Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2019 22:08 - АКВАДУКТЪТ ПРИ СЕЛО РОМЧА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2431 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                   АКВАДУКТЪТ  ПРИ  СЕЛО  РОМЧА

 

    Село Ромча е с минало, бъдеще за него аз не виждам.  Причината е известна - колективизацията по сталински модел през 1956/1958 г. унищожи и него като населено място въпреки вековната му история и страгеческото му пожение – мост между плодородното Софийско поле и животновъдите на север по Искърския пролом.  След отнемането на имотите на хората му, те се преселиха в София, отстояща само на десетина км. от него! Пасищата на селото около Искъра и градините с многото ручейчета за напояване покрай тях опустеа, както тук казват.  Виждайки този негативен процес комунистическите управници измислиха постановление за раздаване на хората от градовете срещу ангажимент за ползване и стопанисване на пустеещи земи с право на строеж на малки къщи със стопанска цел. С чужда пита помен. Този пенис комунистите го заподмятаха и към 1984 г., когато раздаваха на хората по 100 квадрата да си сеят зарзавата, като документът се наричаше наредба. Година на просташкото постановление за раздаването на пустеещите вече земи не почня точно, мисля, че бе 1968 г. Тогава започна раздаването на земите на хората, които след колективизацията запустеа. Резултатат от това постановление бе завръщане на част от селяните по родните им места, но вече като граждани, самоопределящи се като виладжии. Те бяха малка част от завърналите си, повечето кандидати за пустеещите земи бяха насила превърнати в граждани, на които селският живот не бе чужд и искаха да имат къща с двор, градина, да се трудят както предците си вместо да ходят след работния ден в заводите по кръчми. Макар и недоучени – селяни, изгонени от родните места и натикани в панели в градовете – те осъзнаваха че животът, който водят ги проваля като личности, обезличава ги и унижощава и последното от ценностната им система, още неразрушено от социализЪма в тях. Напомням за кръчмата „Заводска среща” на Триъгълника, за кръчмата „Шанхай” на Сточна гара. В тях предлагаха свинско краче с чесън за 20 ст. и 50 гр. мастика също за 20 ст. По такива места се формираше културата на хората а тези със симплицитасност 100 % пурум ставаха най-първи и станаха пример към какво да се стремят подрастващите. Въвеждам таг за един такъв, рожба на онова време, президента ни.

    Няколко ддуми за Ромча в миналото:

    На мястото на с. Ромча някога е имало пасище, където са зимували кравите от породата Искърско сиво говедо. Тук са зимували и кравите на с. Кътина и на други села от Софийското поле. Селото е било по долината на рекичката, спускаща се от Софийската планина. Къщите нагоре са били по левия скат на долината, десният представлява свлачище, каквито има доста по Икъра. Цитирам най-голямото, при с. Желен. Някога хората са живяли в планината, където е имало пасища и вода за животните им, техният поминък. Най-високите махали на Ромча са били чак при върха Виши камък редом с други едни високи махали с прекрасна природа, тези на село Луково. Ако някой е посетил тези места, красотата на Виши камък и Голата глАва не са за него мъртви поняния, а вдъхновение.

   Селото е имало връзка със Софийското поле, пресичайки ниската част на Софийската планина, което е били много благоприятно за развитието му. След построяването на ж. п. линията селото постепенно се изтегля от планината към днешната ж. п. гара. Тук река Искър прави меандри и има много голямо поле за обработка на земя. Това поле започва на около километър преди днешната гара Ромча достига до теснината на около километър след днешната гара Владо Тричков. Махалите на Владо Тричков са на отсрещния бряг на Искъра.

    Днес Ромча /не пиша село, град, вилно заселище/ остава покрай река Искър, като част от вилите са в опасна близост до реката. Ако някой местен отвори постинга ми, ще си спомни за ужаса през лятото на 2005 г.

    За днешният облик на Ромча голям дял имат виладжиите. По някакакви причини този регион бе харесан за вилен от трънски партизани и ятаци, преселели се след Деветото като полицаи, военни, директори и др. подобни в София. Първият трънски виладжия там се е наричал бай Гошо Томов, той партизанинн, жена му Мага - ятачка. След неговото прихождане в Ромча дошли ощи неколко трънчана и си построили стабилни къщи. Тогава строителни материали немАло, но за тях имАло. По-късно дошли и други, нетрънчани, от тях се цитира бившия министър на енергетиката и член на атомната мафия Никита Шашмашидзе. Неговата вила бе най-голямата, но вече не е, а хората казват, че той или наследниците продали имата. От тази вила /на Шашмашидзе/ започва най-краткият път за билото на Софийска планина.

   Вилната зона има хубав път с отклонения от него в класа почвени или третостепенни пътища нагоре по ската на планината. Къщите, за които са правени тези пътища вече са напуснати или се продават без стойност, само да ги вземе някой. Пътят, обслужващ вилите свързва с. Ромча с гарата на с. Владо Тричков. На източния скат над гара Владо Тричков възникна друго вилно селище. До него пътуването е доста неудобно, но нови къщи се появават, между тях и мутробароци.

     Мястото с вилите в Ромча, някои от тях чудесни къщи, обитавани целогодишно, между тях и два мутробарока, днес се цитира като село Ромча, но няколко къщи има и на отсрещната страна на р. Искър около шосето за Своге.  Голямото село тук е Владо Тричков, където получилите пустеещи зема са най-много, а още по-голямото е с. Батулия, към което причисляват и с. Луково. Тревогата на хората по всички вили и къщи тук са ромнабезите, осъществявани от две посоки, от ромквартала Тунел №8 от север и от ромкварала на Курило, наричан Гарата от юг. Не само съсипват материално хората тия крадци, но някои от ограбваните са психясали, защото са ограбвани многократно, а всеки грабеж е и посегателството срещу вътрешния мир на човека, жестока обида и води до стрес Давам пример с една баба, отишла с влака до Курило за да си купи разни потреби, които няма в селото. Връща се тя със следващия влак, вратата разбита, на леглото й спи един ром, явно добре поработил под прикритието на нощта из вилната зона.  Събужда го тя, той се ядосва, не говори, гледа агресивно, държи един нож половин метър, взема си торбите с „напазаруваното” при набега му по домовете на хората и си отива. Как след това бабата да спи спокойно? Тя откачила, страх я е от всеки и постъпила за лечение в болница. Такива случаи има много. Хората са наплашени, защото нищо не се прави срещу разбойниците, превърнали престъпността в поминък и това е от 1990 г. до сега и никакви ишарети, че това положение ще се промени няма. Важното сега е какво става в БСП, все около тази тема се врътят предаванията на медиите.

   А сега за интересните места около Ромча. Прекрасен е маршрутът по долината на реката, спускаща се от Виши камък. От него се слиза в Курило, в Гниляне или в Подгумер, но има опции за достигане на Войняговци и Локорско, много е красиво. Друг вариант да се изкачи Софийската планина е да се тръгне от центъра на селото по шосето за Кулата /ретранслатора/ между Ромча и Владо Тричков. Ако се направи горе един завой успоредно на р. Искър се достига до изоставеното село Турска могила, после Голата глАва и се избира село за прибиране от Курило до Локорско. Тези маршрути съм описал в постинга ми „Искърски пролом 150”.

    Три интересни архитектурни паметници има около гара Ромча. Първият е самата сграда на гарата, символ на уменията на българските каменари и зидари от времето около 1890 г. Такава красива каменна сграда има по участъка София – Мездра още една, на гара Томпсън -2, където вече не спират влаковете. При ремонтирането на тази линия от немска фирма преди две години сградата бе ремонтирана, но архитектурата й бе променена. Въпреки това обаче тя стана много красива. Многото хубаво обаче не е на хубаво, се казва в една наша поговорка. Дошла е ромбригада от някъде, разбила е вратите и прозорците й да провери какво има вътре и нужното за тях да го вземе. Входната врата сега е разбита от ромовете, стъклопакетите са само спомен. Вече никой няма да поправи тази сграда. Един архетиктурен шедьовър бе унищожен от циганите както хилядите паметници по страната, в които имаше елементи от бронз. Културното минало на страната ни циганите – електоратът на ДПС - превърха във заредена за тях хранилка. Защото турците вече не гласуват за тях, това остана електоратът им, квилифицаран като продажен ромски вот.

    Друг стоителен шедьовър е кладенецът пред тази сграда. Той е направен от дялан камък с форма на дъга, отворът му е точен кръг. Зидът завършва горе с по-широки дъговидни камъни, в хармония с тези, върху които са поставени. В тях има предвидено място за капаци и къде да се закачи макарата с кофата. Тия майстори почиват от делата си, на са гордост за страната ни.

   Кладенецът е запълнен днес с бутилки на пиянищата, които ползват тази гара. Голяма част от тях пътуват до София, където през деня се занимават с престъпност – техният поминък – и вечер се прибират. Едни превърнаха раждането на деца в техен поминък, други – престъпността, ега ти държавата, щом нищо не предприема срещу това, а то ще я затрие ако не се направи нещо.

    До това доведе разрухата на ценностнато ни система след сталинската колективицация, прогонила хората от родните им места, принудила ги да предлагат двете си работни ръце на симплицитасниците, тогавашните отговорни другари, да ги вземат на работа в някой завод, където те работят директори или партийни секретари. Същите, лишили ги от творчески, отговорен и смислен труд, прогонили ги от бащините им огнища, направила ги зависими от тях. Това е основната причина да сме днес на това интелектуално ниво и да сме за срам пред културните държави на Европа.

   Интересен е и най-новия строителен шедьовър до селото, аквадуктът. При удвояването на ж. п. линията около 1965 г. бе пробит още един тунел между гарите Ромча и Владо Тричков. Оказа се обаче, че неголямо дере след направата на трасето за влака ще излива водата си върху ж. п. линията. Поради това бе изграден аквадукт над трасето на линията, доста сложен. Подпорна стена поема и води спускащите се от високото води в дерето при дъжд или снеготопене по специално бетонно трасе, преминаващо и над влаковата линия. Участъкът над влаковата линия е типичен римски мост, но не виадукт, а аквадукт, със свод идеален полукръг и фусове на скалите на двата бряга на реката. Тук няма река, има ж. п. линия. Специалистът обаче освен формата на моста вижда и начина на иззиждане на камъните – далеч по-несъвършено от начина, по който са били строени мостовете около годината 1890. Без този аквадукт, под който се преминава с влака когато се пътува от Владо Тричков към Ромча, линията става неизползваема.

    Понеже стана въпрос за аквадукт, ще спомена двата аквадукта за питейната вода от яз. Бели Искър за София. Те са между селата Плана и Железница и красиви като не зидарокаменари да са ги стпроили, а поети.

    Аквадуктът при с. Ромча е единственото съоръжение от този тип при входовете на ж. п. тунелите по Искърския пролом. При другите има изградена яка при входовете на тунелите, която да отвежда дъждовната вода в страни от линията. Същото са правили и траките около входа на скалните им гробници.

    И една последна информация:

    Ако някой иска да си вземе къща в Ромча на безценица или само парцел, на който да строи или закара на него сглобяема къща или фургон, нека се разходи натам. Ще провери какво има, но и ще се докосне до красотата на този кът. Някога – място за обитаване от хората, днес – ничия или пък пустееща, на кой както му харесва...

 

      И нещо, което не разбирам – ненормальники или продажники, а възможно и чужие агенты на високи постове у нас, отново ни стремят към онова ужасно за нас време, което катурна България и я превърна от богата икономически страна с уважавана интелигенция и хора на изкуството, с авторитет пред Европа, в народ безпросветен, без национални идеали, без ценностна система, не различаващ сик от пармак, комуто с лъжи му се обясняват истини и както по времето на соца колкото е по-неинтелинтен някой и по-наподобява на примат,  по-високо го тургат. А неинтелигентникът, човек второ качество, за да го не отвее от нвърха някой по-интелигентен от него ще гледа заместниците му да са трето качестно, те пък със същите мотиви ще предпочитат за „работа” хора четвърто качество, не визирам ромовете. На входа на такава институция /не визирам президентството/ вместо някой правещ смисъл лозунг най-би подхождал един такъв:

           ВИНАГИ  ТРЕТО  КАЧЕСТВО !!!

 

   





Гласувай:
6



1. morskipesni - Хубаво четиво, браво!
08.07.2019 11:01
Особено ме развесели лозунгът за качеството. Всъщност, то НЕПРЕКЪСНАТО СПАДА, но не "соц-а", "прехода" , "демокрацията" или природните явления са причина за това- а АБСОЛЮТНАТА, ЧУТОВНА ТЪПОТА И ДИВОТИЯ на балканския (постосмански) морук.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187257
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031