Разходката, която пресича рида мужду реките продължава. Всичко в този скален простор е част от светиилището, което дори не сме удостили с име. Имена в основата им народни отмъстители /партизани/ - бол, едно име за това светилище не се е намерило. За да знаят за него които отворят блога ми, че България има тези красоти и  антични останки публикувам снимки от него в блога си. Указвам и възможностите за посещение на тези места:
   Първото е от горе по рида, като се започне придвижване по него от с. Костино.
   Втората възможност е да се посети всяко потенциално светилище като се тръгне от основата му и от където има възможност се изкачва към скалите. По тези от тях, които са със скални ниши на най-висаката част на скалата има нещо като малък басейн, а също и пътека, далана в скалите, където е останала.
   Времето не бе много подходящо за осветлението на скалите, но, както турците тук казват, берекет вересим.
   


Какви ли ритуали са се извършвали някога тук? По останките от делата на траките се вижда, че те са били доста различни в различните региони, които са обитавали. По различен начин са протичалии и службите им, защото има скали със скални ниши, със скални тераси, горе на скалите някъде има кромлехи. Има останки от технологчните им линии за производство на вино, за промиване на златоносен пясък, има и гробища за редовите траки. Някакъв център е бил тук, дано от ЕС да направят екопътеки до интересните обекти. 











        Не съм се изкачвал на тези скали, но съм убеден, че горе има кромлех.



            Кой ли е драскал по тази монолитна скала?







В дясно се вижда една типична скална долина. Интересното за тях е, че по едни от долините няма неиздупчена от траките скала, а по други те въобще не са се сезирали.















Полуостровът на яз. "Кърджали" възлюбено място от местните мутри за плувна база.



































                                             Язовир "Кърджали"



































Последният висок връх на Ненковската планина, преди тя да се потопи в язовира. Този връх от към р. Боровица не изглежда страшен, но от другата страна към р. Арда той стуска скални игли. Тук се съревновават иманярите, защото има предание, че Емин ага Балталъ закопал много казани с жълтици и затова сета върхът е наречен Казанлъка.







                  Римски път над р. Боровица. Такива има няколко десетки.

Здравей, Коста. Пускаш интересни теми за малко познати места из България. От тях може да се научи много. Аз също съм ходил из планините, но не толкова много. Понеже е последния ден нагодината ти пожелавам да продължаваш и през следващата.

При нас вече е ЧНГ!
Жив и здрав, Коста, и още много вдъхновение ти пожелавам, за нови прекрасни пътувания!