Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2019 21:36 - ОЩЕ ЕДИН АКАДЕМИЧЕН ПОНОРОВ МАРШРУТ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове:
3



 

ОЩЕ  ЕДИН  АКАДЕМИЧЕН  ПОНОРОВ  МАРШРУТ

/С препоръка към правещите филм за Понор планина за придобиване на по-широк кръг от познания за тези планини/

 

  Този маршрут не се отнася в.към Понор планина, а за съвсем близка до нея планина, явяваща се част от Балкана, каквато е и Понор планина, но носи друго име, в случая Видлич. В самото й начало, малко след вр. Ком, между Годеч и селата Губеш и Равна има един понор, съизмерим по красота с четирите големи понора, които описах.

   Малцина знаят, че Годеч териториално принадлежи към планината Манастирище /Малипонор/, а живущите в Годеч наричат планината срещу тях, която е от другата страна на р. Нишава, Годечка планина. В това твърдение има две грешки. Планината, която хората наричат Годечка е Видлич. Тя започва с едно отклонение от вр. Ком, от двете страни на което текат река Височица в дясно и река Нишава в ляво. Втората грешка е, че тази планина не е в точния смисъл на думата планина, а едно огромно затворено корито, намиращо се между трите населени места. Това е понорът, за който ще стане дума в постинга ми.

   Този дивен понор е най-близо да селата Равна и Губеш. Село Губеш е наречено така, защото да се изгубят хората със стадата си около селото е съвсем реална хипотеза. Многобройните въртопи по планините около селото са предпоставка за изгубване, защото в подредбата им няма логика. Макар този дивен понор да е отдалечен на еднакво разстояние от селата Равна и Губеш, той е познат като Губешкият понор.

    Губешкият понор е голям колкото Перачката бара, но е доста различен като природа.В него текат три реки, които извират изпод билата, които го заграждат и се отправят към центъра на понора, втичайки се в една голяма скална дупка. В понора има и едно непресъхващо езеро, но и артезиански кладенец, за който не ми е ясно правен ли е от хората или е естествен. От него стръчи тръба, която отвежда водите вероятно в махала Трап. В понора има няколко карстови извори, според мен част от тях временни и римски път, който идва от махала Трап, квартал на Годеч. Римската чешма до автогарата на Годеч е неговото начало. Той пресича понора и се отправя към седловината Разкръсте, след това се изкатерва нагоре над с. Гинци и се слива с римския път през Петрохан. Като да им е недостигал този път, та римляните са направили и още един, широк само 80 см. през с. Равна, който се слива с този. След Ньойския договор, сталинската колективизация и брежневият клеон, този край е почти напълно обезлюден, но в миналото изглежда е бил важен, за да направят римляните толкоз пътища през него, не описвам сега всичките.  Те тук са като мрежа и са от различна степен на важност.

    Най-удобно е Губешкият понор да се посети с помощта на кола. С нея се достига до седловината Разкръсте, където тя се оставя на букова сянка.  При влизане в Годечкото корито от към Драгоман там седловината носи името Прекръсте. От седловината /Разкръсте/ в ляво започва третостепенен път, който съвсем скоро завива пак в ляво и покрай непресъхващ кщарстов извор се спуска в понора. От всички понори, които съм посещавал този има най-стръмна ограда от всичките си страни. Вероятно тук е било плато, под което карстът се е разтворил и част от платото е пропаднало. Така пропадналата част се е оказала заобиколена от днешните си препасници - скалите,  разцепили се при пропадането. Мястото е изключително благодатно за отглеждане на домашни животни – крави, овце, коне, като конете се движат свободно на стада и хората са си ги викали когато им  потрябват.Тук има всичко необходимо за животните. Днес бизнесмени отглеждат коне, които изнасят в конски тирове за Италия за месо. Много големи щети на стадата коне, особено на малките кончета нанасят вълците. С тях справяне нама, защото те са приходящи. Необходима е денонощна охрана, което е невъзможно. Конете се силни животни и могат да се пазят от вълците, но вълците ги надхитрят, като се правят на умрели, захапват носа им и ги задушават.

   Няколко пътища слизат в понора, най-запуснат е римският път за с. Губеш. По някой от тях е добре да се изкачи „оградата” на понора и да се обходи целият. Красотата му е уникална. В посока към с. Равна има обилен карстов извор с многобройни поилки за животните. Днес те се рушат. Някога при много голяма суша животните са били водени тук на водопой. От това място до средата на понора се върви около час, като се прехвърля „оградата” му. Водата е ледена и е от типа, съдържаща негасена вар, толкова е твърда. Тук наблизо има военно поделение, до което има шосе тип макадам, става за нормална кола,  Много по-красиво е да се посети понорът не с кола до военното поделение и от там пеша, а по стратегическия римски път от с. Равна. Отбелязвам, че изгледът от северната стена на понора към Ком-овете е много красив, от южната му стена пък се виждат Чепън и Малата планина. Това място е било култов християнски център и запазва излъчването си. Местните хора са доста черни, но нямат нищо общо с циганите. Циганите дойдоха тук и направо превзеха регион Годеч след т. н. възродителен процес, следващият ми постинг ще е на тази тема.

    Следва връщане на изходната точка, седловината Разкръсте и от нея разходката продължава като се тръгва по римския път, сега разширен, в посока на с. Гинци. По този път да се загуби турист при мъгла е съвсем реално. Аз също съм се губил. Веднаж, тотално загубен -  и сега не знам къде бях -  попаднах на овчар, който ми каза как да се измъкна от пост граничари и да слеза в с. Губеш. Пътят достига седловина, в която има един понор с пресъхваща река, който наподобява футболен стадион. От едната страна има и врата, където реката пропада. От тук в ляво започва низ от три понора, разположени амфитеатрално. Те са заобиколени от всякъде с препасници, по които има скални порти. През тях са преминавали стадата с животните на хората от с. Губеш. Слиза се доста ниско, близо до с. Комщица, като връщането до с. Губеш става по шосето.

    Село Губеш считам за селото с най-красива околност от всичките годечки села тук, в България. Две трети от Годечко днес е в Сърбия, която незаконно задържа нашите територии, наричайки ги Западни покрайнини. Популярното село Гинци като красота изобщо не може да се мери с това. Само няколко стареца с бабите си изживяват последните си дни в това село със тлавно минало. Ньойският договор удари селото, после колективизацията, след това клеонът. Как нещо хубаво не се случи на хората тук, как някой не направи нещо да има живот в тази красота! Тя днес е един умрян регион с няколко населени места, в които е кипял живот. Сега няколкото постоянно живущи в селото се оплакват, че ги ограбват с цените на водата. Водопроводът е строен от хората, те си го подържат, парите за водата обаче събират водните мафиоти и непрекъснато вдигат ценана на водата. За да го има селото на това място причина е обилният карстов извор малко над него, от който слиза по подземен път вода от Губешкия понор.

   Този край на България е много интересен и красив. Тук има населени места бисери като природа – тези в Годечкото корито, по долината на р. Височица, по Видлич, между които са Беренде и Беренде-извор, Разбоище, Туден, Чепърлянци и др. по скатовете на планините Чепън и Видлич, днес в България и Сърбия. И влак минава там, който вози въглищата от с. Станянци до ТЕЦ-а на Ковачки в Бобов дол. А съвсем наблизо - в Западните покрайнини природната красота, християнските паметници като църкви, манастири и оброци са многобройни. Те са живата история не само на този край, но и на България. Май това не е достатъчно обаче за този дивен регион, съсипван методично от идиотите от сто години насам, защото над него като да е легнала присъдата: Западна/ла/ България! Тази част на България аз упознах и обикнах. Към нея включвам и Северната крайна с административен център Пирот. Основното население в него е българско, но докато в Цариброд то брани родните си корени, по Пиротско нашите сънародници се сърбеят. Въпреки това при какъвто и да било контакт с тези хора, общата кръв се усеща...

   Засегнах част от миналото на Годечко, което се разпростирало чак до с. Ръсовци по долината на р. Височица и внърху Забърдието, където централното населено място е днешното село Смиловци. През една река /Нишава/ разстояние до Годеч...

 





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369207
Постинги: 3160
Коментари: 8442
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31