Финалният постинг от тази серия от минало без бъдеще посвещавам на г/н Санде, защото той може да дакосне сърцето само на хора като него и от неговото поколение....
   Сегашните не стават от телефоните си. За тези места те не са и чували, а също и за житейските бури, превърнали този рай в ничия земя. За тези неща в телефоните им не пише...



За това място се съмнявам, че е било тракийско светилище.











               Останка от римски път, до него има и извор.







Голяма красота е околността на Войнишката махала, но май я знам само аз. Освен сърни и зайци тук друго живо същество се съм виждал.







Като на Източни Родопи, нещо недоправено или размито от хилядите години.



Този оброчен кръст е точно в центъра на заподозряното от мен място.







Един от шедьоврите на бай Георги Герин от с. Гинци, кръст изралотен от когото
Иван Костов и Ангел Ахрянов откраднаха от гроба на бай Цветан, овчар от Гинци
и го побиха пред мемориала на жертвите не репресиите по време на тоталитаризма.



Пак същият майстор, подписал се е. Надписът на кръста пред НДК с името му е
изтрит с ударна бормашина, оставена е само годината на изработка на кръста.
Да ти е драго да им е..ш майкята...



Кръст на починал мъж. Тези са дело на други каменари специалисти, 
изработващи камъни от много твърди скали. Такива има много в с. Ръсовци.







По-сложно и по-красиво нещо от този кръст би могъл да направи само
Генерал радеВ, ако решетникоВ, ниновА и ламбО го бяха назначили 
не за президнет, а за каменар...



                           Приготвен за цапцарап камене кръст



















                                             Като в Източни Родопи...








Още един паметник на совхолизацията, текезесацията, национализацията и масовизацията, която унищожи основата на страната ни, селото и ценностната система на хората. От където идват всичките хни беди днес...



                   Обрози тук има, не че няма...























На върха има кале, приватизирано от охранители, избрали върха за тяхна вилна зона.



                               За какво се ползват днес спирките....



За залепване на некролози на хора, които са прокудени от роднте им места, живяли предимно в София, но пожелали да бъдат погребани гробището на селото, където са минали годините на естественото Божиие употребление...




  Допълнение:
  На гробището на махала Войнишка има един каменорезбен кръст тип слънце. На него пише: Ефросина, на 20 години. Проявих интерес, получих информация. Ефросина е починала при първото си раждане, родителите й и сватовете й са поръчали много прецизен, скъп кръст, тип каменоорезбен, истински шедьовър. Не пише кой е Майсторът, но това е произведение на изкуството. Този кръст бе между едни натрупани в краката на новопредставения пред Бога. Аз го извадих от там и го преместих на безопасно място, да няма опастност да се почупи при контакт с отромните сиенитни кръстове. Минавайки от там, минаги поглеждам за този шедьовър, не по-тежък от 50 кг. моля са за паметта на момичето и си тръгвам успокоен, че кръстът е още там. Изваждайки го измежду грамадните кърстове, тежки до 500 кг., аз го спасих. Никой вече няма да бъде погребан в това гробище с къстоне шедьоври, дело на гинцките майстрои. Дано някой да ми качи в телефона си този постниг, да го четат фейсбучките и туитърите...





Чао, Войниишка махала, чао, Завидовци, ще си попълня постинга с един доста тъжен спомен от тук.
  А към образованите в музиката блогърки има музикален поздрав с нещо много тъжно.. Оратория Седемте последни думи на Христос на кръста, от Татко Хайдн. Един неканонизиран светец.