Чрез следващите картинии ще покажа една моя разходка по един вид от тракийските светилища, наричани Харманкая. Най-голямото светилище от тозии тип е при с. Биволяне, което има два "хармана" и много други около тях техни култови знаци - издълбан правоълник в хоризонталната част на скалата, издълбани кладенчета - доста големи - с форма на иидеален кръг, издълбани дупки по скалните върхове без определена форма, които турците наричат орлови кладенчета /карталбунар/. В околността на "харманите" почти винаги има  скали с издълбании по тях трапецовидни култови нишии.
   Харманите представляват леко наклонена скална повърхност с издялани по нея знаци и ивици. Какво са искали да представят траките с тях, с кого да установят връзка чрез тези хармани, тайната е останала при тях. Много хармани от този тип има по Източниите Родопи, така както има и едни други техни светилища, кромлехите им. И те са близки на харманите като форма, но не са върху плътна скала, а представляват едно заградено със скали място, на което в средата има друга скала със знаци по нея.
  Сега ще покажа една малка Харманка/я/, както тук ги наричат хората, тази в село Равен. Някога селяните са ползвали кръга върху скалата за истински харман, да си вършеят житото, днес този харман е затрупан с разни потреби на хората от селото. Не трябва да е така, това е свято място, управата на селото трябва да се разпореди "харманът" да се освободи и почисти, за да се разкрият знаците по скалната му повърхност, стъргани преди много хиляди години с кремъците на траките.
   Две думи за с. Равен. То се намира в частта на Родопа Стръмни рид и представлява един светилищен център. Отвсякъде към него се устремяват римски пътища, по всичките му долове има тракийски светилища, винарни, единични, оформени да приличат на нещо скали. Единственото светилище на тракиите тук, което е подържано е това на Орфей. А светилиищата тук са стотици. Давам тагов: махала Въз, махала Гузоолар, село Кос, любимото ми място в този регион, махала Къщакьой.
   Целият този регион е история, вдъхновение пред културата на обитавалите го преди нас, пред делата на които аз се прекланям с уважение. Цитирам себе си, защото може би съм единственият любител-краевед, упознал толкова светини в този регион, прекрасният дял на Родоопите, наричан Стръмни рид.



           Следват няколко снимки на равенската Харманкая от различнен ракурс.

















Селото е изцяло турско. По време на иизверването около половината от турците се изселиха в Турция, сега през лятото идват децата на изселниците. Знаят български колкото аз турски, само някои важни понятия. Има опити да се развива селото икономически, напр. в училището, сега пансион, туркини гледат деца аутисти или пълни кретени, а също и сакати деца. Доста работни места има там. Основното обаче си остава животновъдството. Колко е необходимо тук да им хотел, къщи за гости, селоото е страхотен исторически център. Но културните хора с интереси, които биха могли да идват да поочиват и да се разхождат тук в страната стават все по-малко. Основната част от почиващите са снобарията, неосъзнатите жертви на опростачването, което гази не само нас...




Специалистите ще различат римския път. По-големите специалисти ще свържат този път с пънекаата на траките за посещение на светилището им в селото, годна за разширяван на трасето и и превръщането му в римски път.



                        Бабата в България, внучето на гости при нея от Турция.











                                Вече съм на върха на светилището.











































                                        Издялан в скалата някакъв образ?











                Тези фигури едва ли са резултат на природните условия...











                  И тази скала наподообява нещо, напр. легнал по гръб човек.



                                         Част от хармана под скалата



Не са хомогенни скалите тук, тазии прилича на морско дъно.



            Поглед от върха в посока на Замъка на Орфей.