Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2019 10:51 - ПОСЛЕДНИЯТ ПОНОРОВ ПРЕХОД...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 432 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПОСЛЕДНИЯТ  ПОНОРОВ  ПРЕХОД  ОТ  СЕРИЯТА  

                              „АКАДЕМИЧНИ”

 

     В България има едно разклонение от Балкана, наричано Понор планина. В Западните покрайнини, част от България има още едно разклонение от Балкана, наричано само Понор. Такава красота, каквато притежава това разклонение, Понор,  Балканът – от Тимок до Черно море - има само по Северния Джендем. Красотата е доста различна, защото отклонението следва посока юг, а Джендемът има северна природа.

   Разклонението Понор започва от дела Копрен на централното било на Балкана. Копрен, чието име произлиза от латинската дума Купрум, което означава мед, е дадено още от римляните,  добивали тук над с. Топли дол медна руда. Той е една велика красота с пет коти, по които преминава границата ни със Сърбия. След тези пет коти следват още три, наречени Трите чуки. Както Куклите, Зъбът и Яловарникът на Пирин,  погледнати от север или от юг са съвъсем различни, същото важи и за Копрен.

    На юг от рида Копрен извират три реки, доста големи, по чиито долини римляните са построили първокласни пътища, предичащи Балкана. Като отклонения от тях съществуват десетки, но тези три са им били магистралите, които се събират на седловината на централното било на Балкана между върховете Трите чуки и Вражата глава. Между тези три реки, описвам ги от запад на изток – първата е приток на р. Темска, втората е река Дойкинска и третата е реката Йеловица – има два огромни рида, единият ог които по площ е по-голям отколкото е масива на Триглав. Той представлява един триъгълник, започващ от вр. Вражата глава между реките Дойкинска и притока на р. Темска. Вторият рид – любимото ми място по Западния Балкан -  и той огромен, но не толкова, е между реките Дойкинска и Йеловица, която извира от средата на масива Копрен. Неговата красота не може да се опише, той трябва да се посети. В последно време натам се отправят сръбски туристи, които наемат високопроходими малки камиони и се изкачват горе на местността, наричана Три кладнеци. От там се изкачват на Трите чуки. Тези три без видим отток езера, наричани кладенци, се намират на едно огромно плато около 2000 м. н. в. и са единственият водоизточник за животните тук. Защото масивът е карстов и водата пропада. Веригата на масива Копрен, така страховита от към България, от тук е мека, заоблена, леко наклонена на юг, като по най-високата част са върховете, пет от които с гранични пирамиди. Реките покрай това плато, Дойкинска и Йеловица така завиват, че платото се разширява в посока на билото на планината. От тези красиви места имам помесетени в блога си стотици снимки. Тук има и един много висок водопад, чиято вода изтича към р. Йеловица.

   Този огромен рид, започващ от рида Копрен представлява едно огромно пасище, след което преминава в смърчова гора. Следват нови пасища, днес изоставени и обраснали с хвойни. Защо са се изселили хората от тук съм описвал в статията си „Снежните капани на на Ньойския договор”. Тези огромни пасища вече са непроходими за туристите. На по-ниския пояс след тях идва букова гора,  след нея един дял от рида наричан Понор. Този понор е най-големият от всички наши понори, по-голям е дори от Орловата бара. Той е чудо на природата и поради това за него има дадени пари от ЕФРР за екопътека. Екопътеката е направена като от куче с опашката си.

     Понорът е много голям по площ, много дълбок, като в най-ниската му част се вливат две реки, всяка в своята скална дупка. Над едната скална дупка има скала, наподобяваща навес над втичалото на реката.

    В страни от тези две дупки има отвор в скалите, където вероятно те са се втичали предишните хиляди години. През този отвор се слиза във водната пещера. В нея няма езеро, има водопади. Освен двете скални дупки за реките има още доста, водещи към пещерата с водопадите. Възможно е реките да са били повече, възможно е след земетръс да са се разместили пластовете, скалите. Тази вода по подземен път достига извора Врелото между селата Йеловица и Бърлог, един вертикален обилен извор с малко езеро и дебит поне колкото на карстовия извор Клептуза до Велинград.

   За да придобие човекът или туриста познание за този тип планина, облигатно трябва да посети това чудо, Понора над с. Дойкинци, да се разходи из него. Той е толкова голям, че за това е необходим цял ден. А как се достига до този понор:

   Има четири възможности, първата е от с. Бърлог. Римски път започва малко под селото и през гора достига едни огромни пасища, които започват в страни от Понора. Римският път е запазен дори в тревистия участък, защото и бил ползван и подържан от животновъдите. Той заобикаля един огромен въртоп и достига до преградата между него и Понора. Пътека, правена по линията на ЕФРР води до втичалото на Понора, където има скамейка /!?!/. От мястото й има изглед точно към водната пещера, в която пропадат две реки.

    Втората възможност да се достигне до Понора е от пътят над с. Дойкинци, от където има разкронение за Трите чуки. Малко по-нагоре е водопадът Тупавица. До тук се стига от с. Дойкинци по първокласен, запазен и ползван от коли до днес римски път, като се достигне до споменатото разклонение. То е представлява също римски път, но по-тесен, може да се ползва обаче от джип. По това разклонение се достига до билото на рида, спускащ се от Копрен. Римският път продължава напред и достига до седловината Кацакамък, но е изоставен и обрасъл. В ляво се пътува към Копрен, в дясно има спускане към Понора. От високата част преди да се навлезе в Понора се вижда какво огромно нещо е той, вижда се прекрасната букова гора над него, слепите му долини. Пътят, проходим за джип, достига до скамейката срещу водната пещера. Този път е най-използван, защото може да се пътува с джип.

    Третата възможност да се достигне Понора е от с. Дойкинци, като се ползва оново римски път, дотигащ до пасища под Понора и после по ливадите се достига до пътя от с. Бърлог. От тук да се преминава е тъжно, защото това място, ползано някога да се живее през лятото в него сега е напуснато. Има останки от къщи, огради с камъни от оборите, овощни дървета, най-много круши.

    Четвъртата възможност да се достигне до Понора е от кафаната долу при вертикалния извор Врелото. От нея по стръмните ливади става изкачването, от тук денивелацията е най-голяма. Този изоставен сега път е бил ползван от селяните от с. Йеловица да извеждат животните си на паша в планината. И от тук е красиво. Вижда се Росомачката чука насреща, после делът на Балкана, наричан тук Мучибаба.

  

  За да не пиша отделен постинг ще опиша в този още два красиви понора в Балкана над с. Дружево, сега Дупни връх.

     От централното било на Балкана малко след възловия Крушачки връх ако се върви на изток има едно разклонение в ляво с два върха, наричани Дупни връх. Това разклонение след седловината между селата Миланово и Вършец, през която преминават два римски пътя, преминава в нещо много голямо, Врачанския Балкан. По който няма понори, а само въртопи.

   В началото на разклронението има два понора, които ще опиша ако се тръгне към тях от с. Дружево. Ползва се пътят за с. Губислав и от него в дясно се тръгва за с. Заножене. Съвсем набллизо е първият понор, който не е много голям по площ, но в него има три реки, една от които непресъхваща. Пътят за с. Заножене достига краят на понора и продължава към селото по отлично запазен, на места изсечен в скалите римски път. Завива се в ляво от него, това пък е пътят от с. Заножене за с. Губислав. Цяла дъжва от села е имало някога тук, преди да стане колективизацията и да се обезлюди като последствие от нея този регион. Този път върти сега по отсрещнта страна на понора и достига до тераса над него, на която е следващият понор. Той има една доста обилна река, която влиза в правоъгълна сална дупка. Този понор има много пропадналости, които се пълнят със сняг, запазващ се в тях до лятото. И този понор има своята красота. Треватаа в него вече не се ползва, тя подивява и за „опресняването” й нечия просташка ръка, научена да прави пакости по време на текезесацията на региона я пали всяка година като изсъхне. В понора имаше мравчи градове, това са огромни мравуняци на групи по стотина и повече, разпръснати из поноора. В резултат на палежите мравките са унищожеени и сега мравуняците са се превърнали в бубуни, обраснали с трева. Няма ли мравки в вравуняка, той обраства с трева. Освен мравкитее изгорени са и други Божии твари като скакалци, гущери, змии, таралежи, костенурки. Няма ги овцете, травите, най-важното – хората, цари поскомунистическа разруха. В магазина на селото, чието основно селскостопанско производство са били картофите, сега се продават картофи от Франция. А селяните – те вече само няколко. По-плодородна почва от това село, рядко има в България, тя сега е ничия земя...

   Училището на селото е променено в лудница за кротки луди. Към това отминало зло ни стремят отново мекеретата на Путин в България, които сега водят кампания срещу ЕС, срещу посещението на папата и химнословят оръжията на Путин, с които той може да унижощи враговете на страната, в която живеят най-щйстливите хора на земята ако натисне бутона за ракетите със стомегатонките и чрез които той може да ни пази вместо да ни унишожи заради еврогейците и краварите.

     Хиляди гоодини тези места са били обитавани от хора, които са опазвали жизнената си среда. 45-те години съветски комунизъм нанесе поражения върху страната ни, които не можем да преодолеем. Те са видни навсякъде. Ще дам пример от нета:

      Моите постинги са в основата си патриотични. Макар и да изглеждат несериозни, те са задълбочени. Поради това блогът ми е малко посещаван, макар в него да има доста интересни неща. Като контрапункт на моите постинги посочвам постингите на един платен нетов трол, специализиран да опростачва хората. Поместил той един постинг във връзка с посещението на папата в България, който се състои от една снимка на гения на гениите, Ким Чен Ун, сочещ нещо или някого с пръст. Това е постингът. Опростачените са се изтепали да му проникват в блога, да търсят смисъл, аналогии, да се изкоментирват по нещо, дето не прави смисъл, но им допада. Да посетят хората обаче красивите места на Родината ни, останки от античната култура, за вземат да почиват през отпуските си през лятото в страната, за да спонсорират развитието на периферните региони, превръщайки почивките си в творчество, това няма да стане. Причината се осмелявам да изрека директно – опростачването на хората, на които комунизЪма унищожи ценностната система, опазила ни като етнос, като държава. Тази простащина, вече елемент и от политиката на страната ни – вместо ва участват политиците в дебата за Европа, те се замерват с фекалии, те другоо не могат  – ще затрие страната ни...

 

   Мисля, че с тези постинги бих помогнал на тези, които имат намерение да снимат филм за Понор планина да придобият малко по-широка понорова култура.

 

    /Край на поноровите разходки/

 





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Ще ми бъде интетесно да видя филма, ...
10.05.2019 07:52
Ще ми бъде интетесно да видя филма, който ще направят. А най-добре е на живо човек да се запознае с Планината...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187885
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031