живота и на прекрасното момиче, Бистра, чиято мечта бе да има деца.

   Дойде демокрацията, мутра купи цеха на Христо, отново без работа, а работа никъде. А той няма и диплома. КарА я накак, мъчИ се, доживя до пенсионирането си, но стана жълт като платно. Казаха му, че сърърцето му трябва да се оперира или ще умре, той каза, че предпочита да умре, не му се живее повече. По планините не можеше вече да ходи, едвам ходеше по улиците, подкара велосипед. Жалка картина –огромен жълт мъж едва пази равновесие и пътува с велосипед, сърцето му всеки момент ще спре. Беше на дни до пенсия, когато го видях за последен път с велосипеда, значи годината е била 1994-а. Дни след това срещам Бистра, тя на 56, ама едно истинско гадже-миньонче. Питам я, как е Христо. Той почина, каза тя. Както спял, сърцето му спряло да работи. Съседите й се обадили, тя го намерила легнал на страни, но не жълт, а син и със затворени очи. В това виждам някакав символика – Христо не се приспособи към този начин на живот, който му натресе комунизма, който съсипа рода му, имотите им и ги пръсна по София. Затова си е останал със затворени очи, да го не погледне за последен път, умрял е на секундата мож би.

   Питам Бистра как е, тя отговори:

-       Е..баха ни майката, едвам сме живи, но може и да умрем!

   Родителите й имаха 4 дка земя съседна на банята в Овча купел. Извикали ги в Общината и ги попитали, как така имат тези 4 декара. Показали хората крепостен акт, казали, че там живеят вече няколко поколения много преди тази баня да я има. Там са и къщите им. Мутра обаче вади документ, че тя есобственик точно на този имот, завежда дело и го печели. Съдийката вярва на документите му  менте, не на крепостния акт, издаден преди един или няколко века. И ги гонят от парцела им, вземат и къщите им, а те нямат нищо друго. Бяха дали молба за обжалване на по-висша инстанция, не съм ги виждал от тогава.

   И с Бистра, както с Христо. Две жертви на комунизма, но не само те, а и роднините им и още един почти цял народ..

   Каква е съдбата на селото Голата ГлАва след 1989 г? Дойде мутра, купила обезселеното село от община Своге и загради всичко с бодлива тел. Дойдоха и камиони-трупчийки, кранове, дървоизвличащи машини Онежец. И почна една сеч на буките, нещо страшно. Камионите ги свличаха в Батулия, а хората казваха, че истинският собственик е някакъв дървен мафиот с прякор Белия Мерцедес. Сякоха, сякоха, но някой ги издаде или пък не са се отчели, изгониха ги. И днес необезпокояван, всеки турист отново може да достигне до това прекрасно кътче, мястото, където имаше две махали. Които комунизЪма затри. Тук повече никой няма да дойде да живее. Само туристи като мен, които  познават красотата на този регион може някога да преминат по маршрута от с. Луково до с. Подгумер. С облигатно отклоняване за десетина минути до това дивно място, скрито зад върха.

   Ето как България бе разнищена след съветската окупация. Цитирам двама, които се борят за завръщане на това време - най-умният човек на България, Радев и най-интелигентната жена на България, Манолова. Има и други, но толкоз умни или интелигентни други като тях просто няма как да има...

 

 

 

 





Гласувай:
7



1. wonder - Ужас!Тежка карма. А и ти разка...
18.02.2020 09:47
Ужас!
Тежка карма.
А и ти разказваш толкова мрачно, че картината стана зловеща.
Жалко за хората, за времената, за буковите гори...
цитирай
2. planinitenabulgaria - Много от приятелите ми туристи вече починаха, този не мога да пго режаля.
18.02.2020 11:10
wonder написа:
Ужас!
Тежка карма.
А и ти разказваш толкова мрачно, че картината стана зловеща.
Жалко за хората, за времената, за буковите гори...


Написаното отразява част от миналото ни, което погуби освен цвета на нацията ни - интелигенцията, но и много добри хора, между които включвам селяните - основата на страната ни -каракачаните българо-гърци, турците по Източни Родопи. Давам пример: Едно турско семейство живее само /!!!/ в полупустинята Източни Родопи, превърнало е един малък участък от планината в градина в буквалния смисъл на думата. Идват, изгонват го, всичко построено и облагородено от него през вековете
се е разрушило с изключение на каменните обори нод земята, в които зимуват мечки. Запознат с тази преобразена част от природата, пригодена за живот, с пълния двор с деца и около къщата - стоката, виждайки разрухата сега я прежявявам като да се е случила с мен. Споменът от тях е само гробището на фамилията в дъбовата гора с изправените камъни върху гробовете. Защо изгониха Сомлеви от имотите им, защо изгониха турците от домовете им, живеещи си по техните закони от ХVІ-ХVІІ век? Това е причината според мен днес България да не заема мястото в Европа, което имаше преди ВСВ, защото ценностната ни система е унищожена или подменена. Ще опиша и още такива случаи - аз съм на възраст, разрешила ми да чуя живи свидетелства на възрастни хора, бягащи от ужаса на турците, превзели повторно населени места през 1877 г.
Благодаря за интелигентния коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181005
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031