Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 22:50 - ВТОРИ АКАДЕМИЧЕН...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове:
5



 

          ВТОРИ  АКАДЕМИЧЕН  ПОНОРОВ  МАРШРУТ

 

   Имам намерение да опиша няколко много красиви маршрута по планините, били някога дъно на море. Утайките по дъното на морето, образувани от солите, от калциевото съдържание на костите на водните животни и включените към тези утайки черупки на миди, раковини и др. животни, които виждаме днес на много места по планините са не само интересни, но и красиви. Как се е образувал карстът и тези прекрасни Божии творения в него, които сега виждаме по скалните ломове, остава загадка. Но докосването до тези красоти милиони години след създаването им буди много силни емоции и мисли, поне у мен. Нашият живот на прекрасния космически кораб, с който пътуваме във Вселената е миг, а пътуването ни предоставя възможността в този миг да се огледаме околонас, да се размислим.

   Вторият академичен преход ще бъде също по Средния понор. Изходната точка е спирката Меча поляна до Санаториума в Искрец. Покрай останките от този санаториум, изглеждащ като уцелен с ракета на Путин се тръгва по римски път по долината на р. Сиренена. В този участък на планината той е доправян и преправян многократно, само специалисти могат да го открият когато преминава през изсечени скали. Пътят достига махалите Добърчин, днес купени ведно с къщите на хората и имитоте им от палестинеца Ашараф, дилаф на Догана. В центъра на с. Искрец мутробарокът е негов. Но той не живее там, мутробарокът е пуст. Вечер охранява от въоръжена стража, а през деня от огромни кучета. Типичен пример за замък леден, за който говори в стиховете си искречанинът Боян Балкански. Доста милиони струва туй нещо, благодарност на Догана, който купи не само горите тук, за да ги сече, но и още над с. Ябланица, включително ловната резиденция на бай Тошо, на Малата планина при Раниславци в посока с. Дреново и на други места, ще спомена само ТЕЦ Варна. Общинана тук  е вилаетът на Емил Иванов от ДПС, независимата от София-област община Своге.  Каквото искат, това ще правят. Същият статут има независимата община Правец.

   Издигайки се над с. Добърчин пътят навлиза в теснина, непреодолима за тези, които са се заселили тук ако го нямаше този път. На места под пътя е направо отвесно и долу между скалите се вие и скача реката. Малко по-малко се разкрива страхотната гредка към с. Меча поляна и ограждащата я висока планина Понор.

   Местоположението на това село е едно от най-красивите в трите Софийски понора. Разкошна поляна, над нея гори, два превала, река, която през пролетта гърми с водопада си в средата на селото, пещери, в които са зимували някога мечки. През пролетта, събуждайки се от сън мечките излизали от Мечата пещера, която е над водопада. В нея през лятото е хладно, през зимата достатъчно топло за съня на мечките. Тя се вижда от далеч, високо е и се достига по-леко ако се слиза от планината. Но трябва д я знаеш къде е. Съперничащо по красота на това село в Средния понор е само с. Добравица, старо име Загъжене, каквито имена има в Сурдолишко, Сърбия.

   Селото е процъфтявало до 1958 г. когато отнемат имотите и животните на хората, а също и инвентара им, каруци и др. Правят огромен текезесарски краварник, части от който ги има и сега, вкарват на хората животните в него. След 2-3 години обаче всички хора решават да напуснат селото – това не е живот!!! - и за един ден то се изпразнило. Хората се заселили незаконно край Своге, край София и други градове, селото се обезлюдило с изключение на тези, които са били напълно немощни.

   Днес селото е с няколско възстановени къщи. То има и църква, направена върху оброк. Иманяри са я издупчили като швейцарско сирене. В далечното минало тук е било кръстопът. Римският път, който идва от Искрец тук преминава през кръстовище. В ляво римски път поема към днешното село Горна Горновица, към която идва още един римски път, идващ от към гробищата на с. Искрец.  Това е Т-образно кръстовище, от което почти по хоризонтала започва друг римски път към разрушен манастир, после покрай Добравишката скакля, след което покрай крепост отново силза надолу.

   Надясно към превала Каишов връх – Булата минава друг римски път, който достига до с. Заселе и после покрай някогашното ТКЗС слиза покрй колибата на дядо Йоцо до с. Скакля. По този път от колибата на дядо Йоцо с водача си, бай Милан, до село Заселе на кон се е изкачиил Вазов.

   Маршрутът обаче, който с право наричам академичен продължава по запазен до днес римски път към най-високата част на Понора. Пътят върти през долчинки с временни водоизточници, през огромни ливади, за де се слее на високото с друг път, доправян римски за да преминават по него каруци и трактори, теглещи фургоните на овчарите, който вие по преградите между въртопите, в дъното на които са били овчарниците. Пътят продължава на дясно към вр. Булата, но в ляво има нещо много красиво, ВрАтата. Тя е на 15-20 мин. от мястото, където пътят достига билото. Това е изключително красива скална арка с букова гора в нея. В предишни си постинг я описах, споменах и за скалата с форма на буквата омега, друг шедьовър с пещери, в които са зимували някога мечки.

   След като се разгледа врАтата се поема отново в дясно, на изток, където се издигат огромни чалове с въртопи между тях. Голям красавец е Каишовият връх над махалите Добърчин. Бисерът Булата е малко по-нисък и той не се вижда от тук. Скоро обаче той се показва, заобиколен с чалове със скали по тях. Да се качи човек на Булата, символа на Понора и да разглреда скалите, от които е съставен този връх е неповторимо преживяване.

    Следва начало на прибирането към гара Бов, като се слиза в ляво от върха, за да се достигне отномво римски път, но сега доста широк. Той слиза в с. Заселе. От селото има туристическа пътека покрай реката Скакля с водопада, също много красииво място. От една прощадка се вижда и церият водопад, който се състои от три части. Ако маршрутът се осъществява през пролетта, река Скакля е много голяма, защото прибира водите на един огромен карстов извор с два отвора. Ако долният, големият отвор, не достига за дебита на водата, тя тече и от горния. Покрай реката се слиза в с. Сакля, на половин час от което е ж. п. гарата. На половин час от с. Скакля е мястото, където е била колибата на дядо Йоцо и Злата скала, от която той е поздравявал влака.

   Допълвам таз картина красна с още два подмаршрута от с. Меча поляна. Единият е към седловината Каишов връх- Булата. След нея има спускане към с. Заселе, като пътят минава под Булата. Прекрасно е. Другият подмаршрут е към с. Горна Горновица, след това покрай останките от манастира, където има оброчен кръст от бигор, аязмото, водопадът Доблравишка скакла, под една от крепостите се преминава, като друга остава на Малкия понор срещу нея и се слиза на спирка Палилула.

    Това е маршрут за вдъхновени хора, които търсат природните красоти, а те тук са навсякъде. И понеже тук е било дъно на море, всичко е изключение, а горе между понорите няма никаква логика. Поради това ако има вероятнност да се появи мъгла, маршуги тук не трябва да се предприемат. За тези, за които ако маркировка липсва – тук такава няма въобще! – не навлизат в планината, тази планина изобщо не става за тях.

   Прилагам линк с един преход от тази планина, имам снтимки и от тази пролет. Приятно гледане на красоти от Понора!

 http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2016/05/03/kartini-ot-edna-razhodka-ot-dobravica-do-bov-2.1449151

 

    /Следват предложения за още няколко академични понорови преходи/





Гласувай:
6
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6590677
Постинги: 2794
Коментари: 6850
Гласове: 14236
Архив
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031