В тази част от постинга ми - картини от разходката ни на Миджур - ше опиша между кои седловини се разпростира масива на Миджур. Западната седловина е Козият превал, свързвал  село Црни връх със с. Горни Лом и превалът при Попмартиновата чука, свързвал селата Топли дол и Мартиново. Седловината Кози превал по необясними за мен причини се явава климатична граница , като на запад пейзажът е чисто алпийски.



    При 500-1000 м. над тази надморска височина така изглежда Пирин.



                                       Долината на  с. Црни връх











Има други, доста по-интересни места от тези - наргилебаровете, чакаракакръчмите, чалгаизявите, зведенията със сръбска скара + сръбско-циганска музика. Ако пишех на тази тема простотията - електоратът на президента ни - щеше да ми подпали блога от прониквания в него...



                           Връх Орлов камък в ляво и Хайдушки камък в дясно.



                             Старата граница е минавала по този връх.







По останките от някогашната гранична бразда днес пътуват с кросови мотори. Тя разделя върха на две.



Останки от горите преди да се заселят тук  животновъди и да ги изсекат заради пасища.



                                      Това вече е Миджур.



    Козият връх. Някога от него до Орловиия камък е имало диви кози, днес няма нито една.











Зад този рид преминава най-важният римски път тук, от Кално за Чупрене. След построяването на пътя през Петрохан този древен път губи значението си.







                                  Вижда се Миджур, но има още доста път...





























/Следва/

Много ми харесват тези върхове, с форма на пирамида. И Простор...много простор )