МАРШРУТ „БЪЛГАРИТЕ НА БЪДЕЩЕТО” –
НАЙ-ДИВНИЯТ ОТ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ МАРШРУТИ
Този маршрут е кратък, обхваща разстроянието между спирките на автобусите на бул. Европа от читалище Св. Св. Кирил и Методий до Филиповско шосе. Предлагам на кмета на София, на вътрешния министър, на социалния министър, на министъра на културата, на министъра ва просветата, на финансовия министър, а също и на прикрепения към хранилката „Евророми” Дон Цеци от Пирдоп, много пръв ромов специалист и разбира се на бать Боко да дойдат един път с мен когато с вдъхновение се разхождам по този много изключителен участък от булеварда, дълъг само 800 м. Това ще бъде първият рунд на разходката ми с тях, след това ще има втори с автобуси и трети с влак.
Първият рунд от тази разходка се изминаава пеша. Тръгва се от градинката пред читалището, доксан дукус /99% на турски език/ превзета от ромите по подобие на градиинката в кв. Горубляне. Там са невръстните деца на ромовете им – техният поминък, доста на брой за всяка майка, до тях насядали на импровизирани софри говеят мъжете им, които пият бира от двулитрови бутилки и като втора тема към пиенето играят на карти или залагат на кибритени клечки.
В посока към спирка Филиповско шосе обаче какво става! От дясната страна на булеварда по малките улици наизскачват ромове, едни издокарани, с прически „Джино”, един много уникален ром, печелил два пъти Биг брадър, други с бебешки колички и деца, които вече ходят. Има и интересни комбинации – две деца, едното на около 15, другото на около 3, малкото се обръща се към голямото с „Мамо!”. Деца раждат деца? Отправя се към спирките на автобусите това войнство, но в посока към центъра на София.
От лявата страна на булеварда положението е по-различно. Ромовете са в дворовете на къщите, в които те са се самонастанили. Тези къщи вероятно са продадени на строители и се чака започването на строеж на блоци. Седнали са около една голяма импровизирана маса, направена от дъски от някоя разрушена къща или палети, пият бира от двулитрови бутилки, ядат нещо, не съм се сезирал какво, от две тонколони дъни циганска музика. Около тях - деца на всякакви възрасти, тичат, крещят. Празник, който свършва късно, след като дойде полицията и разпореди да спрат музиката. В някои от дворовете има каруца и кон, макар да има забрана за ползване на булеварда от каруци. Зад коня има един кръг с конски фашкии, от тях се вдига пара, мирише на конска пикня. Каруците са с високи канати, за да могат в тях да се събират повече пластмасови бутилки за Отпадъци. Тротоарът пред тези къщи е отрупан с боклуци – това, което не става за Отпадъци се изхвъря около около контейнерите, те не могат да поемат всичко. Н съм чувал ром да е заплатил такса смет или какъвто и да било данък на Общината, за гдето им прибират планините от боклуци по бул. Европа. Чешмата в двора тече непрекъснато в един голям съд, в който се студи бира. Водата разбира се не се заплаща. След самонастаняването си ромовете започват да копаят по двора, намират водопровода и се свързват. Понягога нещата се комплицират, стават наводнения при търсенето на вода, идва Аварийна помощ на Софийска вода. За тока не знам как е, но вечер масите за безкрайния празник са осветени.
Стигаме до магазина срещу отклонението за Филиповци. Там падне ли сянка, купонът е готов - ромове с големи бутилки бира и субпродуктови салами сядат и веселбата започва.
А сега вторият рунд - автобусната разходка, която предлагам на екипа:
На спирката Филиповско шосе спират автобузи 82, 108 и 309. Те са гръбнакът на транспорта на ромовете към гетата им, към пазара Г. Кирков, към гарага, към Илиенци, с прекачване пътуват до кв. Христо Ботев и Факултето. Ромовете винаги се качват от задната врата, там пътуват групово. Да им поиска контрольор билет е рисково и това става много рядко. Разбира се, превозни документи те нямат, но нямат и лични карти, нямат и пари – така излиза, защото ако контрольорът поиска те да си иззвадят пари, те казват дай ми да ти дам - което им осигурява имунитет срещу наказанието за нередовен пътник и ги превръща в пътници по градския транспорт, които пътуват безплатно. Затова и контрольорите ги пподминават, от което пък се обиждат редовните пътници в автобуса. А те пътуват ведно с боклуците, които те вадят от контейнерите и ги преработват в ”домовете” си – визирам домовете по бул. Европа, където те са се саамонастанилии с останките – за да изважддат от тях елемнети за скрап. Тези трите автобусни линии хората наричат циганските, най-циганска от които е 82. Какво става нататък към Центъра на София, сезирам се върху друг цигански автобус, 309. На спирка Западен парк от към бившия завод Електрометал от горичката наизлизват от гетотото си в верето ромове на гроздове. Общината им е отпуснала безплатна линия до пазара Г. Кирков, техен притегателен център, до Илиянци, след смяна на автобуса те достигат чак до ромквартала Христо Ботев. Качват се в задната част на автобуса с нагласата, че тези автобуси са за тях и че имат право да се возят без билети защото са безработни, многодетни, на социални помощи и т. н. Никакво неудобство, никъкъв срам, демонстрация на наглост, това е тяхното излъчване докато пътуват.
Пропускам да цитирам още един автобус, 79. За тази линия съм чувал, че през 1956 г. са хванали един пътник с билет. Мисля, че това е фалшива новина, не мога и да помисля, че е имало такъв човек в автобуса. Както не мога да повярвам, че имало един закон, гласуван от парламента, без наложено вето от президента ни. Нали за това е турнат той, да пречи, да смърди в политическия живот на страната. В това отношение интелектуалното ниво на президентаът ни е под нивото на ромовете, които сами са си извоювали статут на пътуващи безплатно по Градски транспорт, не са им го дали Решетников, Нинова и Ламбо. Към автобусите, наричани цигански ще добавя и автобус 111, тези за квартал Слатина, където има наконцентрирани ромове, автобус 1, наричан Циганският, защото свързва ромовете от квартал Мечта с Горубляне, където в градинката преминава времето им, други ромове пътуват с прекачване до гарата, от където им идват гости от сраната и те после ги изпращат. Купонът е безкраен, някой обаче плаща за него, но не и купонджиите. Ако дойдат с мен биринджиите, които цитирах, ще им задам този въпрос, но по много семпъл начин:
- Защо тези хора не работят, а живеят на помощи, защо те
не спазват законите на страната, кой има полза от тях?
Няма да им подсказвам, че те са електорат на ДПС, за да
разбера само аз ли знам този факт.
Метрото ромовете ползват само в краен случай, защото там стои общински полицай и трябва да се купи билет. При наличието на безплатни автобуси, тролейбуси и трамваи, може и без метрото. В него няма как и да се внесат боклуците, които ромовете отнасят към мястото на гетото им или към дома, в който са се самонастанили.
И последната разходка, която предлагам, тя е влакова. За да печелим време ще се качим от гара Захарна фабрика. До какво състояние ромовете докараха тази отнета някога от собственика и после изоставена фабрика се вижда от надлеза над ж. п. линията. От влака се виждат други прелести. Те са казусът „Жак Дюкло” в нов вариант, Факултето. При първия казус ромовете превзеха ж. п. линията и БДЖ се отказа от нея заради набезите върху товарните вагони. Това, което остана от този казус днес се нарича гето Жак Дюкло. Един от многото анклави в стрната, които по същество вече не са на страната. Там законите са други, какво се прави там, държавата хабер от понятие си няма. Но и там ножицата се разтваря все по-широко, наред с бараките израстват все по-луксозни ромбароци. Давам за пример този от ул. Чепинско шосе с четирите кули от всеки ъгъл на ромбарока. Да построииш от помощите туй нещо трябва да се с дарби на голям бизнесмен, напр. от Тръмп нагоре. Има ромове с бизнесмислене. Те са с излъчване на угоен овен, едър почти колкото Делянчо /190 кг./, а не на бедни, гладуващи поради нищожните помощи хорица.
След ж. п. гара Захарна фабрика влакът намалява скороостта, защото навлиза в една клоака, от двете страни на която е квартал Факултето. В началото са улиците Лайбниц и Карл Маркс. Линията в резултат на натрупващите се боклуци покрай нея се оказва все по-ниско, по трасето й се изхвърлят боклуци, към нея се стичат екскрементите от клозетите на ромовете и подпочвени мръсни води от „бита” им. По линията началник влаковеете твърдят, че има винаги плъхове, но понякога и кон, който спира влака. И нещо друго се получава – не ходейки на училище, нямайки каво да правят, ромчетата под 18 години хвърлят камъни по влаковете под тях. Те са малолетни, не знаят какво правят и не носят отговорност. БДЖ-то чисти линията от боклуците, прави от страни канали за фекалната вода, сега опитва да строи подпорни стени, но трагедията е пълна. За да бъдат тези прелести разгледани с подробности помага и скоростта на влака в този участък, тя е 5 км./час. При тази скорост с хневъоръжено око се вижда какво изтича от ромклозета и се устремява към ж. п. линията. Има едно понятие, рестриктивна зона покрай влаковата линия, но в анклавите такива неща не минават, там не е България.
Подобно нещо съществува и на гара Север. До гарата има една къща, нагъчкана с ромове, но резултатът е виден – не само около къщата има планини от боклуци, с тях се запълва и коритото на реката. А ромовете от това гето и гостите им – те играят на кибритени клечки пред гарата при хубаво време, държейки в ръце по една двулитрова бутилка с бира. И тук купон...
На гара Север нямам желание да водя екипа, който си избрах за този дивен преход, да отидат там без мен. Ако някой турист като мен прояви инетерес към този дивен преход и го упознае, бих бил доволен.
Приятна разходка, туризЪма е голема работа. И като пътувате през Факултето, гледайте какво се стича към влаковата линия. Лошото е, че този проблем остава някак в страни от ежедневието ни, в момента цяла България се интересува какво става в БСП. Според мен Нинова ще я махкват от кърмата, ще има нов кърмчия, Стоян Мирчев. Надеждата ми е в него. Ако той дойде на власт, всички тези проблеми, които описах той ще премахне за дни.
