Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2019 22:44 - МАРШРУТ „РАКОВИНИТЕ” ? СКОРО ЩЕ ИМА И ТАКЪВ.
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 959 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  МАРШРУТ  „РАКОВИНИТЕ” ?  СКОРО ЩЕ ИМА И ТАКЪВ.

 

   Пролетта е най-доброто време за разходка по поноровите планини, защото те през м. април заприличват на един огромен цветен килим. Многобройните им цветя, започващи с алпийския минзухар, след който идва ивичестия бързат да се изцъфтят и да дадат семена, защото тревата идва и ще ги покрие. Повечето от тях имат луковици, заспиват на сянка под тревата и чакат следващата пролет. След миинзухарите идват още много видове цветя, от които преобладават тези в жълто, на второ място са цветята със син цвят, а след тях според мен – червените. Голяма красота е по понорите по това време. И между цветята като змия се придвижва към скалната си дупка някакав река.

   Аз съм описвал поноровите планини в България, сега ще цитирам някои от тях. Най-голяма от тях е Понор Планина, която се разпростира успоредно на частта от Балкана, нричана Козница. Името Козница идва от долината над с. Заножене, една супералпийска моренна част, където някога е било пълно с диви кози по каменните скатове, под които тече р. Батуня. След въвежндането на снайперовите ловни карабина козите там са били избити до крак. Само една ливадка при извора на реката напомня за тях, която е с форма на сърце и е обърната на север. На нея се задържа сняг с форма на сърце доста до късно, защото тя е в алпийския пояс. Тази Понор Планина се състои от три дяла, всеки много различен и свързан с миналото на страната ни, цитирам хриистиянския култов комплекс в дела Манаастирище, а също и поминъка някога на хората тук, животновъдството. Римски път от Петрохан движи по билото на Козниза с много отклонения на север и юг, този до кв. Заножене е като правен вчера.

    Друга понорова планина е Видлич още с отделянето си от вр. Ком, та чак до р. Темщица след Пирот. Най-големият й понор е в България между Годеч и Губеш, нещо изключително. Има две реки в него, езеро, артезиански кладенец, много карстове извори, през нето преминава римския път от автогарата на Годеч към билото на Балкана. Овчете вече ги няма, гледат коне за месо в Италия.

   Понори има и в Родопите, напр. на запад от Чепеларе, между селата Триград и Мугла – нещо много огромно и красиво. Започва от Османовия вир и достига до основното било на Родопа. Само един, но огромен понор има над с. Дойкинци в Западните покрайнини, той пък има водна пещера с водопад в нея. По прланините Влашка, Гребен, Руй, Въртоп, други български планини в Западните покрайнини също има много понори.

    Сега е време и за посещения и на карстовите иизвори, които по това време са с максимален дебит на водата. Посочвам карстовия извор до ж. п. гара Лактатник, наричан, Житолюб, този над с. Скакля, под който Дядо Вазов е писал разказа си Дядо Йоце гледа, Душника над с. Искрец. Не съм убеден, че изворът Клептуза, върху който се появи разрастващото се в геометрична прогресия огромно гето Анезица е с по-голям дебит от този.

   Една от собеностите на тези карстови планини е, че те са били преди 100-200 млн години дъно на море. Съкщото важи и за Северна България, но по планините процесите са някак по-завършени, защото земната повърхност се е надигнала доста повече от Дунавската хълмиста равнина.  По скалите и по отломките от тях могат да се намерят слепки от черупкте на различнни видове миди, охлюви, но най-многобройни са раковините. Раковината след смъртта на животинчето, която черупка го пази от изяждане от разните водни хищници е падала на дъното на морето, върху нея са падали кости и други калциевви образувания и така тя се е капсулирала в тях. След издигане на дъното на морето над него, следва размиване на скалите, ядра в които се оказват тези черупки на миди и раковини.  Аз не съм намирал отделни раковини при преходите си, но те съществуват. За да търся раковина трябва даообръщам всеки подозрителен камък, защото ако раковината на него се вижда, някой ще да го е прибрал. Най-голямата концентрация на раковини е около с. Добравица, където във всеки двор хората имат по някой камък с раковина както в с. Макоцево хората имат останки от сечивата на тракиите, живели някога близо до селото им под вр. Опор.

 

    Тази проолет ще направя маркировка до две раковиини на Средния Понор. Първата раковина се намира в една махала на с. Брезе до изоставена мандра, на около 500 м. от пътя. Тя е на един камък, вложен в основата на стара къща. Майсторите зидари от този край,  често срещали се с такива природни феномени на 100-200 млн. години въобще не знаят, че това е забележителност и с чуковете си са оформяли камъка за определено място по зида. Поради това част от раковината – най-голямата тук - е повредена /б. м. откършена/. Размерите на раковината са били вероятно 50 см. а след откършването на дебелата част са останали 40-45 см. Ще  поставя табела на ъгъла на оградата на мандрата и боя на видни места. Без тази маркировка не е възможно да се намери раковината.

 

      Втората раковина е над най-високата махала на с. Добравица. Без маркировка тя изобщо не може да бъде намерена. Ще поставя маркировка от един много голям оброчен кръст на името на Светия дух, от който до раковината има около километър. Тя е по-малка, но камъкът, на който се намира е поставен хоризонтално и в нея се събира вода. Трябва камъкът така да се постави, че раковината да е вертикална. Проблемът е, че камъкът е поне 500 г. Поставен е на най-високата част на зида, иначе раковината щеше да остане скрита.

   Трябват ми четири дървени табели, четири букови кола и една кутия боя. Ще се справя още тази пролет.

    Има и други като мен. Виждам, че са маркирали пътя до водопада Добравишка скакля, едно чудо на природата. Но не са маркирали пътя до унищожения от турците огромен манастирски комплекс малко след водопада, където сега има оброчен кръст. Има и аязмо, което хората ползват, но не знаят, че е част от манастирския комплекс. Не знаят, че и пътя, който минава покрай манастирския комплекс, после през село Горна Горновица е оригинален римски път и че за да го иима манастира и по-късно селото на това място, хората с животните и аруците си са преминали по него. А къщите и оградите на с. Горна Горновица – те са направени с камъни от манастирските сгради и оградите на манастира, част от които са запазени и днес.

   Ще „прескоча” до Своге, уреждам си среща с поставилите маркировката. Не само ще я удължат, но и ще наппавят маршруга кръгов, като ще се слиза в центъра на гр. Искрец.

   Ето и линк с еедна от раковините. Приятно гледане на не тези образувания на възраст над 100 млн. години.

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2016/05/03/kartini-ot-edna-razhodka-ot-dobravica-do-bov-2.1449151





Гласувай:
5
0



1. vesever - Аз ще искам да ги видя до края на пр...
04.04.2019 07:36
Аз ще искам да ги видя до края на пролетта, началото на лятото...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256378
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930