Продължава разходката около Големия Крокодил. Малкият - в следващия постниг.






                                             Естествен скален мост



            Хората знаят няколко кладенчета по Белинташ, а за тези не са и чували...















                       И скалата за 10000 години се размива...











Каото се напълни малкото кладенче, течността преминава във второто. Ако това бе златопромивен комплекс щеше да има улейче ца изтичане на водата.







Естествен скален модс. За да проверя здравината му накарах да застанат върху нето един човек и две жени. Удържа ги.







 Някой каза, че нямало достатъчно кладенчета тук, около с. Бенковски. Мисля да възложа на някоя социологическая агенция да ги преброи, но не съм убеден че има такава, която да не е проститутска....







Цялото това поле, което се вижда е осеяно с камъни, върху които са извършвани жертвоприношения.







                         Мяза малко на крокодил тая скала.












                                                 Глава на крокодил?



                                    Вместо култови ниши, култови тераси.











                                               Вкаменени динозаври?



















Това е рекламната скала до пътя, до която достигат "туристите". От нея - право в някой ресторант с храни местно производство.























  А сега - към скалните гробници и пазача им, Малкият Крокодил....

крокодилските глави плод на човешка ръка ли са или природни образувания?

Когато обаче траките правят свое светилище с култови или терасовидни ниши, те дооформят скалите, пещерите. Има четири пещери по техните светилища, наричани Вулви. Те са ги докарали да изглеждат така, стъргайки скалите с кремъците си за да ги докарат до този вид външно и вътрешно. Други скали приличат на мутри или на тия, дето говорят от високите трибуни на страната ни. Пмествал съм доста такива снимки.