Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2020 17:02 - НА НОВОПРИСТЪПВАЩИТЕ ПО БАЛКАНА ТУРИСТИ - ЗА ПОУЧЕНИЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЕДИН МНОГО ОПАСЕН И ЕДИН МНОГО КОВАРЕН ПРЕХОД В БАЛКАНА, ЗА КОИТО ПРОХОЖДАЩИТЕ ПО ТАЗИ ПЛАНИНА ТРЯБВА ДА СА ПРЕДУПРЕДЕНИ!!!

 

  І. ПРЕХОДЪТ ОТ Х. ДОБРИЛА ДО ХИЖИТЕ ЛЕВСКИ ИЛИ ПЛЕВЕН ПРЕЗ ВЪРХОВЕТЕ АМБАРИЦА, МАЛЪК КУПЕН, ГОЛЯМ КУПЕН, КРЪСТЦИТЕ.

 

   Днес по част от този преход има въже, където туристите да се държат, но преди да се постави това въже да се премине този преход бе изключително опасно. Бих казал, по-опасен от него по планините на България нямаше! Привеждам за сравнение пиринското Конче между върховете Бански Суходол и Кутело, което в сравнение с преминаването през Кръстците е твърде леко, Стражите в Пирин и премката между Голяма и Малка Мусала.

   Амбарица, Купените, Кръстците и Харманите са част от митичен комплекс на Крали Марко, а двете езера под Големия Купен са следи от копитата на хвъркатия му кон.

   Преходът започва от х. Добрила, като се изкачва дивната Амбарица, в града под която, Сопот,  е роден патриархът на българската литература Вазов. В романа си Под игото, Вазов описва как хората бягат от турците, преодолявайки най-краткия път към Троянско, изкачвайки урвата на Амбарица. Аз също съм изкачвал тази урва и съм горд с този мой преход. След Освобожданието Вазов посещава овчарите в местността Залъмово кладенче, пак под Амбарица, за да чуе непосредствено от тях за преживяването на тези хора, бягащи от отмъщението на низами и башибозуци. Низамите са редовните турски войски, а башибозуците са примати като днешните платени от партия Възраждане протестъри. До един от изворите под Амбарица имаше паметник на Дядо Вазов - разкошен, от бронз, закрепен на гранитен монумент. Ромовете от Карлово, гето Медов дол, окрадоха паметника за скрап.  Днес със страшна сила стърчи само постаментът му. Единственият паметник, който тук остана бе този до х. Добрила на превала от Сопот до Троян, през който е преминавал Левски. Персонала на х. Добрила пазеше паметника по времето на мутропрехода и го опази.

   Амбарица е дивен връх. От нея се вижда вр. Ботев на изток, изшилената скала на Големия Купен, скалната верига на Кръстците, странчинаата огромна планина над Карлово, Дюза, част от Северния Джендем. Продължението по билото отвежда до един превал, ползван на времето само от овчарите, този между Малката Амбарица и Големия Купен. Под тях са две от трите естествени езера на Балкана, които са карстови. Те нямат видимо оттичане на водата, а водата в тях променя обема си. Една година след поройни дъждове езерата преляха и издавиха овцете на овчарите под тях, нещо нечувано от предишните поколения овчари.

   След този превал започва изкачването на Големия Купен, като за обезопасяване на това изкачване сега има поставено въже в един улей. Без него се ползваха и ръцете и краката при изкачването по него, а в страни от улея е много опасно. Истории на туристи за сурване в улея, което завършва с доста синини по тялото съм чувал доста. Има ли къде да се държиш, не е страшно.

  Връх Големият Купен, подобно на вр. Пирин е привлекателно място за мълнии. Не само върху метални предмети или арматура, тук мълниите падат върху камъните и ги чупят както каменарския барут. Има още едно такова място на Балкана преди вр. Мазалат, наречено е Гръмотевичната гора.

   На Големия Купен имам чувството, че съм на някакъв стръмен покрив. От него започва въже, за което туристите се държат преминавайки по скалния рид Кръстците, защото при погред надолу някои от тях се панират и не могат да мръднат без помощ. Върви се по този страховит скален гребен, в ляво от който стърчи суперстрашилище, Големият Кръстец, пускащ рид към р. Осъм. Следва спускане по скалите – жестоко, без въжето е невъзможно, а на стотици метра долу е дъното на Северния Джендем. Слиза се на Видимската пътека. Това е римски път, който идва от Карлово по долината на р. Стара и отвежда на х. Плевен, след което слиза по долината на р. Видима, пускайки много откронения. Описвал съм ги в блога си.

   Благодарение на това въже, за което туристите се държат,  този преход е възможен, но въпреки това е много опасен, особено ако човек няма добро чувство за равновесие или пък има високофобия. Допълнително подтискащ ефект има по скалите, където се срещат надписи от типа: От тук падна.. и се посочва някакво име. Да се измине този преход някога бе възможно само от към Видимския превал, защото по този начин на няколкото изключително опасни площадки по четвърт от квакратия метър се изкачващ, което е по-безопасно от слизането. Под тези площадки е бездната. Ако напред ти се стори много трудно, слизането е почти ситурно падане от скалите, продължаваш. Слава на туристическите дружества обаче - имаше боя по скалите, с която се препоръчваше от къде да се премине. Сега такава има от вр. Гюмюрджински снежник към един надвесен над Гърция връх, който се достига много трудно. От към България има гори, но от към Гърция – каменна пустиня.

  А сега за най-коварният преход по планините на България,

 

    ІІ.  ПРЕХОДЪТ ОТ ЗАСЛОН БОТЕВ ДО ХИЖА ТЪЖА

 

  На прима виста – нищо опасно. Нито скали, нито големи денивелации. Опасното  обаче в случая е времето, да не се влоши внезапно – мъгла, дъжд, буря. А какви бури вилнеят тук и зиме и лете, нали билото на Балкана е климатично граница.

  От заслон Ботев, днес хижа, до Ботев връх се върви по лек наклон, в случай на гъста мъгла се върви по изкопа за кабела.

Вр. Ботев е най-сложният орографски и хидрографски възел в България. Около него извират 12 реки, водопадите, наричани пръскала са седем, като на едно място три срлед като скочат се обединяват в едно. Уникаално е т. н. Сухо пръскало. От три страни на вр. Ботев има Джендеми – Южният с Райското пръскало, Източият – с още пет пръскала и едно езеро, Синьото, от север е Северният Джендем, и той страхотевица.

  Под вр. Ботев близо до пътя е първият заслон, Маринка. От него туристите могат да изберат вариант – по пътя ли да продължат, от който се вижда Южният Жжендем или горе по билото на планината, от където се разкриват чудни гледки към Северния Джендем, над който стърчи един ъглов връх, Марагидик. В превод това наименование означава прохода на Мара. Сега този проход е преместен на по-безопасно място и са нарича Табите.

   Ако се продължи по пътя се достига втори заслон, Бункера. От него започва стръмна маркировка с тръбни колове до местността Паниците. Продължанието по пътя води до местността Параджика, една заравненост под вр. Параджика, част от огромен масив. От тук пътят се разклонява – надолу към местността Паниците има строено от трудоваците път, достигащ Калофер. Ако се продължи направо се преминава през местността Пилешки полог, от където извира р. Тунджа, после през двете Пенчовски реки, слизащи от вр. Юрушка грамада и се отива на най-високия превал на Балкана, Русалийските гробища. Мястото, където са замръзнали момичетата от Видима, идвайки към селото си през есента от Калофер след гурбет. Калофер е бил голям занаятчийски град пхреди да го изгорят кърджалиите, по Троянския Балкан е била страшна беднотия.

  Ако слез заслона Маринка се продължи по билото на Балкана, което тук е спокойно, се изкачват върховете великани Параджика и Юрушка грамада, зад които скача най-красивия водопад в България Видимското пръскало. Красоти не могат да се сравняват, те са различни, но това пръскало според мен, който съм посетил към 100 пръскала само в Централен Балкан, е най-красивото от всички в страната. От билото на Балкана то не се вижда. От Юрушката грамада се слиза на превала Русалийски гробища и по римски път или по пътека се слиза до х. Тъжа. Отбелязвам, че римският път има разклонение за с. Видима, като прави серпантини по буквално вертикален скат срещу Видимското пръскало. Да се намери някой кмет да поиска пари по линията на ЕФРР и да просекат пътека по трасето на римския път, ще е много интересно.

   Този преход от заслон Ботев до х. Тъжа изглежда доста обезопасен със заслони заради бързата и опасна промяна на времето, но те са недостатъчни. При лошо време да се слезе от заслон Бункера на Паниците е невъзможно. За целта трябва да има още един заслон в местността Параджика. Там има зАветно място, пазещо от бурите, които идват от север, има вода, има и път да се извози до горе заслона. Според мен тозши заслон трябва да се изработи в някой цех или завод по специален проект, да бъде с размери на правоъгълник със страна 5/6 на 3 м, който на 6 опорни точки да се закрепи на подходящо място. Закрепването трябва да е суперздраво, освен това трябва да има още четири въжени сдтаблилизатора по диагонал и сигурна мълниезащита подобна на тази на наблюдателницата на вр. Ботев, който я е виждал. Конструкцията трябва да бъде метална със супертоплоизолация 15 см. и малки прозорчета, вратата трябва да може да се затваря здраво като вратите на мутробароците. Освен брава, вратата трябва да има поне още два начина на осигуряване на затварянето й. Тук вилнеят хали.

  За да се превози това нещо е необходим камион и кран.  

  Връща ми се един спомен, когато от вр. Параджика спуснах две заблудили се туристки точно тук, на пътя. Те нямаха сили да ходят, но придвижването им надолу към Паниците означаваше, че те ще останат живи. Ако имаше тук заслон, щеше да е различно. Такъв заслон е необходим и през лятото, а през преходните периоди есен и пролет, той е абсолютно необходим. Тук наблизо са замръзнали бащата и сина, подозирам точно къде. Здрав механически, много здраво закрепен и стабилиизиран със стоманени въжета, със сигурна мълниезащита, топлоизолиран, спорез мен и със заоблени части по конструкцията му, която да помага за обдухването му от вятъра, такъв си го представям. Ако е ръбест, вятърът така свири и съска, че трябва да се стои в него с наушници. Имах такъв случай в заслон Бункера. Това със нормално строителство – камъни, бутобетон и бетонна плоча не може да се постигне, вече има много нови технологии.

    Спускането към х. Тъжа трябвада се осъществи по римския път или по пътеката, защото изоставената от каракачаните   планина е обраснала с хвойна, вече непроходима, но желано място за дивите свИни, които там спят през деня.

   Трудна планина е Балканът за посещения, необходими са години да се научи, а който  научи тази планина я обиква. Давам пример с неговите безкрайни ридове и деретини, подобни на тези по Родопа:

  От Софийското поле до Дунавската равнина, визирам пролома на р. Искър, Балканът е широк 40 км., като успоредно по него преминават четири големи планини с различни имена, но производни на него и всичките те се събират във вр. Мургаш. Тук изгубвания са не само възможни, но и съвсем нормални, но не така опасни както в алпийската му част. Имам предвид летния сезон, през зимата и тук е много трудно.

   И накрая – дано да се намери организация, която да изпрати до ЕФРР проект за финансиране на заслон на Параджика. Такова нещо много трябва, но има и още едно решение – пак там, на заравненост под Параджика, да има Хижа. Мястото е не по-малко красиво от това, избрано за х. Плевен от обичащите като мен Балкана, Гечо и Дана, десетки години стопани на х. Амбарица.

  

  





Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183983
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031