Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2019 10:10 - ТРЕТИ АКАДЕМИЧЕН ПОНОРОВ МАРШРУТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

        ТРЕТИ  АКАДЕМИЧЕН  ПОНОРОВ  МАРШРУТ

 

  Първите два академични маршрута бяха по Средния Понор, този ще бъде по Мали Понор, наричан още Манастирище. Тази невисока планина е била център на християнски култов комплекс, унищожен от турците при нашествието им през ХІV век у нас. Тези Свети места обаче са били на една огромна територия, имаща за център Манастирище, която започва от Искърскя пролом и завършва при долиината на р. Темщица, след Пирот. Там сега е манастирът Св. Георги, а още малко на запад е последният познат ми манастир от този комплекс, Свети Онуфрий. Той стана най-известният от всичките с публикуване в социалните мрежи на писмото на игумена му, известно като „Не псуйте Бога!” Такъв шедьовър, представляващ опит да се пребори човекът със сръбската простащина не съм виждал. Снимка на „документа”, залепен на място в манастира, където се събират пиянищата съм публикувал в блога си, от където писмото бе разпространено в социалните мрежи.

    Границите на планината Манастирище са река Искрецка от спирка Палилула до с. Бучин проход, после през прохода за Годеч, град, който е в региона на планината и р. Нишава. Това е южната граница, а северната е от спирка Палилула до седловината между с. Бракьовци и Годеч и отново до р. Нишава. Малка планина, но с богата история. И още една беда е сполетяла хората и тук, отнемането на имотите, а с това и поминъка им, в резултат на което планината сега е обезблюдена почти 100%. Античните останки по нея са богатство, което много малко хора знаем. Аз съм давал предложение каменните кръстове от едно гробище на село в тази планина, изработени в Гинци, със съгласието на роднините на погребаните в него и на БПЦ да бъдат преместени в музей в с. Гинци, където са били изработени от нашите прочути каменорзебари. Днес те почиват от делата си, а техният занят -  заедно с тях. След 1955 г. народната власт забрани да се правят кръстове – Боговете от небето бяха вече на зеемята, а вярата бе подменена с атеизЪма.

 

    А сега –към маршрута - нещо много велико, но трудно за непосветените в един доста широк кръг от познания за миналото на страната ни. Защото тук е история, трагична история, да напомнят за която са останали само оброчните кръстове по местата на някогашните наши Свети места.

    Маршрутът започва от с. Брезе. В началото на селото в дясно има много стара църква на манастир, от която са останали части от каменния й зид. До нея е побит разкошен оброчен кръст. Приблизително като ориентация над това Свето място има още едно, на пътя за с. Добравиица. Там има оброк с един много стар кръст от бигор и още три по-нови, дело на гинцките майстори.

    По маршрута се продължава по шосето от Искрец до с. Брезе, едно от най-красивите като местоположение села в Понора. Преди центъра на селото има в дясно от пътя запазена римска чешма, но модернизирана, за да служи и за водопой на животните. Доста е голяма. Иманяри разбиха наскоро коритата й в търсене на злато под тях. Защото са тежки и няма как да ти вдигнат, на парчета е по-лесно да  се преместят и да се вземе златото под тях. Под чешмата е църквата на селото, до която е най-красивият оброчен кърст от всички от типа сиенитни, изработени с чук, каменараски щила и длета. Огромно, красиво нещо, на което има дори символа Y на дравните българи. Може би години майсторът е работил над този кръст, тежащ може би тон.

   След достигане на площада на селото се тръгва по пътя за махала Бърдо. Пътят леко слиза, преминава през една рекичка и се закатерва под чудни скални образувания. Тук е било предии милиони години дъно на море, всякакви черупки на миди има в скалите. Оформя се долиина с карстов извор,  райска, с останки от манастир. Каменен кръст напомня за него. Покрай реката на серпантинни пътят се изкачва и навлиза в махала Бърдо. Този път е бил връзката между с. Брезе, в миналото доста голямо, със селата по долината на р. Искрецка. Днес се ползва само от мутродървари, баракониери и от мутроловци, също бракониери. Те си направиха и хижа горе в първя понора на планината на много красиво място.

    Седловиината между с. Брезе и тези по долиината на р. Искрецка е била място на ОГРОМЕН /!!!/ манастир, от който са останали малко останки от зида на църквата и много манастирски огради. Над мястото на манастира има оброк с много стар кръст от бигор и два страхотни камеенни кръста, единият от които е като брат на този в двора на църквата на с. Брезе. Без всякаакво съмнение, майсторът е бил един и същи човек. Близката махала Бърдо е построена с камъни от тези манастири, с тях са застбани улиците, има камъни за още няколко села. Съвсем наблизо има още един каменен кръст, а в посока на вр. Градището има и друг, голям, но доста семпъл в сранение с тези.

   Маршрутъът продължава към махалата, на която ромовете от квартала на Своге, Тунел №8, откраднаха жиците, след което хората я напуснаха. Но ромовете се върнаха отново след нпускане на махалата от хората и с коли отнесоха всичко от къщите, което става за скрап. С газови резачки направо събориха училището, което е от класически тип. Сграда за учителите, сграда за учениците, ако времето се влоши и не могат да се приберат, училище. Да се види унищожено от примати заради скрап училище, строено с доброволния труд на родителите на децата ее ужасно. Това е срам за страната, да допусне примати да унищожават сгради, извличайки от тях суровини за скрап.  

    Пътят се изкачва, иизкачва, под нето се виждат махли с по една или две къщи в безлесни гънки, но с карстов извор. Влизал съм в разбити от ограбниците изоставени къщи на хората. Боже, каква беднотия е царувала тук? Имам си и спомен от тази махала, една тънкостенна чаша, останала след грабежа на къща. Останалите бяха почупени.

   По път със страхотна видимоост се продългжава изкачването на Малкия Понор, за да се достигне през оцеляла букова гора до една райска поляна, представляваща запълнен с почва въртоп. Красотта му не може да сее опише. След него запоочват трите понора на планината, които са терасовидно разположени, най-голям е най-високият. Сред дивна красота пътят върти през удобните части на понорите. В ляво от Средния се издига най-високият връх на Мали понор, Манастирище. Гледката от него е старохотна – виждат се Голям и Среден Понор, Малата планина, Комовете, Рила, Витоша, долината на р. Нишава в Западните покранини, планината Руй и др. От тук е най-близкото разстояние до с. Манастирище. Някога от махалата Бърдо до с. Манастирище имаше хоризонтална пътека през гората, която продължаваше до изоставената днес махала Войнишка, най-красивата като местопположение на планината Манастирище.

    Аз предлагам връщане на пътя, преминаващ през трите понора и да се продължи по него към шосето за Петрохан. Продължава се по понирите, навлиза се в третия, под който в дясно е с. Бракьовци. Достига се превал, който има солиден репер – единствените тук скали. Направо се продължава за Махала Войнишка, над коато според мен е имало тракийско обиталище. Скалите, които са привличали траките да правят култови ниши и тераси по тях тук са на групи и са доста. Най-голямата скална група е над Войнишка махала при гробището. Тук е имало светилище, според мен първо тракийско, а после християнско. Има условия и  за двете, чудя се как няма кромлех. А може и да е имало и на неговото място сега да са гробищата. На тях има един страхонтен каменорезбен кръст тип слънце на момиче на 20 г. Ефросина. Докато имаше хора тук ми казаха, че е починала при раждане. Така е било някога, ако с налага животоспосяваща помощ тук, по планините, хората са умирали. От апендицит също. Суров и рисков е бил животът на планинците, опастности дебнат от всякъде.

   В махалата има още един оброк горе до училището и още един надолу към центъра на махалата. И двата съм ги изчистил с лозарска ножица, клонорез и трион от подраст и клони над тях.

   Пътят от махала Войнищка продължава в посока на с. Завидовци, като в ляво от тзи път под огромен дъб има ще един величав оброк, а долу вс елото – друг, по-скромен.

   Ако се продължи от превала в ляво се достига до с. Манастирище. Училището на селото е построено с камъните от разрушен манастир. На оградата има оброк, а мутра е докарала у двроро на училището кръст и го разтоварила там,както каза бай Генчо.  Хората са го изправили на оградата. Като природа макар и красиво, това село не може да се мери с Войниишката махала. Ливадите му са от билката Енювче. Най-същественото за него са многото, стотици гробни кръстове по гробището, като има гробове с по десетина кръста. Вероятно за всеки поминал е бил поръчван нов.

    Четвъртият лъч на кръстовището на Преевала отвежда на пътя за Петрохан. Някога ее имало път за каруци до Годеч, днес този път е непроходим.

    В маршрута описах няколко точки, които ако се прави филм за Понора, трябва да бъдат показани. Ако филмът се заснема през м. май, когато тук вместо трева по ливадите цъфтят цветя, всичко наоколо е нежно зелено и овошките на хората, някога живели тук са разцъвтели, едва ли ще има такъв, който да не трепне пред тази красота.

      Днес – ничия земя….

  

 





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369133
Постинги: 3160
Коментари: 8442
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31