Разходката продължава. Тук е един чуден свят, а софиянци предпочитат Витоша. То супи предлагат по нея, огнена вода, сръбска скара. А тук - само красота. Тя е за тези, които умеят да я откриват. Затова и туристите , които посещават Понора са толкова малко - аз знам само един, който  е упознал и така силно обикнал тази планина, че я посещава от десетки години и я е научил както диригента партитура. Името му няма да осветлявам.



                             Следват снимки на снежни смешки.







                 Не съм днимал пропастта под преспата, дъното й се не вижда...



                      Къртова работа. Докато се вкопае в земята доста се е потрудил.



















































                   Преминали през тракта на вълка, това  остава от дивите свини...











Тук има много силно влияние на сръбската "култура", отвсякъде звучи сръбско-циганска музика. Сърбите тнаричат тези хора турлаци, така наричат и тези от Белоградчишко, като за там са им определили и столица, Върбово. Турлаците и шопите били сърби и нямали нищо общо с българите. А нrе подкрепяме стожерът и символ на балканската простащина, Сърбия,  да влезнел в ЕС.
  Това е най-високият връх на Средния Понор, нарекли са го Сърбеница. Да го бяха кръстили Чукбагера или Парния чук, по-подходящо щеше да е, на фалоса на  Миле Китич, тук много популярен. Това име според мен по-щеше да подхожда за на върха. 
  Sancta simplicitas!













Въртоп с временно езеро, което през лятото пресъхва. Към него обаче тече постоянно рекичка, от която вода са пили стадата. Днес - дивите свини и вълците, друго тук няма.





Силуетът ми над дъното на един въртоп. Да имам и една такава снимка...

  /Разходката продължава!/

магични места. Поздравления.

Хубави снимки на впечатляващи творения на природата,
прекрасен кукуряк!
Поздравления!