Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07 21:55 - НА РАЗХОДКА В СЕЛО ЛИСИЦИТЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 335 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 09.07 23:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

            ЕДИН  МАРШРУТ  ЗА  ВДЪХНОВЕНИ

 

    Имах възможността да посетя за два дни Родопите, като изборът кои места да посетим бе мой. Избрах два маршрута, единият с красоти и антични останки, другият – само с красоти. Но и двата – страхотни за открилите себе си в тази планина. Тя е трудна не само за ходене, защото макар и невисока е доста пресечена и има безкрайни деретини, но и като история. Посещаващите я в началото са като новородени бебета, които за първи път засукват от нейната гръд. Това те строват с неохота, но после сами започват да търсят тази гръд, защото тя дава много.

    Първият ден посетихме с. Лисиците, известно със своята природна красота и тракийското светилище Читкая /Плетен камък/. Близо до селото е ж. п. спирката Момина скала. Това име носи тъжен спомен от близкото минало. Учителка след завършване на УИ отива да учи турчетата от с. Лисиците на четмо и писмо. Но подминала спирката и слязла на следващата. Движейки се пеша до вярната спирка в момент, когато тя е в прокопано в скалата трасе за влака, идва друг влак и я смазва. Мястото, където момичето е смазано от влака днес е залято от яз. Студен кладенец, но при ниска вода в него то се вижда. На около 50-100 м. от началото на въжения мост в дясно е. За да остане спомен от това момиче спрката бива преименувана от турското си име на Момина скала. Случилото се е по време на соца.

    Училището в селото днес е изоставено и се е разрушило. Същата съдба е постигнала и ж. п. спирката и над 90% от сградите на село Лисиците. По време на изродителния процес хората напуснаха домовете си и се преселиха в Турция, домовете си те оставиха на природните стихии. За съдбата на тези хора, за разговорите ми с върналите се турци, сега пък побегнали от Ердоган и бъдещето на този край ще разкажа в един следващ постинг много скоро. Аз съм просветен любител балкановед и знам доста неща по тази тема от първоизточника.

  Село Лисиците е едно от селата с най-красиво разположение. При строежа на язовир Студен краденец то се оказва на брега му, под водата остават само градините му, пасищата. При ниски води на язовира, когато възникне голяма нужда от ел. енергия се вижда мерата на селото, от която над водата е останала една шушка в сравнение с някогашната, достигаща брега на р. Арда. На отсрещния бряг на язовира се виши скалата на крепостта Монек, и тя голяма красота. Вижда се и гр. Кърджали. Някога при с. Глухар имаше мост, който поради някакав причина го изчезнаха, предполагам възродителите през 1989 г, имащи за цел да направят невъзможен живота на турците и да ги прогонят от България. На брега на р. Арда, където е селото се надига друга красота, днес развъдник на лопатари. Горе по високата част на планината, макар понятието високо тук да е условно, се виждат многобройни махали, в които турските заселници – странстващи по планината скотовъдци кюрди – отсядат по тези места с животните си поради войните на Османската империя и рзапада й. В този регион е с. Биволяне, едно култово за мюсюлманите място и махалите на село Чобанка с култови места на траките около него. За забележителното светилище на траките до с. Лисиците, Читкая ще пиша след малко. Да допълня обаче, че тук имаше още един мост над яз. Студен кладенец, и него го изчезнаха, но пък оставиха колоните му. И още нещо – при с. Лисиците е началото на яз. Студен кладенец,  там се влива река Върбица. Мястото е много широко, но плитко и при понижаване/повишаване нивото на язовира, тук промяната се вижда веднага.

    За да се достигне до селото се преминава над язовира по въжен мост, дълъг над 200 м. Всичките мостове по Източни Родопи от този тип, правени по време на соца са еднотипни, но различни по големина. В името на истината и сега се строят такива мостове, но хем по-къси, хем по-малко. Те имат  изправени бетонни носачи на двата бряга на реката или язовира, над които преминават стомените въжета-носачи, за които са закачени елементите за преминавене на хората по моста. По надписа на новите мостове – построено със съдействито на ДПС - се разбира приблизително кога са строени. Ще допълня, че такъв мост има и над яз. Къдрджали под с. Дъждовница, и там околността е приказна. Един много красив мост има при Джебел под вр. Устра, фантастичен. Турците сами си го боядисват, добетонират, сменят дъските му. Причината – той води до едно тяхно тюрбе. Веднаж попаднах там когато те изнасяха и щяха да ми спукат корема от ядене. Ако не ям щял съм са ги обидя.

   Веднага след моста за с. Лисиците се стъпва на римски път, вероятно по който са дошли заселниците преди 300 и няколко години. Този път отвежда към селото, което се състои от две махали – Лисиците /Тилкиликьой/ и Соколско /Доганкьой/. Интересното е, че архитектурата на тези две махали е съвсем различна. Втората махала е с къщи-крепости от дялан бял камък. Този път прехвърля един рид и отвежда към с. Летовник. За жалост, път от с. Летовник до това дивно място все още няма.

    Едно отклонение от линията, но заедно с линията:

   Аз имам обяснение защо тук пътищата недостигат  – от ЕС дават малко пари по линията на ЕФРР. Ако президентът ни ни извади от ЕС и турне начело на държавата Нинова, тя ще ни върне при Путин, а той много пари давал за такива работи. Чувал съм го от няколко бивши партийни секретара, честни хора. Окакто узнахх това вече и аз подкрепям президента ни. Под крилото на най-могъщите ракети на света, нямаме нужда ни от самолети, ни от нищо, влизаме направо в развития социализъм, край на отклонението.

    Пътят преминава покрай останки от огромна византийска крепост, площта на която е и под язовира. Тя продължава нагоре към рида, опасвайки го с огради, по-широки от метър. Камъните обаче не са тези, с които са изградени къщите в  махала Соколско, докарвани са от друго място. Досещам се от къде, защото добре познавам тук старините. Връзката между този римски път и строената 13 века по-късно византийска крепост е ясна – ползван е римският път, по който да бъдат докарвани от робите до тези места камъни и други строителни материали. А от римския път е имало разклонения за влизане в крепостта, които днес не могат да се открият. Така е с всички крепости тук. Византия с тези крепости се опитва да се опази от набезите на ост- и вестготите, но те я превземат и унищожават всичко, до което са се докоснали. Давам пример с вила Армира. Все едно ракета на Путин е падла върху нея...

    Античната красота до селото е Тракийското светилище Читкая, което се достига по следния начин.

    След преминавен по моста се върви по брега на язовира. Ако той е пълен, красотата му е много голяма. Вечер ако има луна се виждат и пътеки както в морето. Има вариант да се върви и през селото, но първият възможен начин е по-красив. Все по брега на язовира се достига до долина на дере, спускащо се от рида и вдълбано дълбоко в него. Там има чешма. С изглед към това дере е построено светилището Читкая. За да се изкачи човек до скалите му трябва да ползва една от пътеките – направени са от домашните животни на хората – към него, като избира тези, които го водят в правилната посока. Не е много леко да се достигне до скалата, която се вижда от чешмата. Има тръни, преминава се по сипеи, макар и не много стръмни, преминава се и през натрошени скали. 

   Светилището според мен е доправяно, за да изглежда така. То прилича на някакво огромна животно с големи уши и уста – пещера, от която вероятно е проповядвал първотракът по време на служба. Култовине ниши с трапецовидна форма са направени по „врата”, раменете и „гърдите” на този каменен феномен, най-оригиналната част на който са ушите.  Под него има площадки вероятно за редовите траки, а в страни от тях пещери, вероятно за по-нисшите в йерархията тракови свещеници.

   Още една скала има в страни от ази, но по нея няма ниши. Според мен макар и без ниши и тази скала е доправяна от траките, за да изглежда така. Мисля, че траките са имали по-големи планове от възможностите си и не всичко са довършили. Цитирал съм пещери тип вулви, между които има доста недовършени и само една завършена 100%, най-голямата.

   Срециално исам да отбележа, че малко в страни от скалата има една площадка, от която видимодстта не само към язовира, но наоколо е приказна. Според мен тази площадка също е доправяна от траките, за да се съират повече хора на нея.

   Голяма изненада за мен бе когато се оказах под скалата с ушите стадо лопатари, големи колкото магарета, с рога по над метър. Фотоапаратътът ми бе прибран и не успях да заснема тази дивна гледка, подолна на съня на Фауст на Високат планина след развалянето на магията с древногръцката красавица Елена. Той сънува, че вижда как Зевс, превърнал се в Лебед обладава красавицата Леда, но се появява облак и скрива най-дивната от вдсички гледки. Аз пък си припомних сцената с Фауст на Високата планина, където той споменава за отминалата младост и желанието му за големи дела, да пресушава блато.

   Красотите на Читкая не свършват тук, но всичко на този свят има край. Пътеката –такава в точния смъсъл на думата няма – минава покрай една друга скала, после под още доста по-малки и се изкачва на билото на рида, по което може да се върви свободно. По него се достига до място, от което може да се слезе до с. Лисиците. Ако туристът се изкачи от с. Лисиците на рида, вероятността да намери Читкая съществува, но вместо да разгледа култовите й ниши, ще я погледне от горе. Да успее да слезе при чешмата е малко вероятно, защото липсва пътека. Такава трябвя да се търси измежду десетки, а някои пътеки извеждат над опасни места и после трябва обратно. Затова препоръчвам да се върви покрай язовира, после от чешмата нагоре към светилището, а връщане към въжения мост да се извърши по рида.

    Времето бе отлично за снимки, които направих в много голяма близост до нишите, прекрасни са. Ще ги появя и тях в блога си, когато успея.

     Приятна разходка по това дивно място, подходящо за вдъхновени люде. Вероятно то е оказало влияние и върху излъчването на хората от това населено място, които считам за лъчезарни.

    И последната информация – при кея с кораба на царя, след Деветото наречен Емона, сега оставен да ръждясва, има турци, които предлагат нощувки в региона. А изходни точки от тук – много. Давам и таг, щангиста Акиф, колега на Наим Сюлейманоглу, който открива кафене до кораба. Той ще намери места за нощуване.

                   image

                                Сънят  на  Фауст на планината Пинд





Гласувай:
10
0



1. vesever - По описанието, заслужава си да се ...
04.07 15:16
По описанието, заслужава си да се посети и селото, и язовирът и околните светилища! Радвам се, че още имаме такива дивни места и дай Боже повече хора да ги посещават и да им се радват.
Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6790020
Постинги: 2915
Коментари: 7448
Гласове: 14596
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30