Интересните скали по това тракйско светилище някога, сега част от него мюсюлманско, наричано Слона или Долното са много, ще има и още един постинг с картини от тях. А Горното, макар и съседно е с различен скален строеж и е много по-високо.
   Тук съм идвал доста пъти, изкачвал съм се до село Къшла, на самата граница с Гърция при изоставената наша застава. В съзнанието ми обаче се възъврърна един спомен при едно мое посещение, сега ще го опиша.
  Много добре знам къде е Долното светилище на с. Каялоба, но за да се заговоря с една туркиня, която идваше срещу мен по пътя  я попитах къде се намира то. Тя се оказа една млада и красива майка, явно ходила на българско училище, с момченце с някакав болест на костите. Крачетата му бяха извити като да е било постоянно върху кон. Каза, че ще ме заведе, за да ми го покаже, а и момченцето й имало нужда непрекъснато да ходи за да му се изправят крачетата. Точно това не желаех, аз винаги се боря с времето. Като видях момченцето в какво сътояние е се върнах при колата и взех за него три кроасана, които си носех като резервна храна. Единият бе супермакси по размер, останалите два - нормални. Майката доста се притесни, но прие. Момченцето отвори големия кроасан и го изяде за много кратко време, тръгна да отваря следващ, но майката каза, че толкова шекер е вредно и му го взе. Туркинята - някъде около 25 - бе като кръстоска между монголска и бяла раса, много интересен тип жена, още един път казвам, много красива. И с това болно дете.  Съжалявам, че не предложих да ги снимам с детенцето й. То обаче едвам ходеше и тя се задоволи само да ми посочи мястото на скалите и се върна долу на шосето...



                                             Запълнени жертвени кладенчета.



           Намирам се на гърба на една голяма скала, цялата с краденечета.



















              Слизам от скалата, по ската на планината има и единични скали.















                   При всяка заравненост на скалата  има кладенчета.